№ 15098
гр. София, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110128483 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД да заплати на ЗАД „Асет иншурънс“ АД сумата от 3688.67 лева, представляваща
регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „Порше Тайкан“ с рег. № ..... вследствие
на ПТП от 18.10.2021г., настъпило по вина на водача на товарен автомобил „Мерцедес“ с
рег. ....., чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била
застрахована по силата на сключен със ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в т. ч.
ликвидационни разноски с размер на 15.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 31.05.2022г., до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 18.10.2021г., в гр. София, на ...... в близост до
кръстовището с бул. „Цар Борис III“, настъпил пътен инцидент между застрахования при
него по силата на договор за имуществено застраховане „Каско“ лек автомобил „Порше
Тайкан“ с рег. № ..... и товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. ....., гражданската (деликтната)
отговорност на водачите на който била обезпечена от ответника по силата на договор за
имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изяснява, че
водачът на товарния автомобил при потегляне от спряло положение ударил спрелия пред
него лек автомобил „Порше Тайкан“, в резултат на което му причинил увреждания на обща
стойност 3673.67 лева, която сума била изплатена от ищеца в полза на правоимащото лице,
като във връзка с определяне на обезщетението били извършени разходи в размер на 15.00
лева. Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на товарния автомобил бил поканен да заплати регресната
претенция на ищеца, както и свързаните с определяне на обезщетението разноски, което
отказал да стори. По изложените съображения в настоящия процес ищецът претендира
възстановяване от ответника на заплатеното от него застрахователно обезщетение, законна
лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
1
исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск, поддържайки, че водачът на
товарния автомобил И. С. не е действал виновно и противоправно при процесния пътен
инцидент. Оспорва в тази връзка описания от ищеца механизъм на ПТП, поддържайки, че
изключителна вина за настъпването му носи водачът на застрахования при ищеца лек
автомобил, който, движейки се в локалното платно на ......, при навлизане в главния път не
пропуснал движещия се по него с предимство товарен автомобил „Мерцедес“, с което
нарушил правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, и станал причина за ПТП. В условията на
евентуалност счита, че така описаното поведение на водача на лекия автомобил следва да се
разглежда като съпричиняващо вредоносния резултат. Оспорва и наличието на причинна
връзка между събитието и вредите, обезщетени от ищеца, както и стойността им,
поддържайки, че същата е значително завишена. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране в срока на действие на застрахователното
покритие на застрахователно събитие (ПТП) в резултат от виновното и противоправно
поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на
вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка
между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ в полза на правоимащото лице в размер на действителната стойност
на вредите.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че към датата на ПТП
между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за
застраховка „Каско“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност
на водача на товарния автомобил е била обезпечена по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че
ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка „Каско“ застрахователно
обезщетение в размер на 3673.67 лева, като е сторил и ликвидационни разноски в размер на
15.00 лева. Независимо от това, за установяване на посочените обстятелства с правно
значение по делото са надлежно приобщени писмени доказателства, както следва:
застрахователна полица за застраховка „Каско“ № 1022010003608 и анекс № 1 към нея,
справка от електронния регистър, воден от Информационния център на Гаранционния фонд,
за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на товарния
автомобил, фактури от 01.12.2021г., 03.12.2021г. и от 25.11.2021г. за стойността на ремонта
на лекия автомобил и на вложените при него авточасти и труд, както и платежни
нареждания от 30.12.2021г. и от 14.01.2022г. за извършени от ищеца плащания в полза на
автосервиза и доставчика на авточасти за ремонта на процесния лек автомобил „Порше
Тайкан“.
Спорните по делото въпроси се свеждат до действителния механизъм на ПТП, в
частност до конкретно осъщественото от всеки от водачите поведение и степента, в която то
е допринесло за настъпване на пътния инцидент, както и до действителния размер на
обезщетението, дължимо за репариране на настъпилите в причинна връзка с ПТП
2
увреждания по лекия автомобил.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на надлежно приобщената и
неоспорена доказателствена съвкупност- двустранен констативен протокол за ПТП от
18.10.2021г., уведомление- претенция до ищеца в качеството му на застраховател по
застраховка „Каско“ за настъпило ПТП, декларация- обяснение на водача на лек автомобил
„Порше Тайкан“, депозирана пред ищцовото дружество, както и от показанията на
свидетелите, разпитани в хода на производството- водачите на двете МПС, участвали в
произшествието (по отношение на чиято правдивост при преценката им по реда на чл. 172
ГПК за съда не възниква съмнение, доколкото са последователни, логични, вътрешно и
взаимно непротиворечиви, а и се подкрепят от останалата доказателствена съвкупност), по
идентичен начин се установяват точните място и време на ПТП, както и конкретното
фактическо поведение на всеки от водачите непосредствено преди удара. Така, за водача на
товарния автомобил се установява, че управлявал автомобила по ...... (околовръстния път на
гр. София) в посока от кв. „Горна баня“ към кв. „Младост“, като малко преди кръстовището
с бул. „Цар Борис III“ бил спрял, за да изчака зелен сигнал на светофарната уредба, като
пред него имало образувана колона от автомобили. Междувременно, лек автомобил „Порше
Тайкан“, управляван от свидетелтя К. Г., се придвижвал в локалното платно на булеварда в
същата посока- от кв. „Горна баня“ към кв. „Младост“, като преди кръстовището предприел
маневра за включване от локалното платно в движението на главния път, при което
навлязъл на булеварда с част от предницата си и спрял, като към този момент предната част
на лекия автомобил се намирала пред предната дясна част на товарния, който също бил
спрял. След като колоната от автомобили пред товарния автомобил потеглила на зелен
сигнал на светофарната уредба, последният също потеглил бавно и ударил намиращия се до
предната му дясна гума лек автомобил в неговата предна лява част.
Настоящият съдебен състав намира, че при така установената фактическа обстановка
всеки от двамата водачи е допринесъл за настъпване на пътния инцидент при това в еднаква
степен. Това е така, тъй като всеки от тях е предриел съответната маневра в нарушение на
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която „водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“
Така, като е навлязъл частично с предницата на управляваното от него МПС на
главния път, без да завърши докрай маневрата си за навлизане в него, водачът на лек
автомобил „Порше Тайкан“ е препятствал движението по главния път с предимство, в
частност движението на товарния автомобил, тъй като е препречил частично пътя му.
Водачът на товарния автомобил, от своя страна, макар и да се е намирал на пътя с
предимство- т. нар. главен път, доколкото е бил в спряло състояние преди ПТП, при
предприетата маневра за движение направо е следвало да се увери, че зоната пред
превозното му средство е изцяло свободна, което, като не е сторил, е създал опасност за
останалите участници в движението в противоречие с цитираната разпоредба на чл. 25, ал. 1
ЗДвП. Следва да се изясни, че изводът за противоправност на поведението на водача на
товарния автомобил не би бил различен дори да се приеме, че действително, както твърди
същият в показанията си пред настоящата инстанция, към момента, в който камионът е
потеглял, лекият автомобил се е намирал в неговата т. нар. „мъртва зона“, т. е. не се е
виждал нито в страничното му огледало, нито от каросерията. Това е така, тъй като
невъзможността водачът на товарен автомобил да възприеме подадащи в т. нар. „мъртва
точка“ обекти се отнася само до обичайното положение на главата и тялото на водача.
3
Свидетелят И. Т. в качеството си на водач на товарен автомобил е бил запознат с
конструкцията на управляваното от него превозно средство, поради което е бил наясно и със
спецификата, че непосредствено пред кабината има зона, в която липсва видимост- в този
смисъл са изричните твърдения и разяснения на самия свидетел пред съда, с оглед на което,
за да изпълни задължението си по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, той е следвало да предприеме
допълнителни действия, които биха му позволили да възприеме другото превозно средство.
Тук следва да се изясни, че правилата за движение не конкретизират как точно водачът на
моторното превозно средство ще се убеди в безопасността на движението си, но го
задължават преди извършване на маневра, да предприеме „всички необходими мерки за
безопасност“- чл. 79 ППЗДвП. Когато превозното средство преминава от състояние на покой
в движение, управляващият го следва да бъде сигурен, че няма да удари или повлече други
участници в движението.
По изложените фактически и правни съображения настоящият съдебен състав намира,
че поведението и на двамата участници в ПТП е станало причина за настъпването му, като
двамата в еднаква степен за способствали за това, поради което и на основание нормата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице основание за редуциране наполовина на гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на соченото за делинквент лице.
Съгласно неоспореното заключение на съдебно- техническата и оценителна
експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и
добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените
задачи, описаните от ищеца- застраховател и обезщетени от него увреждания по лек
автомобил „Порше Тайкан“- всички в предната лява част на МПС, където е и мястото на
удара за него, се намират в пряка причнно- следствена връзка с установения механизъм на
ПТП.
Изрично в писменото си заключение експертът е отбелязал, че към датата на ПТП лек
автомобил „Мерцедес“ е бил в експлоатация 11 месеца и 8 дни от датата на първоначалната
регистрация, а в проведеното на 16.06.2023г. открито съдебно заседание е изяснил, че
ремонтът на увредения лек автомобил не е извършен в официалния сервиз за марката.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален
фирмен сервиз/ дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз и изплатени във връзка с ремонта фактури. При липса на което и да е от посочените
две условия, т. е. ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години
или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от
възстановителната стойност на имуществото. В този смисъл са както установената практика
на въззвината инстанция- Решение № 5712 от 26.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 2867/2019
г., Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение №
469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11675/2017 г., IV-Г с-в, Решение № 3145 от
18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 11658/2015 г. IV-Г с-в, Решение № 1308 от 12.02.2016 г.
на СГС по в. гр. д. № 9781/2015 г. ІІ-г с-в и др., така и нормите на чл. 17 и чл. 19 от
Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по отношение
на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно
които стойността по издадената и изплатена фактура е от значение за размера на
обезщетението в случаите, в които тази фактура е издадена от официален вносител и се
касае за МПС със срок на експлоатация до три години.
Следователно, доколкото в случая увреденият лек автомобил е бил със срок на
4
експлоатация от 11 месеца и 8 дни към датата на ПТП, но е бил отремонтиран в сервиз, за
който вещото лице изяснява, че не е официален за марката „Порше“, твърдението в който
смисъл не се оспорва от страните, стойността на процесното застрахователно обезщетение
следва да бъде определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, която съгласно
доказателствените (фактическите) изводи на експерта възлиза на сумата от 3478.57 лева.
С оглед на това и доколкото по извършването и размера- 15.00 лева, на обичайните
разноски за определяне на обезщетението не се спори и при съобразяване на възприетата
степен на съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения лек автомобил,
предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ следва да бъде уважен до сумата от 1746.79
лева, а за разликата до пълния предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 306.65 лева, представляваща част от сторените от него разноски за
заплатени държавна такса, депозити за възнаграждения на вещото лице и свидетелите, както
и юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част от иска и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да бъде присъдена сумата от 210.58 лева, включваща част от заплатения
депозит за възнаграждение на вещото лице, както и от следващото му се юрисконсултско
възнаграждение, което, както и това в полза на ищеца, бе определено от съда на основание
нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗПП в минимален
размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото и обстоятелството,
че за страните същото се явява типично, обичайно с оглед упражнявания от тях предмет на
дейност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 411 КЗ ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД, ЕИК ........, да заплати на ЗАД „Асет иншурънс“ АД, ЕИК ....., сумата от 1746.79 лева,
представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „Порше Тайкан“ с рег.
№ ..... вследствие на ПТП от 18.10.2021г., настъпило в гр. София, на ......, преди
кръстовището с бул. „Цар Борис III“, с участието на водача на товарен автомобил
„Мерцедес“ с рег. ....., чиято деликтна отговорност в това му качеството била застрахована
по силата на сключен със ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в т. ч. ликвидационни разноски
с размер на 15.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 31.05.2022г., до окончателно изплащане на
задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 306.65 лева, представляваща
разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над
присъдената сума до пълния предявен размер от 3688.67 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Асет иншурънс“ АД, ЕИК ....., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ........, сумата от 210.58 лева,
представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6