№ 83
гр. Варна , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Красимир Г. Гайдаров
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
в присъствието на прокурора Антония Димитрова Иванова (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213100600032 по описа за 2021 година
Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 3377/19 г. на Районния съд в
гр. Варна, първи наказателен състав, постановена на 19.11.2020 г., с която подсъдимият З. А. М. е
признат за виновен и осъден на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца по
чл.343 ал.3 б.“А“ пр.2 вр. ал.1 от НК. За да вземе това решение първоинстанционният съд е приел
в съответствие с внесеното обвинение, че на 14.07.2018 г. в гр. Варна, при управление на МПС без
необходимата правоспособност М. е нарушил правила по ЗДвП и причинил на Д.Д. средна телесна
повреда.
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимият, в която се твърди, че
обвинението е недоказано и се иска оправдаването му. В съдебно заседание пред въззивната
инстанция искането за оправдаване не се поддържа, като защитата моли за намаляване на размера
на наложеното наказание и се представят писмени доказателства. Подсъдимия в последната си
дума изразява съжаление за стореното и моли за намаляване на наказанието.
Частният обвинител Д. пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
По връчения препис от жалбата прокурорът не е подавал възражения
В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратурата предлага изменение на
първоинстанционната присъда в частта на определения режим за изтърпяване на наказанието и
потвърждаване в останалата и част
Окръжният съд намира, че жалбата е частично основателна.
По реда и способите предвидени в НПК първоинстанционния съд е установил фактическа
обстановка без съществено отклонение от изложеното в обвинителния акт.
Безспорно установено от фактическа страна е че подсъдимият З.М. на 14.07.2018г. в
гр.Варна е управлявал л.а.“Ауди“ с рег № В 0062 ВХ собственост на св.С.М. без да има
1
правоспособност да управлява МПС. Движейки се с автомобила към кръстовището на
ул.“Младежка“ с ул.“Радост“ М. решил да извърши ляв завой и да навлезе по ул.“Радост“, като
навлязъл в лента за движение предназначена за насрещно движещи се ППС. По тази лента се
движил св.Д.Д. управлявайки мотоциклет марка „Сузуки“ с рег № В 2668 К. Между двете ППС
настъпил удар между челните им части в резултат на което Д. паднал на земята. Подсъдимия
слязъл отишъл до свидетеля и провел разговор с него след което извикал св.Мирчев, който
прибрал мотоциклета на близък паркинг. М. преместил автомобила за да не пречи на движението и
отново разговарял с Д., като му казал, че спешно трябва да отиде на аерогарата след което ще се
върне. Ръката на Д. започнала да се подува и той по тел.112 уведомил за станалото, като след това
посетил Спешен център на МБАЛ „Св.Анна Варна“ АД, където му оказали помощ и констатирали
фрактура на лява ръка.
От заключението на СМЕ назначена в хода на досъдебното производство се установява, че
получените травматични увреждания в своята съвкупност са довели до трайно затруднение на
движението на горен ляв крайник за период от около 5-6 седмици – средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 от НК.
За да приеме горната фактическа обстановка за безспорно и категорично установена
районният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Мустафа, Д. и Василев, както и
частично показанията на св.Мирчев. Обяснил е и защо не кредитира показанията на св.Кадир.
От анализа на доказателствената съвкупност безспорно се установява авторството на
деянието и неговата правна квалификация. Тези факти не се оспорват от страна на защитата на
подсъдимия в хода на въззивното производство.
ПО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА НАКАЗАНИЕТО :
За да определи размера на наложеното наказание в размер към средния
първоинстанционния съд не е отчел смекчаващи отговорността обстоятелства, а като отегчаващи е
отчел предходната съдимост и липса на свидетелство за управление на МПС.
Този извод на ВРС не се споделя от въззивния съдебен състав. Недопустимо е елемент от
състава на престъплението водещ до по - тежка квалификация на извършеното деяние какъвто се
явява управлението на МПС без необходимата правоспособност да се отчита и като отегчаващо
отговорността обстоятелство. Като единствено такова ВОС отчита наличието на предходна
съдимост невлияеща на квалификацията на извършеното деяние.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства въззивния съдебен състав отчете изразеното
от подсъдимия съжаление за стореното, наличието на трудова заетост, добри характеристични
данни и влошено здравословно състояние.
Тези факти водят въззивния съд до извода, че са налични основания по отношение на
подсъдимия да се прояви снизходителност при определяне на наказанието, като същото следва да
се отмери в рамките на минималния законовоустановен размер.Налагане на наказание в размер на
една година лишаване от свобода би бил достатъчен за постигане на целите на наказанието по
чл.36 от НК и най-вече на тези на личната превенция. В тази насока следва да се измени присъдата
на ВРС
При служебната проверка се констатира нарушение на материалния закон изразила се в
неправилно определяне на първоначалния режим при който следва да започне изтърпяването на
наложеното наказание.Доколкото липсват мотиви защо е определен първоначален строг режим за
изпълнение на наложеното наказание от ВРС за да бъде проведена проверка в тази насока, ВОС
следва да приложи правилно закона който предвижда определянето на строг режим в лимитативно
изброени в закона – чл.57 ал.1 т.2 от ЗИНЗС случаи, както и в случай, че осъдения се е укривал в
хода на наказателното производство – чл.57 ал.2 от цитирания нормативен акт. Нито една от
законовите предпоставки не е налице по отношение на подсъдимия М. и затова на осн. чл.57 ал.1
т.3 от ЗИНЗС наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ следва да започне при
първоначален общ режим.
2
По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК, настоящият съдебен
състав на Окръжен съд Варна като въззивна инстанция
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъдата на Районен съд Варна първи наказателен състав, постановена на
19.11.2020 г. по НОХД № 3377 по описа на същия съд за 2019 г., като НАМАЛЯВА размера на
наказанието лишаване от свобода на З. А. М. ЕГН **********, от две години и шест месеца на
ЕДНА ГОДИНА.
ИЗМЕНЯВА присъдата и в частта и досежно определения първоначален режим за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ от „строг“ на „общ“ на осн. чл.57 ал.1 т.3 от
ЗИНЗС.
Потвърждава присъдата в останалата и част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3