№ 2
гр. Ловеч , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на седемнадесети ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
Секретар:НАТАША С. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20204310200745 по описа за 2020 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 3034107 на ОД на МВР Ловеч е наложено на С.
Х. Х. от гр.В.Т., административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.3, във връзка с
чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят С. Х., който чрез адвокат
И.М от ВтАК го е обжалвал, като неоснователен и незаконосъобразно издаден, в нарушение
на материалния и процесуален закон. В жалбата подробно са изложени доводи относно
дефиницията на „електронен фиш“ и в кои случаи по този ред може да се санкционира
установено нарушение по ЗДвП, като се излага тезата, че в обсъждания случай, след като
техническото средство е било мобилно е следвало нарушението да бъде санкционирано
посредством издаването на наказателно постановление. Счита също и че описаното във
фиша нарушение не е доказано. Изтъкнато е, че от фиша не става ясно дали е бил отчетен
толеранса от 3 % в полза на водача и как е било отчетено превишението на скоростта на
заснетия от системата автомобил. Пледира обжалвания електронен фиш да бъде отменен,
като се присъдят на жалбоподателя Х. и направените по делото разноски.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят С. Х. не се явява. Не се
явява и процесуалният му представител адвокат И.М.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. Единствено в съпроводителното писмо са посочили, че към момента
1
на изпращане на административнонаказателната преписка в съда няма документ, който да
удостоверява връчването на обжалвания електронен фиш.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 27.08.2019 г. в 13:50:58 часа, на първокласен път І-4, при км 38+600, в землището
на с.Голец, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се
със скорост от 123 км/ч лек автомобил от категория „В“. Предвид обстоятелството, че
контролирания от системата участък от пътя се намирал в извън населено място и няма
данни на него да е имало въведено ограничение със съответния пътен знак, то съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, максимално разрешената скорост за тази категория
ППС била 90 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип №
11743С0/0032210 /л.10/ установили, че засечената в 13:50:58 часа на 27.08.2019 г. скорост от
123 км/час била от лек автомобил ************** с рег.№ ********* След като бил
приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта, наказуемата такава била определена на 119 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.13/, било установено, че
собственик на автомобила е С. Х. Х. от гр.В.Т..
Въз основа на така констатираното нарушение, на 25.09.2019 г. /справка на л.12 от
делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 3034107 /л.11/ срещу С. Х. Х., в качеството
му на собственик на автомобила. Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което наложил на С. Х. санкция „глоба” по чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП в размер на 100 лева.
Според приложената на л.12 от делото справка, електронният фиш е бил връчен на С.
Х. на 04.08.2020 година.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят
Хасанов да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало
2
автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил
връчен на С. Хасанов и когато жалбата е била изпратена чрез ОД на МВР Ловеч /пощенско
клеймо на л.7 от делото/, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8,
изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно С. Х. Х. е
посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че
жалбата е допустима.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния
фиш на формално основание, поради което и категорично не могат да бъдат споделени
възраженията за допуснати такива, доколкото в жалбата не са и конкретизирани такива.
Ясно е посочено, че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на
наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението -
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Неоснователно е наведеното с жалбата възражение за неприложимост на процедурата
за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно АТС и доводите в
този смисъл, както и позоваването на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. №
1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите. Следва да се има предвид, че
тълкувателното решение на ВАС и даденото с него разрешение, че в хипотезата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само
със стационарно техническо средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015
година. С нея, освен, че е допълнена легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” в
§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на „Автоматизирани технически средства и
системи” - §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и
мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като установяват
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на работния
процес, т.е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи техническото
средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното АТСС в работен
режим, съответно да го изключи при приключване на работа. Но не е необходимо при
заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за проверка и му
3
състави АУАН. На практика, с промените в ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г. разрешението
дадено с ТР № 1/2014 г. на ВАС, поне относно крайния му извод, загуби своето значение.
Съответно, към момента на установяване на нарушението и издаването на ЕФ, няма
позитивна правна норма, която да сочи, че в такива случаи, вместо електронен фиш се
съставя АУАН и се издава наказателно постановление.
Поради тези съображения настоящият състав не споделя възражението на
жалбоподателя, че административнонаказателната отговорност е следвало да бъде
реализирана със съставянето на АУАН и съответно с издаване на наказателно
постановление по реда на ЗАНН, а не с издаването на електронен фиш по реда на чл.189,
ал.4 и сл. от ЗДвП.
С разпоредбите на чл.189, ал.4–11 от ЗДвП законодателят е въвел възможност за
установяване на административни нарушения и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителите по специална процедура,
която се основава на автоматизирани технически средства и системи и се елиминира
субективния елемент при установяване на нарушенията. Освен гореизложените аргументи,
прецизното граматическо тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП също налага
извода, че израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява действието
по издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на
нарушението. И систематическото тълкуване на тази разпоредба подкрепя такъв извод.
Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен
орган, като изключение от общото правило на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който текст изисква да се
състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.
С оглед мястото на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в системата от правни норми,
регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено изключение
от общото правило за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Така
например, нормата на ал.1 от чл.189 от ЗДвП предвижда правилото, че актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл.189, ал.1 от ЗДвП, че актът се
съставя от контролен орган, в ал.4 на същия текст е дадено изключението от правилото, а
именно : случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се изисква
присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и
обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и
систематически, разпоредбата на ал.4 от чл.189 от ЗДвП налага извода, че израза „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител” е израз, относим към издаването на
електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението.
Поради тези съображения съдът приема, че атакувания електронен фиш за налагане
на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-
ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.
4
Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН, адрес, както и качеството му
на собственик на заснетия автомобил. Конкретно и точно е посочената датата, когато
нарушението е било заснето от АТС, като и максимално изчерпателно, предвид, че
нарушението е било извършено извън населено място във фиша е било описано и мястото,
където е извършено. Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е
посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на
наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението -
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Неоснователно е и възражението за неприспаднат толеранс от 3 % в полза на водача
и неяснота как е била определена наказуемата скорост. Както се посочи по-горе в
установената по случая фактическа обстановка, АТС е измерила скорост на движение на
автомобила от 123 км/час – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0032210 /л.10/. Пак от
вещественото доказателство се установява, че още с обработването на видеоматериала е бил
приспаднат коректно в полза на нарушителя толеранса от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта и така наказуемата скорост,
т.е. тази, от която се изчислява превишението спрямо законово въведеното ограничение от
90 км/ч е била изчислена на 119 км/час. Именно от така определената наказуема скорост е
била изчислена и отразена в обжалвания ЕФ превишената стойност на скоростта от 29
км/час.
Ето защо съдът счита, че не съществува неяснота дали измерената от системата
скорост е от автомобила на жалбоподателя и как е била установена. На разпечатката от
видеоклипа /л.10/ ясно се вижда единствено автомобила, чийто собственик е жалбоподателя
Хасанов, като конкретно е отразено, че автоматизираното техническо средство е работело в
режим „отдалечаващ“, т.е. контролирана е била скоростта на превозните средства
подминаващи радара. Като доказателство в този смисъл е и представената на л.15 от делото
снимка на разположението на системата ARH CAM S1, № 11743с0, от която е видно, че
същата е била насочена именно в посоката, в която се е отдалечавал автомобила на
жалбоподателя.
Конкретно в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и
измерването на скоростта е станало с АТС, като е посочен и модела на системата -
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. По делото са представени и изискуемите
съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното
техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било
сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български институт по метрология /л.9/ и от
протокол от проверка № 28-С-ИСИС/14.06.2019 г. /л.8/, системата за контрол на скоростта е
имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била
5
преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на
съответните технически изисквания.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени
доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство
– разпечатка от видеоклип № 11743С0/0032210 /л.10/, заснет от системата за видеоконтрол
на скоростния режим тип ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила,
чийто собственик е жалбоподателят Хасанов, регистрационният му номер, като фиксираната
скорост е 123 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена
скоростта – мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1 е
конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от
която е. Така че, ако автомобила не се е движел с превишена скорост за конкретния участък
скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира
доказателства, които убедително да оборват тези, които са представени от
административнонаказващия орган. Като доказателство по делото е представен и протокол–
приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР /л.14/, от който
става ясно, че на деня 27.08.2019 г., пътният участък където е била измерена и скоростта от
автомобила на жалбоподателя е бил контролиран за времето от 12:15 до 14:00 часа, като
установените от системата нарушения на скоростния режим са били общо 18 броя.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя С. Х. Х., тъй като, както се посочи по-горе, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро
от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението и
съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като собственик на автомобила му се
налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че правилно наказващият орган е
преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно
жалбоподателят С.Х. е лицето извършило описаното в електронния фиш нарушение на
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същата предвижда, че стойността на скоростта в извън
населено място за автомобил от категория В не следва да превишава 90 км/ч и в този смисъл
дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна.
При издаването на електронния фиш, както се обсъди подробно и по-горе в
изложението, няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията
на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на
жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а
подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед
и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за
санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и
6
приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
При този изход на делото, претенцията на жалбоподателя да му бъдат присъдени
направените по делото разноски следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 3034107 на
ОД на МВР Ловеч, с който на С. Х. Х. от гр.В.Т., ул.Д.Н. № **, ЕГН : **********, му е
наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева на основание чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Оставя без уважение претенцията на С. Х. Х. от гр.В.Т. за присъждане на
направените по делото разноски, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7