РЕШЕНИЕ
№ 627
гр. Пловдив, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20255300500672 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П. Г. Г. с ЕГН ********** против решение
№ 73/07.01.2025 г., постановено по гр.д. № 11335/2024 г. на Районен съд - Пловдив,
VІІІ гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от същия против „Български
пощи“ ЕАД, ЕИК *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване
за установено по отношение на ответника, че ищецът е бил в трудови
правоотношения с ответното дружество в периода от 01.03.1981 г. до напускането
на дружеството на 28.01.1982 г., на пълен работен ден от 8 часа, с трудово
възнаграждение по ведомост. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение
е неправилно, необосновано, постановено при непълно обсъждане на
доказателствата и в нарушение на материалния закон и процесуалните норми.
Счита, че съдът неправилно е счел, че е приложим Законът за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Поддържа, че се касае за хипотеза на
ведомости, в които твърди да е допусната техническа грешка в имената. Счита, че
писмените доказателства навеждат на извода, че за процесния период на
твърдяната длъжност в пощенска станция Раковски е работил жалбоподателят,
макар и грешно да е заведено във ведомостта лице със сходни имена - П. Г. П.. В
условията на евентуалност, ако се приеме, че приложимият закон е Законът за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, поддържа, че са
налице процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, като
съдът не е посочил своевременно, че искът не е насочен срещу надлежен ответник
– съответното териториално подразделение на НОИ. Моли за отмяна на
1
постановеното решение и постановяване на друго решение по същество, с което
искът да бъде уважен, а в условията на евентуалност - първоинстанционното
решение да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на районния съд за ново
разглеждане.
Въззиваемата страна „Български пощи“ ЕАД оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Поддържа, че жалбоподателят - ищец не е бил в трудово
правоотношение с него в исковия период. Сочи, че дружеството „Български пощи“
ЕАД е създадено през 1992 г., след периода, посочен от ищеца, а на дружеството не
са били предадени и не са налични трудови досиета на прекратени служители на
„Български пощи и далекосъобщения“ ООД. Ето защо счита, че ищецът е следвало
да насочи иска си към НОИ, или „БТК“ ЕАД/“ВИВАКОМ“ ЕАД, като
правоприемник на Далекосъобщенията. На следващо място поддържа, че
съществуване на трудово правоотношение не може да бъде установявано със
свидетелски показания или други доказателства, установяващи по косвен начин
възникването и съществуването му. Поддържа, че е неоснователно оплакването за
неприложимост на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред, като счита, че именно това е предвиденият в закона ред за
установяване на трудов и осигурителен стаж и липсва процесуалната предпоставка
на чл. 5 от този закон, а именно издадено удостоверение, че документите са
изгубени или унищожени. Моли за отхвърляне на жалбата, за потвърждаване на
решението и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
Ищецът П. Г. Г. е основал иска си на твърдението, че е работил по трудов
договор, сключен с ответното дружество до 28.06.1982 г. Твърди, че е започнал да
набавя документи за доказване на трудов и осигурителен стаж за пенсиониране и
при поискване на удостоверение образец УП-3 от ответника се е установило, че в
същото не фигурира периода, през който той е заемал длъжността „***“ – от
01.03.1981 г. до 28.06.1982 г. и ответника му отказал издаването на такъв образец,
тъй като не разполагал с архивни документи, сочещи на такива данни за
претендирания от ищеца трудов стаж. Ето защо моли да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че е бил в трудово правоотношение със
същия за периода от 01.03.1981 г. до 28.06.1982 г. на пълен работен ден от 8 часа, с
трудово възнаграждение по ведомост.
По правната квалификация:
Предявеният иск намира основанието си в нормата на чл.1, ал.1, т.3 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, според
който по реда на този закон може да се установява времето, което се зачита за
трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно
действащите до тогава разпоредби. Съдът не е обвързан от посочената правна
квалификация на ищеца – иск по чл. 357 КТ, още повече, че в самата искова молба
ищецът е посочил, че са касае за установяване на трудов стаж с цел набавяне на
2
документи за пенсиониране.
По допустимостта на решението:
Според нормата на чл. 3, ал.2 ЗУТОССР, искът за установяване на трудов
стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността
си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт. Според чл.4, ал.2 от същия закон, към
исковата молба се представят: 1. съответното удостоверение по чл. 5; 2. писмените
доказателства по чл. 6.
Чл.5, ал.1, предвижда, че стаж по чл. 1, ал. 1 може да се установява, ако пред
съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при
който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или
физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че
документите са загубени или унищожени. Когато осигурителят е прекратил
дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но
ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на
Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от
Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното
стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж /чл.5, ал.2 ЗУТОССР/.
Според чл.6, ал.1 ЗУТОССР, по исковете за установяване на трудов и
осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени
писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя,
при който е придобит стажът и по време на полагане на стажа.
Имайки предвид посочените разпоредби, съдът намира, че решението на
първоинстанционния съд е постановено при нередовност на исковата молба.
Ищецът не е посочил като ответник по делото наред с „Български пощи“ ЕАД и
Териториално поделение на НОИ – Пловдив, доколкото в производството по реда
на ЗУТОССР следва да участва като страна и поделението на НОИ. ПРС е
формирал мотив за неоснователност на иска поради неучастието в производството
на ТП на НОИ – Пловдив, но неучастието на страна в производството води до
недопустимост на иска, а не до неговата неоснователност.
Съгласно чл. 4 ЗУТОССР към исковата молба, по който и да е от трите
предвидени в закона установителни искове, се представя удостоверение по чл. 5 от
същия нормативен акт. Това е удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява
книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени.
Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е
прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на
инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на
основание чл. 5, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване, се представя
удостоверение от съответното териториално поделение на Националния
3
осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за
претендирания стаж. Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗУТОССР искова молба, към която не е
приложено удостоверение по чл. 5, се оставя без движение, като на ищеца се дава
срок за представянето му. Ако удостоверението не бъде представено в 7-дневен
срок, исковата молба се връща на ищеца.
В този смисъл са: Определение № 230 от 10.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1516/2016 г., IV г. о., Решение № 10 от 2.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1304/2020 г.,
III г. о., ГК, Решение № 108 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4764/2013 г., III г. о.
Ето защо съдът намира, че решението на ПРС следва да се обезсили, като
делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, доколкото следва да се
конституира и нов ответник, наред с участвувалия в процеса. При новото
разглеждане следва да се конституира териториалното поделение на НОИ като
страна, като на ищеца се укаже да представи доказателствата, изискуеми се от
разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗУТОССР, като при неизпълнение да се приложат
разпоредбите на ал. 3 на същата разпоредба.
По тези съображения и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 73/07.01.2025 г., постановено по гр.д. №
11335/2024 г. на Районен съд - Пловдив, VІІІ гр. състав.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4