№ 23
гр. Варна, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600398 по описа за 2021 година
Предмет на въззивното производство е определение № 267/02.11.2021
г., постановено по ЧНД № 379/2021 г. на Окръжен съд Добрич, с което по
реда на чл.306, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НПК съдът е разглеждал съвкупността от
осъдителни съдебни актове срещу П. АЛ. Г., като по същество е постановил
наказанието лишаване от свобода за три месеца, наложено му по НОХД №
176/14 г. на РС Каварна, да бъде търпяно отделно от общото наказание девет
години лишаване от свобода, определено му от съд в Република Полша, и
прието за изпълнение в България.
Въззивното производство е образувано по саморъчна жалба от осъдения
Г., която той поддържа в съдебно заседание, и в която се твърди, че
законосъобразното решение изисква разваляне на групирането, направено от
чуждестранния съд, и определяне на различно, по-малко по размер общо
наказание. Назначеният му съгласно ЗПП служебен защитник – адвокат С.С.,
АК Добрич, се придържа към жалбата и предлага на съда да извърши
проверка за наличието на идеална съвкупност, респ. възможността да бъде
наложено едно общо наказание. В саморъчната жалба се претендира също
1
така отмяна на доживотната забрана за управление на МПС, наложена от
чуждестранния съд, което е извън предмета на настоящото производство и
съответно не може да получи отговор в него. Становището на прокурора във
въззивната инстанция е, че определението на окръжния съд следва да се
потвърди.
Жалбата е неоснователна.
По отношение на осъдения Г. са били налице три влезли в сила отделни
съдебни акта в Република България, единият от които – по НОХД № 135/2001
г. на РС Каварна няма фактическо или правно значение за воденото
производство. Второто и третото осъждане – с влязлото в сила на 14.11.2013
г. по НОХД № 261/2013 г., и с влязлата в сила на 19.11.2014 г. присъда по
НОХД № 176/2014 г., и двете на Районен съд Каварна, са били за деяния,
извършени съответно на 28.08.2013 г. и на 04.01.2014 г., и те пораждат
въпроси за наличието на съвкупности с престъпления, предмет на осъдителни
съдебни актове в Република Полша, респ. разглежданата в това производство
възможност за групиране на наказанията по всички, или част от тях.
С решенията си по ЧНД № 149/20 г. и по ЧНД № 322/21 г., постановени
по реда на ЗПИИСАННЛСМВЛС, Окръжен съд Добрич е признал и приел за
изпълнение последователно два съдебни акта, постановени в Република
Полша срещу Г., всеки от тях именуван там „обща присъда“, с които по
същество са били определяни общи наказания за множество престъпления,
извършени на територията на тази страна-членка. С оглед характера и
правните последици на такъв вид съдебни актове, актуален и със значение
при изпълнението е само вторият, този, който е признат с решението по
НОХД № 322/21 г. на Окръжен съд Добрич, тъй като по отношение на първия
от тях, той представлява разширяване на съвкупността с включване на ново
последващо осъждане.
С решението по НОХД № 322/21 г. първоинстанционният съд е признал
и приел за изпълнение в Република България обща присъда, постановена по
дело № ХІ К 259/19 г. на Наказателно отделение на Районен съд Ченстохова,
Република Полша, с която присъда на българския гражданин П.Г. е било
наложено общо наказание девет години лишаване от свобода, за
съвкупността от следните присъди:
2
обща присъда по дело № ІІ К 478/18 г. на Районен съд в Киелце
/призната от ОС Добрич по първото дело - ЧНД № 149/20 г. /
присъда по дело № ІІ К 510/18 г. на Районен съд в Пиасечно /също за
общо наказание/ и
присъда по дело № ХVІ К 903/18 г. на Районен съд в Ченстохова.
