РЕШЕНИЕ
№ 1526
гр. Варна, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Антоанета И.. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20213110105969 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иска на И. А.. Х.., ЕГН
**********, с адрес: гр. ********* срещу З.А.", ЕИК *******, със седалище
гр. *******, представлявано от Р.Р.Г. и Ц.Д.К., за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 148.22 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за сумата от 9 200.00 лева., с която
ответното дружество е изпаднало в забава от 01.08.2018г. до 27.09.2018г. -
(датата на частичното плащане на обезщетение от 4 253.26 лева), както и
сумата в размер на 959.15 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за сумата от 4 946.74 лева, с която ответното
дружество е изпаднало в забава от 28.09.2018г. до 25.08.2020г. /ден преди
депозиране на исковата молба по гр. д. № 20203110110402/2020г./, на
основание чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 429 от КЗ.
Претендират се и разноските за производството.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Ищецът твърди, че на 31.07.2018г., ищцата предоставила личния си
автомобил марка Мерцедес Г 55 АМГ, с per. № ******* на А.Р.. Същата
около 14.45 часа, в гр.Варна, движейки се по бул. ******* посока *******",
излизайки от кръговото кръстовище на „*******" е била блъсната от лек
1
автомобил марка Тойота Авенсис, с per. № *******, управляван от Т.Д..
За настъпилото ПТП двамата водачи съставили Двустранен
констативен протокол за ПТП, като в протокола посочили за виновен водача
на л.а. Тойота Авенсис, с per. № *******.
Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност" от застрахователна компания З.А.", със срок на
действие 16/02/2018г. - 15/02/2019г., която полица е действаща към датата на
ПТП.
На 01.08.2018г. уведомила застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП, като същият извършил оглед и заснемане на автомобила,
както и съставил Опис на щета с № 13018100100398/01.08.2018г.
На 27.09.2018г. застрахователят й изплатил обезщетение в размер на 4
253.26 лв.. Сумата била малка и не можела да покрие щетите. Затова на
26.08.2020г. завела съдебен иск срещу застрахователя за сумата в размер на
100 лева, представляваща частичен иск от общо дължимата в размер на 4
946.74 лева, представляваща остатък от общо дължимото обезщетение.
В хода на процеса ответника признал иска и на 22.10.2020г. заплатил
сумата в общ размер на 4 946.74 лв.
С Решение № 155/29.03.2021г. по гр. д. № 20203110110402/2020г. на
ВРС, 31 състав, искът бил отхвърлен поради настъпило плащане в хода на
производството.
Твърди, че застрахователя не й е заплатил дължимите мораторни лихви,
които претендира в настоящото производство.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131
от ГПК.
В него се сочи, че искът е допустим, но неоснователен.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между
ответника и собственика на л.а. Тойота Авенсис, с per. № *******, фактите на
настъпилото ПТП, предявяването на застрахователна претенция на
01.08.2018г., както заплащането на сумата от 4253,26лв. на 27.09.2018г.
Сочи, че след тази дата по ликвидационната преписка не е постъпило
възражение във връзка с полученото застрахователно обезщетение. В такъв
случай, застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите няма как да разбере, че е налице несъгласие
от страна собственика на пострадалия автомобил с размера на определеното и
2
изплатено обезщетение.
След образуването на гр. дело №20203110110402/2020 г. на ВРС, 31
състав, ответното дружество е извършило обстойна проверка, установило е
допусната техническа грешка и по банковата сметка на И.. А.. Х.., е
преведена сума в размер на 4996.74 лева.
Счита, че ЗАД "Армеец" с поведението си не е дало повод за завеждане
на настоящето дело, тъй като пред дружеството и по приключилото
гражданско дело не са претендирани от ищцата лихви, предмет на
настоящото дело. Моли да се възложат разноските върху ищцата.
Съгласно чл. 380, ал.2, изр. 2 от Кодекса за застраховането, лицето е
длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни
за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Твърди, че ищцата не е представила банковата си сметка при завеждане
на ликвидационната преписка. При спазване на изискванията, посочени в чл.
106, ал. 2 от Кодекса за застраховането, с приемо - предавателен протокол (ех.
№Л-10410/25.08.2018 г.), подписан от И.Х., същата е представила банкова
сметка. Съгласно чл. 380, ал. 3 от Кодекса за застраховането, непредставянето
на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 (което желае да
получи застрахователно обезщетение) има последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва
по чл. 409.
