Р Е Ш Е Н И Е
№ 609 / 3.4.2020г.
гр. Перник, 03.04.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на пети март, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 03717 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са (след допуснато в съдебно заседание изменение на част от исковите претенции) обективно кумулативно съединени осъдителни искове от А.П.Ч., с ЕГН: ********** и адрес: *** срещу „Стомана Индъстри” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, общ. Перник, ул. „Владайско въстание” № 1, с които се иска ответното дружество да бъде осъдено да й заплати сумата от 35 000.00 (тридесет и пет хиляди лева, 00ст.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от болките, страданията и неудобствата, претърпени вследствие на професионално заболяване „Вибрационна болест втори стадий”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2018г. до окончателното й изплащане, сумата от 20 000.00 (двадесет хиляди лева, 00ст.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие на професионално заболяване „неврит на слуховите нерви – средна степен на тежко чуване”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2018г. до окончателното й изплащане, сумата от 2790.00 (две хиляди седемстотин и деветдесет лева, 00ст.), представляваща имуществени вреди, търпени от закупуването на лекарства за лечението на професионалното заболяване „Вибрационна болест – II-ри стадий”, за периода от 05.07.2018г. до 01.11.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2018г. до окончателното й изплащане, сумата от 2790.00 (две хиляди седемстотин и деветдесет лева, 00 ст.), представляваща имуществени вреди, търпени от закупуването на лекарства за лечението на професионалното заболяване „неврит на слуховите нерви-средна степен на тежко чуване” за периода от 05.07.2018г. до 01.11.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2018г. до окончателното й изплащане, сумата от 1105,85 (единадесет хиляди сто и пет лева, 85 ст.), представляваща имуществени вреди, произтичащи от разликата между действителното брутно възнаграждение, получавано от ищцата преди излизането й в отпуск по болест, поради двете професионални заболявания и обезщетението, получавано от ищцата през времето, през което е била в отпуск по болест за периода от 27.08.2014г. до 21.03.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.08.2014г. до окончателното й изплащане, сумата от 13 758,00 (тринадесет хиляди седемстотин петдесет и осем, 00ст.), представляваща имуществени вреди, произтичащи от разликата между действителното брутно трудово възнаграждение, получавано от ищцата на длъжност „машинист на кран” и брутното възнаграждение, получавано от ищцата след преназначението й в работна среда без рискови фактори на длъжност „обслужващ работник в промишленото производство” за периода от 21.03.2015г. до 01.11.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2015г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищцата сочи, че в продължение на 19 години, 5 месеца и 22 дни се е намирала в трудоводоговорни отношения с ответника, през което време е работела в ЕСДЦ, Участък „Експедиция” и заемала длъжностите, както следва: „кранист” за времето от 09.10.1995г. до 17.01.2000г., „машинист на кран”, считано от 17.01.2000г. до 15.06.2001г., „машинист на кран” за времето от 15.06.2001г. до 01.09.2009г. и като „кранист”, считано от 01.09.2009г. до 15.04.2015г. Твърди, че условията на труд през посоченото време били лоши, като работата като „кранист” и „машинист на кран” била свързана със статично и динамично натоварване на цялата й костно-мускулна система, с принудително седяща работна поза, с възвратно постъпателни, монотонни движения, с малка амплитуда на горните крайници при управлението на крана с контролери, работния процес изисквал да седи с наведена глава непрекъснато, за да наблюдава и извършва сваляне на готовата, още гореща продукция от електростоманодобивната пещ, като впоследствие сортирала и товарела, транспортирала и разтоварвала стоки за експедиция. Сочи, че в цеха, в който се намирал крана, който управлявала, имало общо две електростоманодобивни пещи, чиято работа била свързана с възпроизвеждане на голям шум, от който буквално се тресяло както работното й място в крана, така и целия кран. Твърди, че вследствие на посочените вредности по време на работния й процес, е заболяла от професионалното заболяване „Вибрационна болест втори стадий”. Ищцата сочи, че цитираното професионално заболяване е установено с Протокол № 194 от 30.01.2015г., издаден от НОИ, ТП – Перник. В исковата си молба ищцата сочи още, че вследствие на силния шум, надвижаващ максимално допустимите норми и съпровождащ работния й процес през цялото време на полагания от нея труд, заболяла от „Неврит на слуховите нерви – средна степен на тежко чуване”. Това заболяване било установено с Протокол № 201 от 17.12.2015г. на НОИ, ТП – Перник. Ищцата сочи, че с влязло в сила Експертно решение на НЕЛК № 0868 от 05.07.2018г. са й определени 47% ТНР за срок, считано до 01.11.2020г. за професионалните й заболявания с диагнози: „Вибрационна болест от общо вибровъздействие втори стадий” и „Неврит на слуховите нерви – средна степен на тежко чуване”, които заболявания получила в резултат на упражняваната от нея трудова дейност при ответното дружество, за посочените периоди от време и при посочените вредни условия на труд. Ищцата сочи, че в следствие на получените професионални болести търпи и ще търпи неимуществени вреди, като от заболяването й „Вибрационна болест от общо вибровъздействие, втори стадий” има изтръпване, схващане и изкривяване, изстиване и посиняване на пръстите на ръцете и на краката; изпитва силни болки в раменете, врата, кръста, меките части на ръцете и бедрата; често се буди нощем от тези болки, които са почти постоянни и сами по себе си й причиняват голям дискомфорт като изживяване, както през деня, така и през нощта. Твърди, че не може сама да се облича, да се хигиенизира, да обува обувките си, като за всички тези битови дейности ползва помощта на близките й и най-вече – на съпруга й. Твърди, че е намалена хващателната й способност, което й пречи при изпълнение на домакинските й задължения, като пране, готвене и пр., като тези неимуществени вреди са довели до понижаване на самочувствието й, до изолиране на социалните й контакти, както и се чувства непълноценна. От заболяването „Неврит на слуховите нерви – средна степен на тежко чуване” има постоянен шум в двете уши, световъртеж, нарушено равновесие, болки в главата, трудно чува разговор по телефона, трудно чува звукова сигнализация, подадена от МПС, което застрашава живота й като пешеходец. За причинените й неимуществени вреди, ищцата определя по справедливост обезщетение в размер на 20 000.00 лева.
На следващо място, ищцата твърди, че в резултат на професионалните й заболявания търпи и имуществени вреди. Разходите, които извършва и ще извършва през исковия период за закупуване на лекарства за лечение на професионалното й заболяване „Вибрационна болест втори стадий” – „милгама”, „ксефорапид”, „мидокалм”, „алмирал”, „флостерон” и др., средно месечно възлизат на около 100 лева ,или за целия исков период – 2 790.00 лева. На същата стойност ищцата оценява и разходите, които прави и ще направи за исковия период по отношение и на другото й професионално заболяване, а именно: „Неврит на слуховите нерви – средна степен на тежко чуване”. Ищцата твърди, че търпи имуществени вреди и с оглед обстоятелството, че за периода от 27.08.2014г. до 21.03.2015г. се е намирала в отпуск по болест, без прекъсване, като за този период от 6 месеца и 22 дни е претърпяла загуба, изразяваща се в разликата между действителното брутно трудово възнаграждение, което е получавала и сумата, която е получавала по време на отпуска по болест, като тази разлика се равнява на 5 386.00 лева. Твърди, че търпи имуществени вреди и от преназначаването й от 21.03.2015г. на друга длъжност – „обслужващ работник в промишленото производство в работна среда без рискови фактори”, където месечното й брутно трудово възнаграждение е било по-малко. За исковия период, разликата между трудовото й възнаграждение на предходната длъжност и тази, която понастоящем заема, възлиза на 46 400.00 лева за исковия период.
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответното дружество, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва обстоятелството, че у ищцата са налице надлежно установени професионални заболявания, както и че дори да се приеме, че са налице такива, то няма причинно- следствена връзка с работните условия и работната среда, в която е работила ищцата. Посочва, че работните условия при работодателя „Стомана Индъстри” АД са били съвсем различни от работата на ищцата и работните условия при предходни нейни работодатели – дружества и осигурители. Изрично посочва, че за периода от 1995г. до 15.06.2001г. ищцата не е била в трудово правоотношение със „Стомана Индъстри” АД, като ответното дружество не е правоприемник в трудовите правоотношения на ищцата с предишни нейни работодатели и осигурители. Ответникът твърди, че констатациите, съдържащи се в експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК за професионално заболяване, на което се позовава ищцата, професионално заболяване като вид, степен на увреждане, определен процент неработоспособност и определен срок на неработоспособност за професионално заболяване, са незаконосъобразни, необосновани и неправилно определени. Твърди, че не е налице причинно-следствена връзка между работните условия на труд и професионалното заболяване. По отношение на исковите претенции, ответникът релевира възражение за погасяването им по давност.
В съдебно заседание, както и в писмени бележки, представени в срок, ищцата, чрез пълномощника си, пледира за решение, с което предявените искови претенции бъдат уважени, като основателни и доказани. Сочи, че експертното решение, с което е установен професионалния характер на двете заболявания е влязло в сила, респ. е налице правното основание за предявените искове. Намира за доказана и връзката между двете процесни професионални заболявания и условията на труд при ответното дружество по времето, през което ищцата е работила при него за процесния период. Ищцовата страна намира за основателни и доказани по размер и исковите претенции за неимуществени вреди. Процесуалния представител на ищцата обръща внимание на обстоятелството, че за исковия период ищцата не е получавала пенсии, обезщетения и други помощи, както погрешно е било посочено в предходно издадено удостоверение от ТП на НОИ – П.и което обстоятелство се удостоверява от издаденото и приложено по делото ново удостоверение. Претендират се разноски.
Представителя на ответното дружество не се явява.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ, чл. 86 и чл. 45 ЗЗД. Съдът намира, че същите са допустими, респ. дължи
произнасяне по тях.
От фактическа страна:
От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че ищцата е придобила трудовия си стаж при
ответника, както следва: от 09.10.1995г. до 17.01.2000г. – на длъжността
«Кранист», от 17.01.2000г. до 15.06.2001г. – на длъжността «машинист на кран»,
от 15.06.2001г. до 01.09.2009г. – на длъжността «машинист на кран», от
01.09.2009г. до 15.04.2009г. – на длъжността «машинист на кран» и от
15.04.2015г. до настоящия момент – на длъжността «кранист», като общия трудов
стаж на ищцата в ответното дружество е в размер на 19 години, 5 месеца и 22 дни.
