Решение по дело №551/2019 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

 

 №  413/  11.11.2019год. гр. Перник 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на  девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

 Председател: Милена Даскалова

Членове : Кристиан Петров

Роман Николов 

 

при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 551 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 876/23.05.2019г., постановено по гр. дело № 8710/2018г. по описа на Пернишкия районен съд е признато за установено по отношение на Ю.Д.А. и А.С.А., че всеки един от тях дължи на "Топлофикация - Перник" ЕАД, гр. Перник, сумата от по 320,96лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се в *** за периода 01.05.2016г.- 30.04.2017г., сумата от по 50,52лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2014г.- 28.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №4648/20.09.2018г. по ч.г.д.№06347/2018г. на ПРС.

В установения от закона срок Ю.Д.А. и А.С.А. са обжалвали решението, като молят същото да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.

„Топлофикация – Перник” АД, гр. Перник изразява становище за неоснователност на жалбата.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК.

Ищецът „Топлофикация – Перник” АД, гр. Перник твърди, че всеки един от ответниците дължи сумата от по 320,96лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се в *** за периода 01.05.2016г.- 30.04.2017г., сумата от по 50,52лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2014г.- 28.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед №4648/20.09.2018г. по ч.г.д. № 06347/2018г. на ПРС.

В срок са постъпили отговори на исковата молба, с които ответниците са оспорили иска, твърдейки, че не са собственици на процесния имот през исковия период.

С обжалваното решение районният съд е приел, че ответната страна не оспорва доставката на топлинна енергия за топлоснабдения имот и начина на начисляване на дължимите суми а спорно по делото е дали ответникът е ползвател на топлинна енергия. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за доказано, че ответниците са собственици на топлоснабденото жилище, поради което същите се явяват потребители на топлинна енергия и е уважил иска.

Решението на ПРС е валидно.

По допустимостта :

В жалбата се твърди, че решението е постановено по непредявен иск , като са развити и доводи, че в заповедното производство претенцията е предявена в условията на разделност, а съдът, без да е направено изменение на иска, е приел, че предвид обстоятелството, че ответниците са съпрузи, те отговарят солидарно за поетите задължения през време на брака, като няма пречка кредиторът да насочи претенцията си спрямо едновременно към двамата длъжници за различна част от вземането.

Горните доводи са неоснователни.

По приложеното ч.гр.д. № 6347/2018г. по описа на ПРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение против двамата ответници, с която е разпоредено да заплатят разделно – по ½ ид.ч. от сумата 641,92 лв. главница и 101,03 лв. лихва за забава.

С исковата молба е поискано да се признае за установено, че ответниците дължат сумата от 742,95 лв., която всеки от тях следва да заплати разделно, съобразно частта си, като е конкретизиран размерът на претенцията спрямо двамата ответници – 320, 96 лв. главница и 50,52 лв. обезщетение за забава. Районният съд е уважил иска, признавайки за установено, че всеки един от ответниците дължи по 320,96 лв. главница и 50,52 лв. обезщетение за забава.

При тези факти съдът намира, че в случая не е налице произнасяне по непредявен иск по смисъла на чл. 270, ал.3  ГПК. Съдът се е произнесъл по иска така, както е предявен, а исковата молба касае вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, а именно осъждане на ответниците да заплатят на кредитора по ½ от общото задължение. Приетото от съда, че ответниците са съпрузи и отговарят солидарно за задълженията, но няма пречка кредиторът да насочи претенцията си едновременно към двамата длъжници за различна част от вземането, не води до недопустимост на решението, защото се касае за правни изводи по съществото на спора. Съдът не е излязъл извън рамките на правния спор и не се е произнесъл по ненаведени по надлежния ред основания.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Спорно пред настоящата инстанция е дали жалбоподателите са потребители на топлинна енергия.

По силата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване.

За установяване обстоятелството, че ответниците са потребители на топлинна енергия, по делото са събрани писмени доказателства.

Ответниците са съпрузи, като бракът им е сключен на ***, което е видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак.

От нотариален акт № 21/2003г. на нотариус И., се установява, че на 15.08.2003г. Ю. Д.А. е закупила апартамент, находящ се в *** и след като имотът е придобит през време на брака, то и същият съставлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи. Следователно по делото по несъмнен начин е установено, че жалбоподателите са собственици на топлоснабдения имот, което е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на облигационно правоотношение между страните по делото. Без значение е, че партидата е открита на името само на единия от тях, защото наличието на облигационна връзка е обусловено от съществуването на права върху топлоснабдения имот, който факт е доказан по категоричен начин. Неоснователни са доводите за липса на идентичност между имота, предмет на сделката и този, описан в исковата молба и заповедта за изпълнение, защото спорният имот е апартамент, находящ се в *** и именно това е и имотът, закупен пред 2003г.

След като по силата на чл. 36 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, то и ответниците отговарят солидарно за задълженията, възникнали във връзка с доставяне на топлинна енергия. Когато е налице солидарно задължение, право на кредитора е да насочи претенцията си било срещу всички длъжници в условията на солидарност или пък спрямо някои от тях за цялото вземане или за част от вземането, което произтича от разпоредбата на чл.122 ЗЗД. В случая това е и сторено от ищеца, който е насочил претенцията си против двамата ответници за по ½ част от вземането и имайки предвид, че по делото е постановено определение, с което е обявено за безспорно, че за процесния имот се дължат сумите, за които е предявен искът, то и искът се явява доказан и по размер.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се потвърди, като жалбоподателите  дължат на въззиваемото дружество заплащане на разноски по делото в размер на 100 лв.

Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 876/23.05.2019г., постановено по гр. дело № 8710/2018г. по описа на Пернишкия районен съд.

Осъжда Ю.Д.А. и А.С.А. да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, гр. Перник сумата от 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ: