Определение по дело №103/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е образувано пред въззивната инстанция по жалбата на „.-М." -Г. М. чрез процесуалнит му представител А. К. срешу решение № 146/08.12.2010г., постановено по Г.д. № 91/2010г. на Районен съд-М..

Решението се обжалва в частта с която е признато за установено на основание чл.194,ал.2 ГПК, че оспорването на истинността на АДС №1439/28.01.2002г. не е доказано; в частта с която е признато за установено по отношение на въззиваемия, че „. Б. ЕООД Г. П. е собственик на находящи се в поземлен имот, съставляващ имот с № *** за който е отреден УПИ **-***, кв.** по плана на Г. Рудозем водни съоражения /водна камера със саваци, бетонен канал и част от подземен водопровод/ и е осъден ответника да предаде владението на ищеца и в частта в която е осъдено дружеството да заплати на „. Б. ЕООД обезщетение в размер на 4200лв. за ползване на водни съоражения за периода 23.02.2007-23.02.2010г. находящи се в процесния имот, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2010г. до окончателно плащане на сумата и разноски по делото в размер на 581,28 лв.

Счита се, че неправилно районния съд приел, че АДС №1439/28.01.2002г. е истински документ и същия не следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото. В тази връзка се счита, че противно на възприетото от районния съд процесния АДС не е съставен по предвидения от закона ред-чл. 70, ал.1 ЗДС. Твърди се, че документа е неистински поради факта, че е утвърден от лице което не е овластено от закона, като това обстоятелство било доказано по несъмнен начин.

На следващо място: документа според изложението в жалбата е неистински и защото същия е с невярно съдържание. Това е така, тъй като акта касае частна държавна собственост, в т.11 на същия изрично е посочено, че имота е включен в капитала на „.-Р." -Г. Рудозем, като с нормата на чл. 2, ал.4 ЗДС законодателят е установил специален статут на имотите на търговските дружества.В тази връзка се представят доказателства с които се цели оборването на правните изводи на районния съд.

Твърди се още, че извода на съда, че че „. Б. ЕООД Г. П. е собственик на находящи се в поземлен имот, съставляващ имот с № *** за който е отреден УПИ **-***, кв.** по плана на Г. Рудозем водни съоражения /водна камера със саваци, бетонен канал и част от подземен водопровод/ е необоснован и намиращ се в нарушение на материалния закон. В тази връзка се навеждат аргументи, че съдът не се е съобразил със заключенията на вещите лица, като отделно от това ответното дружество е придобило по давност поземлен сервитут на водопрокарване на основание чл. 103, ал.3 ЗВ.

Във връзка с изложеното неправилен бил извода на съда досежно начина на изчисляване на обезщетението по чл. 59, ал.1 ЗЗД. Това според жалбоподателя е така, защото на първо място не е налице ползване на чужда вещ без основание, като в случая правното основание е чл. 112 ЗВ. Неправилен се явява и извода на МРС, че по правилата на приращението -чл. 92 ЗС водопровода е собственост на ищцовото дружество, като тази част няма самостоятелно битие.

Алтернативно се прави възражение досежно начина на изчисляване на обезщетението, възприет от вещото лице.

Иска се отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

В срок не е постъпил отговор от насрещната страна по делото.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от А. К..

Ответника по въззивната жалба не ангажира становище и не изпраща процесуален представител.

След преценка на изложеното във въззивната жалба, като взе предвид и събраните по делото доказателства съдът направи следвите фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество жалбата е основателна и това е така по следните съображения:

За да постанови решението си в обжалваната част районния съд е приел, че бетонния резервоар със саваци, бетонния канал и промишления и питеен водопровод /частите от тях, попадащи в процесния имот/ са собственост на ищцовото дружество по силата на нормата на чл. 92 ЗС и чл. 23 ЗВ.

Подобен извод в случая не може да бъде споделен. Това е така по следните съображения: Няма спор по делото, че бетонния резервоар с канал са били построени и са съществували в имота преди прехвърлителната сделка от 2002г. Следва да се отбележи, че сделката касае единствено незастроената част от УПИ **-***, кв. ** по плана на Г. Рудозем, както и построените в имота едноетажна жилищна сграда с площ от 55 кв.м. и едноетажна сграда-складови помещения с площ от 17 кв.м. Приложеното по делото споразумение от 11.04.2002г. към нотариален акт №57/2002г. не може да породи целените правни последици, тъй като същото е нищожно поради липса на изискуемата от закона форма. С това споразумение не се прехвърлят права и не се разместват материални блага, при което следва да се приеме, че процесните съоражения са продължили да съществуват в патримониума на ответното дружество.

По различен начин стои въпроса с питейния и промишлен водопровод. Установено е по делото, че водопровода е изграден преди повече от 50 г., същия е функциониращ и се използва от ответното дружество за основното му производство. В процесния имот се намира малка част от това съоражение. В случая следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 103, ал.3 ЗВ, като правото на преминаване на водопровода през процесния имот е придобито от ответното дружество по давност, начиная от 1953г. По силата на нормата на чл. 112 ЗВ собственика на земята е длъжен да даде право на водопрекарване през своя имот на всички, които имат постоянна или временна нужда от това. Ето защо ищцовото дружество не може да претендира право на собственост върху частта от водопровода, преминаваща през собствения му имот.

По отношение на частта от въззивната жалба, касаеща решението на районния съд досежно истинността на АДС № 1439/28.01.2002г. за жалбоподателя липсва правен интерес от търсената защита и производството в тази част следва да бъде прекратено.

По отношение на акцесорния иск за заплащане на обезщетение съдът счита, че същия е неоснователен предвид неоснователността на главния иск. Доколкото ответника по въззивната жалба не е собственик на процесните водни съоражения липсва основание да претендира заплащане на обезщетение от собственика им.

Ще следва разноските пред въззивната инстанция да бъдат възложени на ответника по въззивната жалба.

Мотивиран от горното Смолянски окръжен съд в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 146/08.12.2010г., постановено по Г.д. № 91/2010г. на Районен съд-М. в частта с която е признато за установено на основание чл.194,ал.2 ГПК, че оспорването на истинността на АДС №1439/28.01.2002г. не е доказано; в частта с която е признато за установено по отношение на въззиваемия, че „. Б. О. Г. П. е собственик на находящи се в поземлен имот, съставляващ имот с № ***, за който е отреден УПИ **-***, кв.** по плана на Г. Рудозем водни съоражения /водна камера със саваци, бетонен канал и част от подземен водопровод/ и е осъден ответника да предаде владението на ищеца и в частта в която е осъдено дружеството да заплати на „. Б. ЕООД обезщетение в размер на 4200лв. за ползване на водни съоражения за периода 23.02.2007-23.02.2010г. находящи се в процесния имот, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2010г. до окончателно плащане на сумата и разноски по делото в размер на 581,28 лв.и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „. Б. О. Г. П. искове за признаване за установено по отношение на „.-М." и предаване на владението на находящи се в поземлен имот, съставляващ имот с № *** за който е отреден УПИ **-***, кв.** по плана на Г. Рудозем водни съоражения /водна камера със саваци, бетонен канал и част от подземен водопровод/ , както и за заплащане на обезщетение в размер на 4200лв. за ползване на водни съоражения за периода 23.02.2007-23.02.2010г. находящи се в процесния имот, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2010г. до окончателно плащане на сумата.

ПРЕКРАТЯВА производството в частта в която се обжалва решението с която е признато за установено на основание чл.194,ал.2 ГПК, че оспорването на истинността на АДС №1439/28.01.2002г. не е доказано поради липса на правен интерес.

ОСЪЖДА „. Б. О. Г. П. да заплати на „.-М." -Г. М. деловодни разноски в две съдебни инстанции в размер на 1480 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: