№ 456
гр. Плевен, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20214430201203 по описа за 2021
година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление№
566976-F593608/23.03.21г. на *** с което на Н. Д. Й. от *** с ЕГН
**********, на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, е
наложена Глоба в размер на 200 лева /двеста лева/, за нарушение по чл. 38,
ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
Жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание
жалбоподател не се явява, явява се *** , с която поддържа жалбата по
изложените в нея съображения и излага доводи за приложение на чл28от
ЗАНН.,тъй като жалбоподателят е подал годишен финансов отчет докато
преписката е била за решаване пред административно наказващият орган т.е
поправил е своя пропуск като самото заявление е подадено на 25.02.2020г
далеч преди да е образувана административната преписка ,не е причинил
щети на републиканския бюджет и практиката е че следва да бъде само
предупреден а не наказан .
Процесуалният представител на ТД на НАП – В.Търново, офис Плевен
-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН се
1
представлява от ***, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като
неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна
страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл.320 и сл. от
НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Н. Д. Й. от *** с ЕГН **********,като представляващ
*** е следвало да заяви за вписване и представи за обявяване в Търговския
регистър финансов отчет за 2019г в срок до 30.09.2020г.При извършена
проверка в информационната система на НАП е установено,че ЗЛ е подало
декларация по чл 92,ал1 от ЗКПО вх№ 1500И0181575/25.02.2020г за
финансовата 2019г в която е декларирало осъществяването на стопанска
дейност и нетен приход от извършените продажби в размер на 280162.03лв.
На 25.02.2020г., след датата на извършената проверка от НАП, е подадено
заявление за вписване и представяне за обявяване, изискващият се по ЗСч
годишен финансов отчет, по реда на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч за 2019г., в
Агенцията по вписванията – търговски регистър.
Във връзка с направените констатации на Н. Д. Й. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение сер. АN, № F 593608 от
23.02.2021 г., за нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗСч.
В АУАН е посочено, че нарушението е констатирано при проверка и на
16.02.2021 г., извършено е за първи път и е нарушен чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, е издадено наказателно
постановление №№ 566976-F593608/23.03.21г. на директора на ТД на НАП
гр.В.Търново с което на Н. Д. Й. от *** с ЕГН **********, на основание чл.
74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, е наложена Глоба в размер на 200
лева /двеста лева/, за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството /ЗСч/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя, както и от присъединените на основание разпоредбата на
чл.283 от НПК, писмени доказателства.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.в
срок до 30 септември на следващата година, търговците следва, чрез
заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър, да публикуват
годишния си финансов отчет. Установено е, а и не се оспорва от страните, че
Н. Д. Й. от *** с ЕГН **********,като представляващ *** е търговец.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, предприятията публикуват годишния
финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по
глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите
или от съответния орган.
ГФО е следвало да заяви за вписване и представи за обявяване в
Търговския регистър финансов отчет за 2019г в срок до 30.09.2020г.При
извършена проверка в информационната система на НАП е установено,че ЗЛ
е подало декларация по чл 92,ал1 от ЗКПО вх№ 1500И0181575/25.02.2020г за
финансовата 2019г в която е декларирало осъществяването на стопанска
дейност и нетен приход от извършените продажби в размер на 280162.03лв.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
от Директора на ТД на НАП – В.Търново , съгласно заповед № ЗМФ-
644/28.08.2020г.
В хода на административно - наказателното производство не са
били допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка съдът
съобрази показанията на разпитания по делото свидетел. В своите показания в
съдебно заседание, проведено на 27.09.2021г., актосъставителят сочи, че при
извършена проверка в информационната система на НАП е установено,че ЗЛ
е подало декларация по чл 92,ал1 от ЗКПО вх№ 1500И0181575/25.02.2020г за
финансовата 2019г в която е декларирало осъществяването на стопанска
дейност и нетен приход от извършените продажби в размер на 280162.03лв.
Съдът намира, че не е налице нарушение в процедурата по съставяне и
връчване на АУАН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата. Посочена е нарушената материално - правна норма,
като депозираните срещу акта възражения са били разгледани и доколкото в
тях не е била оспорена фактическата обстановка, за наказващия орган не е
било налице задължение за провеждане на разследване по смисъла на чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН. Поради това, съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по
какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя. В случая
инкриминираната деятелност се установява несъмнено както от събраните
писмени доказателства, така и от показанията на свидетеля.
3
Съдът намира за безспорно установено, жалбоподателят като
представляващ дружество е извършило нарушение на чл. 38, ал.1, т 1 от
ЗСч., вр. с чл. 74, ал.1 от ЗСч. За посоченото нарушение административно-
наказателната разпоредба на чл. 74, ал. 1 от ЗСч предвижда „глоба“ в размер
от 200 лв. до 3000 лв. за лице, което е задължено и не публикува финансов
отчет в сроковете по чл. 38, ал.1 ЗСч, а за предприятието – „имуществена
санкция“ в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за
отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не
по-малко от 200 лв. Административно - наказващият орган е издирил и
приложил действащата санкционна разпоредба.
Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
АНО неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя. След
съвкупен анализ на материалите по делото, настоящата инстанция счита, че
описаната в акта и в НП деятелност следва да се квалифицира като маловажен
случай на административно нарушение по чл. 74, ал. 1 от ЗСч. На първо
място, деецът и деянието се отличават с ниска степен на обществена
опасност, при която определената в минимален размер санкция не
съответства на тежестта на нарушението. По делото липсват данни, а и не се
твърди деецът да е санкциониран за други сходни нарушения по Закона за
счетоводството. Следва да се отчете и фактът, че се касае за нарушение, от
което не са произлезли вреди за фиска и осъществяването му може да бъде
отдадено на пропуск, а не и на целенасочено неспазване на правилата за
публикуване на годишните финансови отчети. Не следва да се пренебрегва и
обстоятелството, че годишният финансов отчет е бил заявен за вписване и
публикуване, макар и със закъснение,преди издаване на НП. Съдът приема, че
санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно
задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със
закона. Процесуално задължение на съда е да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди
всички основания, независимо дали са наведени от страните или не,
включително и да подложи на съдебен контрол преценката на
административно-наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от
ЗАНН. При преценка на това обстоятелство, съдът съобрази константната
съдебна практика по този въпрос и по-специално: ТР № 1/12.12.2007 г. по
тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което, когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.В настоящия
случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието
„маловажен случай“, следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.
93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
4
вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Съгласно константната съдебна практика, при преценката дали случаят е
маловажен или не, значение имат способа и начина, по който е осъществено
деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел
при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени
всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Като не е
приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания
за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон.
Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от
особена обществена важност, но това не може да бъде основание
административно-наказващият орган да игнорира задължението си за
индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената
опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий
на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши
въпросът дали случаят е маловажен или не. В тази насока отчита
обстоятелството, че нарушението е първо за дружеството – жалбоподател и
това ,че ГФО за 2019 г., макар и със закъснение, на 25.02.20120г. е бил заявен
за публикуване в Търговския регистър,преди адм.наказващият орган да
издаде НП,което е издадено на 23.03.2021г. Посочените обстоятелства, макар
и отбелязани в атакуваното наказателно постановление, не са отчетени в
достатъчна степен от наказващия орган, който е следвало да прецени, че
обществените отношения – обект на нарушението по ЗСч в случая не са били
засегнати съществено и деянието представлява маловажен случай.
Наказващият орган е имал всички основания да приложи разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН– да не налага наказание, като предупреди нарушителя, че при
повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено наказание.
Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона. Ето защо, с оглед на
гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се
явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено
изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
566976-F593608/23.03.21г. на *** с което на Н. Д. Й. от *** с ЕГН
**********, на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, е
5
наложена Глоба в размер на 200 лева /двеста лева/, за нарушение по чл. 38,
ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
административен съд, в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6