Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.07.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на седемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 9973 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 365170 от 19.03.2018 год.,
постановено по гр.дело № 41816/2014 г. на СРС, ІІ ГО, 79 състав, е осъдено Министерство
на икономиката, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „К.“ ООД,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя ********,
на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, сумата от 1288, 96 евро- неизплатен остатък от
безвъзмездна финансова помощ по договор № BG2006/018-164.05.01/ ESC/G/ СSG-3-053
от 27.11.2008 г.за изпълнение на проект „ Технологична модернизация на „К.“
ООД, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2013 г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 1751,91
евро е отхвърлен, като неоснователен. С решението на съда е осъдено
Министерство на икономиката, да заплати на „ К.“ ООД, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, направените по делото разноски в размер на 284,77 лв., съобразно
уважената част от иска.
Срещу
решението на СРС, 79 с-в е постъпила въззивна жалба от Министерство на икономиката, подадена
чрез юрк.Н.С., с искане същото
да бъде отменено, в частта, с която е уважен предявения иск с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД , и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения
осъдителен иск да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан. В
жалбата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно и
необосновано, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона.
Въззиваемата страна-
ищец „К.“- ООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.Р.Толева оспорва жалбата, по съображения подробно
изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли
жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като постановено при спазване
на съдопроизводствените правила и материалния закон,
и при обоснованост на правните изводи за наличие на предпоставките на чл.79,
ал.1 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника. С оглед на което на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на
предявения от ищеца „К.“ ООД, гр.София срещу ответника Министерство
на икономиката, осъдителен
иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, до размер на сумата
от 1288,96 евро, представляваща неизплатен остатък от безвъзмездна финансова
помощ по договор № BG2006/018-164.05.01/ ESC/G/ СSG-3-053 от 27.11.2008 г. за
изпълнение на проект „ Технологична модернизация на „К.“ ООД, ведно със
законната лихва, считано от 18.12.2013 г. до окончателното изплащане. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата
на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146
от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните
по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. В
обжалвания съдебен акт са изложени конкретни
и ясни мотиви по отношение
разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на
правния спор. Противно на изложеното във въззивната
жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото. Доводите
в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се
добави и следното:
Неоснователни са изложените
доводи във въззивната жалба във връзка със събраните
по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата
инстанция. В случая ответникът не е оспорил нито едно от тези доказателства в
предвидените за това срокове и по предвидения в ГПК процесуален ред. Не е взел
становище по същите, не е оспорил заключението на вещото лице по приетата
съдебно- счетоводна експертиза, не е ангажирал доказателства, включително и
такива оборващи представените и
ангажирани от ищеца писмени доказателства или опровергаващи установените с
последните факти и обстоятелства по делото. С оглед на което при съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че в настоящия
случай е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника за
заплащане на ищеца, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, сумата от 1288,96
евро, представляваща неизплатен остатък от безвъзмездна финансова помощ по
договор № BG2006/018-164.05.01/ ESC/G/ СSG-3-053 от 27.11.2008 г. за
изпълнение на проект „ Технологична модернизация на „К.“ ООД, ведно със
законната лихва, считано от 18.12.2013 г. до окончателното й изплащане.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в
обжалваната част.
По разноските във въззивното производство:
С
оглед изхода на спора на въззивника-ответник не се
следват разноски за настоящата инстанция. Въпреки направеното искане за
присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат и на въззиваемата страна-ищец, предвид липсата на доказателства
за тяхното извършване/ уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция/.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 365170 от 19.03.2018 год., постановено по
гр.дело № 41816/2014 г. на
СРС, ІІ ГО, 79 състав, в
обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.