От приетата в заверено копие Експертиза ИЗ № 4417/2014г., издадена от Университетска болница, МБАЛ „Свети Иван Рилски” ЕАД – София, се установява, че ищцата е постъпвала за лечение на 24.03.2014г. с оплаквания от болки и скованост в кръста и по хода на гръбнака, гръдната и шийна област, болезнени движения, болки и изтръпване по хода на десния крак, неповлияли се от проведено амбулаторно лечение. Изписана е на 29.03.2014г. с окончателна диагноза „М51.1 Увреждания на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия”.
Видно от Епикриза И.З. №
12120/2014г. на Университетска болница, МБАЛ «Свети Иван Рилски» - София, се
установява, че на 27.08.2014г. ищцата е постъпила за лечение с оплакване от
болки в шийно – раменната област, по протежение на ръцете, слабост, изпускане
на предмети, изтръпване пръстите на ръцете, неповлияващи се от проведено
амбулаторно лечение. След проведено лечение, на 01.09.2014г. ищцата е изписана
с подобрение, относно болките в шийната област и ръцете и с поставени диагнози:
Двустранна цервикална радикулопатия при цервикална остеохондроза и спондилоза.
Поставена е била окончателна диагноза «Увреждане на междупрешленните дискове в
шийния отдел с радикулопатия».
От приетата по делото Епикриза И.З. № 15908/2014г. на Университетска болница, МБАЛ «Свети Иван Рилски» - София, се установява, че на 05.11.2014г. ищцата е постъпила за лечение в лечебното заведение с оплаквания от болки в гръбнака, кръста, шийно-раменните зони, скованост, болки и изтръпване в краката и ръцете, които не се повлияват от проведено амбулаторно лечение. Изписана е на 10.11.2014г. с окончателна диагноза «Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия (G51.1).
От Епикриза И.З. 18414/2014г. на Университетска болница, МБАЛ «Свети Иван Рилски» - София се установява, че
ищцата е постъпила за лечение на 18.12.2014г. с оплаквания от пристъпи на
световъртеж, предимно от връщателен тип, с периодично засилване при обръщане на
главата, притъмняване, главоболие – тилно и теменно, често изпотяване,
периодично гадене, нарушено равновесие, залитане на страни, повече в дясно.
Изписана е на 22.12.2014г. с окончателна диагноза « Н81.3 Други периферни
световъртежи в стадий на субкомпенсация».
От Епикриза И.З. №
6753/2015г., издадена от Университетска болница, МБАЛ «Свети Иван Рилски» -
София се установява, че на 04.05.2015г. ищцата е постъпвала за лечение по
спешност, по повод оплакване от силен световъртеж от 2-3 дни, а от 24 часа – с
бурен пристъп на световъртеж, главоболие, нарушено равновесие – до загуба.
Изписана е на 08.05.2015г. с окончателна диагноза: «Н81.3 Други периферни световъртежи – слухов в
стадий на субкомпенсация».
От Епикриза И.З. № 8904/2015г.,
издадена от Университетска болница, МБАЛ «Свети Иван Рилски» - София, Отделение
по професионални УНГ-Болести и отоневрология се установява, че ищцата е
постъпила на лечение на 09.06.2015г. по повод прогресивно намаление на слуха,
променлив субективен шум. Изписана е на 11.06.2015г. с окончателна диагноза:
«Неврит на слуховите нерви-професионален. Шумов синдром комбиниран
отоневрологичен в стадий на субкомпенсация.».
От Епикриза И.З. №
4562/2016г., издадена от Университетска болница, МБАЛ «Свети Иван Рилски» -
София се установява, че ищцата е постъпила на лечение на 08.03.20166г. с
оплаквания, свързани с болки в шийно-раменната област, скованост, болки и
изтръпване на ръцете и краката, слабост в ръцете, оточни пръсти, неповлияващи
се от преведено амбулаторно лечение. Изписана е на 14.03.2016г. с диагноза
«М50.1 Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия».
На 22.04.2016г. ищцата е постъпила за лечение
в МБАЛ «Свети Иван Рилски» - София, за което свидетелства приетата по делото
Епикриза И. З. 7812/2016г. Оплакванията на ищцата са били, както следва:
прогресивно намаление на слуха на двете уши от около 20 дни, повече дясно със
субективен шум в него, пристъпи на връщателен световъртеж, нарушено равновесие,
засилващо се в тъмна среда. Изписана е на 26.04.2016г. с окончателна диагноза
«Н81.9 Други нарушения на вестибуларната функция – комбиниран отоневрологичен
синдром в стадий на субкомпенсация».
От Епикриза И.З.
№-2491/2016г., издадена от «Специализирани болници за рехабилитация-Национален
комплекс» ЕАД, Филиал Сандански се установява, че ищцата е провела в посоченото
лечебно заведение за периода от 26.05.2018г. до 02.06.2018г., като е била
поставена диагноза «Z50.8
Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури, М 50.1 Увреждане на
междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия”.
С ЕР № 321/08.04.2015г. на ТЕЛК за общи и професионални болести при УМБАЛ «Св. Иван Рилски» ЕАД - София, на ищцата е признато професионално заболяване «Вибрационна болест – II стадий”, като са били определени 21 % трайно намалена работоспособност за общото заболяване, 40% трайно намалена работоспособност за професионалното заболяване и 46% трайно намалена работоспособност по съвкупност, с дата на инвалидност – 08.04.2015г. и срок на определения процент трайно намалена работоспособност – 01.04.2017г. Това експертно решение е било обжалвано, при което, НЕЛК с ЕР № 340/09.05.2016г. го отменя в частта по оценка на работоспособността, като определя 40% трайно намалена работоспособност за професионално заболяване с дата на инвалидизиране установена в ЕР на ТЕЛК от 08.04.2015г., определя 41% ТНР НМЕ/2010г. поради заболяване с общ характер с дата на инвалидизиране 08.04.2015г. и определя краен процеснт 50% ТНР НМЕ /2010год. В останалата му част, ЕР на ТЕЛК е потвърдено.
С ЕР № 1440/30.11.2017г. на ТЕЛК за общи и професионални болести при УМБАЛ «Св. Иван Рилски» ЕАД - София на ищцата е било признато професионално заболяване «Двустранен неврит – средна степен на тежко чуване», като е отразено, че същото е клинична проява на общо вибровъздействие и шум при продължителна работа в ответното предприятие като «Кранист». Това експертно решение е било потвърдено с ЕР № 868/05.07.2018г. на НЕЛК.
От Протокол № 201 от 17.12.2015г. за извършено проучване на професионална болест на НОИ, ТП – Перник, по бързо известие № 5201-13-2 от 15.07.2015г. и Бързо известие № 5201-13-4 от 17.08.2015г., и двете на различни специалисти при УМБАЛ „Св. Ив. Рилски” ЕАД София, се установява, че в работното място е констатирано наличие на основния рисков фактор за посочената болест – шум, като измерените стойности са над долната граница за предприемане на действия. По отношение на съпътстващия рисков фактор – наличие на общи вибрации е установено превишение на измерените дневни стойности на експозиция.
По делото е прието и приложено удостоверение с изх. № 1019-13-28#1 от 24.02.2020г., издадено от НОИ ТП – Перник, от което се установява, че за периода от м. Август 2014г. до м. Март 2015г. на ищцата не са изплащани суми от пенсии и добавки.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Й.З., се установява, че от 15.04.2015г. ищцата е трудоустроена с б.л. № Е 20151742628/15.04.2015г., издаден от ЛКК, на длъжност «Обслужващ работник в промишленото производство» в поделение «Спомагателни дейности» - работно място без рискови фактории, след което, от 17.09.2015г. е преназначена на длъжността, която заема и понастоящем. Установява се, че ищцата страда от заболяванията «Вибрационна болест – II стадий” и „Неврит на слуховите нерви – средна степен на тежко чуване”. Основните фактори за заболяванията са общи вибрации и шум в работната среда и съпътстващи синергично действащи фактори на работната среда и трудовия процес-физическо натоварване и характер на труда; неблагоприятен микроклимат. Установява се, че заболяванията са с признат професионален характер по надлежния ред, а именно: ЕР № 321/08.04.2015г., ЕР № 1440/30.11.2017г. на ТЕЛК, потвърдено с ЕР № 868/05.07.2018г. на НЕЛК. Установява се, че двете цитирани заболявания отговарят на двете кумулативни условия – настъпили са изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда и трудовия процес върху организма и са включени в списъка на професионалните болести. При признаване професионалния характер на двете заболявания е спазена Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Спазени са изискванията за обсъждане професионалния характер за двете заболявания: условията за признаване –доказано професионално въздействие минимум 6 години, с отчитане наличието на синергично действащи фактори; сроковете за гратисен период – задължително условие, поради преустановяване въздействието на вредните професионални фактори във връзка с временно трудоустрояване и преназначаване на ищцата на работно място без вредности, считано от 05.04.2015г. Гратисният период за „Вибрационна болест от общо вибровъздействие” и за „Неврит на слуховите нерви – средна степен на тежко чуване” е 1 година.
От заключението на обсъжданата експертиза се установява още, че ищцата страда от увреждане на слуховата сензорна система – „Двустранен неврит на слуховите нерви – средна степен на тежко чуване”, като професионалния характер на заболяването, както е посочено по-горе, е приет с Експертно решение № 1440/30.11.2017г. на ТЕЛК, като клинична проява на общо вибровъздействие и препотвърден с ЕР № 686/05.07.2018г. на НЕЛК. Увреждането е резултат от общи вибрации и шум при продължителна работа в ответното предприятие като „Кранист”, превищаващи дневната гранична стойност на експозиция за период 8 часа – 1,15m/s2. Уврежда се рецепторния апарат на слуховия анализатор. Увеличава се пропускливостта на мембраните с последващ хидропс на лабиринта, невродегенеративни промени в слуховите сетивни клетки. Настъпват специфични патологични промени – клетъчните нервни елементи на вътрешното ухо дегенерират, загиват и се стига до трайно увреждане на слуха. При ищцата е установена слухова загуба за ляво ухо – 50 dB, за дясно ухо – 48 dB, което представлява средна степен на „тежко чуване” (II-ра степен). При намален слух в степен „тежко чуване” (II-ра степен) слуховата загуба е от 35 до 65dB и процентът трайно намалена работоспособност при експертизата, съобразно установената слухова загуба, се определя както следва: от 35 до 45dB – 15% трайно намалена работоспособност, от 45 до 55dB – 35% т.н.р., от 55 до 65 dB – 50% т. н. р. Установява се, че при преосвидетелстването ТЕЛК правилно е определил процента трайно намалена работоспособност за увредения слух на ищцата. Установява се още, че заболяването „Неврит на слуховите нерви” при ищцата са проявява с намаление на слуха в двете уши, силен променлив субективен шум двустранно, намалена разбираемост на речта, нарушена комуникативност и вестибуларни нарушения. Не е свързано с болки.
От заключението на вещото лице, както и от изслушването му в съдебно заседание, се установява, че увреждането на слуха не подлежи на трайно излекуване. Уврежданията са дефинитивни и лечението е със средства, които действат протективно и симптоматично – съдоразширяващи, ноотропни, витамини и други медикаменти. Лекарствата не се реинбурсират от НЗОК. Установява се, че стойността на разходите за лекарства за 1 месец е около 25.00 лева, или общо за исковия период – 875.00 лева. Изслушано, вещото лице е посочило, че симтоматиката, свързана с вибровъздействието би трябвало да спре дотук, като ще продължи като заболяване, тъй като се касае за трайни изменения и в костно-мускулната система и в съдовата система.
По отношение на първото професионално заболяване, а именно: «Вибрационна болест II стадий”, съдът е допуснал изслушването на съдебно-медицинска експертиза, извършена от д-р Ж.Т. – невролог. От заключението на същата се установява, че по отношение на ищцата е налице заболяване „Вибрационна болест – II-ри стадий”, като характерът на заболяването е професионален. Свързан е с хронично въздействие на микротравматизация с общо и локално вибровъздействие. В този стадий е налице увреждане на специализираната сетивност, налице са централно –нервни и периферно – нервни симптоми. Изразен е съдовият спазъм, който има периоди и на атония. Налице са костно-дегенеративни промени (от спондило-артрозан тип). Оплакванията се състоят в болка по дължина на гръбнака, скованост, болка в крайниците – силна нощем, съпроводена от изтръпване, както и парене и оток, намалена сила на същите и променен усет. Налице са затруднения при натоварване на крайниците в професионален и битов характер. Установява се, че състоянието при това заболяване, независимо от провежданото лечение, има характер на прогресиращо в степените на клинична изява от централен и периферен тип. Поддържащото лечение включва съдово-активни препарати, антивертигинозни, витамини от група „В”, невротрофични. Установява се още, че лекарствата не се реимбурсират от НЗОК. Рехабилитационното лечение е предвидено по клинични пътеки, поемано като такси от НЗОК с доплащане от пациента 5,80 лева на дена за 7-дневно лечение. Изслушано в съдебно заседание, вещото лице е посочило, че ищцата търпи постоянна болка с костно-ставно мускулен характер по дължина на гръбнака в крайниците, спонтанно и при натоварване. Съпроводено е и с промени в мускулната сила, тонус и сетивни промени. В медицински аспект, настоящото състояние „Вибрационна болест II-ри стадий” обикновено търпи прогресивно развитие, независимо от медикаментозното и рехабилитационното лечение и с оглед прогресията на физиологичните промени в организма, обикновено е трудно да се задържи прогресията на състоянието.
От изслушаната и приета по делото съдебно-икономическа експертиза на вещото лице В.В. се установява, че разликата между трудово възнаграждение, което би получила ищцата за периода от 27.08.2014г. до 21.03.2015г. ако не е ползвала болничен отпуск и полученото обезщетение за болничен отпуск е в размер на 1105.85 лева. Установява се, че разликата между брутното трудово възнаграждение на ищата, което би получила при ответника по време на трудовото й правоотношение на длъжност „Машинист на кран” и трудовото й възнаграждение на длъжност „Обслужващ работник в промишленото производство” при ответника за периода от 21.03.2015г. до 30.10.2019г. е в размер на 11502,70 лева. В съдебно заседание вещото лице е отговорило, че е изследвало именно този период от време, тъй като последното платено трудово възнаграждение е към 30.10.2019г., а за в бъдеще не е запознато с това, каква би била работната заплата за длъжността.
От изслушаната допълнителна съдебно-икономическа експертиза се установява, че разликата между средно месечното брутно трудово възнаграждение, което би получавала ищцата, ако за периода от 30.11.2019г. до 01.01.2020г. е работела на длъжност „машинист на кран” и средно месечното БТВ, което е получава на длъжност „Обслужващ работник в промишленото производство при ответника за този период, е в размер на 2256,00 лева. Установява се още, че разликата между средното месечно БТВ, което би получила ищцата ако за периода от 30.10.2019г. до 20.01.2020г. е работела на длъжност „Машинист на кран” и средно месечното БТВ, което е получавала на длъжност „Обслужващ работник в промишленото производство при ответника за този период, възлиза на 551,86 лева.
Съдът приема заключенията, дадени по обсъдените по-горе експертизи, за компетентно и вярно дадени, поради което кредитира същите изцяло.
От разпита на свидетеля Георги Илиев Чупетловски – съпруг на ищцата, последната е преустановила общуването си с хората, тъй като не ги чува. Не поддържа социални контакти и това влияе върху нейното самочувствие. Свидетелят посочва, че съпругата му има болки в ръцете, краката, навсякъде. Нищо не може да прави с ръцете си, не може да хваща с пръстите, не може да се обува, не може сама да се хигиенизира. Това налага той да върши всичките тези неща вместо нея. Свидетелят сочи още, че от болки, ищцата не може да спи нощем и често става. Заради тези болки, свидетелят върши цялата домакинска работа.
По делото е разпитана и свидетелката
Катя М. Евгениева. Същата познава ищцата от около 15 години. Свидетелката сочи,
че също е полагала труд в ответното дружество, като е заемала длъжността
„Кранист” от 1980г. до 2014г. Св. Евгениева сочи, че в цех „ЕСДЦ”, участък
„Експедиция” е имало три стоманодобивни пещи, като след 2000г. работели само
две от тях. Свидетелката сочи, че при работа с тези пещи вибрациите и шума са
много големи. Посочва, че работната поза на краниста е прегърбена на две и с
ръцете – включване и изключване на копчетата постоянно на контролера, като в
тази поза се изкарва по 8 часа без почивка. Свидетелката сочи, че кранистите са
работили на график и нямали почивка. Почивка са имали, когато спирали замалко
крана, за да хапнат, в случаите, в които си носят храна.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Следователно, за да бъде основателен настоящия иск разпоредбата на чл. 200 КТ изисква наличие на следните кумулативно предвидени предпоставки: наличие на професионално заболяване, констатиране на същото по надлежния ред с влязло в сила решение, вреди, причинна връзка между вредите и професионалната болест и размер на вредите. Следва да се отбележи, че отговорността на работодателя по чл.200 КТ е една обективна, безвиновна отговорност, която се носи независимо от това, дали работодателят, негов орган или друг негов работник или служител имат вина за настъпването на вредите.
Признаването на професионалния характер на заболяването, съгласно чл. 62, ал. 3 от КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Признаването на професионалната болест, към което се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, както и причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната.Съгласно константната съдебна практика експертното заключение на ТЕЛК има двойнствено значение - от една страна, то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и неговия процент, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото.
В настоящия случай има влязло в сила ЕР № 321/08.04.2015г. на ТЕЛК за общи и професионални болести при УМБАЛ «Св. Иван Рилски» ЕАД - София, с което на ищцата е признато професионално заболяване «Вибрационна болест – II стадий”, като са били определени 21 % трайно намалена работоспособност за общото заболяване, 40% трайно намалена работоспособност за професионалното заболяване и 46% трайно намалена работоспособност по съвкупност, с дата на инвалидност – 08.04.2015г. и срок на определения процент трайно намалена работоспособност – 01.04.2017г. От това писмено доказателство е видно, че професионалният характер на заболяването е бил установен на 08.04.2015г.
Съгласно разпоредбата на чл. 358 ал. 1 т. 3 от КТ, срокът за предявяване на настоящите искови претенции е 3-годишен, като съгласно ал. 2 т. 2 на същия текст, този срок започва да тече от датата на признаване на професионалния характер на съответното заболяване. В настоящия случай, професионалния характер на заболяването „Вибрационна болест – II-ри стадий” е установен на 08.04.2015г., от която дата е възникнало и задължението на ответника да обезщети ищцата. Видно е, че към датата на предявяване на исковата молба – 13.06.2019г., предвидения давностен срок е изтекъл, поради което съдът не може да присъди обезщетение за неимуществени вреди, възникнали вследствие на професионалното заболяване на ищцата „Вибрационна болест – II-ри стадий”. Същевременно, не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че впоследствие (след установеното с ЕР здравословно състояние) е настъпило влошаване на здравословното състояние, в резултат на това професионално заболяване, което да предпостави вменяването на отговорност на работодателя за обезщетение на вреди от настъпил „ексцес”, ако то е било в причинна връзка с първоначалното професионално заболяване (в т. см. Решение № 376 от 11.05.2010г. по гр. д. № 1188/2009г., IV Г.О на ВКС). С оглед тези обстоятелства, предявения иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата от 35 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от болки, страдания и неудобства, вследствие на професионално заболяване „Вибрационна болест – II-ри стадий”, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. С оглед отхвърлянето на иска, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните такива, а именно: претенцията за присъждане на сумата от 2790.00 (две хиляди седемстотин и деветдесет лева, 00ст.), представляваща имуществени вреди, търпени от закупуването на лекарства за лечението на професионалното заболяване „Вибрационна болест – II-ри стадий”, за периода от 05.07.2018г. до 01.11.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2018г. до окончателното й изплащане. Следва да бъде отхвърлена и исковата претенция за имуществени вреди, произтичащи от разликата между действителното брутно възнаграждение, получавано от ищцата преди излизането й в отпуск по болест, поради двете професионални заболявания и обезщетението, получавано от ищцата през времето, през което е била в отпуск по болест за периода от 27.08.2014г. до 21.03.2015г., в размер на 1105,85 лева. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че професионалния характер на второто заболяване на ищцата – „Двустранен неврит – средна степен на тежко чуване” е признато като такова на 30.11.2017г., т. е. след исковия период.
От приетото по делото Експертно решение № 1440/30.11.2017г. на ТЕЛК за общи и професионални болести при УМБАЛ «Св. Иван Рилски» ЕАД – София, на ищцата е било признато професионално заболяване «Двустранен неврит – средна степен на тежко чуване», като посоченото експертно решение е потвърдено с ЕР № ***. на НЕЛК. Съдът намира, че при наличие на валидно постановено и влязло в сила експертно решение, което е задължително за съда и страните по делото, ищцата, върху която лежи доказателствената тежест, е установила професионалния характер на заболяването и причнната връзка между тях и условията на труд при работата й на съответните длъжности при ответника (в този смисъл и задължителните за съдилищата Решение № 185 от 27.05.2010г. по гр.д. № 5264/2008г. на ВКС, III ГО, Решение № 273 от 19.05.2011г. по гр. д. № 652/2010г. на ВКС, IV ГО и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК). Съгласно константната съдебна практика, при влязло в сила решение на НЕЛК или ТЕЛК, с което заболяването е признато за професионално, съдът е обвързан от същото и не може да пререшава въпросите за наличие на заболяване, оценката на работоспособността и датата на инвалидизиране. Доколкото в настоящото производство се събраха достатъчно доказателства за причинените на ищеца болки и страдания, представляващи неимуществени вреди вследствие на претърпяното заболяване, то съдът намира, че са налице всички елементи за реализирана на обективната отговорност на работодателя по чл.200 КТ.
Тук следва да се посочи, че съдът не намира за основателно възражението на ответника, че поради липса на настъпило универсално правоприемство на юридически лица и дружества – предходни работодатели на ищцата, същия не следва да носи отговорност за вреди, в следствие наработа и работни условия, съществували при предходни работодатели на ищцата. От приетите писмени доказателства се установява, че за исковия период ищцата е полагала труд единствено при ответника, а и дори да не беше така, то общия принцип, предвид разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД е, че когато вредата е причинена от неколцина, те отговарят солидарно за причинените вреди. Право на ищеца като кредитор е да избере срещу кого да насочи претенцията си за последиците от увреждането, поради което съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не следва да носи отговорност, предвид липса на настъпило правоприемство за работодателя.
Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл.200 КТ при трудова злополука и професионална болест се обезщетяват всички вреди- имуществени и неимуществени, като последните се обезщетяват по реда на чл.52 ЗЗД по справедливост. Съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС от 23.12.1968г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Като съобрази гореизложените критерии съдът намира, че в настоящия случай справедливият паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди от професионалното заболяване «Двустранен неврит – средна степен на тежко чуване» е в размер на 15 000,00лв. При определяне на посочения размер, съдът съобрази обстоятелството, че е налице намаление на слуха на ищцата в двете уши, намалена разбираемост на речта, което води до социална изолация и затруднения при общуването в ежедневието. Съдът съобрази, че макар и заболяването да не е свързано с болки, то същото води до вестибуларни нарушения, които също причиняват неудобства на ищцата в ежедневието. При определяне размера на обезщетението, съдът отчете и обстоятелствата, че професионалното заболяване попада в средната степен на тежкото чуване, като има и две по-сериозни степени на същото заболяване. С оглед определения размер на обещетението в размер на 15 000.00 лева, за разликата до пълния предявен размер на иска от 20 000.00 лева, същия следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86, вр. чл. 84 ал.3 ЗЗД, върху така определеното обезщетение се дължи и законната лихва от датата на признаване професионалния характер на заболяването –05.07.2018г. (когато релевантното ЕР е влязло в законна сила, респ. от който момент е възникнало задължението за обезщетяване на работодателя) до окончателното й изплащане.
Досежно предявения иск за сумата от 13 758.00 лева, представляваща имуществени вреди, произтичащи от разликата между действителното брутно трудово възнаграждение, получавано от ищцата на длъжност „машинист на кран” и брутното възнаграждение, получавано от ищцата след преназначението й в работна среда без рискови фактори на длъжност „обслужващ работник в промишленото производство” за периода от 21.03.2015г. до 01.11.2020г., съдът намира същия за основателен до размера от 3068,64 лева, относим към периода от датата на установяване професионалния характер на заболяването „Двустранен неврит - средна степен на тежко чуване» (05.07.2018г.) до 30.10.2019г., когато е било изплатено последното трудово възнаграждение на ищцата. Искът, в останалата му част - до пълния предявен размер от 13 758.00 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Аргумент в тази насока е отхвърянето на първата искова претенция, а именно: тази за сумата от 35 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от болки, страдания и неудобства, вследствие на професионално заболяване „Вибрационна болест – II-ри стадий”, като предявена след законоустановения тригодишен давностен срок. На основание чл. 86 вр. чл. 84 ЗЗД, върху такава определеното обезщетение се дължи и законна лихва от 05.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира, че предявения от ищцата иск за сумата от 2790.00 (две хиляди седемстотин и деветдесет лева, 00 ст.), представляваща имуществени вреди, търпени от закупуването на лекарства за лечението на професионалното заболяване „неврит на слуховите нерви-средна степен на тежко чуване” за периода от 05.07.2018г. до 01.11.2020г., следва да бъде уважен до размера от 700.00 лева, за която сума по делото са ангажирани доказателства (обсъдената по-горе съдебно-медицинска експертиза, посочваща, че сумата, необходима за закупуване на лекарства е в размер на 25.00 месечно). Искът, в останалата му част - до пълния предявен размер от 2790.00 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства, които да доказват иска по размер в останалата му част. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2020г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
И двете страни са направили искане за присъждане на направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 1300,00лв. за адвокатско възнаграждение, поради което и съдът намира, че с оглед изхода на делото следва да осъди ответника да му заплати сумата от 323,41лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение с оглед уважената част от иска.
Ответникът „Стомана Индъстри” АД е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 196.00лв., поради което и с оглед отхвърлената част от иска следва да му бъде присъдена сумата от 3 903,36лв.
Тъй като се касае за трудов спор, ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото, обаче, дължимата се за производството държавна такса в размер на 750,75лв. , съобразно уважената част от исковите претенции, следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Същият следва да заплати и сумата от 181,61 лв., представляваща направени по делото разноски за съдебно-медицински и съдебно-икономически експертизи, изчислена съобразно с уважената част от иска.
Мотивиран от горното,
Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Стомана Индъстри” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, общ. Перник, ул. „Владайско въстание” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на А.П.Ч., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 15 000.00 (петнадесет хиляди лева, 00ст.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие на професионално заболяване „Неврит на слуховите нерви – средна степен на тежко чуване”, установено с Експертно решение № 1440/30.11.2017г. на ТЕЛК за общи и професионални болести при УМБАЛ «Св. Иван Рилски» ЕАД – София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2018г. до окончателното й изплащане; сумата от 3068,64 лева, представляваща имуществени вреди, произтичащи от разликата между действителното брутно трудово възнаграждение, получавано от ищцата на длъжност „машинист на кран” и брутното възнаграждение, получавано от ищцата след преназначението й в работна среда без рискови фактори на длъжност „обслужващ работник в промишленото производство” за периода от 05.07.2018г. до 01.11.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 700.00 лева, представляваща имуществени вреди, търпени от закупуването на лекарства за лечението на професионалното заболяване „неврит на слуховите нерви-средна степен на тежко чуване” за периода от 05.07.2018г. до 01.11.2020г., законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2018г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете до пълните им предявени размери – до сумата от 20 000 лева за иска за обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие на професионално заболяване „Неврит на слуховите нерви – средна степен на тежко чуване”, установено с Експертно решение № 1440/30.11.2017г. на ТЕЛК за общи и професионални болести при УМБАЛ «Св. Иван Рилски» ЕАД – София, до сумата от 13 758.00 лева за иска за имуществени вреди, произтичащи от разликата между действителното брутно трудово възнаграждение, получавано от ищцата на длъжност „машинист на кран” и брутното възнаграждение, получавано от ищцата след преназначението й в работна среда без рискови фактори на длъжност „обслужващ работник в промишленото производство” за периода от 05.07.2018г. до 01.11.2020г. и до сумата от 2 790.00 лева за иска за имуществени вреди, търпени от закупуването на лекарства за лечението на професионалното заболяване „неврит на слуховите нерви-средна степен на тежко чуване” за периода от 05.07.2018г. до 01.11.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.П.Ч.,
с ЕГН: ********** и адрес: *** срещу „Стомана Индъстри” АД, с ЕИК:********* и
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, общ. Перник, ул. „Владайско
въстание” № 1 иск за сумата от 35 000.00
(тридесет и пет хиляди лева, 00ст.), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, произтичащи от болките, страданията и неудобствата,
претърпени вследствие на професионално заболяване „Вибрационна болест втори
стадий”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2018г. до
окончателното й изплащане, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.П.Ч., с ЕГН: ********** и адрес: *** срещу „Стомана Индъстри” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, общ. Перник, ул. „Владайско въстание” № 1 иск за сумата от 2790.00 (две хиляди седемстотин и деветдесет лева, 00ст.), представляваща имуществени вреди, търпени от закупуването на лекарства за лечението на професионалното заболяване „Вибрационна болест – II-ри стадий”, за периода от 05.07.2018г. до 01.11.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2018г. до окончателното й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.П.Ч.,
с ЕГН: ********** и адрес: *** срещу „Стомана Индъстри” АД, с ЕИК:********* и
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, общ. Перник, ул. „Владайско
въстание” № 1 иск за сумата от 1105,85
(единадесет хиляди сто и пет лева, 85 ст.), представляваща имуществени вреди,
произтичащи от разликата между действителното брутно възнаграждение, получавано
от ищцата преди излизането й в отпуск по болест, поради двете професионални
заболявания и обезщетението, получавано от ищцата през времето, през което е
била в отпуск по болест за периода от 27.08.2014г. до 21.03.2015г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 27.08.2014г. до окончателното й
изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Стомана Индъстри” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, общ. Перник, ул. „Владайско въстание” № 1, ДА ЗАПЛАТИ на А.П.Ч., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 323,41лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.П.Ч., с ЕГН: ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Стомана Индъстри” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, общ. Перник, ул. „Владайско въстание” № 1, сумата от 3 903,36лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Стомана Индъстри” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, общ. Перник, ул. „Владайско въстание” № 1, да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от 660,00лв., за направени по делото разноски, от които сумата от 750,75лв. за държавна такса и сумата от 181,61лв., пердставляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: