№ 146
гр. Благоевград , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20201200501460 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от адв. Г.Ю., в
качеството си на процесуален представител на С. К. В., срещу Решение №
908263/22.10.2020г., постановено по гр.д. № 3090/2019г., по описа на Районен съд –
Благоевград. В жалбата се съдържат оплаквания за това, че исковата молба, по повод
на която е образувано делото пред първата инстанция, е нередовна. Твърди се, че не са
конституирани всички ответници по делото – наследниците на С.С. В., както и
съпругата на ответника по делото, доколкото процесният имот е придобит чрез
покупко-продажба в режим на СИО. Липсвали изложени обстоятелства, на които се
основава искът. В исковата молба липсвали твърдения за това за какъв период от време
ищецът е владял процесния имот. Сочи се, че доколкото е налице нередовност на
исковата молба, докладът на съда е нередовен и непълен. Сочи се, че в случая не били
налице предпоставките за приложение на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Излагат се
съображения по съществото на спора. Прави се искане за обезсилване, респ. за отмяна
на атакувания акт. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на
въззиваемия В. Б. И., чрез адв. З.И.. Сочи се, че атакуваният акт е правилен и
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден. Твърди се, че наследниците
на С.В., както и съпругата на ответника не са пасивно легитимирани страни, които
задължително да участват в процеса, тъй като същите не са задължително необходими
другари. Твърди се, че ответникът не е депозирал писмен отговор по исковата молба и
по никакъв начин не е участвал в производството по делото пред първата инстанция,
като е проявил незаинтересованост. Твърди се, че са налице всички предпоставки на
параграф 4 от ПЗР ЗСПЗЗ, въз основа на които ищецът да бъде признат за собственик.
1
Прави се искане за потвърждаване на атакувания акт. Претендират се разноски.
Производството пред районния съд е образувано по предявен собственически
установителен иск от ищеца В. Б. И. срещу ответника С. К. В., с който е направено
искане да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на осн. § 4 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи /ЗСПЗЗ/ на реална част от 1000 кв.м., с проектен номер 35105.200.1 от поземлен
имот с идентификатор 35105.82.2 по КККР на с. С., общ. С., местността „Т.л.П.л.“ в
землището на с. С., общ. С., целият с площ от 5,658 дка, която реална част е
разположена в северната част на имота, при граници и съседи: 35105.109.535 /тридесет
и пет хиляди сто и пет, точка, сто и девет, точка, петстотин тридесет и пет/,
35105.84.474 /тридесет и пет хиляди сто и пет, точка, осемдесет и четири, точка,
четиристотин седемдесет и четири/, 35105.82.3 /тридесет и пет хиляди сто и пет, точка,
осемдесет и две, точка, три/, 35105.82.5 /тридесет и пет с хиляди то и пет, точка,
осемдесет и две, точка, пет/, 35105.82.1 /тридесет и пет хиляди сто и пет, точка,
осемдесет и две, точка, едно/, 35105.56.524 /тридесет и пет хиляди сто и пет, точка,
петдесет и шест, точка, петстотин двадесет и четири.
В срока по чл. 131 ГПК писмен отговор от ответника не е постъпвал, не се е
явявал в съдебните заседания, нито лично, нито чрез процесуален представител, не е
ангажирал и доказателства.
Първоинстанционният съд е уважил иска, като е приел, че ищецът е собственик
на процесния имот на посоченото в исковата молба придобивно основание и че са
налице всички предпоставки за трансформиране в правото на ползване в право на
собственост по отношение на процесния имот.
Пред районния съд са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена е
и СТЕ, въз основа на които се установява следната фактическа обстановка:
Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установява,
че В. Б. И. и В.Б. Я. са имена на едно и също лице.
Видно от Удостоверение № 35/26.02.1979 г., за предоставяне право на ползване
на земя, Общински народен съвет с. К. в приложение на Постановление № 76 на МС и
Решение № 33 от 23.01.1979 год., предоставя право на ползване на ищеца В.Б. Я. -
Пустеещо място/за естествена ливада, в размер на 1.000 дка, в землището на с. К., в м.
„П.л.“, при граници: от изток река С., от запад млада и стара гора. Посочено е, че
мястото ще се ползва за пчелни семейства. Видно от представени строителни
документи през 1979г. в имота е построена пчелна барака.
С Протокол № 62 от 20.10.1993 год., на комисията по § 4 от ЗСПЗЗ, назначена
със Заповед № 402 от 06.10.1993 год. на Кмета на Общинско кметство гр. С., относно
оценка на недвижим имот по § 4 „а“ и § 4 „б“ от ПЗР на ЗСПЗЗ, по молба на В. Б. И.,
след замерване, преброяване и проверка на приложените документи, е дадена оценка
на имота в размер на 4000 лв., която сума е заплатена от страна на ищеца в касата на
Община С., видно от приходна квитанция от дата 29.10.1993 г.
Със заявление вх. № 171/28.05.1992 год. от С.С. В. до ПК гр. С. и предоставени
писмени доказателства - Декларация за внесени земи в ТКЗС, е поискано
възстановяване, правото на собственост на 7 бр. имота за землището на с. С., общ. С.,
като един от имотите е бивша нива от 2.000 дка в м.”Р. - П.л.“ - осма категория, при
описани в заявлението съседи: вада, гора, Ат. В., Я.М..
2
ПК С. постановява първоначално признавателно решение № 227 от 01.09.1993
год. за заявените имоти, като всички имоти са признати за възстановяване по чл. 18
„ж“, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в съществуващи на терена стари реални граници, на основание
Протокол № 12 от 04.10.1992 год., по чл. 18 г от ППЗСПЗЗ. Впоследствие ПК С.
постановява Решение № Р 162 от 20.01.1995 год., с което се възстановява правото на
собственост на С.С. В. в съществуващи стари реални граници на 6 бр. имота, като под
№ 6 е имот, Пасище, мера от 6.272 дка, десета категория, местност „Р.“, имот № 82002.
Картата на възстановената собственост /КВС/ за имотите в стари реални граници
и регистъра към нея за с. С., е приета от приемателна комисия с Протокол от
22.05.1995 год. На основание приетата КВС, ПК гр. С. постановява ново Решение № Р
162 със същата дата 20.01.1995 год. /приложено към експертизата на вещото лице/, с
което се възстановява правото на собственост на С.С. В. в съществуващи стари реални
граници на 6 бр. имота, като под № 6 е имот Пасище, мера от 5.658 дка, десета
категория, местност „Р.“, имот № 082002.
Според заключението на вещото лице Ю. разликата в площите на имот №
082002 по двете възстановителни решения, се дължи на факта, че междувременно е
обособен нов имот № 082005, с площ от 0.614 дка, за имот по пар. 4 от ЗСПЗЗ, който
имот е попадал в границите на имот № 082002, т.е. отнема 0,614 дка от имота.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба № 1 от 01.07.2005 год., том II,
рег. № 3386, дело 196/2005 год. имот № 082002, е продаден на ответника С. К. В..
В заключението си вещото лице Ю. сочи, че от направена справка в отдел „ТСУ"
на Общинска Администрация гр. С. и Областна управа гр. Благоевград, се установило,
че за района на с. С. от 1995 год. не присъстват в изработени според разпоредбите на §
4 ”к”, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планове за земите, предоставени за ползване на граждани
въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая следвало да се изработват
помощен план и план на новообразуваните имоти /ИНИ/, но такива няма изработени,
процедирали и одобрени със заповед на Областния управител по силата на § 4”к”, ал. 6
от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По тази причина и по причина, че в КВС липсва нанесен по местоположение
предоставения и заплатен имот § 4, от страна на жалбоподателя е предприета
индивидуална процедура по изготвяне на ПНИ на самостоятелен имот, като фирма
правоспособно лице по ЗКИР заснема на място ползвания имот, по граници показани
от собственика, и построената в границите на имота паянтова сграда. На основание
извършеното заснемане и наличните документи от фирмата изпълнител е изработена
преписка, внесена в Община С., която от своя страна с придружително писмо изх. №
08-02-8/13.06.2016 г., я изпраща по компетенция до Областна управа Благоевград.
С Протокол № 1 от 27.10.2016 год., комисията назначена със заповед на
Областния управител на Област Благоевград, не разглежда внесения план по същество
и не постановява решение дали се приема или не плана, а излиза само с констатацията,
че липсва представено техническо задание и контактна зона.
След представяне на липсващите материали комисията със свой Протокол № 2
от 08.02.2017 год., разглежда плана по същество, но отново не излиза с решение дали
се приема или не плана /със съответната обосновка/, а излиза само с предложение за
преработка на действащото КВС по силата на чл. 26 от ППЗСПЗЗ. В представения за
разглеждане ПНИ новопроектираният имот е с идентификатор № 200.1, е площ от 1000
кв.м., като комисията, редуцира имота от 1000 кв.м. на 600 кв.м. В изпълнение на тази
3
констатация фирмата изпълнител предоставя нов, в който новопроектираният имот с
идентификатор № 200.1, е редуциран до 600 кв. м., останалата част от имота от 400 кв.
м. е обособена в нов имот е идентификатор № 2003 - записан собственост на
собственика на земеделския имот, като отделно от това е обособен и нов имот с
идентификатор № 200.2, с площ от 70 кв.м. - полски път, за достъп до имот № 200.1.
В заключението си вещото лице посочва, че за цялата неурбанизирана
територия на землище с. С. има одобрена КККР. По одобрената КККР, процесният
имот попада в границите на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 035105.82.2 -
пасище, с площ от 5659 кв.м., м. „Р.“, записан на С. К. В..
За землището на с. С., общ. С. няма финансиран, изработван, процедиран и
одобрен със Заповед на Областния управител на Област Благоевград, План на
новообразуваните имоти /ПНИ/, касаещ имотите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Процесният
имот не е отразен в План на новообразуваните имоти /ПНИ/ в землището на с. С.,
финансиран, изработван, процедиран и одобрен със Заповед на Областния управител
на Област Благоевград. Процесният имот присъства в индивидуален План на
новообразуваните имоти /ПНИ/, представен по инициатива на жалбоподателя, който е
разглеждан, но не е приет и процедирал до настоящия момент. Вещото лице посочва,
че процесният имот попада в разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и за него е
извършено плащане в размер на 4000 лв. /по 4 лв. на кв. м./, по реда на § 4 "з", свързано
е § 4 "а", ал. 1 /за изградена сграда/ и §4 „б“, ал. 1 /за засадена овощна градина/ от ПЗР
на ЗСПЗЗ.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно,
компетентно, обосновано и неоспорено от страните по делото.
По делото от ищцовата страна са ангажирани гласни доказателства. В
качеството на свидетели са разпитани Н.В. и Й.Д.. И двамата сочат, че ищецът е
притежавал и ползвал от дълги години имот в местността „Р.“ с площ повече от декар.
Имало и постройка, гледали се овощни дръвчета. Посадени били картофи, имало и
пчели.
Съдът кредитира напълно показанията на разпитаните по делото свидетели,
доколкото същите са логични, последователни, непротиворечиви, базирани на лични
впечатления, липсват други доказателства, които да им противоречат.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
В исковата си молба ищецът сочи, че е собственик на процесния имот с проектен
номер 200.1, който е част от имот с ПИ 35105.82.2 по КККР след като учреденото му
право на ползване по смисъла на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ се е трансформирало в право на
собственост.
Разпоредбата на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ съдържа предпоставките при наличието, на
които възниква възможността да се трансформира правото на ползване в право на
собственост, а именно правото на ползване да е предоставено на основания актове от
посочените в § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ и в имота да е построена сграда, както и заплащане на
определената цена за земята от ползвателя.
От ангажираните писмени доказателства по делото е безспорно установено, че в
полза на ищеца през 1979г. е учредено право на ползване върху пустеещо място/ливада
с площ от един декар въз основа на акт на МС. Установено е и това, че през 1979г. в
4
процесното място е изградена сграда – пчелна барака, която според заключението на
вещото лице представлява дървена къщичка /МЖ/ на циментова основа, тип бунгало с
обща застроена площ от 18,75 кв.м. Построената сграда е констатирана и от
оценителна комисия в протокол от 1993г. Установи се и това, че по молба на ищеца
оценителна комисия към Общинско кметство гр. С. е направила оценка на земята, като
определената такава е в размер на 4000 лв. и тази сума е заплатена в полза на
общината, видно от представена приходна квитанция.
По отношение на построената в имота сграда следва да се има предвид ТР №
2/2011г., в което е прието че построеното в имот, предоставен за ползване на основание
актовете по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, което не попада в посочените в § 1в от ДР ППЗСПЗЗ
изключения и е трайно прикрепено към земята, представлява сграда по смисъла на §
4а ПЗР ЗСПЗЗ. При това положение следва да се приеме, че не е попадала в
изключенията по § 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ, поради което за ползвателя е възникнало
право на изкупуване и то е надлежно упражнено. На това основание последният е
придобил правото на собственост върху имота, предмет на иска.
От друга страна по делото се установи, че в полза на праводателя на ответника е
постановено възстановително решение от ПК С., с което през 1995г. е възстановен
имот № 082002 по КВС /сега ПИ 35105.82.2/, в който имот попада и ползваният от
ответника. Т.е налице е колизия между правата на бившия собственик по реституция и
ползвателят, какъвто се явява ищецът по делото. След като са налице предпоставките
на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ правото на собственост трансформирано от право на ползване
следва да бъде предпочетено пред правата на реституирания собственик, в полза на
когото компетентната ПК не е следвало да постановява положително решение при
наличие на пречките по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ.
От гореизложеното следва изводът, че след като праводателят на ответника не е
бил собственик на процесната част от имота сделката в посочената част не е произвела
действие по отношение на приобретателя С. К. В., тъй като за да бъде обект на
транслативна сделка, правото на собственост трябва да е част от патримониума на
прехвърлителя. След като продавачът не е собственик, той не може да прехвърли
правото, тъй като никой не може да се разпореди с право, което не притежава.
Релевираните във въззивната жалба оплаквания за липса на данни за това за
какъв период от време имотът е бил владян от ищеца са ирелевантни, доколкото в
исковата си молба последният не се позовавал на давностно владение като
придобивно основание.
Обстоятелството дали към датата на изповядване на процесната покупко-
продажба ответникът е бил в законен брак и в този смисъл имотът е станал СИО е
ирелеванстно за допустимостта на иска, доколкото съпрузите не са задължително
необходими другари и неучастието на един от тях не влече след себе си недопустимост
на предявения иск, както и на обжалвания акт. Задължително необходими другари не
са и наследниците на прехвърлителя по сделката.
С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че ищецът е
собственик на описания в исковата молба имот на посоченото основание. След като е
уважил исковата претенция районният съд е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт, който ще следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на спора – неоснователност на депозираната въззивна жалба, ще
5
следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на другата страна сторените по
делото разноски за въззивната инстанция в размер на 800 лв., дължими за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
908263/22.10.2020г., постановено по гр. дело № 3090/2019г. по описа на Районен съд -
Благоевград.
ОСЪЖДА С. К. В., ЕГН **********, от с. К., общ. С., да заплати на В. Б. И.,
ЕГН **********, от с. П., общ. С. сторените през въззивната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. (осемстотин лева).
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6