РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Бяла, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20224510200106 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ж.“ ., ЕИК ............... със седалище и адрес на управление в
гр.Д. м., ул.“О. ч.“ № ., представлявано от управителя Д. Д. Д., чрез адв. Й.Д., против
Наказателно постановление № 18-2100024 от 05.04.2022г., издадено от Директора на
Дирекция “Инспекция по труда“ – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от
ЗАНН е наложено административно наказание „Имуществена санкция” по чл.416,ал.5 във
връзка с чл.414, ал.3, във вр. с чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда в размер на 2 000 лева, за
извършено нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, поради което иска неговата отмяна.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
РП – Русе, ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
През месец ноември, на електронната поща на ДИТ – Русе бил получен сигнал от Н.
С., в който се съдържала информация, че сестра – Л.М., работила в шивашки цех в гр.Д. м.
без да има сключен писмен трудов договор. Сигналът бил регистриран с вх.№
21096814/09.11.2021г. Във връзка с постъпилия сигнал била възложена проверка на св. Л.,
която съвместно със св. Р. посетили цеха на фирмата на 16.11.2021г. При влизането им в
цеха видели, че вляво от входа имало голяма маса, на която се извършвали помощни
дейности и имало хора. Предоставили на присъстващите лица декларации за попълване,
като едно от лицата било Л.М.. Същата попълнила декларация, в която посочила, че работи
във фирма „Ж.“ от 2-3 седмици, като общ работник, с работно време от 08ч. до 15ч.
Отразила, че предходния ден работила за времето от 08ч. до 12ч., а в реквизита за събота и
неделя посочила „не“. Същата декларирала, че няма сключен трудов договор, но имала
1
сключен граждански договор. Собственоръчно на гърба на декларацията Л.М. написала, че
работата се изразява в помощна дейност – почистване на конци и ръчна работа, на
минимална работна заплата, на 4 часа, като работното време определял управителя на фирма
„Ж.“. След като извършили проверката, служителите се качили на втория етаж, където се
помещавал офиса на фирмата и се срещнали със съпругата на управителя Д., а той самият се
появил малко след това. Поискали да им бъде представен гражданския договор на М., като
бил представен такъв, но за друга дейност, а именно миене на чинии в ресторант.
Служителите връчили призовка на Я. Д. за 23.11.2021г., с която изискали за представяне
набор от документи във връзка с направените констатации. На посочения ден управителя се
явил, като представил част от изисканите документи, но липсвали такива за лицето Л.М..
Впоследствие на 30.11.2021г. бил изготвен протокол № ПР2137862 за извършените
проверки по място от 16.11.2021г. и по документи от 23.11.2021г., в който били отразени
направените констатации и дадени съответните предписания. На 01.12.2021г. било
изготвено и Постановление за обявяване съществуването на ТПО между „Ж. и Л. М. А.., с
което дали предписание на работодателя да предложи сключването на трудов договор с
работника в срок до 03.12.2021г. Служебно известно на съда е, че постановлението е
оспорено пред компетентния съд и към момента производството е висящо. Съставените
документи били предявени на управителя на дружеството, които вписал собственоръчно
възраженията си по направените констатации. Въз основа на направената констатация, че
Л.М. полага труд без да има сключен писмен трудов договор, бил съставен АУАН с № 18-
2100024 на 01.12.2021г., който управителя на дружеството Д. Д. подписал с възражение, в
което посочил, че не е съгласен с така съставения АУАН и ще даде писмени обяснения. В
законоустановения 3-дневен срок били депозирани писмени възражения с вх.№ 21101793 от
03.12.2021г., в които били изложени подробни съображения с искане за прекратяване на
административнонаказателната преписка и отмяна на постановлението за обявяване
съществуването на ТПО. Въпреки това, на 05.04.2022г. било издадено атакуваното пред
настоящата инстанция наказателно постановление, връчено лично на 08.04.2022г., с което
били отхвърлени възраженията на нарушителя.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН, НП,
декларация, постановление, протокол от извършена проверка и призовка. По делото се
събраха и гласни доказателства посредством проведените разпити на св. Л., св. Р. и св. А..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен
от длъжностно лице по чл.416, ал.1 от Кодекса на труда. Обжалваното НП е издадено от
компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.416, ал.5 от
Кодекса на труда, каквото се явява и Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе.
