Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/…………….12.2022
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна,
ПЪРВИ ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря
Елена Воденичарова и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА касационно административно дело № 2150/2022
г. по описа
на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделски
земи /ЗСПЗЗ/.
Образувано
е по касационна жалба от П.Д.Г., с ЕГН **********,***, чрез адв. Д.Г. ***, срещу Решение № 2159 от
01.07.2022 г., постановено по гр. д. № 20213110117464 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Варна, XXV – ти състав, с което е
отхвърлена жалбата на П.Д.Г. срещу Решение № 9 от 12.03.2019 г. на Общинска
служба по земеделие – Варна, в което е обективиран отказ за произнасяне по
заявление с вх. № 30026/20.11.1991 г. и е оставено без разглеждане заявление с
вх. № АУ10-126/28.01.2019 година, като П.Д.Г. е осъден да заплати на Общинската
служба по земеделие - Варна сума в размер на 700 /седемстотин/ лева,
представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В
касационната жалбата касаторът навежда доводи за неправилност и
незаконосъобразност на въззивното решение. Релевират се твърдения, че въззивната
инстанция погрешно е възприела, че недвижимият имот с бивш пл. № 1222, в
местност промишлена зона „Планова“ не е посочен сред заявени за възстановяване,
тъй като към подаденото заявление е приложено описание на недвижимите имоти,
върху които е търсено възстановяване правото на собственост. Сочи, че Районен
съд – Варна неправилно е стигнал до заключението, че щом математическият сбор
на възстановените имоти е приблизително равен на заявените, то правото на
собственост е възстановено върху всички заявени имоти. Твърди, че решението
постановено от Районен съд – Варна е немотивирано, тъй като съдът не е обсъдил
в цялост събрания доказателствен материал и не е взел предвид възраженията,
изложени в жалбата. Моли постановеното по гр. д. № 17464/21г., по описа на
Районен съд – Варна, решение да бъде отменено, като вместо него да бъде
постановено друго, с което делото да бъде изпратено като преписка на Общинска
служба по земеделие - Варна за ново разглеждане. Претендират се направените
пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски.
В съдебно
заседание касаторът се явява лично и с адв. Д.Г. ***, поддържат жалбата на подробно
изложените в нея основания.
Ответникът
по касационната жалба – Общинска служба по земеделие в писмен отговор с вх. №
55023 от 10.08.2022г. сочи неоснователност на жалбата. Счита, че така
постановеното от Районен съд – Варна
решение е правилно и законосъобразно, като съдебният състав подробно е
анализирал и обсъдил всички събрани по делото доказателства. Представя писмени
бележки с.д. № 16675/08.11.2022г., в които подробно излага съображения за
правилност и законосъобразност на въззивното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на
жалбата.
При извършена служебна
проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият тричленен състав при
Административен съд – Варна намира същата за допустима като подадена в
законоустановения срок, от активно легитимира страна, срещу съдебен акт, който
подлежи на контрол за законосъобразност по този ред.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и наведените касационни основание, намира за
установено от фактическа страна следното:
Административното
производство пред Поземлена комисия (сега Общинската служба по земеделие /ОСЗ/)
– Варна е образувано въз основа на заявление с вх. № 30026 от 20.11.1991г.,
подадено от Д. Г.Д. – наследник на Г.Д.К.. Към заявлението е приложено описание
на следните недвижими имоти, а именно: 1. Нива с площ от 3,950 дка, находяща
се в местността „Малък пясък“, в землището на с. Владиславово; 2. Нива с
площ от 2,900 дка, находяща се в местността „Яйла Баши“, в землището на с.
Владиславово; 3. Нива с площ от 4,500 дка, находяща се в местността
„Ченгене кула“, в землището на с. Владиславово; 4. Нива с площ от 2,000
дка, находяща се в местността „Ялова“, в землището на с. Владиславово; 5.
Нива с площ от 0,900 дка, находяща се в местността „Джемал мезар“, в землището
на с. Владиславово; 6. Нива с площ от 1,700 дка, находяща се в местността
„Атанас Тарла“, в землището на с. Владиславово; 7. Нива с площ от 1,900
дка, находяща се в местността „Арпалък“, в землището на с. Владиславово; 8.
Лозе с площ от 0,950 дка, находящо се в местността „Балъм дере“, в землището на
с. Владиславово; 9. Лозе с площ от 4,000 дка, находящо се в местността
„Атанас Тарла“, в землището на с. Владиславово; 10. Нива с площ от 1,900
дка, находяща се в местността „Атанас Тарла“, в землището на с. Владиславово; 11.
Нива с площ от 2,350 дка, находяща се в местността „Чатал Тарла“, в землището
на с. Владиславово; 12. Нива с площ от 1,000дка, находяща се в
местността „Юрганджията“, в землището на с. Владиславово; 13. Нива с
площ от 1,100 дка, находяща се в местността „Дюсчелий“, в землището на
с. Владиславово; 14. Нива с площ от 4,000, находяща се в местността
„Текие тарла“, в землището на с. Владиславово; 15. Нива с площ от 6,000
дка, находяща се в местността „Ясак тарла“, в землището на с. Владиславово; 16.
Нива с площ от 2,000 дка, находяща се в местността „Кленчето“, в землището на
с. Владиславово; 17. Нива с площ от 6,000 дка, находяща се в местността
„Кайнарджа“, в землището на с. Владиславово; 18. Нива с площ от 8,000
дка, находяща се в местността „Трошеви ниви“; 19. Нива с площ от 4,000
дка, находяща се в местността „Арпалък“, в землището на с. Владиславово; 20.
Лозе с площ от 2, 000 дка, находящо се в местност зад гробището.
По така подаденото заявление
Поземлена комисия (сега Общинската служба по земеделие /ОСЗ/) – Варна се е произнесла
с Решение № 395 от 10.03.1997г. по
отношение на нива с площ от 4,000 дка в местността „Стопански двор“, като е
признала и възстановила правото на собственост върху имота в стари реални
граници.
С Решение № 515 от
04.06.1998г. Поземлена комисия (сега Общинската служба по земеделие /ОСЗ/) -
Варна се е произнесла за възстановяване правото на собственост на наследниците
на Г.Д.К. по плана за земеразделяне по отношение на имотите, посочени в т. 1,
т. 2, т. 9, т. 10, т. 12, т. 13, т. 17 и т. 18 в описанието, приложено към
заявление № 30026 от 20.11.1991 година.
Поземлена комисия (сега
Общинската служба по земеделие /ОСЗ/) – Варна с Решение № 751 от 03.11.2000г. е
признала и възстановила правото на собственост върху имотите описани в т. 8 и т.
11 в съществуващи (възстановими) стари реални граници. Правото на собственост
върху нива, цялата с площ от 2,000 дка, в местността „Кленчето“ е било признато,
а е възстановено в съществуващи (възстановими) стари реални граници едва 0,543
дка поради изпълнени строителни мероприятия, а за останалите 1,457 дка е отказано
възстановяване с Решение № 790 от 23.04.2001 г. и Решение № 913 от 25.09.2002 година.
Общинската служба по
земеделие и гори – Варна с Решение № 11499 от 30.09.2004 г. е признала правото
на собственост на наследниците на Г.Д.К. върху недвижим имот, посочен в т. 19 от подаденото
заявление, като в съществуващи (възстановими) стари граници е възстановила площ
в размер на 1, 414 дка, а останалите е отказала да възстанови поради изпълнените
строителни мероприятия.
С Решение № 984 от
07.02.2005 г., Общинската служба по земеделие и гори – Варна е признала правото
на обезщетение на наследниците на Г.Д.К. за невъзстановеното право на
собственост върху общо 13, 360 дка, като е посочила, че наследниците на Г.Д.К.
следва да посочат способ на обезщетение – със земя или поименни компенсационни
бонове.
В периода от 09.02.2011г. до
29.02.2011г. била проведена анкета за създаването на помощен кадастрален план
на промишлена зона „Планова“, на собствениците, които са притежавали земеделски
земи в землището на кв. Владиславово, за местността „Елекин тепе“, като в
протокол от 09.02.2011 г. до 29.02.2011 г. се е записала наследницата на Г.Д.К.
– Г.Д.М. /сестра на касатора/ за имот с площ от 2, 000 дка, без да е посочила
граници и съседи на имота. Към изготвения протокол е приложена скица, в която
ръкописно бил записан входящият номер на заявлението, подадено от наследодателя
на П.Д.Г. – настоящ касатор.
