№ 1194
гр. Благоевград, 16.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500927 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК и е
образувано по частна жалба на Т. КР. Ф. срещу определение № 364 от
07.09.2021г. по гр.д. № 2162 по описа за 2021 година на РС Благоевград.
С обжалваното определение е прекратено производството по делото на
основание чл. 130 от ГПК като недопустимо поради липса на правен интерес
от предявяване на иска, а исковата молба е върната на ищеца.
Недоволен от така постановения акт жалбоподателят твърди, че
определението е неправилно, противоречащо на материалния закон и
допуснато при съществени процесуални нарушения. Навеждат се твърдения,
че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал предявените
искове, приемайки дадена от ищеца правна квалификация без да изясни
действителната воля на страната. Моли за отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото за неговото продължаване.
Въззивният съд, след като прецени наведените от жалбоподателя
доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички
останали обстоятелствата по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като отговаря на
изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Предявен е иск от Т.К. Ф. срещу П. ЛЮБ. М. с правно основание чл. 26,
вр. с чл. 44 от ЗЗД, вр. с чл. 49 от ЗН, вр. с чл. 52 ЗЗД за обявяване за
нищожен отказа от наследство, заявен от ответницата по отношение на
наследството, останало след смъртта на баща ù Л.П.Н. починал на
15.11.2020г., който отказ с решение № 92631/23.03.2021г. по ч.гр.д.
№711/2021г. по описа на РС Благоевград е постановен да се впише в
особената книга на РС Благоевград.
Ищцовата страна твърди, че е кредитор на ответника Механджийска за
сумата от 8 500 лева, като за посочената сума има издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №
1973/2021г. по описа на РС Благоевград. Посочва още, че след представяне на
изпълнителния лист ответницата заявила, че не може да изплати дължимата
1
сума и няма имущество. Според ищецът още преди вписване на направения
отказ ответницата била приела наследството чрез различни фактически
действия, поради което отказът е недействителен поради невъзможен
предмет.
За да прекрати производството по делото на основание чл. 130 от ГПК,
първоинстанционният съд е приел, че съгласно съдебната практика кредитор
на едно лице не може да предяви иска за обявява нищожността на
извършения от него отказ от наследството. За него съществува възможността
да иска унищожаемост на отказа чрез специалния иск, предвиден в чл. 56 от
ЗН. Предвид това предявеният от ищеца иск е недопустим.
Настоящият състав счита определението за правилно, като същото
следва да бъде потвърдено.
При сезиране на съда с искова молба, процесуално задължение на съда е
да извърши проверка за редовността ù по реда на чл. 129 от ГПК. При
наличие на неяснота или противоречие между фактическите твърдения,
формиращи основанието на иска, и заявеното в петитума искане, съдът следва
да остави исковата молба без движение и да даде на ищеца указания за
отстраняването им. Съдът не може да дава указания във връзка с правната
квалификация на иска, тъй като съгласно съдебната практика определянето на
правната квалификация е задължение на единствено на сезирания съд.
В настоящия случай не е налице такова несъответствие между
фактически твърдения и петитум, изискващо първоинстанционният съд да
даде указания на ищеца за отстраняването им, като воля на ищеца, изразена в
исковата молба е ясна и непротиворечива.
Отделно от това съгласно нормата на чл. 130 ГПК връщането на
исковата молба, съответно прекратяването на образуваното по нея дело, е
следствие от преценката на съда за недопустимостта на предявените искове
или за отсъствието на предпоставките за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск.
Съдът не е длъжен да оставя без движение исковата молба и да дава
указания на страната, ако още от самото начало е ясно, че исковите претенции
са недопустими. Възприемането на обратното, означава съдът да подпомага
една от страните в процеса, извън рамките на служебното начало, рамкирано
в чл. 7, ал. 1 ГПК, а това е недопустимо. По сега действащия ГПК служебното
начало е сведено до извършване на необходимите процесуални действия по
движението и приключването на делото, както и контрол за допустимостта и
надлежното извършване на процесуалните действия на страните, което РС е
сторил. От там нататък, съдът съдейства на страните само за изясняване на
делото от фактическа и правна страна, но е напълно недопустимо да им
указва какъв иск следва да предявят.
Поради горното частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното определение потвърдено.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 364 от 07.09.2021 г., постановено по
2
гр.д.№ 2162/ 2021г. по описа на РС Благоевград.
Определението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал.1 и
ал.2 от ГПК с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3