От превода на удостоверението по чл.3 от специалния закон, приложен
на л.17 и сл. в ЧНД № 322/21 г. се установява, че приетата за изпълнение
последна обща присъда е по отношение на шест отделни деяния, извършени в
периода 03.03.2013 г. – 20.10.2017 г. Липсват категорични данни за датите на
влизане в сила на отделните съдебни актове, с които са налагани съответните
отделни наказания, наличието на каквито данни принципно би позволило да
се даде ясен отговор на въпроса, който е стоял пред окръжния съд – дали
осъжданията по НОХД №№ 261/13 г. и 176/14 г. на РС Каварна се намират с
някои от тях в отношение на съвкупност, или рецидив. Даденият от
първостепенния съд отговор на този въпрос е неправилен, защото съставът е
приел, че е налице рецидив, без да държи сметка, че в случая е от значение не
датата на влизане в сила на общата присъда, а на отделните съдебни актове.
Независимо от горното, попълване на делото с липсващите данни не се
налага, тъй като взетото крайно решение – наказанието по НОХД № 176/14 г.
на РС Каварна да се търпи отделно /наказанието по НОХД № 261/13 г. е вече
изтърпяно/, без да се формират нови съвкупности, е правилно, макар и на
друго основание, което се извлича от РР 2008/675/ПВР на Съвета от
24.07.2008 г. за вземане предвид присъдите, постановени в държавите–членки
на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства.
Прочитът на Рамковото решение и съдебната практика /напр. Р 132/2019
г., ВКС, І н.о./ сочи, че вземането предвид на предишни присъди, постановени
от съд на друга държава-членка, срещу същото лице за различни деяния,
предвидено и в националното ни законодателство с чл.8, ал.2 от НК, не е
безусловно, а зависи от обстоятелствата във всеки конкретен случай. И преди
всичко – дори и да са налице предпоставките за кумулиране на всички, или на
част от наказанията по присъдите, постановени от българския съд и тези,
наложени от съда на полската държава, приложението на чл.25, ал.1, вр.чл.23,
ал.1 от НК във всички случаи би имало за последица преразглеждането на
общата присъда по дело № ХІ К 259/19 г. на Наказателно отделение на
3
Районен съд Ченстохова, Република Полша, в частта относно наложеното с
него на въззивника общо наказание в размер на девет години лишаване от
свобода, каквато намеса е недопустима поради конфликт с чл.3, § 3 от
Рамковото решение. С последната правна норма се изключва възможността,
от вземането предвид на постановени в други държави-членки предишни
присъди, да последват намеса, отмяна или преразглеждането им.
С оглед на така изложено, искането на осъдения Г., групирането по
общата присъда на съда в Ченстохова да бъде развалено, и да бъде
извършено ново групиране, с определяне на по-нисък размер на общото
наказание, не може да бъде удовлетворено, тъй като е в противоречие с
разпоредбите на Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24.07.2008 г. за
вземане предвид присъдите, постановени в държавите–членки на
Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства.
От същността на взетото в първоинстнационния съд решение по
същество, с което въззивният състав се солидаризира, следва, че упрекът към
този съд, отправен с въззивната жалба, че не е изискал от Република Полша
данни от кога е задържан осъденият, се явява неоснователен, доколкото
подобни данни ще са без практическо значение. Тъй като в хода на
образуваното въззивно производство, окръжната прокуратура в Добрич е
изпратила за приобщаване материали /копия на л.12-15 във въззивното дело/,
от които е видно, че коментираната обща присъда е допълнена в последствие
от полския съд със зачитане на определен период на изтърпяване, който
първоначално не е бил включен, следва да се отбележи, че в настоящото
производство това зачитане не може да бъде взето предвид. То обаче е от
съществено значение за правното положение на осъдения, поради което
въпросът, предмет на чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, следва да бъде
разрешен в последващи производства, които да обхванат както пълните данни
от удостоверението по чл.3 на специалния закон /л.27, т.2, на ЧНД № 322/21
г., ОС Добрич/, така и новопостъпилото в прокуратурата решение от
28.07.2021 г. на Районен съд Ченстохова за допълване на приетата за
изпълнение обща присъда.
По изложените съображения съставът на Апелативен съд Варна
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 267/02.11.2021 г., постановено по
ЧНД № 379/2021 г. на Окръжен съд Добрич.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5