Решение по дело №50081/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8525
Дата: 23 май 2023 г.
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20221110150081
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 8525
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110150081 по описа за 2022 година
Предявени са три кумулативно обективно съединени установителни иска oт
„Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) срещу Т.
П. К., както следва:
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС
за признаване за установено, че ответницата Т. П. К. дължи на ищцовото дружество
сумата от 359,44 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и услуги за
ползвани за мобилни номера:
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2,
предл. първо ЗЗД за признаване за установено, че ответницата Т. П. К. дължи на
ищцовото дружество сумата от общо 349,72 лв., представляваща неплатени лизингови
вноски за устройства: мобилно устройство KIDS WATCH MyKi Touch YELLOW,
мобилен телефонен апарат MOTOROLA One Macro 64GB Purple + E6 play, TABLET
PRESTIGIO GRACE, PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Wine, TABLET PRESTIGIO GRACE
3157 7 4G Dual Black и комплект от 5 бр. аксесоари, договорени в Договор за лизинг за
базови аксесоари № ********* от 07.03.2020г., за които вземания са издадени фактури
№ **********/15.04.2020 г., № **********/15.05.2020 г. и № **********/15.07.2020 г.;
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата Т. П. К. дължи на ищцовото дружество сумата от 361,63
лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключените между
страните договори по вина на ответника, която сума е включена в издадена фактура с
№ **********/15.07.2020 г.
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ за признаване за
установено, че ответницата Т. П. К. дължи на ищцовото дружество сумата от 645,01
лв., представляваща разлика между цената на горепосочените закупени устройства без
абонамент и преференциална обща лизингова цена по договора за лизинг, начислена
1
във фактура № **********/15.07.2020 г.
Ищецът e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу Т. П. К. за сумите от: 1715,80 лева (хиляда седемстотин и
петнадесет лева и 80 стотинки), представляваща главница за неизпълнени задължения
за използвани мобилни услуги, неустойка за предсрочно прекратяване на договори и
лизингови вноски по договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения към
договори за мобилни/фиксирани услуги, договори за лизинг, приложение към договор
за мобилни услуги и договор за лизинг за базови аксесоари, за които вземания са
издадени фактури № **********/15.04.2020 г., № **********/15.05.2020 г. и №
**********/15.07.2020 г., ведно със законна лихва за период от 07.07.2022 г. до
изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 34,32 лева (тридесет и
четири лева и 32 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева
(триста и шестдесет лева).
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника. След
указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет
на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че между Т. П. К. и „Йеттел България“ ЕАД (с предишно
наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД) са
сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги № ********* и Приложение към него от
08.05.2019г. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен номер **********.
Съгласно приложението към договора на клиента е предоставен мобилен номер
**********.
2. Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 09.09.2019г.
Съгласно договора за мобилни услуги сочи, че на клиента са предоставени мобилен
телефонен номер със стандартна месечна абонаментна такса 11.99 лв. с вкл. ДДС или
9.99 лв. без вкл. ДДС и мобилно устройство KIDS WATCH МуKi Touch YELLOW.
Относно предоставянето на устройството между страните бил сключен отделен
договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 68,77 лв. с вкл.
ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължил да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски
в размер на 2.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
3. Допълнително споразумение № ********* от 13.09.2019г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен
номер ********** сочи, че влязъл в сила нов абонаментен план (със стандартна
месечна абонаментна такса 20.99 лв. с вкл. ДДС или 17.49 лв. без вкл. ДДС, като за
срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в
размер на 18.99 лв. с вкл. ДДС или 15.82 лв. без вкл. ДДС), а на клиента е
предоставено мобилно устройство PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Wine.
4. Договор за мобилни услуги № ********* и Приложение към него от
17.03.2020 г. Твърди се, че съгласно договора на клиента бил предоставен мобилен
номер **********, със стандартна месечна абонаментна такса 15,99 лв. с вкл. ДДС или
13,32 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална
месечна абонаментна такса в размер на 12,99 лв. с вкл. ДДС или 10,82 лв. без вкл.
ДДС. Съгласно приложението към договора на клиента е бил предоставен мобилен
номер **********, със стандартна месечна абонаментна такса 15,99 лв. с вкл. ДДС или
13,32 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 13,99 лв. с вкл. ДДС или 11,65 лв. без вкл. ДДС, и
2
мобилно устройство TABLET PRESTIGIO GRACE.
5. Допълнително споразумение № ********* от 17.03.2020 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен
номер ********** сочи, че влязъл в сила нов абонаментен план, със стандартна
месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС, като за
срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в
размер на 20.99 лв. с вкл. ДДС или 17.49 лв. без вкл. ДДС.
6. Допълнително споразумение № ********* от 17.03.2020г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 17.03.2020г. Съгласно
допълнителното споразумение за мобилен номер ********** сочи, че влязъл в сила
нов абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 40.99 лв. с вкл. ДДС
или 34.15 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална
месечна абонаментна такса в размер на 36.99 лв. с вкл. ДДС или 30.82 лв. без вкл.
ДДС), а на клиента бил предоставен мобилен телефонен апарат MOTOROLA One
Macro 64GB Purple + E6 play. Предоставянето на устройството било уговорено от
страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ
е 266.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за
лизинг, лизингополучателят се задължил да извърши двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 11.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират
заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
номера.
7. Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от 07.03.2020г. Съгласно
договора, сключен във връзка с договора за мобилни услуги с предмет номер
**********, на клиента се твърди да е предоставен пакет от аксесоари, включващ 5 бр.
вещи както следва: TOPY Display Cleaner, MyScreen Lite Glass Motorola One Macro,
MyScreen Glass MOTOROLA E6 play, ULTRON RealPower PB 2600 Alu, Team Group
32GB microSD cllO 80 MBs. Общата цена на комплекта от аксесоари била 73.56 лв. с
вкл. ДДС. За ползването му, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължил да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски
в размер на 3.07 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно
с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
посочения номер. Твърди се, че ответницата не е изпълнила свои парични задължения,
начислени в 3 бр. фактури, издадени в периода м. април 2020г. - м. юли 2020г. Във
всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
различни договори, сключени между него и клиента. Фактура №
**********/15.04.2020г. се сочи, че е издадена за отчетния период 15/03/2020-
14/04/2020г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за
мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 34.14 лв. без вкл. ДДС - 40.97
лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 34.20 лв.
без вкл. ДДС - 41.04 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер - месечна абонаментна такса
19.66 лв. без вкл. ДДС - 23.59 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство
KIDS WATCH MyKi Touch YELLOW - 2.99 лв. c вкл. ДДС, за мобилен номер
********** - месечна абонаментна такса 22.56 лв. без вкл. ДДС - 27.07 лв. с вкл. ДДС,
за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 20.95 лв. без вкл. ДДС -
25.14 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер - месечна абонаментна такса 60.25 лв., Други
услуги 2.97 лв., Кратки текстови съобщения (SMS) 0.33 лв. и Разговори към „Грижа за
клиента“ 0.02 лв., които са в общ размер на 63.57 лв. без вкл. ДДС - 76.28 лв. с вкл.
ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат MOTOROLA One Macro 64GB
Purple + E6 play - 11.59 лв. c вкл. ДДС, лизингова вноска за комплект от 5 бр. аксесоари
- 3.07 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, била в размер на 251.74
3
лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен
период в размер на 31.81 лв., претендираната сума по фактурата е 219.93 лв. Фактура
№ **********/15.05.2020г. се сочи да е издадена за отчетния период 15/04/2020-
14/05/2020г. и че включва следните задължения на клиента за посочения период: за
мобилен номер - месечна абонаментна такса 15.82 лв. и такса за спиране на номер 0.75
лв., които са в общ размер на 16.57 лв. без вкл. ДДС - 19.88 лв. с вкл. ДДС, за мобилен
номер ********** - месечна абонаментна такса 17.49 лв., Кратки текстови съобщения
(SMS) 0.33 лв., Разговори към „Грижа за клиента“ 0.02 лв. и такса за спиране на номер
0.75 лв., които са в общ размер на 18.59 лв. без вкл. ДДС - 22.30 лв. с вкл. ДДС, за
мобилен номер - месечна абонаментна такса 9.99 лв., Кратки текстови съобщения
(SMS) 0.11 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на 10.85 лв.
без вкл. ДДС - 13.02 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство KIDS
WATCH MyKi Touch YELLOW - 2.99 лв. c вкл. ДДС, за мобилен номер - месечна
абонаментна такса 11. 65 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в общ
размер на 12.40 лв. без вкл. ДДС - 14.89 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса 10.82 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в
общ размер на 11.57 лв. без вкл. ДДС - 13.89 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер -
месечна абонаментна такса 30.82 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в
общ размер на 31.57 лв. без вкл. ДДС - 37.88 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за
мобилен телефонен апарат MOTOROLA One Macro 64GB Purple + E6 play - 11.59 лв. c
вкл. ДДС, лизингова вноска за комплект от 5 бр. аксесоари - 3.07 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума начислена във фактурата се сочи, че е в размер от 139.51 лв.
Твърди се договорите за процесиите номера да са предсрочното прекратени по
вина на потребителя поради изпадането й в забава, поради което операторът е издал
фактура № **********/15.07.2020 г., включваща задължение за заплащане на
неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 1006.64 лв., както и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставените с договорите за
лизинг мобилни устройства KIDS WATCH MyKi Touch YELLOW, MOTOROLA One
Macro 64GB Purple + E6 play и комплект от 5 бр. аксесоари в общ размер на 349.72 лв.
с вкл. ДДС. Прави се подробна разбивка на сумата от 1006,64 лева, от която се
установява, че тя е сбор от сумите 361,63 лева – неустойка за предсрочно прекратяване
на договорите и сумата от 645,01 лева – разлика в цената на процесните устройства без
абонамент и преференциална обща лизингова цена по договора за лизинг. Последната
процесна фактура е с № **********/15.07.2020 г.
Неустойката била уредена в сключените между страните договори и
допълнителни споразумения, като тя не надвишавала сумата от три стандартни
месечни абонаментни такси без ДДС. Заплащането на разлика в цената на процесните
устройства без абонамент и преференциална обща лизингова цена по договора за
лизинг също било изрично уговорено между страните при прекратяване на договорите
по вина на потребителя.
Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство, като присъди и законната лихва, считано от подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор, ответникът оспорва предявените искове. Не излага
конкретни съображения във връзка с отделно претендираните суми, а прави общи
възражения. Твърди, че договорите между страните не са прекратени, поради което не
се дължи претендираната неустойка, уговорена при прекратяване. Сочи, че доколкото
договорите са сключени в писмена форма, те следва да бъдат прекратени с изявление в
същата форма. Твърди, че не е уведомена от ищцовото дружество за прекратяване на
4
договорите. Сочи, че за ищеца не е налице основание за претендиране разлика в цената
на процесните устройства без абонамент и преференциална обща лизингова цена по
договора за лизинг, тъй като това не било уговорено в процесните договори. Твърди, че
клаузите за неустойка, така и за заплащане стойността на отстъпките, са нищожни като
неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Освен това счита, че претендираната
неустойка е нищожна и поради накърняване на добрите нрави. Оспорва дължимостта
на суми по договори за лизинг, тъй като твърди, че не е получила лизинговите вещи.
Възразява срещу начисляването на законна лихва върху неустойката. Прави
възражение за погасяване на вземанията поради изтекъл давностен срок. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По настоящото дело са представени като доказателство договор за мобилни
услуги между „Теленор България” ЕАД и Т. П. К. от 08.05.2019г. по заявка №
********* и Приложение към него от същата дата (л. 12-16 по делото), като по силата
на договора за мобилни услуги на потребителя е договорено обслужването на
предпочитан номер с абонаментен план „Интернет 10,99” за срок от 12 месеца. Като
доказателство е представено и приложението към договора за мобилни услуги.
Договорът е сключен за срок от 12 месеца за предоставяне на предпочитан номер
359899901493 с абонаментен план „Тотал 21,99“, с който е уговорено между страните
заплащането на стандартен месечен абонамент в размер на 21,99 лв. По делото като
доказателство е представено и приложение към договор за мобилни услуги за
предоставяне на предпочитан номер с абонаментен план „Тотал 12,99“, с който е
уговорена месечна абонаментна вноска в размер на 12,99 лв. Съгласно условията на
договора между страните последният влиза в сила на 08.05.2019пг. и действието на
договора продължава до 08.05.2020г.
Приет като доказателство също така е договор за мобилни услуги между
„Теленор България” ЕАД и Т. П. К. от 09.09.2019 г. по заявка № ********* (л.17-19),
съгласно който на потребителя е предоставен предпочитан номер 359894657439 с
абонаментен план „Джуниър 11,99” за срок от 24 месеца. Съгласно условията на
договора между страните последният влиза в сила на 09.09.2019 г. и действието на
договора продължава до 09.09.2021 г. Страните са се съгласили по договора
потребителят да заплаща месечен абонамент от 11,99 лв. на месец. Като доказателство
по делото е представен и договор за лизинг (л.20-23), сключен на 09.09.2019 г. за срок
от 23 месеца от датата на подписването му, с който на ответницата е предоставен
мобилен апарат марка KIDS WATCH модел MyKi Touch YELLOW, срещу
задължението на потребителя да заплати обща лизингова цена в размер на 68,77 лв. с
включен 20% ДДС, разсрочено на 23 броя равни месечни лизингови вноски, всяка една
в размер на 2,99 лв. В чл.10, ал. 2 от представените общи условия към договора е
посочено, че договор за лизинг може да бъде развален от лизингодателя в случай на
неизпълнение на договора за мобилни или фиксирани услуги между страните, в това
число и при прекратяване на договора от лизингополучателя в качеството му на абонат
по мобилни и фиксирани услуги.
По делото като доказателство е представено допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер3
(л.24-28), с което е предоставен абонаментен план „Интернет 20,99“ за
мобилен/фиксиран номер срещу задължението на потребителя да заплаща на
мобилния оператор преференциална цена от 18,99 лв. Посочено е, че договорът е
подписан за срок от 24 месеца, като влиза в сила на 13.09.2019 г. и изтича на 13.09.2021
г. В същото допълнително споразумение е договорено предоставянето на мобилно
5
устройство PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Wine със сериен номер за уговорена обща
лизингова цена с абонаментен план 9,99 лв., стандартна цена на устройството без
абонамент от 289,90 лв. и отстъпка от стандартната цена в размер на 279,91 лв.
От приетия договор за мобилни услуги от 17.03.2022г. по заявка № *********
(л.29-31) се установява, че на потребителя е предоставен предпочитан номер
359899142891 с абонаментен план „Тотал+” за срок от 24 месеца. Съгласно условията
на договора между страните последният влиза в сила на 17.03.2020 г. и действието на
договора продължава до 17.03.2022 г. Страните са се съгласили по договора
потребителят да заплаща месечен абонамент от 12,99 лв. на месец. Като доказателство
по делото е представено и приложение към договор за мобилни услуги (л.32), сключен
на 17.03.2020 г. за срок от 24 месеца от датата на подписването му, с който на
ответницата е предоставен предпочетен номер при промоционален месечен абонамент
от 13,99 лв. и стандартен месечен абонамент от 15,99 лв. на месец.
Представено като доказателство е и допълнително споразумение № *********
към договор за мобилни/фиксирани услуги, сключен между страните на 17.03.2020 г.
(л.34-36), с договорен стандартен месечен абонамент за първоначалния срок на
договора от 20,99 лв. и месечен абонамент след първоначалния срок на договора от
24,99 лв. за обслужване на номер . Между страните е договорено, че срокът на
договора е 24 месеца, считано от датата на сключването, като договорът влиза в сила
на 17.03.2020 г. и изтича на 17.03.2022 г.
Представено от ищцовото дружество е и допълнително споразумение №
********* с мобилен/фиксиран номер 359899901493, сключено между страните на
17.03.2020 г. (л.37-39), с договорен стандартен месечен абонамент за първоначалния
срок на договора от 36,99 лв. и месечен абонамент след първоначалния срок на
договора от 40,99 лв. С допълнителното споразумение също така между страните е
договорено, че на потребителя и ответник в настоящото дело е предоставено в лизинг
мобилно устройство марка MOTOROLA One Macro 64GB Purple + E6 play, като е
уговорена обща лизингова цена с абонаментен план от 278,16 лв. Посочено е, че
стандартната цена на устройството в брой без абонамент е 619,90 лв. и отстъпката от
стандартната цена, предоставена с договора е 341,74 лв. Между страните е договорено,
че срокът на допълнителното споразумение между страните е 24 месеца, считано от
датата на сключването, като договорът влиза в сила на 17.03.2020 г. и изтича на
17.03.2022 г. Между страните е подписан и отделен договор за лизинг на
предоставеното мобилно устройство марка MOTOROLA One Macro 64GB Purple + E6
play (л.40), като съгласно договора за лизинг лизингополучателя се задължава да
заплаща 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на по 11,59 лв. по посочен в чл.
5 от договора погасителен план.
Представено като доказателство по делото е и договор за лизинг на базови
аксесоари по заявка № ********* от 17.03.2020 г. (л.41-46). В договора между страните
е уговорено предоставянето на пакет базови аксесоари на потребителя на стойност от
73,56 лв., платими от потребителя на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на
по 3,07 лв. В договора е посочено, че потребителят е получил пакета базови аксесоари
при подписване на договора.
В представените договори за предоставяне на мобилни услуги № ********* от
08.05.2019г., договор № ********* от 09.09.2019г., договор № ********* от
17.03.2022г., допълнително споразумение №********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер допълнително споразумение
№ ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги, сключен между страните на
17.03.2020 г. и допълнително споразумение № ********* с мобилен/фиксиран номер ,
сключено между страните на 17.03.2020 г., е договорена типова клауза за неустойка в
6
случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в съответния
договор, по вина или по инициатива на потребителя, или при нарушаване на
задълженията му по този договор или други документи, свързани с него, в това число
приложимите общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване, (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, но максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаментни вноски, като в допълнение
към неустойката потребителят дължи възстановяване на част от ползваната отстъпка
от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и (б) в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в договора или по друг предходно подписан договор, чийто срок не е
изтекъл, потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на
устройството в брой без абонамент, съгласно ценовата листа към момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг, каквато съответства на
оставащия срок на договора.
По делото е допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно
експертното заключение, фактури № **********/15.04.2020 г., фактура №
**********/15.05.2020 г. и фактура № **********/15.07.2020 г. са надлежно
осчетоводени в счетоводството на „Йеттел България“ ЕАД. Посочва се, че размерът на
незаплатените задължения по представени фактури е в размер на 1715,80 лв. Съгласно
заключението по договори за мобилни услуги за мобилни номера, ********** и се
дължат неустойки в общ размер на 1006,64 лв., в това число и неустойка за мобилна
услуга в размер на 361,63 лв. и неустойка за устройство в размер на 645,01 лв.
Посочено е, че по договори за лизинг от 09.09.2019 г., договор за лизинг от 17.03.2020
г. и договор за лизинг на базови аксесоари № ********* от 17.03.2020 г. задължението
е в общ размер на 349,72 лв., като по договора за лизинг от 09.09.2019 г. – 41,81 лв., по
договор за лизинг от 17.03.2020 г. в размер на 243,39 лв. и по договор за лизинг на
базови аксесоари от 07.03.2020 г. в размер на 64,47 лв.
Като писмено доказателство е приета и представена последна покана за
доброволно плащане (л.88) от 15.06.2020 г., с която „Теленор България“ ЕООД кани Т.
К. да заплати задължения по сключени договори за предоставени услуги в общ размер
на 359,44 лв. с ДДС; предоставен е 10-дневен срок за изпълнение на задълженията,
като е посочено, че при незаплащане на сумите договорът за мобилни услуги ще бъде
прекратен и са посочени общият размер на задълженията, които потребителят ще
трябва да заплати при прекратяване на договора. Представено като доказателство е и
удостоверение изх.№ 95-Й-3/30.01.2023 г. от „Български пощи“ ЕАД (л.89), с което се
удостоверява, че непрепоръчана куриерска пратка с подател „Йеттел България“ ЕАД и
с получател Т. К. е доставена на адреса на получателя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
По иска за главница с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС:
Предявен е иск за признаване за установено, че ответницата Т. П. К. дължи на
ищцовото дружество сумата от 359,44 лв., представляваща неплатени абонаментни
такси и услуги за ползвани за мобилни номера: ********** и **********, за които
вземания са издадени фактури № **********/15.04.2020 г., № **********/15.05.2020 г.
и № **********/15.07.2020 г. В тежест на ищеца по предявения иск е да установи, че
между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на
7
валидно сключен договор за процесните мобилни услуги; че ищецът е изпълнил
задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния
период, както и размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените
услуги по договора.
С представените като доказателство в заверен препис договори за мобилни
услуги и допълнителни споразумения към договори за мобилни услуги, носещи
подписа на ответника и неоспорени по делото, се установява валидно възникнали
облигационни отношения между ищцовото дружество и ответника.
Претендираните суми по фактури № **********/15.04.2020 г., №
**********/15.05.2020 г. и № **********/15.07.2020 г., касаят периода съответно
15.03.2020 г. – 14.04.2020 г.; 15.04.2020г. – 14.05.2020 г. и 15.06.2020 г. – 14.07.2020 г. и
са издадени за задълженията за доставяни телекомуникационни услуги по мобилни
номера: . Фактура № **********/15.04.2020 г. е издадена за задължения за използвани
услуги и абонаментни такси за отчетен период 15.03.2020 г. – 14.04.2020 г. по
абонаментен план „Интернет 20,99“ за мобилен/фиксиран номер в размер на 31,14 лв.,
по задължения за неплатени абонаментни такси за мобилен номер ********** в размер
на 34,20 лв., по задължения за абонаментни такси по абонаментен план „Джуниър
11,99“ за мобилен номер в размер на 19,66 лв., по задължения за заплащане на
абонаментна такса по абонаментен план „Интернет 15,99“ за мобилен номер в размер
на 22,56 лв., задължения за абонаментни такси по абонаментен план „Тотал+“ за
доставени услуги по мобилен/фиксиран номер ********* в размер на 20,95 лв. и по
задължение за заплащане на абонаментна такса и използвани услуги за мобилен номер
в размер на 63,57 лв. Фактура № **********/15.05.2020 г. е издадена за задължения за
използвани услуги и абонаментни такси за отчетен период 15.04.2020г. – 14.05.2020 г.
по абонаментен план „Интернет 20,99“ за мобилен/фиксиран номер ********** в
размер на 15,82 лв., по задължения за неплатени абонаментни такси по абонаментен
план „Тотал+“ за мобилен номер ********** в размер на 17,84 лв., по задължения за
абонаментни такси по абонаментен план „Джуниър 11,99“ за мобилен номер в размер
на 10,10 лв., по задължения за заплащане на абонаментна такса по абонаментен план
„Интернет 15,99“ за мобилен номер в размер на 11,65 лв., задължения за абонаментни
такси по абонаментен план „Тотал+“ за доставени услуги по мобилен/фиксиран номер
********* в размер на 10,82 лв. и по задължение за заплащане на абонаментна такса и
използвани услуги за мобилен номер в размер на 30,82 лв. Фактура №
**********/15.07.2020 г. за отчетен период 15.06.2020 г. до 14.07.2020 г. е издадена за
задължения за заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
услуги и не отразява задължения за заплащане на доставени мобилни услуги за
отчетния период, за който е издадена фактурата.
Между страните е безспорно, че за процесния период ищцовото дружество е
предоставило на ответника уговорените мобилни услуги по време на действие на срока
на договора, т.е. операторът е изпълнил своите задължения по договора. Размерът на
месечните абонаментни вноски по договорите се установява от уговореното между
страните в договора и от представените като приложение към договорите и
допълнителните споразумения ценови листи.
Ответницата не излага твърдения и не представя доказателства, че е заплащала
суми по процесните договори за процесния период, поради което искът за заплащане
на главници по посочените договори за мобилни услуги съобразно представените
фактури се явява основателен до размер на 289,13 лв., колкото е сумата по процесните
фактури. За горницата над уважения размер от 289,13 лв. до пълния предявен размер
от 359,44 лв. искът за главница следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска за незаплатени лизингови вноски с правна квалификация по чл.
8
422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД:
Предявен е иск за признаване за установено, че ответницата Т. П. К. дължи на
ищцовото дружество сумата от общо 349,72 лв., представляваща неплатени лизингови
вноски за устройства: мобилно устройство KIDS WATCH MyKi Touch YELLOW,
мобилен телефонен апарат MOTOROLA One Macro 64GB Purple + E6 play, TABLET
PRESTIGIO GRACE, PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Wine, TABLET PRESTIGIO GRACE
3157 7 4G Dual Black и комплект от 5 бр. аксесоари, договорени в Договор за лизинг за
базови аксесоари № ********* от 07.03.2020г., за които вземания са издадени фактури
№ **********/15.04.2020 г., № **********/15.05.2020 г. и № **********/15.07.2020 г.
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи следните предпоставки: че между
страните е налице облигационно правоотношение по валидно сключен договора за
финансов лизинг; че е изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ на
лизингополучателя, както и настъпила изискуемост на задължението на ответника да
заплати уговорените лизингови вноски.
От представените по делото договори се лизинг, които не са оспорени от
ответницата и носят нейния подпис, се установява валидно облигационно отношение
между ищцовото дружество и ответницата по договори за лизинг. В договорите е
посочено, че ищецът е изпълнил своето задължение да предостави мобилното
устройство по всеки отделен договор за лизинг, като в тази си част тази договорът има
приемо-предавателен характер, че лизингополучателят е получил лизинговата вещ по
договора. В договорите за лизинг е уговорена и изискуемостта на задължението за
заплащане на лизинговите вноски за предоставените мобилни устройства. В чл. 12 от
Общите условия на договора за лизинг, приложени по делото и подписани от
ответницата, се установява, че е договорено между страните сумите по договора за
лизинг да стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за
мобилни услуги или в случай на забава на дължими по тези договори плащания. В
исковата молба ищецът посочва, че лизинговите вещи не са върнати от страна на
лизингополучателя, както и че договорът за лизинг не е бил прекратяван въпреки
неизпълнението на задълженията на лизингополучателя, като единствената последица
от неизпълнението на задълженията по договора е настъпване на предсрочна
изискуемост на задължението на лизингополучателя за заплащане на лизинговите
вноски до края на срока на договора. Следователно за Т. П. К. е възникнало
задължение да заплати на „Йеттел България” ЕАД договорените лизингови вноски.
Съгласно представен като доказателство по делото договор за лизинг от
17.03.2020 г. лизингодателят се е задължил и е предоставил съгласно договора
мобилно устройство марка MOTOROLA One Macro 64GB Purple + E6 play, срещу
задължението на лизингополучателят и ответник по настоящото дело да заплати 23
броя равни месечни лизингови вноски с падеж на 17 число всеки месец, всяка една в
размер по 11,59 лв. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза
фактурираните и незаплатени лизингови вноски за периода 15.08.2019 г. – 15.04.2020 г.
са в размер на 34,77 лв., а на 15.07.2020 г. са фактурирани 21 броя лизингови вноски,
всяка една в размер по 11,59 лв. или общо 243,39 лв. Общата сума на лизинговите
задължения е в размер на 278,16 лв.
Видно от представен като доказателство по делото договор за лизинг на базови
аксесоари от 17.03.2020 г. лизингодателят се е задължил и е предоставил съгласно
договора на лизингополучателя 5 броя базови аксесоари, срещу задължението на
лизингополучателя и ответник по настоящото дело да заплати 23 броя равни месечни
лизингови вноски, всяка една в размер по 3,07 лв. Съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза фактурираните и незаплатени лизингови вноски за периода
15.08.2019 г. – 15.04.2020 г. са в размер на 9,21 лв., а на 15.07.2020 г. са фактурирани 21
9
броя лизингови вноски, всяка една в размер по 3,07 лв. или общо 64,47 лв. Общата
сума на лизинговите задължения е в размер на 73,68 лв.
От представените по делото доказателства се установява, че между страните по
делото на 09.09.2019 г. е подписан договор за лизинг на мобилно устройство, съгласно
който лизингодателят се е задължил и е предоставил съгласно договора мобилно
устройство марка KIDS WATCH MyKi Touch YELLOW срещу задължението на
лизингополучателя и ответник по настоящото дело да заплати 23 броя равни месечни
лизингови вноски, всяка една в размер по 2,99 лв. Съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза фактурираните и незаплатени лизингови вноски за периода
15.09.2019 г. – 15.06.2020 г. са в размер на 29,90 лв., а на 15.07.2020 г. са фактурирани
14 броя лизингови вноски, всяка една в размер по 2,99 лв. или общо 41,86 лв. Общата
сума на лизинговите задължения е в размер на 71,76 лв.
Съдът намира, че клаузата за предсрочна изискуемост на лизингови вноски е
неравноправна на основание чл.143, ал.2,. т.15 вр. чл. 146 ЗЗП, тъй като възможността
лизингодателят да направи предсрочно изискуемо цялото задължение на
лизингополучателя за заплащане на периодично възнаграждение до края на уговорения
в договора срок срещу ползването на вещта, макар да е принципно предвидена в чл. 71
ЗЗД, както и изрично при договора за банков кредит – в чл. 432 ТЗ, не следва да се
прилага към договора за лизинг, тъй като същественото и характеризиращо договора за
лизинг задължение на лизингодателя съвпада с тези на наемодателя по договора за
наем – да предостави вещ за временно ползване срещу цена /възнаграждение/. В същия
смисъл е и Решение № 72 от 18.07.2017 г. по т. д. № 3310/2015 г., ВКС, II т. о.
Договорът за лизинг поражда периодични задължения за лизингополучателя, но също
така лизингодателят има задължението трайно, през целия период на договора да
предоставя ползване на вещта. Договорът за лизинг не е тъждествен с договора за
продажба на изплащане, където задължението на продавача да прехвърли
собствеността върху вещта е еднократно, а задължението на купувача да заплати
цената е разсрочено на вноски, но отново е едно единно задължение. Чрез уговорената
клауза лизингодателят търговец си гарантира правото да получава възнаграждение за
предоставяне на услуга, която все още не е предоставил и прехвърля риска от случайно
погиване и повреждане на вещта по договор за оперативен лизинг върху
лизингополучателя в противоречие с правния режим на този договор по ТЗ (по арг. на
противното от чл. 343 ТЗ и чл. 345, ал. 1 и чл. 347, ал. 2 ТЗ).
В същото време обаче, макар че според клаузата на чл. 12 от Общите условия на
договора за лизинг вноските с ненастъпил падеж не са станали предсрочно изискуеми,
по аналогия с ТР от 02 април 2019 г. по ТД № 8/2017 г., ВКС, ОСГТК, и на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респективно – на
исковата молба. Доколкото към датата на приключване на съдебното дирене –
27.04.2023 г., изискуемостта на всички вноски по договорите за лизинг е настъпила и
доколкото ответницата през този период е ползвала мобилното устройство, в нейна
тежест е да изпълни и задълженията си за заплащане на дължимите лизингови вноски,
поради което следва да се приеме, че изискуемостта на лизинговите вноски е настъпила
редовно, съгласно уговореното в договора за кредит, а не въз основа на клаузата за
предсрочна изискуемост, която настоящият състав намира за нищожна и поради това
не прилага.
Поради това съдът намира, че съобразно представените доказателства
дължимите вземания по неплатени лизингови вноски за устройства: мобилно
устройство KIDS WATCH MyKi Touch YELLOW, мобилен телефонен апарат
MOTOROLA One Macro 64GB Purple + E6 play и комплект от 5 бр. аксесоари, за които
10
вземания са издадени фактури № **********/15.04.2020 г. и № **********/15.05.2020
г., т.е за периода от 15.03.2020 г. до 14.05.2020 г. са в размер на 35,30 лв. (включващи
вноски 8 и 9 по договор за лизинг KIDS WATCH MyKi Touch YELLOW х 2,99
лв/.вноска + вноска № 1 и 2 за базови аксесоари х 3,07 лв./вноска + вноска № 1 и № 2 за
лизинг MOTOROLA One Macro 64GB Purple + E6 play х 11,59 лв./вноска). Дължимите
суми за периода от 15.07.2020 г. до края на срока на договорите за лизинг за мобилно
устройство KIDS WATCH MyKi Touch YELLOW, мобилен телефонен апарат
MOTOROLA One Macro 64GB Purple + E6 play и комплект от 5 бр. аксесоари са в общ
размер на 349,72 лв. За лизинга на устройствата TABLET PRESTIGIO GRACE,
PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Wine и TABLET PRESTIGIO GRACE 3157 7 4G Dual
Black се дължи една лизингова вноска за целия срок на договора в размер по 9,99 лв. за
всяко устройство или общо 19,98 лв. за целия срок на договора. Следователно,
съобразно представените доказателства дължимите лизингови вноски за посочените
мобилни устройства за процесните периоди е в размер на 405,00 лв., но доколкото е
претендирана сума в общ размер на 349,72 лв. искът следва да се уважи в пълен размер.
По иска с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Предявен е иск за признаване за установено, че ответницата Т. П. К. дължи на
ищеца сумата от 361,63 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
сключените между страните договори по вина на ответника, която сума е включена в
издадена фактура с № **********/15.07.2020 г. В тежест на ищеца е да установи
следните предпоставки: 1. че между страните е налице облигационно правоотношение,
възникнало въз основа на валидно сключен договор за процесните мобилни услуги; 2.
наличие на неустоечно съглашение за ангажиране отговорността на ответника при
предсрочно прекратяване на процесния договор по негова вина; 3. настъпване на
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, както и 4. конкретния
размер на неустоечното вземане. При установяване на горното, в тежест на ответника е
да установи погасяване на задължението си.
Съгласно клаузата на представените договори за мобилни услуги и
допълнителните споразумения към тях „в случай на прекратяване на настоящия
договор преди изтичане на уговорения срок, по вина или по инициатива на
потребителя, или при нарушаване на задълженията му по настоящия договор или
други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване:
(а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния размер не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на
неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част
от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на
оставащия срок на договора; и (б) в случаите, когато е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова
листа, действащата към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок на договора.“.
Видно от цитираната стандартна договорна клауза неустойката в размер на 3
стандартни месечни вноски се прилага само при прекратяване на договора в една от
трите посочени хипотези – по вина на потребителя, при нарушаване от страна на
потребителя на договора за лизинг или на други документи, свързани с него или по
инициатива на потребителя. На първо място, преди изброяването на видовете дължими
11
неустойки е посочено, че неустойка се дължи по отношение на всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване. Следователно според договорните клаузи
договорна неустойка се дължи само за СИМ картите, по отношение на които договорът
за предоставяне на мобилни услуги е предсрочно прекратен. На следващо място,
неустойката се дължи за всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок на договора с ограничението
да не надвишава 3 пъти размера на една месечна вноска. Следователно, неустойката се
дължи при предсрочно прекратяване на договора, направено от потребителя или от
мобилния оператор поради виновно неизпълнение на задължение на потребителя по
договор с оператора, но преди изтичане на срока на договора. Неустойката по
договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях е неустойка за
нарушен негативен интерес. Идеята на тази неустойка е да репарира доставчика на
мобилни услуги от пропуснатата печалба, която би реализирал, ако договорът за
мобилни услуги не бе предсрочно прекратен.
В процесния случай ищецът твърди, че е прекратил (по същество –развалил)
договорите за предоставяне на мобилни услуги и допълнителните споразумения към
тях по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД. Като доказателство представя последна покана за
доброволно плащане на просрочените суми по договорите (л.88 по делото), с която
кани ответницата Т. К. да заплати просрочените задължения в размер на 359,44 лв. с
ДДС, както и предупреждение, че при неплащане на сумите в 10-дневен срок
мобилният оператор ще прекрати договора за предоставяне на мобилни/фиксирани
услуги и ще начисли неустойки за прекратяване на договора и ще претендира
предсрочно лизингови вноски в общ размер на 1715,79 лв. Представено като
доказателство е и удостоверение, издадено от „Български пощи“ ЕАД (л. 89 по делото),
с което се удостоверява, че непрепоръчана кореспондентска пратка с получател Т. К. е
доставена на посочения на пратката адрес, с което доказателство ищецът се домогва да
докаже, че уведомлението за прекратяване на договора е достигнало до знанието на
ответницата и съответно – договорът е надлежно развален.
Преценявайки представените писмени доказателства, съдът намира следното:
Представената като доказателство последна покана за доброволно плащане
представлява отразява изявлението на търговеца към ответника за прекратяване на
договора. Удостоверението от „Български пощи“ ЕАД удотоверява, че до ответницата
е достигнало изявление от ищеца, но не удостоверява какво точно изявление е
доставено до ответницата, какъв документ е доставен, нито на коя дата е получено.
Видно е, че изпратената последна покана за доброволно плащане е от дата 15.06.2020
г., а издаденото удостоверение от „Български пощи“ ЕАД от дата 30.01.2023 г. /2 г. и
половина по-късно/. Освен това, установи се, че между страните са налице няколко
валидно възникнали правоотношения по сключени договори/допълнителни
споразумения, като от текста на последната покана не се установява да е
индивидуализиран договорът, за който ищцовото дружество сочи, че ще бъде
прекратен. В този смисъл представеният документ не доказва по категоричен,
еднозначен и непротиворечив начин обстоятелство, което е предназначен да установи
– а именно достигане на изявлението на ищцовото дружество за разваляне на
процесните договори до адреса на ответницата. Подлежащият на доказване факт в
процеса може да се установи както с преки, така и с косвени доказателства, но за да се
счита за доказан един правнорелевантен факт чрез косвени доказателства се изисква
такава съвкупност от доказателства, която да води до единствения, еднозначен и
вътрешно непротиворечив извод за осъществяване на релевантното за процеса
обстоятелство по такъв начин, че да не са възможни никакви други изводи от
представената верига на доказателствата. Процесният случай не е такъв. Действително,
удостоверението наистина установява, че до ответницата са изпращани непрепоръчани
12
писма от ищеца, но не удостоверява съдържанието на писмовната пратка. Доколкото
представените фактури са изпращани на същия адрес, напълно възможно е до
посочения адрес на ответницата да са изпращани ежемесечни фактури чрез пощенския
оператор и именно това обстоятелство да е удостоверено в представения документ, но
до ответницата да не е достигнало посоченото изявление на кредитора за разваляне на
договора. Поради това съдът не може да приеме, че представеното на л. 89 по делото
удостоверение от „Български пощи“ ЕАД доказва достигане на изявлението на ищеца
за прекратяване на договора до знанието на ответника. Не е представена разписка за
получаването на този конкретен документ – последна покана за доброволно
изпълнение, а удостоверение, принципно сочещо, че до адреса на ответницата са
доставяни непрепоръчани пратки. Ето защо съдът намира, че ищецът не е провел
доказване на факта на достигане до ответницата на волеизявлението за прекратяване на
процесните договори.
Тъй като не е доказано, че договорите са били прекратени, не следва да се
начислява и неустойка за прекратяването им. Поради това искът за признаване за
установено, че ответницата Т. П. К. дължи на ищцовото дружество сумата от 361,63
лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключени между
страните договори по вина на ответника, е неоснователен. При този изход относно
предявения иск, не е необходимо да бъдат разглеждани наведените от ответника
възражения за нищожност на уговорената неустойка.
По иска с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ:
Предявен е иск за признаване за установено, че ответницата Т. П. К. дължи на
ищцовото дружество сумата от 645,01 лв., представляваща разлика между цената на
горепосочените закупени устройства без абонамент и преференциална обща лизингова
цена по договора за лизинг, начислена във фактура № **********/15.07.2020 г. За
основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи следните
предпоставки: 1. че между страните е налице облигационно правоотношение по
валидно сключен договор за финансов лизинг; 2. че е изпълнил задължението си да
предаде вещта на купувача, както; 3. наличие на съглашение за заплащане от страна на
потребителя разликата между цената на закупено устройство без абонамент и
преференциална обща лизингова цена; 4. настъпване на предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника, както и 5. конкретния размер на вземането.
Искът за разлика между цената на устройство без абонамент и преференциалната
цена се основава на цитираната клауза за неустойка при прекратяване на договора,
която се съдържа във всички договори за мобилни услуги и допълнителни
споразумения към тях, като предпоставките за възникване на отговорността на
потребителя се реализират при прекратяване на договора на една от трите
предпоставки – по вина на потребителя, по негова инициатива или при нарушаване на
задълженията му по договора за мобилни услуги или по друг договор. Ищецът
основава иска си на неизпълнение на договорни задължения и изрично твърди, че е
прекратил договорите чрез изпращане на уведомление до ответника, но доколкото не
се установиха предпоставките за това прекратяване на договора (по същество
разваляне по общия ред на чл. 87 ЗЗД), то не е налице предпоставка за възникване на
отговорността на ответника съгласно цитираната клауза за неустойка, поради което
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Т. П. К.
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените от него в исковия процес и
заповедното производство съдебни разноски, съразмерно на уважената част от
исковете, в общ размер на 476,64 лева, от които 146,82 лева – разноски в заповедното
13
производство и 329,82 лева – разноски в исковото производство.
Ищцовото дружество на свой ред следва да бъде осъдено да заплати на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Р. Р. от САК сумата от 295,99 лв. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответницата в
исковото производство, пропорционално на отхвърлената част от исковете съобразно
предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да се присъди и сумата
от 37,66 лева направени разноски в заповедното производство, пропорционално на
отхвърлената част от исковете съобразно предвидения минимален размер по чл. 6, т. 2
от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, изхождайки от предвидения размер съобразно
редакцията към момента на осъществяване на процесуалното представителство по ч.
гр. дело № 36864/2022 г. на СРС.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. П. К., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. ‚ дължи на „Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор
България” ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение от 18.07.2022 г. по ч.гр.д. № 36864/2022 г., по описа на Софийски районен
съд, 33 състав, както следва:
- сумата от 289,13 лева на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
228 ЗЕС, представляваща неплатени абонаментни такси и услуги за ползвани за
мобилни номера: за които вземания са издадени фактури № **********/15.04.2020 г.,
№ **********/15.05.2020 г. и № **********/15.07.2020 г., ведно със законната лихва
от 07.07.2022 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 359,44 лева като неоснователен;
- сумата от 349,72 лева на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл.
232,ал. 2, предл. първо ЗЗД, представляваща неплатени лизингови вноски за
устройства: мобилно устройство KIDS WATCH MyKi Touch YELLOW, мобилен
телефонен апарат MOTOROLA One Macro 64GB Purple + E6 play, TABLET
PRESTIGIO GRACE, PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Wine, TABLET PRESTIGIO GRACE
3157 7 4G Dual Black и комплект от 5 бр. аксесоари, договорени в Договор за лизинг за
базови аксесоари № ********* от 07.03.2020г., за които вземания са издадени фактури
№ **********/15.04.2020 г., № **********/15.05.2020 г. и № **********/15.07.2020 г.,
ведно със законната лихва от 07.07.2022 г. до окончателното погасяване.
ОТВХЪРЛЯ предявените от „Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование
„Теленор България” ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 против Т. П. К., ЕГН **********
искове: 1/ по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът Т. П. К., дължи на ищцовото дружество сумата от 361,63 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключените между страните
договори по вина на ответника, която сума е включена в издадена фактура с №
**********/15.07.2020 г. и 2/ по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ за признаване за
установено, че ответницата Т. П. К. дължи на ищцовото дружество сумата от 645,01
лева, представляваща разлика между цената на горепосочените закупени устройства
без абонамент и преференциална обща лизингова цена по договора за лизинг,
начислена във фактура № **********/15.07.2020 г., за които суми е издадена заповед
14
за изпълнение от 18.07.2022 г. по ч.гр.д. № 36864/2022 г., по описа на Софийски
районен съд, 33 състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Т. П. К., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от
329,82 лева разноски в исковото производство и сумата от 146,82 лева разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София,
сграда 6 да заплати на Т. П. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ‚ сумата от
37,66 лева разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Йеттел България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 6 да заплати на адвокат Р. К. Р., САК, ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ж.к. „ бл. вх.Б, сумата от 295,99 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана на ответницата Т. К. безплатна адвокатска защита и
съдействие в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15