Решение по дело №817/2020 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 260093
Дата: 27 април 2021 г. (в сила от 4 февруари 2022 г.)
Съдия: Кирил Давидов Павлов
Дело: 20201870100817
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №93

град Самоков 27 април 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Самоковският районен съд в публичното заседание, проведено на 24 февруари  2021 година в следния състав:

Председател: Кирил Павлов

с участието на секретаря Евелина Пейчинова, като разгледа докладваното от съдията ПАВЛОВ административно наказателно дело № 817 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното

Делото е образувано по искова молба от "ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Сердика, ж. к. кв. "Бенковски", ул. "Оралица" № 24 против С.П.И., ЕГН **********,*** е предявен иск по чл. 220, ал. 1 от КТ.

Посочва се от ищеца сред фактите на които се основава иска, че по силата на трудов договор от 09.06.2020 г. е бил в трудово правоотношение с ответника, в рамките на което същия е заемал длъжността "работник строителство". Договорът е бил с уговорено месечно брутно възнаграждение в размер на 305.00 лева.  

Твърди се в исковата молба, че трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ от ответника на на 03. 07. 2020 година и че ответникът за прекратяването на трудовото правоотношение на това основание е подал молба като е поискал прекратяването на трудовото му правоотношение да е от 03. 07. 2020 година.

Твърди се в исковата молба, че искането на ответника за напускане е от същия ден 03. 07. 2020 година, тоест без да спазва императивно установения срок в КТ който работникът дължи когато прави волеизявление за напускане на основание чл. 326 ал. 1 КТ.

Сочи се в ИМ, че искането на ответника за напускане е от 03.07.2020 г. и по този начин не спазен императивно установения в КТ едномесечен срок, който работникът дължи, когато прави волеизявление за напускане на основание чл. 326, ал. 1 от КТ.

Твърди  се в ИМ, че в резултат на това ищецът издал Заповед № 769/03.07.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение и от 04. 07.2020 г. двете страни не са в трудовоправна връзка.

В петитума на исковата молба се съдържа искане да бъде постановено от съда решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца главница в размер на 610.00 лева - на основание чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие от ответника при прекратяване на трудов договор на основание чл. 326, т. 1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В         съдебно заседание "ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, ЕИК ********* поддържа предявения иск с писмено становище.

Ответникът не взема становище по иска и не се явява в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства прие следното:

По силата на трудов договор № 1308 от 09. 06. 220 година, сключен за неопределено време със срок за изпитване в полза на работодателя шест месеца ответникът С.П.И. е заемал при ищеца работодател "ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, ЕИК ********* длъжността „работник строителство“. Видно от договора работното му време е определено на 4 часа при уговорено брутно трудово възнаграждение 305 лева – с 305 лева под установената в страната минимална работна заплата която към този момент е 610 лева.

По делото е приложена в препис молба от ответника С.П.И. с дата 03. 07. 2020 година със следното съдържание: Уважаеми г-н Ангел Валериев  Венков, моля да бъда освободен от заеманата от мен длъжност в ръководеното от Вас предприятие считано от 03. 07. 2020 г. на основание чл. 326 ал. 1 от Кодекса на труда.

Ищецът работодател "ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, ЕИК *********, видно от изявленията му в исковата молба потвърждава, че издал Заповед № 769/03. 07. 2020 година с която прекратява трудовото правоотношение считано от същата дата.

Видно от съдържанието на волеизявлението на ответника съдържащо се в молбата му за напускане от 03. 07. 2020 година той не прекратява едностранно трудовото правоотношение а отправя молба до работодателя си да бъде освободен от заеманата длъжност считано от конкретна дата. Това не е едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ответника, независимо че в края на молбата е посочил че искането му е на основание чл. 326 ал. 1 от КТ. В тази молба няма никакво предизвестяване по същество, няма едностранно прекратяване а само предложение до работодателя му с посочване на конкретна дата от която иска да бъде освободен. Това по същество не е едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на ответника С.П.И..

