Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260065
гр.Бургас, 27.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти
наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 4590 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по повод жалбата на „***” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с.
***, ул. „***“ № 40, против Наказателно постановление № 538162-F568728/29.09.2019г,
на Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл. 26 ал.1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. ал.
1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Жалбоподателят моли да бъде отменено
наказателното постановление, като твърди, че в обекта се издават фискални
бонове за всяка продажба, но към датата на проверката не са били въведени
групите на продуктите. Изтъква се, че това е първо нарушение, поради което се
моли за отмяна на наложената санкция.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от пълномощник - адв. Н. ***, която поддържа жалбата по изложените
в нея доводи и претендира разноски. В допълнително представени писмени бележки
поддържа, че в АУАН и НП не е посочена дата и мястото на извършване на
нарушението, както и че АНО не е обсъдил всички обстоятелства, водещи да
маловажност на случая. Излага подробни съображения в защита на тезата си, като
моли за отмяна на НП.
За административнонаказващия орган се явява
юрисконсулт Чолакова, която моли постановлението да бъде потвърдено, като
посочва, че не са допуснати процесуални пороци, а нарушението е безспорно доказано.
Излага съображения в защита на позицията си, като претендира присъждането на
разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от
самото НП, то е връчено на управителя на 01.10.2020г., а жалбата е депозирана
на 02.10.2020г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На
03.09.2020г. около 19.00 часа свидетелят Д. Т., заемаща длъжността
"инспектор по приходите" при ЦУ на НАП, извършила проверка в обект – магазин,
находящ се в гр. Бургас, ул. „Доктор Нидер“ № 21, стопанисван от дружеството-жалбоподател.
Свидетелката извършила контролна покупка на стока – един брой безалкохолна напитка на стойност 1,40
лева, за която й бил издаден ФКБ № 0141876/03.09.2020 г. Бонът не съдържал
задължителен реквизит съобразно нормата на чл. 26 ал. 1 т.7 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, а именно: „наименование на
стоката“. Вместо наименование на стоката във фискалния бон било изписано „Стоки“,
което автоматично се генерира от фискалното устройство, когато не е въведено
наименованието на стоката. След извършването на контролната покупка,
свидетелката Т. се легитимирала и пристъпила към проверка, за която в последствие
бил съставен Протокол сер. АА № 0015666/03.09.2020г.
Представител
на жалбоподателя бил поканен в ТД на НАП-Бургас, където на 07.09.2020г. св. Т.
съставила срещу дружеството АУАН № F568728/07.09.2020 г., с който му вменила
нарушение по чл. 26 ал. 1 т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118 ал.4 ЗДДС.
Актът
бил предявен на управителя, който го подписал, а в графата за възражения
посочил, че няма такива.
Междувременно
жалбоподателят препрограмирал департаментите на фискалното си устройство и по
този начин отстранил нарушението, видно от съставения на 07.09.2020г. Протокол
Серия АА № 1306017.
Като взел предвид акта и събраните в
преписката писмени доказателства административнонаказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата
обстановка и при същата правна квалификация, на основание чл.185, ал. 2, изр.
второ, вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС на дружеството била наложена имуществена санкция
в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в
гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и
допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя
под съмнение така установените факти. На практика жалбоподателят също не
оспорва фактите.
Съдът, с оглед установената фактическа
обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като
съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
намира от правна страна следното:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено
за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
ЗЦУ -1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, като са спазени сроковете,
предвидени в чл. 34 ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се
защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки. Противно на
становището на жалбоподателя и в АУАН и в НП са посочени датата на извършване
на нарушението /03.09.2020г/ и мястото - магазин, находящ се в гр. Бургас, ул.
„Доктор Нидер“ № 21, стопанисван от дружеството-жалбоподател, поради което и
съдът не споделя доводите на жалбоподателя за порочност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 26 ал.1 т.7 от
Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. - фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде
четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа
задължително реквизити, сред които наименование на стоката/услугата, код на
данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Няма
спор, че процесната бележка не съдържа наименование на закупената стока, а
вместо това автоматично ФУ е генерирало наименование „Стоки“ – т.е. очевидно
устройството не е било програмирано да изписва наименованието на стоките, както
се признава и в процесната жалба и което е наложило в последствие и препрограмиране
на апарата. При това положение съдът приема, че безспорно дружеството е
допуснало нарушение на изискванията на чл. 26, ал.1, т. 7 от Наредбата, поради
което и правилно поведението му е било квалифицирано като административно
нарушение по тази разпоредба.
Санкционната норма на чл.185,
ал.2 от ЗДДС постановява, че извън случаите по ал.1, на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото
прилагане (Наредба Н-18/13.12.2006 г. е нормативен акт по прилагане на чл.118
от ЗДДС), се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер
от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. От своя страна ал.1 на
чл.185 от ЗДДС предвижда, глоба за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева“.
От доказателствата по делото
безспорно се установява, че при извършена проверка в търговски обект,
стопанисван от жалбоподателя, описаните по-горе изисквания не са били спазени.
Това е установено от законодателя като административно нарушение по смисъла на
чл.26, ал.1, т.7 от Наредбата, поради което и правилно е била ангажирана
отговорността на търговеца.
Касае се за обективна
отговорност, при която наказващият орган не дължи изследване на въпроса за
вината.
Правилно е направена преценка и
за приложимата санкционна разпоредба, както и за размера на наложеното
наказание, както и за липса на основания за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН. В случая липсват доказателства, въз основа на които да бъде направен
извод, че конкретното деяние и неговият извършител биха могли да бъдат
определени като такива с ниска степен на обществена опасност. Касае се до
деяние на просто извършване и е ангажирана отговорността на юридическо лице. За
последното няма доказателства да са налице такива обстоятелства, които да го
поставят в привилегировано отношение спрямо другите юридически лица, които имат
същото задължение. Фактът, че нарушението не е довело до ощетяване на фиска е
взет предвид при прилагане на санкционната норма, а обстоятелството, че
нарушението е било отстранено в последствие правилно е довело до налагане на
санкция в минималния размер.
Предвид горното, наказателното
постановление се явява процесуално и материално законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
В горния смисъл
е и практиката на касационната инстанция по абсолютно идентични от към факти
казуси, като например– Решение №
2091/29.11.2019г. по к.н.а.х.д. № 2221/2019г. на АдмС-Бургас, Решение
№1016/03.08.2020г. по к.н.а.х.д. № 1049/2020 г. на АдмС-Бургас и др.
Към момента е
настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от
2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила
искане за присъждането им.
В конкретния случай, с оглед изхода
на правния спор, разноски се дължат в полза на АНО, който е бил защитаван от
юрисконсулт и до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в
полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна
препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно
който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност
и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
възнаграждение се явява 80 лева.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 63, ал.1 предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 538162-F568728/29.09.2019г, на Началник отдел „Оперативни
дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26 ал.1, т. 7 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на
основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на „***” ЕООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН „***” ЕООД с ЕИК: *** да заплати в полза на НАП-София
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с
оригинала: М.Р.