МОТИВИ към решение по НАХД № 1845 по описа
на Варненския районен съд за 2020 година, ХV
състав
Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС мотивирано постановление
по реда на чл.375 от НПК с предложение К.Г.Ц. ЕГН ********** да бъде освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за
извършеното от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.296 ал.1 от НК за това, че на 18.05.2019г. в гр.Варна,
не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие №44, издадена на 19.03.2019г.
по гр.д.№2138/2019г. по описа на ВРС, с което е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Б. Х. С. и е задължен да не
приближава С. и жилището й на разстояние не по-малко от 150 метра.
Представителят на ВРП в съдебно
заседание изразява становище, че по безспорен и категоричен начин в хода на
съдебното производство е изяснена фактическата обстановка по делото и същата е
идентична с визираната в постановлението на ВРП, въз основа на което е
образувано настоящото НАХД.Акцентира се върху издадената спрямо обвиняемия
Заповед за защита, съгласно която обв.Ц., лично
запознат със заповедта, е бил задължен да не доближава на разстояние по-малко
от 150м. св.С. и нейното жилище, като се сочи, че въпреки издадената заповед
обвиняемият на процесната дата, в тъмната част на денонощието е бил на адреса,
на който живее С., като след подаден сигнал от последсната,
пред пристигналите на место полицейски служители Ц. е посочил различни основания за пребиваването
си в посочения блок и вход- първо- че посещава шивач и второ, че е търсил майстор,
който да му извърши ремонт, като прокурорът счита, че показанията на св.Т. противоречат на
твърденията на обвиняемия.Прокурорът счита, че обвиняемият търси повод, който
да посочи пред полицейските служители за присъствието си на процесното
място, като освен горното излага мотиви в подкрепа на становището си, че св.С.
е имала основание да изпитва страх от обвиняемия. И се иска от съда Ц. да бъде
признат за виновен и да му бъде наложено
наказание в размер около и над минималния, предвиден от закона.
Защитникът на обв.Ц.
акцентира върху влошените междуличностни отношения на обвиняемия и св.С., но
приема, че дори и да е имало агресия от страна на Ц. то се касае за действия
извън периода на процесната заповед.Сочи се, че детето на Ц. е било
изоставено от своята майка, което е
наложило той да се грижи за него и че многократно е търсил майката на детето,
въпреки издадената заповед за защитата, защото това е било желанието на детето,
като се сочи, че предвид разстоянието между жилищата, в които живеят обвиняемия
и св.С., Ц. ежедневно нарушава процесната заповед.Визира се липса на проблем
между обвиняемия и С. на процесната дата, тъй като не е имало контакт между
двамата, изразява се несъгласие с твърденията, че обвиняемият е търсил шивач и
се твърди, че Ц. е търсил майстор.Защитата изразява съгласие с фактът, че
формално обвиняемият е нарушил процесната заповед, но се твърди, че не е
застрашил С. по никакъв начин и не е проявил агресия спрямо нея, тъй като тя се
е намирала в асансьора и в този смисъл се приема, че макар заповедта да е била
нарушена е нямало опасност респективно заповедта не е била нарушена
умишлено.Защитата сочи, че обвиняемият не е предявил претенции за плащане на
издръжка за детето от страна на св.С. и моли за оправдателен диспозитив.
Обв.Ц. не се
признава за виновен, дава обяснения във връзка с предявеното обвинение, а в
последната си дума моли да бъде оправдан, като твърди, че на процесната дата е
търсил строител- шпакловчик с когото са имали
уговорка три дни по-рано за извършване на определена услуга, че не е имал
физически и визуален контакт със С. на тази дата и че след като е излязъл от
входа на блока С. е била зад гърба на полицейските служители, които са му
поискали лична карта и отрича св.С. да е пътувала в асансьора.
Предвид събраните по делото доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Преди няколко години св.Б. С. се запознала с обв.К.Ц..
С него тя имала интимни контакти, забременяла и родила на 27.10.2017г- момиче -Х..
Още по време на бременността св.С. прекратила отношения с обв.Ц.,
тъй като той започнал да се държи агресивно спрямо нея - отправял й обидни
думи, удрял я по лицето и тялото. След като тя прекъснала всякакви отношения с
него, в отговор на поведението й той започнал да я следи. Поради изпитван
страх, първоначално св.С. не подавала
жалба за агресията на обв.Ц. към нея, но в
последствие след консултация с адвокат подала жалба до Районен съд гр.Варна по
закона за защита от домашно насилие. Било образувано гр.дело №2138/2019г., във
връзка с което и въз основа на Решение №1142/19.03.2019г. била издадена Заповед
за защита №44/19.03.2019г. С тази заповед спрямо свид.С.
били поставени мерки за защита, като обв.К.Ц. се
задължавал да се въздържа от домашно насилие спрямо Б. Х. С., също така се
задължавал да не приближава Б. Х. С., както и жилището й в гр.Варна,
ул."Петър Райчев",бл.36, вх.Д, ет.7 на разстояние не по-малко от
150м.
Заповедта била връчена на обвиняемия
от св.В.К. - полицейски служител при 02 РУ ОД МВР Гр.Варна, на когото било
възложено това действие, и в чийто район адресатът на заповедта живеел. Предвид
служебните си задължения, св.К. бил запознат
с производството, което св.С.
водила, тъй като му било възложено да връчи издадената по същото производство
Заповед за незабавна защита, както и издадената след това Заповед за защита.
При връчване на последната, на 21.03.2019г. св.К. съставил и протокол с който обв.Ц. бил запознат със задълженията си произтичащи от нея.
Освен това пред св.К. -обв.Ц. подписал и документите,
които следвало да се върнат в съда, а именно, че е запознат изрично със
съдържанието на издадената заповед.
На 18.05.2019г., около 21,00-22,00ч., св.С.
се прибирала в дома си, к, находящ се в гр.Варна, ул.“Петър Райчев“, бл.36 вх.Д, ет.7,
ап.109, когато слизайки от такси видяла, че светлините на стълбището на 6-ти
жилищен етаж светнали, като в последствие осветлението се включило и на 7-ми
етаж. Осветлението на входа било с фотоклетки, като те се включвали само и
единствено когато се движи човек. Тя веднага предположила, че е възможно това
да е обв.Ц., тъй като асансьорът се ползвал с чип, а
той нямал такъв. Влизайки в асансьора св.С.
натиснала бутона за етажа, на който живее, но в последствие натиснала
„стоп" бутона и по-този начин вратата не можела да се отвори отвън, но
имало разстояние и тя по силуета разпознала, че на 7-мия етаж се намира обв.Ц.. Веднага натиснала бутона за първи етаж, като
позвънила в полицейското управление и обяснила ситуацията. Сигналът й бил приет
и на място бил изпратен полицейски екип в състав св.Г.Г.,
и св.Г.А., а през времето, когато тя очаквала полицейските служители се движела
с асансьора, без да предоставя възможност на някой отвън да отвори вратата на
кабината. След като й било върнато обаждане, че полицейски служители са отвън,
чак тогава излязла от асансьора. Докато се намирали пред входа на блока, в
който св.С. живеела, полицейските служители видели, че по стълбището надолу слиза лице от
мъжки пол. При излизане от входа мъжът бил спрян за проверка и след кратък спор
помежду им представил документ за самоличност и се установило, че лицето е обв.К.Ц.. Свид.С. обяснила, че това е обв.Ц.,
че има издадена заповед за защита и в последствие я представила на служителите на реда. На тях обв.Ц. обяснил, че търсил във входа негов познат шивач, но
не обяснил защо го търси по това време на денонощието. На св.С. било разяснено, че може да подаде жалба срещу
обв.Ц., а той бил отведен в полицейското управление за
изясняване на случая. Там св.Лъчезар К. - полицейски инспектор в сектор
„ОП" при 02 РУ ОД МВР гр.Варна се запознал със ситуацията, като
междувременно пристигнала св.С., която му представила заповед за защита. Била
започната проверка и били снети сведения както от нея, така и от обв.Ц.. На свид.К. той обяснил,
че причината да отиде във входа е, че търси съсед на С., който е майстор, с когото се срещнал известно време
преди това и имали уговорка да го потърси в дома му. Св.К. съставил
предупредителен протокол относно задължението на обвиняемия да спазва Заповед
за защита №76/03.05.2019г. за защита от домашно насилие. Всъщност тази заповед
била представена от св.С., издадена й по същото гражданско дело и
представляваща корекция на заповед №44/19.03.2019г. по отношение на втората
мярка и срокът за нейното прилагане. След окомплектоване на материалите, те
били изпратени в Районна прокуратура гр.Варна, а в последствие било образувано
и наказателно производство. Междувременно свид.С.
депозирала още една жалба, която била обединена към вече образуваното
производство. Жалбата касаела действия на обв.Ц.
свързани с продължаващо осъществяване на домашно насилие.
В хода на разследването освен посочените
свидетели бил установен св.Т.Т., който изяснил, че
познава обв.Ц. от няколко години. През лятото на
2018г. в близък магазин се срещнали и провели разговор за измазване и
боядисване на избеното помещение на обв.Ц., като св.Т.
му обяснил, че това не може да стане и си тръгнал.
От допълнителен разпит на св.С. е било
установено, че след издадената втора ограничителна заповед на два пъти през
месец октомври и месец ноември 2019г. обв.Ц. с
таксиметровия си автомобил пристигал на детска площадка на ул."Никола Козлев" №20, като й отправял обиди и закани и
посочила, че свидетел на поведението на обв.Ц. била
майка й - Виолина С., която обаче не успяла да посочи кога е била очевидец,
като посочила и различно съдържание на възприети от нея думи спрямо дъщеря й.
Предвид липсата на други очевидци не могло да се установи и изясни в пълнота
поведението на обв.Ц. след посещение на адреса,
където живее свид.С. на 18.05.2019г.
По делото били приобщени копия от материали, съдържащи се в гр.дело №2138/2019г.,
видно от които св. С. подала до ВРС молба за незабавна защита на 11.02.2019г.
На 11.02.2019г. била издадена заповед за незабавна защита, на 19.03.2019г. била
издадена Заповед №44 за защита, а на 03.05.2019г. с Решение №1872 била
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното
решение №1142/19.03.2019г. като се добавил изразът „за срок от 18 месеца".
Видно от приобщени протоколи за
полицейско предупреждение, са били издадени протокол за предупреждение от
15.02.2019г. относно Заповед за незабавна защита №22/11.02.2019г. на ВРС, протокол
от 21.03.2019г. относно Заповед за защита №44/19.03.2019г. на ВРС, протокол от
19.05.2019г. относно Заповед за защита №76/03.05.2019г., връчени на обвиняемия.
В с.з. от показанията на св.Т. се
установи, че в действителност разговорът
за ремонт на избено помещение е воден през лятото на 2019г., а през месец март
е имало разговор, но за евентуален ремонт пред входа на блока, в който живее
обвиняемия.
Към датата на извършване на деянието,
обвиняемият не е осъждан/ реабилитиран по право на основание чл.87 ал.1 от НК/
и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Съдът не
кредитира обясненията на обвиняемия, дадени в с.з., в частта, в която същият
сочи, че на процесната дата е посетил входа на блока, в който живее и св.С.,
тъй като е имал уговорка със св.Т. два-три дни по-рано да го потърси за
евентуален ремонт, тъй като в тази им част обясненията на подсъдимия не
кореспондират с показанията на св.Т., а и са непоследователни и противоречиви,
тъй като първоначално обвиняемият сочи, че уговорката им е била два-три дни
преди процесната дата/ 18.05.2019г./ а по време на очната ставка самият
обвиняем потвърждава, че е имало само два разговора за евентуален ремонт- един
през месец март и втори през лятото на 2019г.Освен горното следва да се
отбележи, че пред св.Г. обвиняемият е заявил, че търси шивач и едва след като е
бил отведен във Второ РУ-ОД на МВР-Варна е заявил пред св. К., че е търсил
майстор, живущ на адреса.В останалата им част съдът кредитира обясненията на
обвиняемия, дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви
и кореспондиращи с останалите
кредитирани от съда доказателства.
Съдът напълно кредитира показанията на св.Т.,
дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и искрени,
като свидетелят по никакъв начин не е заинтересован от изхода на делото.
Съдът не кредитира показанията
на свидетелите Г. и А., дадени в хода на съдебното производство и тези, дадени
в хода на ДП единствено в частта, в която същите сочат, че пръв обвиняемият е
излязъл от входа на блока, а в последствие св.С. е слязла от асансьора, тъй
като в тази им част показанията на свидетелите противоречат не само на
обясненията на обвиняемия, но и на показанията на св.С., дадени в хода на ДП.В
останалата им част съдът кредитира показанията на тези двама свидетели, тъй
като същите са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, както и
кореспондиращи с останалите кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.
Съдът
напълно кредитира показанията на св.К., дадени в с.з., тъй като същите са
непротиворечиви, искрени и конкретни, кореспондиращи с писмените доказателства
по делото, а и свидетелят по никакъв начин не е заинтересован от изхода на
делото.
Съдът
напълно кредитира показанията на свидетелите Б.С., В.С. и К., дадени в хода на ДП, тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и
не се оборват от други доказателства, напротив, кореспондират с
кредитираните от съда доказателства по делото..
Съдът
напълно кредитира и писмените доказателства по делото, тъй като същите са
непротиворечиви по между си и кореспондиращи с приетата по делото за установена
фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа
обстановка се потвърждава изцяло от обясненията
на обвиняемия в кредитираните от съда части, от показанията на свидетелите Б.С.,
Т., Г., К., А., К. и В.С., заверени преписи от Съдебни решения, Заповеди за
защита, предупредителни протоколи, справка за съдимост и от останалите писмени
доказателства по делото.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата
на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че обв.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл. 296ал.1от НК, тъй като на 18.05.2019г. в гр.Варна, не изпълнил Заповед за
защита от домашно насилие №44, издадена на 19.03.2019г. по гр.д.№2138/2019г. по
описа на ВРС, с което е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Б. Х. С. и е задължен да не приближава С. и жилището й
на разстояние не по-малко от 150 метра.
Обект на
престъплението са обществени отношения свързани с осъществяването на
съдебната власт. Този състав на престъпление се намира в Раздел ІІІ на Глава
VІІІ от НК – „Престъпления против правосъдието”, като това престъпление е
формално и не се изисква за осъществяването му настъпването на определен противоправен резултат.В този смисъл напълно ирелевантен към съставомерността
на деянието е фактът имало ли е или не
контакт между обвиняемият и св.С., застрашена ли е била по някакъв начин
св.С. и проявил ли е обвиняемият агресия спрямо нея.Какво би се случило, ако
св.С. не бе сигнализирала в полицията за посещението на обвиняемия, остава
неизяснен въпрос.
Субект на
престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано/
реабилитирано/ физическо лице.
От обективна страна престъплението е осъществено
от обв.Ц. чрез неизпълнение на процесната заповед за
защита по ЗЗДН №44, издадена на 19.03.2019г. по гр.д.№2138/2019г. по описа на
ВРС, с която е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Б. Х. С. и е задължен да не приближава С. и жилището й на
разстояние не по-малко от 150 метра.Процесната
заповед е била връчена лично на обвиняемия на 21.03.2019г., същият е бил запознат
и със съдебното решение, въз основа на което е била издадена процесната
заповед, но въпреки това, на 18.05.2019г. се е намирал в непосредствена близост
до жилището, в което живее св.С., а в последствие е бил установен от
полицейските служители и да напуска входа на блока, в който С. живее.
Целта на ЗЗДН е осигуряване на адекватна и
своевременна защита на пострадалите от прояви на домашно насилие.
Основния принцип на закона е, че всеки пострадал може да потърси защита от
домашно насилие и следва да получи такава от съда, ако са налице предвидените в
нормативния акт предпоставки.
В чл.5 от ЗЗДН законодателят е предвидил следните мерките за защита от домашното насилие:
1. задължаване на извършителя да се въздържа от
извършване на домашно насилие;
2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното
жилище за срока, определен от съда;
3. забрана на извършителя да приближава пострадалото
лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
4. временно определяне местоживеенето на детето при
пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при
условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на
детето;
5. задължаване на извършителя на насилието да посещава
специализирани програми;
6. насочване на пострадалите лица към програми за
възстановяване.
Безспорно от доказателствата по делото се
установява, че срещу обв.Ц. е издадена Заповед за защита №44, от 19.03.2019г. по
гр.д.№2138/2019г. по описа на ВРС, по силата на която той е бил задължен да не приближава С. и жилището
й на разстояние не по-малко от 150 метра, но съвсем тенденциозно, както самият
обвиняем признава, е решил да осъществи контакт със св.С. на процесната дата,
посещавайки домът в който тя живее, но не я е открил своевременно.Твърденият
мотив за това посещение в несъответствие с издадената заповед за защита, а
именно желанието да бъде осъществен контакт между майката и детето, не води до
извод за несъставомерност на извършеното, тъй като
визираната от закона забрана не предвижда каквито и да било изключения и
евентуално този факт би следвало да се приеме единствено за смекчаващо
отговорността обстоятелство.Вярно е, че в първоначалната Заповед за защита №44, издадена на 19.03.2019г. е
допусната техническа грешка, тъй като не е визиран срок, в който обвиняемият не
е следвало да приближава св.С. и нейното жилище и очевидната фактическа грешка
е била поправена с Решение от
03.05.2019г., респективно е била издадена и Заповед за защита №76/03.05.2019г.,
връчена на 19.05.2019г., като е визиран срок от 18 месеца, но на първо място,
обвиняемият е бил запознат и със съдебното решение, въз основа на което е била
издадена Заповед за защита №44 от
19.03.2019г., в което изрично фигурира срокът от 18 месеца, на второ място
срокът е визиран в полза на адресата и при непосочването му би следвало
съответното ограничение да се спазва безсрочно и на трето място, към процесната
дата 18.05.2019г. все още не е бил изтекъл и минималният тримесечен срок,
визиран от чл.5ал.2 от ЗЗДН.
С неизпълнението на визираната в Заповед за защита №44 от 19.03.2019г. по гр.д.№2138/2019г.
по описа на ВРС забрана да приближава С. и жилището й на разстояние не по-малко
от 150 метра, обв.Ц. е осъществил състава на
престъплението по чл.296 ал.1 от НК от обективна страна.Твърденията, че
обвиняемият живее в непосредствена близост до дома на св.С. и че поради този факт
би могло да се приеме, че ежедневно нарушава заповедта за защита, също са ирелевантни, тъй като не се касае за случайна среща между Ц.
и С. извън блока, в който същата живее, а за търсене на целенасочен контакт в
дома на свидетелката.
От субективна страна престъплението е
извършено от обв.Ц.
с пряк умисъл- същият е бил запознат със съдържанието на заповедта, издадена от
ВРС, но е пренебрегнал съдебната заповед и е решил, че не следва да я
изпълнява.Твърденията на обвиняемия, че друга е била първоначалната причина да се намира на процесната дата в
близост до дома на св.С., се приемат от съда за защитна теза, тъй като сам
обвиняемият признава, че целенасочено е търсил С., за да разговаря с нея,
респективно съвсем целенасочено е нарушил заповедта за защита. С ясната
представа за общественоопасния характер на
поведението си, респ. за неговата фактическа и правна недопустимост, последният
грубо е игнорирал вменените му със съдебния акт задължения. Обвиняемият е
манифестирал пренебрежението си спрямо съдебната заповед и е решил, че не
следва да се съобрази с нея и по този начин не я е изпълнил. Касае се за волеви
и целенасочен акт,като не се породи каквото и да било съмнение, че обвиняемият
не е бил наясно или е нямал потенциал да разбере какво е било вмененото му
задължение. С деянието по чл.296 от НК се засяга не само сигурността на
жертвата на домашно насилие, а и авторитета на един от стожерите на
държавността- съдебната власт в лицето на съдебните органи и техните актове.Безспорно
с неизпълнението на съдебния акт се засяга нормалното осъществяването на
съдебната власт. Нещо повече налице е и обществена нетърпимост към подобен род
прояви, предвид зачестилите случаи в обществото ни на актове на домашно
насилие. Поради това и съдът намира, че такова деяние не следва да се толерира,
а следва да бъде санкционирано, с оглед превъзпитание на дееца към спазване на
закона и с оглед превантивно въздействие спрямо останалите членове на
обществото.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало и фактът, че Ц.
се грижи сам за малолетното дете от връзката му със св.С..
Отегчаващо
наказателната отговорност обстоятелство са данните и за други нарушения на
заповедта за защита, извън предмета на обвинението.
Причина за извършване на
деянието е незачитане на законоустановения ред в страната.
При определяне вида и размера на наказанията
съдът взе предвид следното:
На
първо място ВРС съобрази кумулативното наличие на предпоставките по смисъла на
чл.78 “ а “ от НК- обвиняемият е
пълнолетно лице, предвидената за умишленото престъпление по чл.296 ал.1 от НК
законова санкция е лишаване от свобода до три години или глоба, Ц. не е осъждан
за извършени престъпления от общ характер/ реабилитиран по съдебен ред/ и не е
освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78 “ а “ от НК, от
деянието не са настъпили имуществени
вреди и не са налице отрицателните предпоставки на чл.78 а ал.7 от НПК. При
горните констатации съдът освободи обв.Ц. от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание “Глоба”.
При определяне
размера на наложената глоба съдът съобрази превеса на смекчаващите отговорността
обстоятелства и фактът, че сам се грижи за издръжката и отглеждането на
малолетното дете и наложи на обв.Ц. наказание
глоба от 1000 лв.- в минимално
предвидения от приложимия законов текст
размер, като прие, че именно това наказание би било необходимо и достатъчно за
постигане целите както на генералната, така и на специалната превенция, като
наказание глоба в по-висок размер по-скоро би имало негативно, отколкото
поправително, възпитателно и възпиращо въздействие върху извършителя, предвид
икономическата обстановка в страната ни.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови
решението си.
СЪДИЯ при ВРС: