Решение по адм. дело №723/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с Кодекса на труда /КТ/.

Образувано е по жалба от „Айтокс - Атанас Манчев“ЕООД, представлявано от управителя А. М. М. подадена против предписания от 13.06.2025 год., обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР2523423 от същата дата на Дирекция „Инспекция по труда“ /“ИТ“/ - Стара Загора.

С оспорения акт, издаден от длъжностни лица при Дирекция „ИТ“- Стара Загора на основаниечл.404, ал.1 от КТ, на оспорващото търговско дружество е приложена принудителна административна мярка - задължителни предписания в качеството му на работодател, описани в 6 точки. Срокът за изпълнение на предписанията по т.1 - 4 е 16.06.2025 год., тези от т.5 и т.6 - 19.06.2025 год.

В жалбата оспорващият твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Извършената проверка е на помещение, което не е стопанисвано от дружеството, не е под негово владение и констатациите по никакъв начин не го обвързват. Направено е искане за отмяна на наложената принудителна административна мярка като незаконосъобразна.

Административният орган - Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата и излага съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Твърди, че при извършената проверка на място, са заварили работник, който е заявил че работи при А. М.. По този начин са били заблудени, че проверяваното помещение е стопанисвано от „Айтокс – Атанас Манчев“ЕООД. Дадените предписания не са изпълнени. Прави възражение и срещу договореното и платено адвокатско възнаграждение.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и доказателствата, събрани по делото и относими към спора, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство, предмет на настоящия съдебен контрол, е образувано по проверка на трудовото законодателство в обект: цех за дограма, [населено място], [улица], стопанисвано от „Айтокс – Атанас Манчев“ЕООД. С оспореният протокол /лист 38-39от делото/ са дадени задължителни предписания, съдържащи се в 6точки, които са предмет на съдебен контрол, а именно:

1. Работодателят „Айтокс – Атанас Манчев“ЕООД, [ЕИК] да предприеме действия и да не допуска използването на удължител, захранващия кабел, на който е със снадки /с нарушена защитна обвивка/, съгласно изискванията на чл.404, ал.1 от Правилника по безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1 000 V.
2. Работодателят „Айтокс – Атанас Манчев“ЕООД, [ЕИК] да създаде организация и да предприеме мерки движещите се части на работното оборудване /ъглошлайф/ да са обезопасени, съгласно изискванията на чл.186, ал.1 от Наредба №7/99 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използването на работното оборудване.
3. Работодателят „Айтокс – Атанас Манчев“ЕООД, [ЕИК] да не допуска възпрепятстване на достъпа до пожарогасителите на обект: цех за дограма, [населено място], [улица], съгласно изискванията на чл.200, ал.1, т.4 от Наредба №7/23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използването на работното оборудване, във връзка с чл.32, т.5 от Наредба №8121з-647 от 01.10.2014 год. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
4. Работодателят „Айтокс – Атанас Манчев“ЕООД, [ЕИК] да предприеме мерки кабелите за захранване на ръчни електроинструменти да се полагат по начин, изключващ възможността за механични въздействия върху тях, съгласно изискването на чл.431, ал.1 от Правилника по безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1 000 V.
5. Работодателят „Айтокс – Атанас Манчев“ЕООД, [ЕИК] на обект: цех за дограма, [населено място], [улица]да означи на челната страна на всяка клетка на стелажите недвусмислено, трайно и четливо нейната носимоспособност, съгласно изискванията на чл.12, т.1 във връзка с т.13 от Приложение №1 от Наредба №12 от 30.12.2005 год. за осигуряване на здравословни безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи.
6. Работодателят „Айтокс – Атанас Манчев“ЕООД, [ЕИК] да разработи и утвърди характеристика или отписание на работата, с която В. Т. Ф., оператор въвеждане на данни да се запознае срещу подпис съгласно изискванията на чл.127, ал.1, т.4 от Кодекса на труда.

Протоколът е връчен на управителя на дружеството на 13.06.2025 год. и от тази дата започва да тече срокът за оспорването на дадените предписания, който изтича на 27.06.2025 год. Жалбата е депозирана в деловодството на ДИТ Стара Загора на 26.06.2025 год..

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, в предвиденият от закона срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна, по следните съображения:

С оспорения акт е приложена принудителна административна мярка, регламентирана в разпоредбата начл.404, ал. 1, т. 1 от КТ. В тази норма е предвидено, да се дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.

Следователно, цитираната разпоредба оправомощава контролните органи на инспекцията по труда да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. В горепосочените нормите е регламентирана една правна възможност, осъществяването на която законодателят е предоставил на административния орган да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да приложи ПАМ или не, която преценка е израз на свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност. Съгласно процесуалната норма на чл.169 от АПК, административния съд, сезиран с жалба за незаконосъобразност на административен акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност, проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност при произнасянето си и спазил ли е при това произнасяне изискването за законосъобразност на административния акт.

В разглеждания случай оспорената ПАМ е приложена от длъжностни лица в Дирекция „ИТ“- Стара Загора, които са разполагали с оперативна самостоятелност, предоставена им по силата на чл.404 от КТ. Следователно, оспореният административен акт е издаден при наличие на компетентност - в кръга на предоставените от закона правомощия.

Спазена е установената от закона форма - оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В оспорения акт са посочени приетата за установена от административния орган фактическа обстановка и доказателствата, въз основа на които са установени фактите; цитирани са правните норми, послужили като основание за постановяване на административния акт. Същият съдържа изискуемите от нормата на чл.59, ал. 2 от АПК реквизити. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при неговото издаване.

По отношение на материалната законосъобразност на дадените предписания, съдът намира за установено следното:

На първо място съдът счита, че за да се даде едно предписание по реда на чл.404, ал.1 от КТ, е необходимо да бъде установено по безспорен и категоричен начин определено нарушение на трудовото законодателство, което да бъде отстранено с даденото предписание. Ако не е установено нарушение, то задължително предписание не следва да бъде давано.

В конкретния случай извършената проверка е на помещение, което не е стопанисвано от жалбоподателят. Категорично е установено от приетите по делото писмени доказателства, че същото е собственост на Т. М. М.. Нито в хода на проверката, нито в настоящето съдебно производство, бе установено, да са налице договорни отношение между дружеството жалбоподател и Т. М., от които да се направи обоснован извод за стопанисване на провереното помещение от „Айтокс – Атанас Манчев“ЕООД. С оглед на това не може да се приеме, че жалбоподателят има фактическо владение върху помещението, а още по-малко и възможност да контролира съществуващото обзавеждане и наличните машини, съоръжения и изградени инсталации. Ето защо и доколкото първите пет предписания са свързани с проверяваното помещение, което не е под фактическата власт на дружеството, е очевидно, че същите не са насочени към задължения по закон субект. Това практически не дава възможност вменените предписания да бъдат изпълнени, което налага и тяхната отмяна.

Що се отнася обаче до даденото предписание по т.6 от протокола, то съдът намира, че жалбата против него е неоснователна. Касае се за предписание, което е свързано с изпълнение на задължение по КТ и което не е свързано с проверяваното помещение. Безспорно е установено, че лицето В. Т. Ф. е назначена като работник на длъжност „оператор, въвеждане на данни“, считано то 06.01.2025 год., за който договор е подадено и съответното уведомление по чл.62, ал.5 от КТ. Според чл. 127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури: длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис и се отбелязва датата на връчването. Посоченото нарушение е реализирано чрез бездействие от страна на работодателя, при поставено изискване за конкретно поведение, поради което изцяло в тежест на оспорващия е да ангажира доказателства за оборване на тези фактически констатации. При липсата на такива, какъвто е настоящия случай, съдът е обвързан да приеме, че отразените в протокола за извършена проверка обстоятелства за верни. Тоест налага се извода, че законосъобразно за установено нарушение по чл. 127, ал. 4 от КТ на работодателя е дадено и предписанието по т. 6 от Протокол изх. № ПР 2523423/13.06.2025 год.

Въз основа на гореизложеното съдът намира жалбата за частично основателна в частта за дадените предписанията от т.1 до т.5, поради което и оспорените задължителни предписания в тази част, следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. Даденото предписание по т.6 е законосъобразно и жалбата в тази си част е неоснователна.

По делото е направено искане и от двете страни за присъждане на разноски, като с оглед частичната основателността на жалбата, такива следва да се присъдят съразмерно на страните. В полза на жалбоподателят по делото следва да се присъдят разноски в размер на 883.00 лв., от които 50.00 лв., представляващи заплатената държавна такса и адвокатски разноски в размер на 833.00 лв. /частично от 1 000.00 лв. – минимален размер съгласно чл.8, ал.3 от Наредбата за адвокатската работа/, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 25.06.2025 год.. При определянето на разноските съдът се съобрази с направеното възражение за прекомерност от страна ответника и с обема на осъщественото процесуално представителство. Основателно е искането на ответника по делото за присъждане на направените разноски по делото представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер 33.00 лв. за осъщественото процесуално представителство, определени в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ /в минимален размер 200.00 лв./ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „Айтокс - Атанас Манчев“”ЕООД, представлявано от управителя А. М. М. т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от Предписания от 13.06.2025 год., обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР2523423 от същата дата на Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора, като незаконосъобразни.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Айтокс - Атанас Манчев“”ЕООД, представлявано от управителя А. М. М. т.6 от Предписания от 13.06.2025 год., обективирано в Протокол за извършена проверка №ПР2523423 от същата дата на Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора, като неоснователна.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора да заплати на „Айтокс - Атанас Манчев“ЕООД, [ЕИК] представлявано от управителя А. М. М. и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата от 883.00 лв., представляващи разноски по делото.

ОСЪЖДА „Айтокс - Атанас Манчев“ЕООД, [ЕИК] представлявано от управителя А. М. М. и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора, сумата от 33.00 лв., представляващи разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.