Р Е Ш Е
Н
И
Е №
град Свиленград, 16.04.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на десети април две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Цвета
Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 103 по описа за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 17-0351-000307
от 26.06.2017 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с
което на И.И.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Г.,
за нарушение на чл. 139, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. и за нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 1 от е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 10 лв.
Жалбоподателят И.И.К.
моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил издаден в нарушение на процесуалния
и материалния закони и тъй като не би извършил административното нарушение по
чл. 139, ал. 5 от , защото не бил управлявал
моторно превозно средство (МПС) по републиканската пътна мрежа.
В съдебната
фаза, редовно призован, жалбоподателят И.И.К.,
се
явява. За него се явява адвокат А.Г., който пледира за
отмяна на обжалвания акт, тъй като И.К. не бил управлявал МПС-то
по републиканската пътна мрежа и тъй като още при съставяне на Акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) бил представил Свидетелството
си за управление (СУ), което се намирало в МПС-то,
което управлявал.
В
съдебната фаза се ангажират гласни
доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата
страна) -
Началник Група в РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От
Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 01.06.2017 година около 17.00 часа в град
Свиленград, област Хасково, на кръстовището на улиците „Сан Стефано”
и „Княз Борис І”, свидетелите Х.Г.Х. *** към ОДМВР – Хасково към посоченото
дата) и Г.Н.Н. и Р.К.С. (служители на „Зонално жандармерийско управление” –
Пловдив) спират за проверка лек автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” с
държавен регистрационен № Х 79 07 ВВ – управляван от жалбоподателя И.И.К. и собственост
на „Тимсет” ООД. При изпълнение на служебните си
задължения служителят на АНО – свидетелят Х. и в присъствието на свидетелите Н.
и С. извършва проверка, при която констатира че липсва залепен винетен валиден стикер за заплатена винетна
такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1
от Закона за пътищата (ЗП) и че водачът не носи СУ на моторно превозно средство
(МПС) от съответната категория и Контролния талон (КТ) към него.
На посочената
дата, предвид констатираното нарушение и в кръга
на службата си, свидетелят Х.Г.Х. – Полицейски инспектор в РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково, съставя против жалбоподателя К. и в негово присъствие АУАН с бланков № 645658. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетелите Г.Н.Н.
и Р.К.С.. В изготвения АУАН актосъставителят излага
подробно описание на фактическите нарушения, свързани с липсата на валиден винетен стикер, чийто предназначение е да удостовери
плащането на винетната такса пред контролните органи
и с непредставянето на СУ на МПС и КТ към него, както
и на обстоятелствата по извършването и откриването им. А досежно
квалификацията, нарушенията правно квалифицира с разпоредбите на чл. 139, ал. 2
и чл. 100, ал. 1, т. 1, предложения първо и второ от ЗДвП, които вписва за
нарушени. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя И.К.,
който не вписва възражения против констатациите.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило Възражение.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка,
Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към
ОДМВР – Хасково, издава
процесното НП №
17-0351-000307 на 26.06.2017 година. В
издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в
АУАН, както и правната квалификация на второто нарушение, дадена от
контролния орган чл. 100, ал. 1, т. 1 от , а
по отношене на първото нарушение сочи следната правна
квалификация – чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и съответно налага
на
жалбоподателя К. административни наказания „Глоба” в
размер на 300 лв. и „Глоба” в размер
на 10 лв. НП
е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 22.02.2018 година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана.
Материалната
компетентност на актосъставителя и на Началника
на Група „Охранителна полиция” при РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за
нарушения по ЗДвП,
се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-746/01.06.2017 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Х.Г.Х. заема длъжността „Полицейски инспектор”
в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с вх.рег.№ 3695 от 16.03.2018
година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник
на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния
ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на
жалбоподателя, от която е видно, че К. е наказван с над 20 на брой влезли в
сила НП и Фишове за нарушения на ЗДвП и Кодекса за
застраховането (КЗ), както и има налагани множество принудителни
административни мерки за нарушение на посочените два нормативни актове.
По делото са изслушани обясненията на жалбоподателя К.,
в които сочи, че на процесната дата е бил спрян в град
Свиленград, област Хасково, на кръстовището на улица „Сан Стефано”
и улица „Княз Борис І”, което било в чертите на града, от полицейските
служители – свидетели по делото; че МПС-то ползвал
само в чертите на града, за да пренася торове и че СУ било в жабката на МПС-то и го показал на полицейските служители след като те
вече били написали АУАН.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание, проведено на 10.04.2018 година свидетели – Х.Г.Х., Г.Н.Н. и Р.К.С..
Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни
се възприеха и свидетелските показания на Х.Г.Х., Г.Н.Н. и Р.К.С., които са безпротиворечиви,
логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат
личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските
показания на първия свидетел не се намериха, а единствено поради служебното му
качество – служител на РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково към датата на
нарушението, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова
страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от
конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията
си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду показанията
на тримата разпитани свидетели (както вече бе посочено), от друга страна те не
се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани
от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания и на
тримата свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от
фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната
преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията на тези трима свидетели не са
и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По
своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителните деяния на процесните нарушения и тяхното авторство, времето и мястото
на осъществяването им, като потвърждават фактическото им извършване от
жалбоподателя, с оглед установения факт на незаплатена винетна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП и неносенето на СУ
на МПС и КТ към него. Поради това Съдът ги
кредитира изцяло за достоверни.
Съдът не кредитира частично обясненията на
жалбоподателя досежно изнесения факт за носене на СУ,
което било в жабката на управляваното от него МПС и го бил представил
непосредствено след проверката, тъй като приема обясненията в тази част за
защитна теза с цел избягване на административнонаказателната отговорност по
отношение на второто нарушение. Тези обяснения са в противоречие с
кредитираните свидетелски показания и писмените доказателства, налични по
делото. В останалата част (относно фактите, свързани с първото нарушение),
Съдът кредитира обясненията на К., тъй като се подкрепят от другите събрани по
делото доказателства, на които Съдът дава вяра – показанията на свидетелите Х.,
Н. и С..
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса.
Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата й на депозиране в
Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред местно
(по местоизвършване на твърдяните
нарушения) и родово компетентния Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
Преценена по същество, Жалбата е частично
основателна.
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и
да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и
чл. 57 от ЗАНН – за НП.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„б” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1,
б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
189, ал. 12 от ЗДвП.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2
и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
По отношение на първото нарушение:
По
силата на чл.
10а, ал. 5, т. 1 от ЗП „при заплащане на винетната такса се издава
ценна книга, наречена „винетка”, която удостоверява правото на ползване на
републиканските пътища, като: 1. винетката се състои от две части; първата част
е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на
предното стъкло на пътното превозно средство (ППС) и е осигурена срещу
фалшифициране със защитни знаци; тя има и предназначението да удостоверява
плащането на винетната такса пред контролните органи; втората част във вид на
талон се съхранява от водача на ППС и служи за доказателство за платена винетна
такса при издаване на безплатен винетен стикер в случаите на счупване или
кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствен дефект на
винетния стикер.”.
Съгласно чл. 3,
ал. 1 от ЗП, пътищата са
републикански и местни. В ал. 2 е предвидено, че
републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от
първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално
значение и образуват държавната пътна мрежа, като отделни републикански пътища
са включени в трансевропейската пътна мрежа. Съответно съгласно ал. 3,
местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които
осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с
републиканските пътища или с улиците.
Съгласно чл. 10,
ал. 3 от ЗП, списъкът на пътищата за преминаване на ППС с българска или чуждестранна регистрация, по които може да се
събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за
изминато разстояние - ТОЛ такса, се приема с Решение на Министерския
съвет (МС). С Решение № 945 на МС от 01.12.2004 година за утвърждаване на списък на републиканските пътища,
приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване
на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за
което се събира такса по чл. 10, ал. 4
от ЗП, за ползване на отделно съоръжение по републиканските
пътища, е утвърден списъка на републиканските пътища, съгласно Приложение
№ 1 и е приет списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура - винетна
такса, съгласно Приложение № 2.
В случая от значение е
това дали пътят, по който се е движил жалбоподателят
е включен в списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, за да се направи извод, че
той е имал задължението да заплаща винетна такса и съответно е извършил
описаното в НП нарушение на разпоредбата на чл. 139,
ал. 5 от ЗДвП, съгласно която движението на определените в ЗП ППС по републиканските пътища се извършва след заплащане на
винетна такса по реда на чл.
10, ал.
1, т.
1 от ЗП.
От административнонаказателното обвинение по отношение на първото нарушение става
ясно, че нарушението е установено в град Свиленград, област Хасково, т.е. процесното МПС се е
движило в населено
место, а не по републикански път, включен
в цитираното
по-горе Приложение № 1, респ. в списъка
на тези републикански пътища, за които се следва заплащане на винетна такса,
съгласно Приложение № 2. Участъкът от
пътя, по който се е движил жалбоподателят попада в населено място,
което обстоятелство е особено съществено, тъй като винетен стикер не се изисква
за движение по всички участъци, попадащи в границите на урбанизираните
територии, трайно обозначени със знаци Д11 и Д12. Според изричната „Забележка”
в Приложение № 2 – „Списък на републиканските пътища, за които се събира
такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса”, към т. 2
от Решение № 945 на МС от 01.12. 2004 година: „Такса за ползване на пътна инфраструктура (винетна такса)
не се заплаща за всички участъци от републиканските пътища, попадащи в
границите на урбанизираните територии, трайно обозначени със знаци Д11 (начало на населено място) и Д12
(край на населено място), а
също така за обходните и околовръстните пътища.”. С оглед на
изложеното, издаденото НП се явява незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено в тази му част.
Налице е и друго основание за отмяна поради
незаконосъобразност на обжалвания акт по отношение на първото нарушение, тъй като с НП се изменя правната квалификация
на административното нарушение, дадена в АУАН. В съставения АУАН № 645658 от 01.06.2017 година като виновно нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗДвП, а в издаденото въз основа на
него НП нарушението е квалифицирано като такова на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Очевидно липсва изискуемия се
конекситет между повдигнатото административнонаказателно обвинение по реда на
чл. 36, ал. 1 от ЗАНН и произнасянето на наказващия орган по него.
На практика И.К. е санкциониран за непредявено му със съставения АУАН
нарушение. А както вече беше посочено АУАН има обвинителна функция и
с него се лимитират пределите на административнонаказателното обвинение не само
от фактическа, но и от правна страна. В случая с НП се изменя правната квалификация
на повдигнатото с АУАН административно обвинение. Несъответствието между
правните квалификации на деянието, съдържащи се в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него
НП, не
позволява формиране на еднозначен правен извод по приложението на закона при
възприетото от АНО наличие на съставомерно деяние и нарушение. Съгласно
трайната съдебна практика е недопустимо с НП на нарушителя да се предявява
ново (от
гледна точка на посочената в АУАН правна квалификация) административнонаказателно
обвинение.
Не би могла да се възприеме тезата, че се касае за допусната
техническа грешка в АУАН. На първо място дори и да се приеме, че
актосъставителят неправилно е издирил и посочил нарушената законова разпоредба,
то това не може да бъде определено като техническа грешка, която да бъде
санирана при прилагането на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Касае се за грешна
правна квалификация на деянието в съставения АУАН и доколкото именно с АУАН на
нарушителя се повдига административнонаказателното обвинение, евентуалната
неправилна правна квалификация може да бъде санирана единствено и само със
съставянето и предявяването на нов АУАН. Правнорегламентираните процесуални
изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН и
издаването на НП, създават гаранции за пълноценното участие на нарушителя
в административната фаза на процеса и неспазването им несъмнено накърнява
правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна
отговорност. Ето защо в случая допуснатото нарушение
представлява съществено такова и е абсолютно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно в посочената
част.
В допълнение следва да се отбележи, че
посочената в НП
като нарушена законова разпоредба на чл.
139, ал.
2 от ЗДвП регламентира движещите се по
пътя три- и четириколесни МПС с какво трябва да са оборудвани. Очевидно
санкционираното лице няма как да е нарушило визираната норма, още по-малко сочи
на допуснатото от него нарушение по повдигнатото му административно обвинение.
В този смисъл в НП
е налице пълно несъответствие между словесното описание на нарушението,
посочената като нарушена законова норма в
АУАН и административнонаказателната разпоредба, на
основание на които е ангажирана отговорността.
Изложеното по-горе се налага
извода, че обжалваното НП следва да бъде отменено в частта му, касаеща първото
нарушение.
Алтернативно, в случай на невъзприемане на изложената теза за
отмяна на обжалваното НП по отношение на първото нарушение, Съдът излага
следните съображения:
Предвид така
предписаното в разпоредбата на чл.
10а, ал. 5, т. 1 от ЗП се налага извод, че единственото
доказателство за заплатена винетна такса е
залепването на винетния стикер в долния десен ъгъл на
вътрешната страна на предното стъкло на ППС, а в случая би трябвало да се
приеме, че към дата 01.06.2017 година това не е направено от страна на
санкционираното лице при управлението му на МПС по републиканската пътна мрежа.
Т.е. би трябвало да се приеме, че удостоверяване плащането на винетната такса пред контролните органи става чрез
залепване на част първа от винетния стикер - незалепването на съответната част от стикера се отъждествява
с неизпълнение на задължението за плащане на винетната
такса. По делото би трябвало да се приеме, че е доказано липса на такова
действие от страна на жалбоподателя. Действително нормата на чл.
100, ал. 2 от предвижда, че водачът е
длъжен да залепи валиден винетен стикер в долния
десен ъгъл на предното стъкло на МПС при движение по републиканските пътища, но
именно чрез изпълнение на това си задължение последният доказва заплащането на винетната такса, а оттам и правото си да осъществява такова
движение. В тази връзка правилно в съставеното НП за нарушена би била посочена
разпоредбата на чл.
139, ал. 5 от , неспазването на която
влече административнонаказателна отговорност по чл.
179, ал. 3 от . В посочения смисъл биха
могли да се цитират следните съдебни актове - Решение № 254 от 13.11.2015
година на Административен съд - Хасково по к.н.а.х.д.№
238/2015 година, докладчик Съдията Ива Байнова, Решение №
200 от 28.09.2015 година на Административен съд - Хасково по к.н.а.х.д.№ 164/2015 година, докладчик Съдията Василка
Желева, Решение от 18.05.2015 година на
Административен съд - Хасково по к.н.а.х.д.№ 95/2015
година, докладчик Съдията Кремена Костова - Грозева, Решение № 313 от
13.10.2014 година на Административен съд - Хасково по к.н.а.х.д.№
282/2014 година, докладчик Съдията Петя Желева, Решение от 08.05.2014 година на
Административен съд - Хасково по к.н.а.х.д.№ 129/2014
година, докладчик Съдията Кремена Костова – Грозева, Решение от №329 от
19.12.2016 година на Административен съд - Хасково по к.н.а.х.д.№
269/2016 година, докладчик Съдията Василка Желева и др.
Разпоредбата на
чл.
179, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач, който управлява ППС по
републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.
10, ал. 1, т. 1 от ЗП, или на ППС е залепен винетен стикер с
графично оформление, което е различно от одобреното, се наказва с „Глоба”,
както следва: т. 4 – при управление на ППС за превоз на пътници с 8 или
по-малко места с мястото на водача, ППС, предназначени за превоз на товари,
и/или ППС, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима
максимална маса не повече от 3.5 тона, както и ППС от тази група с повишена
проходимост – 300 лв. Безспорно би
било установено по делото, че на посочените в АУАН и
НП дата и място, наказаното лице – И.И.К.,
е управлявал по републиканските пътища лек автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” с държавен
регистрационен номер Х 79
07
ВВ, за което не е
заплатена винетна такса по чл.
10, ал. 1, т. 1 от ЗП. Както вече бе посочено, от текста на чл.
10а, ал. 5, т. 1 от ЗП ставя ясно, че удостоверяването плащането на
винетната такса пред контролните органи става със залепване на част първа от
винетния стикер, т.е. незалепването на съответната част от стикера сочи на
неизпълнение на задължението за плащане на винетната такса. Няма спор, че
законодателят изрично е вменил в задължение на водачите да залепват винетен
стикер, а не само да закупят, носят и т.н.
Налице би бил и
субективния елемент от състава на нарушението –
би било извършено виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят К. е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. От тук би се разкрил и пряко
целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици – незаплащане
на дължимата сума за винетен стикер. Интелектуалният и волевият елементи на
умисъла, пряко биха се извели от обективните му действия. Същият е следвало да знае, както и е
знаел действащия режим, касаещ закупуване на винетка при движение по
републиканската пътна мрежа с оглед публичното му оповестяване и предвид факта,
че това е ноторно известно.
Административното
наказание би било правилно
и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочения размер.
Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не
съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк
аргумент от закона би липсво основание за определянето му под този
минимум. Така
наложеното с обжалваното НП административно наказание за първото нарушение,
Съдът би намерил за необходимо за
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Досежно приложението на чл.
28 от ЗАНН - съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение по т.
1 от НП, процесното деяние не би разкрило обществена опасност,
по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава,
поради което не би съставлявало маловажен случай. И
това би било така, както поради формалния характер на
нарушението по т. 1 от НП – за
съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат,
така и поради наличието не само на смекчаващи (младата възраст, не е предприел действия за
възпрепятстване на проверката), но и на отегчаващи обстоятелства (наличието на
множество наложени санкции за нарушение на ЗДвП и КЗ и средствата от заплатените винетки се
използват за подобряване на пътната инфраструктура, поради което непращането им води до наличието на некачествени пътища). Поради това биха липсвали предпоставки за преквалифициране на нарушението по т. 1 от НП като маловажно.
По отношение на второто
нарушение:
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗДвП, водачът на МПС е длъжен да
носи набор от документи, а именно: СУ на МПС от съответната категория, КТ към
него; Свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, и документ за
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
за МПС и други документи. Нарушенията по чл. 100, ал. 1 от ЗДвП са формални, на просто
извършване и с факта на тяхното установяване законът свързва настъпването на
определени неблагоприятни за нарушителя правни последици. От доказателствата по
делото - АУАН с бланков № 645658/01.06.2017 година, ползващ се с презумптивна доказателствена
сила по смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и от
показанията на свидетелите Х., Н. и С.,
безспорно се установява, че при проверката жалбоподателят не е представил СУ на
МПС и КТ към него. При несъгласие с горното, логично би било да бъде
направено възражение още при съставяне на АУАН, като се посочат конкретни
обстоятелства. Такива не са направени. Възражения в
тази насока не се съдържат и в депозираната пред Съда Жалба. Едва в съдебно заседание жалбоподателят заявява, че е
носил СУ, което било в жабката на автомобила и го бил представил непосредствено
след съставяне на АУАН – както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение
Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя в тази част. Именно с
оглед доказателствената сила на редовно съставеният АУАН в тежест на
жалбоподателя е с пълно и главно доказване да обори констатациите в Акта, в
това число и по отношение на твърдението, че не е носил към момента на
констатиране на нарушението изискуемите по закон документи. В тази връзка и нарушението е доказано. Отделно от
това следва да се посочи, че И.К. твърди, че е носил СУ в автомобила, но нищо
не споменава относно КТ към него, което навежда на мисълта, че не го е носил,
т.е. е налице нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от .
Налице е и субективния
елемент от състава на второто нарушение – извършено е
виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят К. е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на
общественоопасните последици – неносене на СУ на МПС и КТ към него.
Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от
обективните му действия. Същият е следвало да знае, както и е знаел, че при управление на МПС следва да носи СУ
и КТ към него предвид факта,
че това е ноторно известно.
Съгласно
чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо
и второ
от ЗДвП, на водач на МПС, който не
носи СУ на МПС и КТ към него, се налага административно
наказание „Глоба” в размер на 10 лв.
Административното наказание за
нарушението по т. 2 от НП е правилно и законосъобразно определено както
по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената сума. Правна
възможност за намаляване на наложеното административно наказание не
съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона
липсва основание за определянето му
под този минимум. Така наложеното с обжалваното
НП административно наказание за второто нарушение, Съдът намира за
необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Поради изложеното, липсва
каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че
напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя К. по отношение
на второто нарушение и НП в тази част следва да бъде потвърдено.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение
на нарушението по т. 2 от обжалвания акт
- преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретниото нарушение като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП в коментираната част,
респ. налагането на санкция на извършителя за второто нарушение. Отсъствието на
изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално
нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма,
лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административното (второто)
нарушение, процесното деяние не разкрива обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса
на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е
така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е
предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради
наличието не само на смекчаващи (младата възраст, не е предприел действия за
възпрепятстване на проверката), но и на отегчаващи обстоятелства (наличието на
множество наложени санкции за нарушение на ЗДвП и КЗ).
Не бе представена дори Декларация за семейно и имотно състояние, в каквато
насока бяха указанията на Съда, които разбира се не са задължителни, но се
препоръчителни. Поради това липсват
предпоставки за преквалифициране на второто нарушение като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО
по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Относно
разноските:
По делото се констатираха разноски в общ размер на 205 лв. – пътни разходи на свидетелите, платени
от бюджетните средства на Районен съд – Свиленград.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/08.04.1985 година на ОСНК на ВС, което не е
изгубило правната си сила: „По делата от административнонаказателен характер за
призоваване на свидетели и вещи лице страните не внасят предварително разноски.
Съдът с Решението си е длъжен да се произнесе на коя от страните
възлага разноските по делото”. НП следва да бъде потвърдено в частта
по т. 2, като при този изход на делото и в съответствие с чл.
189, ал. 3 от НПК по силата на
препращането на чл. 84 от ЗАНН, Съдът следва да осъди жалбоподателя да
заплати половината от направени
по делото разноски в размер на 102.50 лв., платими по
Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Свиленград, както и
държавна такса в размер на 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен
лист.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 17-0351-000307 от 26.06.2017 година на
Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, издадено срещу И.И.К. с
ЕГН ********** ***, с което за нарушение на чл. 139, ал. 5 от е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 300 лв.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-0351-000307 от 26.06.2017 година
на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, издадено срещу И.И.К.
с ЕГН ********** ***, с което за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 10 лв.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, ОСЪЖДА И.И.К. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ по Бюджета на съдебната власт част от направените разноски в размер на 102.50
лв. (сто и два лева и петдесет стотинки),
представляващи такива за пътни разходи на свидетелите, вносими
по сметка на Районен съд – Свиленград, както и държавна такса в размер на 5 лв.
(пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)