С уведомително писмо изх. №
АУ-10-1320 от 17.07.2014г. Общинската служба по земеделие – Варна е уведомила
наследниците на Г.Д.К., че с Решение № 515 от 04.06.1998 г. е било възстановено
правото на собственост върху 46,657 дка, като подробно са описани имотите,
върху които се възстановява правото на собственост, като за остатъка в размер
на 13,593 дка за наследниците на Георги Д. *** се е произнесла с Решение № 984
от 07.02.2005г. и е определила право на обезщетение по реда на чл. 10б, чл. 10в
и чл. 35 от ЗСПЗЗ. В същото уведомително писмо ОСЗ – Варна е съобщила, че недвижим
имот с площ от 2,000 дка, находящ се в местност „Планова“, не е бил заявен в
законоустановения срок.
На 23.07.2014г. в ОСЗ –
Варна е постъпила жалба с вх. № АУ-10-1320, депозирана от Г.Д.М., в
качеството на наследница на Г.Д.К., като
последната е заявила, че не била доволна от така изложената в уведомителното
писмо информация относно недвижимия имот, находящ се в местност „Планова“. По
тази жалба ОСЗ – Варна е уведомила жалбоподателката, че недвижимият имот,
находящ се в местност „Планова“ не е бил заявен в законоустановения, както и че
не е представен съдебен акт по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, влязъл в сила.
С новоподадено заявление вх.
№ АУ-10-126 от 28.01.2019г., П.Д.Г. претендира възстановяване правото на
собственост върху недвижим имот с бивш пл. № 1222, находящ се в местност
„Планова“, въз основа на издадените му от Община Варна скица и удостоверение по
чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ /ППЗСПЗЗ/. По това
заявление ОСЗ – Варна се е произнесла с Решение № 9 от 12.03.2019 г., с което е
отказала да се произнесе по заявление № 30026 от 20.11.1991г., и го е оставила без
разглеждане, като е приела, че недвижим имот с бивш пл. № 1222, в местност
промишлена зона „Планова“ не е сред заявените за възстановяване имоти със заявление
вх. № 30026/20.11.1991 г., тъй като в същото не фигурира имот с такава площ,
находящ се в местността, съответно - описаните в т. 12 и т. 13 от заявлението
имоти се намирали в местности „Юрганджията“ и „Дюсчелий“, и същите не били идентични
с имота, находящ се в бивша местност „Елекин тепе“, а съгласно протокол за
обобщение на местностите за землището на кв. Владиславово местност „Елекин
тепе“ не попада в местностите „Юрганджията“ и
„Дюсчелий“.
Това решение е
обжалвано пред Районен съд – Варна, въз
основа на което е образувано производството по гр. д. № 5456 от 2019г. по описа
на Районен съд – Варна. В него, за изследване на идентичност между имотите и дали
са възстановени всички недвижими имоти, описани в заявление № 30026/20.11.1991
г., били допуснати, изслушани и приобщени към доказателствения материал общо
четири експертизи. Вещите лица по последните дали заключение, че не е налице
идентичност между имотите, посочени в т. 12 и т. 13 в заявлението и този с бивш
пл. № 1222, находящ се в местността промишлена зона „Планова“, както и че
всички заявени имоти били възстановени на наследниците на Г.Д.К.. Независимо от
тези заключения, съдебният състав при
Районен съд – Варна достигнал до извод, че оспореният отказ е постановен при съществени
нарушения на процесуалните правила в административното производство и същият е
незаконосъобразен, поради което е отменен, а делото е изпратено като преписка
на ОСЗ – Варна за произнасяне по същество по подадените заявления.
Срещу така постановеното
решение на Районен съд – Варна, е постъпила жалба с вх. № 288388 от 26.05.2021
г, депозирана от ОСЗ - Варна. С нея било образувано касационно производство №
1323/2021 г. по описа на Административен съд – Варна. При разглеждане на
делото, тричленният съдебен състав на Административен съд – Варна, е установил,
че обжалваното решение е неправилно. Констатирал е, че въззивният съд е
допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване
на съдебния акт, изразяващи се в несъобразяване с приобщения към делото
доказателствен материал, както и неформиране на фактически изводи по
релевантните за изхода на спора въпроси. Поради тези съображения е отменено решението
на Районен съд – Варна, а делото е върнато за ново разглеждане, като са дадени
изрични указания за прилагане на закона. Образувано пред ВРС е гр.д.№
17464/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, решението по което е обжалвано
пред настоящия тричленен състав при Административен съд – Варна.
За да отхвърли жалбата на П.Д.Г.
***, Районен
съд - Варна при повторно разглеждане на делото е изградил фактически
констатации и мотиви, въз основа на приобщените при първо гледане заключения по СТЕ - четири на брой, неоспорени
от страните. От същите по категоричен
начин било установено, че не е налице идентичност между имотите, посочени в т.
12 и т. 13 от заявление с вх. № 30026/20.11.1991 г., с посочения от
жалбоподателя имот с бивш пл. № 1222, в промишлена зона „Планова“, както и че ОСЗ
– Варна се е произнесла по всички посочени в заявлението имоти. След като е
обсъдил събраните по делото доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно,
районният съд е достигнал до извод, че жалбата е неоснователна и същата
следвало да бъде отхвърлена.
Като обсъди в съвкупност доводите на страните, в аспекта на представените
по делото доказателства, касационният състав приема, че обжалваното решение е
правилно по краен резултат и като такова следва да бъде оставено в сила.
Оспореното
тук решение № 2159 от 01.07.2022 г., постановено по гр. д. № 17464/2021 г., по
описа на Районен съд – Варна, е постановено при пълнота на събраните
доказателствата и липса на допуснати съществени процесуални нарушения,
обосноваващи неговата неправилност. Дадените с Решение № 1586/30.11.2021 г. на
Административен съд – Варна указания при повторното разглеждане на делото са
спазени.
Въззивният съд е издал
мотивирано и обосновано решение, в което е обсъдил всички направени възражения,
изложени в касационната жалба, и е аргументирал правните си изводи, които са в
съответствие с материалноправните разпоредби.
Неоснователно
е възражението на касатора относно обстоятелството, че административният орган
не е установил с кои решения се е произнесъл по отношение на имотите, посочени
в т. 12 и т. 13 от заявлението с вх. № 30026/20.11.1991 година.
Съгласно
разпоредбата на чл. 170, ал. 2 от АПК, приложима по препращане на чл. 14, ал. 3
от ЗСПЗЗ, която гласи, че при обжалване на отказ за издаване на административен
акт, в тежест на оспорващия е да докаже предпоставките за издаването му.
Следователно в тежест на жалбоподателя – настоящ касатор е да докаже с писмени
доказателства, че в законоустановения срок е заявил имот с бивш пл. № 1222,
находящ се в местността „Планова“. Противно на това, с поисканите от страна на касатора и назначени
съдебно-техническа експертиза, както и допълнителната, повторната експертиза, а
също така и тройна, всички те дават заключение, че не е заявен имот в
местността „Елекин тепе“, по помощен кадастрален план за промишлена зона
„Планова“, със заявление вх. № 30026/20.11.1991 г.
Възражението на касатора по отношение на
обстоятелството, че Районният съд – Варна не е взел предвид приложената по
делото частна техническа експертиза, по отношение на идентичност на имотите,
посочени в т. 12 и т. 13 от заявление с вх. № 30026 от 20.11.1991 г., и имот с
пл. № 1222, находящ се в местността „Елекин тепе“, по помощен кадастрален план
за промишлена зона „Планова“, е неоснователно. Това заключение остава изолирано
и неподкрепено с други доказателства.
При
първоначалното разглеждане на делото пред Районен съд – Варна са допуснати,
приети и неоспорени четири на брой съдебно-технически експертизи /първоначална,
допълнителна, повторна и тройна/, като по всяка една от тях вещите лица са дали
еднозначни заключения, че не е налице идентичност между имот с пл. № 1222 и
посочените в т. 12 и т. 13 от заявлението имоти. Тези заключения са приети и
кредитирани и при повторното разглеждане на делото, като Районен съд – Врана е
спазил дадените с Решение № 1586/30.11.2021 г. на Административен съд – Варна
указания. Спазвайки основния принцип на съдопроизводствените правила, разписан
в разпоредбата на чл. 12 от ГПК, приложима по препращане на основание чл. 144
от АПК, съдът е преценил тези заключения и всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по вътрешно убеждение.
Последното съгласно константната съдебна практика на Върховния касационен съд
на Република България, се формира въз основа на събраните допустими
доказателства, затова той е длъжен да ги обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност
(Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001г., ОСГК на ВКС).
Нещо повече в константната
практика на Върховните съдилища се приема, че частната експертиза не съставлява
годно доказателствено средство и за да се позове на експертното заключение по
разрешения в същата въпрос, изискващ специални знания, съдът следва да допусне
нарочна съдебна експертиза и надлежно да събере същата като доказателство в
рамките на съдебното производство. Единствено в случаите, в които страните са
дали изричното си съгласие, частната експертиза би могла да се ползва като
доказателствено средство. Дори и при наличието на изричното съгласие на
страните, обаче, съдът с оглед дадената му възможност, разписана в разпоредбата
на чл. 202 от ГПК, приложима по препращане на чл. 144 от АПК, би могъл да
откаже да я цени.
В конкретния случай
ответника не само не е дал съгласие за събиране като доказателство по делото на
частната експертиза, а изрично е възразил по приемането й, видно от протокол от
открито съдебно заседание от 08.10.2019г. по адм.д.№ 5456/2019г. Извън това,
съобразно константната практика и в изпълнение на служебното начало, по делото
са назначени няколко експертизи, заключенията по които категорично оборват
извода на вещото лице И.Н.Д..
Неоснователно
е и възражението на касатора, че е неизяснен фактът относно направената в
заявлението „корекция“ в т. 13, като местността от „Елекин тепе“ е променена на
„Дюсчелий“. Видно от заявлението в представената административна преписка при
повторното разглеждане на делото, ясно е посочено, че въпросните корекциите са
направени от самия заявител и като удостоверителен факт е и положения отстрани
на тях саморъчен подпис.
Съгласно разпоредбата на чл.
226, ал. 2 от АПК при новото разглеждане на делото се допускат само писмени
доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и
доказателства за новооткрити и новонастъпили обстоятелства след първото
разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Следователно правилно
въззивният съд е приел, че искането за назначаване на съдебно-почеркова
експертиза е преклудирано, тъй като оспореното заявление е представено с
административната преписка при първоначално разглеждане на делото. Същото е
било известно на касатора, като същият е имал възможност да направи искането си
пред районния съд при първоначалното разглеждане на делото.
По така
изложените правни доводи и аргументи и с оглед въведените в касационната жалба
основания за отмяна на атакувания съдебен акт, решаващият съд в настоящия тричленен
състав приема, че оспореното съдебно решение от 01.07.2022 г. на Районен съд -
Варна, XXV - ти състав по гр.
дело № 17464/2021 г., с което е била отхвърлена жалбата срещу Решение № 9/12.03.2019
г. на ОСЗ - Варна е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
В
допълнение ще бъде отбелязано, че постановеният от ОСЗ-Варна акт по същество
представлява отказ на административния орган да разгледа по същество отправено
до него искане за издаване на индивидуален административен акт. Това
производство се развива по реда на чл.197 и сл. от АПК, разглежда се в закрито
заседание и приключва с определение. В конкретния случай производството се е
развило като основно, разгледано е в открити съдебни заседания и е приключило с
решение. Независимо от това, констатираният тук порок, допуснат при разглеждане
на делото в три производства не е
съществен и не сочи на отмяна на решението на ВРС на това основание. Така,
защото то е издадено от законен съдебен състав, в пределите на неговата
правораздавателна власт, в производство, в което са гарантирани принципите на
състезателност и равнопоставеност на страните, в изпълнение на указанията на
касационната инстанция, дадени по
адм.д.№ 1323/2021г. на Административен съд – Варна. Съдът е извършил повече от
това, което е задължен, като е разгледал жалбата по този ред, без да допусне
такова порочно действие, което обосновава неправилността на крайния съдебен
акт.
При този изход на спора направеното от
процесуалния представител на ответната страна искане за присъждане на разноски
се явява основателно. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено
в минимален размер от 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
По
изложените съображения и на основание чл. 221,
ал.2 от АПК, настоящият тричленен състав на съда
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 2159/ 01.07.2022
г. по описа на Районен съд - Варна, ХХV-ти
състав, постановено по гр. дело № 17464/2021 г.
ОСЪЖДА П.Д.Г., с ЕГН ********** да заплати по
сметката на Общинска служба по земеделие - Варна сумата в размер на 100.00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.