Предвид изложеното, за съда няма съмнения относно компетентността на актосъставителя и
наказващия орган.
В жалбата са релевирани възражения, че липсва извършено нарушение на Кодекса на
труда, с оглед наличието на сключен граждански договор. Сочи се, че служителите на ДИТ
не са взели предвид факта, че в шивашкия цех осъществява сходна дейност друго
дружество, което се явява наемател на жалбоподателя.
Съдът намира така релевираните възражения за основателни. Видно от декларацията,
която А. попълнила в хода на извършваната проверка, същата е декларирала, че има
сключен граждански договор. Действително, че в декларацията е посочила, че работи във
фирма „Жокей“, но от показанията и се установи, че причина за това е било незнанието
името на фирмата, а в цеха имало надпис „Ж.“. Поради това тя приела, че има отношения
2
именно с тази фирма. Видно от представения граждански договор № 19 от 01.11.2021г.,
между „М.“ . и Л.М. Мастънова (която след развода е с фамилия А.), последната „се
задължава да участва в свободното си време в почистване на конци, на маскировъчни
гащеризони, при производството им в шивашки цех гр.Две могили, ул.“О. ч.“ № .“.
Същевременно, от представения договор за наем от 02.01.2020г. между „Ж.“ . (наемодател)
и „М.“ . (наемател) се установява, че наемодателя отдава на наемателя за временно и
възмездно ползване част от шивашкия цех, включително ползване на шевни машини.
Следователно, за да ангажира административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, АНО е следвало по безспорен начин да установи извършването на
конкретното нарушение, като бъде извършена проверка с оглед посочените данни в
декларацията и дадените от управителя обяснения във връзка с дейността в шивашкия цех.
Самите инспектори, не са извършили обстойна проверка за установяването на тези
релевантни обстоятелства. Актосъставителката в показанията си посочи, че е приела за
установени обстоятелствата от посочените данни в декларацията, а св. Р. заяви, че не знае
дали в сградата се помещава друго дружество наемател. Тоест, свидетелите не могат да
установяват кое дружество е било предмет на проверка – „Ж.“ или „МД И.“.
Релевираното възражение, че в случая се касае за прикрито трудово правоотношение,
което не променя правните изводи в НП, е бланкетно и неиздържано. То не държи сметка за
облигационните отношения, които съществуват между св. А. и „М. И.“ . и защо за това
следва да отговаря дружеството жалбоподател.
На следващо място не без внимание следва да остане и установеното от показанията
на св. А., че собственоръчно написаното от нея на гърба на декларацията е било под
диктовка на проверяващите. Съдът кредитира това твърдение на свидетелката, с оглед на
това, че самият текст не е логически свързан помежду си, като едно изложение, а
представлява отговори на отделни въпроси.
Съгласно практиката на съдилищата, за да е налице нарушението вменено на
жалбоподателя, следва да се отговори на въпроса съществувало ли е трудово
правоотношение между А. и „Ж.“ .. За целта, следва да е било установено от контролния
орган изпълнение на трудови задължения от страна на работника на определено работно
място, с определено работно време, трудово възнаграждение и пр.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не се
доказват посочените обстоятелства по безспорен начин. На първо място в проведеното
административнонаказателно производство не е било установено, че в шивашкия цех
дейност осъществяват две различни дружества, както и че А. е полагала труд за
жалбоподателя. На следващо място, не е взет предвид съществуващия граждански договор
между А. и „М.“, чиято дейност е сходна с тази на жалбоподателя и в същия цех. Няма
установено работно време, нито размер на трудово възнаграждение.
По тези съображения, съдът намира, че наказателното постановление е издадено при
неизяснена фактическа обстановка и нарушение на материалния закон, поради което следва
да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-2100024 от 05.04.2022г., издадено от
Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ – Русе, с което на „Ж.“ ., ЕИК ............. със
седалище и адрес на управление в гр.Д. м., ул.“О.ч.“ № ., представлявано от управителя Д.
Д. Д., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” по чл.416, ал.5 във
връзка с чл.414, ал.3, във вр. с чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда в размер на 2 000 лева, за
извършено нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от КТ.
3
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ______/п/_________________
4