Считат, че ЗАД "Армеец" не е изпадало в забава, както и че исковете са
недоказани по размер. Твърди, че неправилно са изчислени сумите, върху
които се претендират лихви.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си и моли за
уважаването им, а ответната страна моли за отхвърлянето им като
неоснователни.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД, в тежест на
ищеца е да установи възникването на валидно задължение на ответника за
заплащане на определена сума и забавата на същия за плащането й, считано
от датата на падежа. При доказване на посочените обстоятелства от ищеца,
3
следва да бъде установено от ответника, че е изпълнил задължението си за
плащане на уговорения падеж или други правоизключващи факти – в
конкретния случай забавата на кредитора, а именно датата на предоставянето
на ответника на банкова сметка на ищеца.
Не се спори по фактите, а именно, че на 01.08.2018г. е подадена молба
от ищеца в качеството му на увредено от ПТП лице пред ответника по делото
- застраховател на виновния за ПТП от 31.07.20218г. водач, за определяне на
застрахователно обезщетение по застраховка „ГО“. Не се спори и, че на
27.09.2018г. ответникът е изплатил на ищцата сумата от 4253,26лв., а след
завеждане на иск по гр. д. № 20203110110402/2020г. на ВРС, 31 състав, в хода
на процеса, е изплатена както сумата от 100лв., предмет на частичния иск,
така и непредявена главница от още 4846,74лв. на 22.10.2020г. Общия размер
на заплатеното застрахователно обезщетение е 9200лв.
От представеното от ответника писмено доказателство, а именно
приемателен протокол от 25.08.2018г., е видно, че ищцата е подала пред
застрахователя извлечение от банковата си сметка на посочената дата -
25.08.2018г.
Съгласно чл. 380 ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на
претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по
която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в
случаите на възстановяване в натура.
Съгласно чл. 380 ал. 3 от КЗ, непредставянето на данни за банковата
сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора
по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409.
Съгласно чл. 409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по
чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3.
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3
или 5 – по ал. 1 в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106.
Съгласно чл. 497 ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
4
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3.
Срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ е три месеца от предявяване на
претенцията по реда на чл. 380 пред застрахователя.
Спорен по делото е момента на изпадане на застрахователя в забава за
плащане по претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ във връзка с настъпилото на
31.07.2018г. ПТП.
В КЗ са въведени времеви параметри на правото на ответника да се
произнесе в срок по претенцията на ищеца. Тези параметри включват две
хипотези: 1. при наличие на всички изискуеми документи и доказателства по
чл. 106 – тогава падежът е в срок от 15 работни дни от датата на депозиране
на молбата пред застрахователя /към която са приложени изискуемите
документи/ и 2. когато не са представени всички доказателства по чл. 106 –
тогава за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
законодателят е определил по-кратък срок от този по другите видове
застраховки и този краен срок е 3 месеца от предявяване на претенцията пред
застрахователя /т.е. застрахователят е длъжен да се произнесе в срок от три
месеца от датата на сезиране, независимо от липсата на изискуеми
документи/.
В конкретния случай при предявяването на претенцията пред
застрахователя на 01.08.2018г. от страна на ищеца не са представени всички
изискуеми документи, а именно не е изпълнено задължението на ищеца по чл.
380 ал. 1 изр. 2 от КЗ с предявяването на претенцията ищцата да предостави
пълни и точни данни за банковата си сметка, по която да се извършват
плащанията от страна на застрахователя. Видно от молба за извършване на
оглед и оценка на увредено имущество от 01.08.2018г., подадена от ИВ. А..
Х.., информация за банковата й сметка липсва.
Представянето на извлечение от банковата си сметка, ищцата е
извършила едва на 25.08.2018г., като до тази дата същата е била в забава.
Доколкото не се твърди да са липсвали други изискуеми документи,
съдът приема, че след тази дата 25.08.2018г., е започнал да тече изискуемия
по чл. 497 ал. 1 т. 1 от КЗ, срок от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3. Срокът от 15 работни дни изтича на
5
14.09.2018г., поради което считано от 15.09.2018г. ответникът е изпаднал в
забава за плащане на застрахователното обезщетение.
Съдът намира възражението на ответника за това, че ищецът е трябвало
при несъгласие с размера на определеното обезщетение първо да съобщи това
на застрахователя и като не е съобщил за своето възражение, няма право на
законната лихва върху неизплатената част, за неоснователно.
В тежест на лицето, претендиращо обезщетение, е да съобщи на
застрахователя за застрахователното събитие, както и да съдейства на
застрахователя за изясняване на фактическата обстановка чрез представяне на
всички необходими документи във връзка с ПТП и определянето на
застрахователно обезщетение от застрахователя. В тежест на застрахователя
от друга страна е да определи точно обезщетението по представените
доказателства и да го заплати в срок. Ищецът няма задължение за
уведомяване на ответника в случай на неправилно определено
застрахователно обезщетение. Задължението за уведомяване по чл. 380 ал. 1
от КЗ е само за първоначално сезиране на застрахователя с претенцията, но не
и за последващо сезиране /не е предвиден ред за „обжалване“ пред
застрахователя на обезщетението, определено от него/. Поради това и няма
основание да се приеме, че е налице някаква „забава“ на кредитора-ищец да
подаде молба за преразглеждане на обезщетението. Оттук следва, че
ответникът е в забава за плащане на дължимото обезщетение, считано от
изтичане на срока по чл. 497 ал. 1 т. 1 от КЗ - 15.09.2018г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
Не се спори, че обезщетението, дължимо за обезвреда на щетите от
процесното ПТП, е в размер на двукратно платената сума: 4253,26лв. на
27.09.2018г., и 4946,74лв. на 22.10.2020г. Общия размер на заплатеното
застрахователно обезщетение е 9200лв.
Поради това за периода от 15.09.2018г. до 27.09.2018г. се дължи
мораторна лихва върху сумата от 9200лв. или сума в размер на 33.22лв., и за
периода от 28.09.2018г. до 25.08.2020г., се дължи мораторна лихва върху
сумата от 4946,74лв. или сума в размер на 972.86лв.
Предвид горното първият иск се явява частично основателен и следва
да бъде уважен за сумата от 33.22лв. и за периода от 15.09.2018г. до
27.09.2018г., като за разликата от 115лв. и за периода от 01.08.2018г. до
14.09.2018г. да бъде отхвърлен, а вторият иск се явява изцяло основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
Направено е искане за присъждане на разноски от ищеца, като
6
ответникът твърди, че не е дал повод за завеждане на иска и претендира
разноските да бъдат поставени в тежест на ищеца.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на
чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78 ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. В конкретния случай не е налице признание на иска, поради
което не е допустимо да бъде приложен чл. 78 ал.2 от ГПК. Отделно от това
съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане на иска, като не е
изпълнил в срок свое изискуемо задължение.
По направеното бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, съдът намира, че
същото е неоснователно, доколкото определеното възнаграждение на
адвоката на ищеца е в по-нисък размер от минималния за двата предявени
иска, съгласно чл. 2 ал. 5 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004г.
Предвид изхода на делото в полза и на двете страни се дължат
разноски, съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете. Същите са
в размер на 376.38лв. за ищеца, съразмерно на сумата от 420лв. – разноски за
д.т. и адвокатско възнаграждение, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и
доказателствата, и сумата от 10.38лв. за ответника, съразмерно на сумата от
100лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 25 ал. 1
от НЗПП.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.А.", ЕИК *******, със седалище гр. *******,
представлявано от Р.Р.Г. и Ц.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ НА ИВ. А.. Х.., ЕГН
**********, с адрес: гр. *********, сума в размер на 33.22 лева /тридесет и
три лева и 22 ст./, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за сумата от 9 200.00 лева., с която ответното дружество е
изпаднало в забава от 15.09.2018г. до 27.09.2018г. - (датата на частичното
плащане на обезщетение от 4 253.26 лева), както и сумата в размер на 959.15
лева /деветстотин петдесет и девет лева и 15ст./, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата от 4 946.74 лева,
с която ответното дружество е изпаднало в забава от 28.09.2018г. до
25.08.2020г. /ден преди депозиране на исковата молба по гр. д. №
20203110110402/2020г./, на основание чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 429 от КЗ.
7
ОТХВЪРЛЯ иска на ИВ. А.. Х.., ЕГН **********, с адрес: гр.
********* срещу З.А.", ЕИК *******, със седалище гр. *******,
представлявано от Р.Р.Г. и Ц.Д.К., за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 115 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за сумата от 9 200.00 лева., за периода от 01.08.2018г. до
14.09.2018г.
ОСЪЖДА З.А.", ЕИК *******, със седалище гр. *******,
представлявано от Р.Р.Г. и Ц.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ НА ИВ. А.. Х.., ЕГН
**********, с адрес: гр. *********, сумата от 376.38лв. /триста седемдесет и
шест лева и 38ст./, представляваща разноски по делото, съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. А.. Х.., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, ДА
ЗАПЛАТИ НА З.А.", ЕИК *******, със седалище гр. *******,
представлявано от Р.Р.Г. и Ц.Д.К., сумата от 10.38лв. /десет лева и 38ст./,
представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8