Трудовия договор на  е прекратен по взаимно съгласие а не едностранно и не се дължи на ищеца никакво обезщетение за неспазено предизвестие, включително и при съобразяване съдържанието на трудовия договор. КТ съдържа императивни разпоредби при прекратяване чрез предизвестие кой на кого дължи обезщетение и при какви предпоставки. Видно от молбата за напускане ответникът не е заявил изрично че няма да спази срока за предизвестие. Като равнопоставена страна по въпросите за възникване, изменение и прекратяване на трудовия договор работникът ответник е поискал по същество прекратяване на трудовия му договор от определена дата. Без значение е на каква разпоредба ответникът се позовава, щом не е заявил, че не желае да спази срока за предизвестие. Ищецът работодател е могъл да откаже, да се позове на уговорения с трудовия договор срок за предизвестие, но той не е сторил това а от датата поискана от работника е прекратил трудовия договор и съдът приема, че това прекратяване е по взаимно съгласие, а не едностранно.

По силата на чл. 220 ал. 2 от КТ страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие. По аргумент от тази разпоредба и съобразно заповедта издадена от ищцовата страна и датата считано от която е прекратен договора съдът приема, че ответникът в конкретния случай не дължи никакво обезщетение за прекратяване на трудовия договор.

В случая явно неизгодните за ответника условия при които е сключен трудовия договор и в частност че трудовото му възнаграждение е под установената в страната МРЗ имат следното значение, което допълнително изключва ответникът да дължи на ищеца работодател претендираното обезщетение за неспазено предизвестие.

Видно от трудовия договор заплатата на ищеца е двойно по-малка от установеното в страната минимална работна заплата, която в този момент е 610 лева. Ответникът се е съгласил работното му време да е 4 часа, но това не променя извода че възнаграждението е под МРЗ.

По същество от ответникът се иска дори да си намери работа на минимална работна заплата  да остане да работи за ищеца за 305 лева 60 дни, без оглед на правата установени за работника в КТ във връзка с минималната работна заплата включително и установеното в чл. 245 ал. 1 от КТ.

Това се отразява и на правото на работника да прекрати трудовия договор без предизвестие. По аргумент на по-силното основание от чл. 327 ал. 1, т. 2 от КТ ответникът при конкретното съдържание на трудовия му договор и „уговорена“ заплата с 305 лева под МРЗ е могъл да прекрати трудовия договор без предизвестие.

В случая обаче ответникът не е прекратил едностранно, а само е поискал от ищеца работодател да бъде освободен от заеманата длъжност. Това не може да се тълкува като едностранно прекратяване на трудовото правоотношение и няма никакво основание ответникът да бъде осъждан да заплаща на ищеца претендираното обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ.

Ответникът не установява да е правил разноски по делото и такива не следва да се присъждат в негова полза.

Ищецът следва да се осъди да заплати на Самоковския районен съд 50 лева за държавна такса на основание чл. 71 ал. 1 от ГПК и чл. 1 от ТАРИФА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ, КОИТО СЕ СЪБИРАТ ОТ СЪДИЛИЩАТА ПО ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ГПК). Макар в исковата молба и в списъка за разноски ищецът да твърди, че е заплатил ДТ, такава по делото не е платена, нито е представен документ за заплащането й.

Мотивиран от изложеното Самоковският районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от "ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Сердика, ж. к. кв. "Бенковски", ул. "Оралица" № 24 против С.П.И., ЕГН **********,*** за осъждането му да заплати на  "ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, ЕИК ********* сумата 610 лева, претендирани като обезщетение за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, както и за законната лихва върху сумата 610 лева считано от датата на предявяване на иска 20. 10. 2020 година до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Сердика, ж. к. кв. "Бенковски", ул. "Оралица" № 24 да заплати на Самоковския районен съд 50 лева за държавна такса по предявения иск.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: