Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.02.2021 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесет и девети януари две хиляди и двадесет и
първа година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ДЕЯНА
ГЕНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 3183 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 70 от
18.11.2020 година на И.Д. Директор на Регионална инспекция по околната среда и
водите – Стара Загора, с което на „БАЛКАН-М”ЕООД, град Стара Загора, ЕИК *********,
представлявано от М.С.Б. е наложено административно наказание – „имуществена
санкция” в размер на 7200 лева, за допуснато административно нарушение по чл.136,
ал.2, т.3, във връзка с чл.35, ал.3 и ал.5 от Закона за управление на
отпадъците, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно постановление
№ 70 от 18.11.2020 година на И.Д. Директор на Регионална инспекция по околната
среда и водите – Стара Загора, с което на „БАЛКАН-М”ЕООД, град Стара Загора,
ЕИК *********, представлявано от М.С.Б. е наложено административно наказание –
„имуществена санкция” в размер на 7200 лева, за допуснато административно
нарушение по чл.136, ал.2, т.3, във връзка с чл.35, ал.3 и ал.5 от Закона за
управление на отпадъците.
В
жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител се излагат
съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се
моли същото да бъде отменено. Претендира се направените по делото разноски.
Въззиваемият,
чрез процесуални си представител – юрисконсулт С., взема становище за
неоснователност на жалбата, ето защо моли съда да потвърди обжалваното
наказателно постановление, като законосъобразно.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената
част на наказателното постановление е приел за установено, че при извършена
проверка на 18.06.2020 година, отразена в констативен протокол № 007717, по
искане на Митническо бюро – Стара Загора, във връзка с извършване на износ на
отпадъци с код 15 01 01 /хартиени и картонени опаковки/ на проверяваното
дружество превоза на тези отпадъци е извършен без надлежното разрешение по
закон. В момента на проверката били представени два броя Анекс VII и два броя
международни товарителници /ЧМР/ и фактура. Въз основа на това се установило,
че лицето което урежда превоза на отпадъците е „Хамбургер Рисайклинг
България“ЕООД град Сафия, а получател на отпадъците е „Картон Сан А.S. Турция, като
отпадъка несъмнено е с код 15 01 01 и е предназначен за дейност по
оползотворяване. Посочено е че превозвач е дружеството „Балкан – М“ЕООД, град
Кърджали, представлявано от М.С. Бабканлъ. В представените два броя Анекси като
количество на отпадъка било отбелязано – 24 340 тона и 23 840 тона,
количество с дата на отпътуване 17.06.2020 година. При направена справка се
установило, че дружеството превозвач не притежава документ – разрешение по
чл.35, ал.3, и ал.5 от ЗУО. Посочено е че АНО приема, че нарушението е
извършено и установено на 18.06.2020 година – датата на проверката. С това АНО
е приел че осъществен състава на административното нарушение по чл.35, ал.3 и
ал.5, във връзка с ал.2, т.2 от ЗУО и във връзка с чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО е
наложил съответното предвидено в закона административно наказание в минимален
размер. За установяване на нарушението е съставен АУАН № 70 от 06.07.2020
година, където нарушението е описано по същия начин. Против акта е постъпило
възражение което не е било уважено от АНО при издаване на обжалваното
наказателно постановление.
Така
описаното се установява
от приложените по делото АУАН, показанията на разпитаните свидетели, два броя
ЧМР и Анекси и посочените към тях документи. Същите не са атакувани по
съответния ред и пораждат правни последици. Задължението е било за дружеството превозвач
да осъществява превоза след съответното разрешение, което не се оспорва и от
самия жалбоподател, като в тази насока такова разрешение е издадено и превоза е
реализиран, но това е станало след проверката и открито въз основа на нея
нарушение. Ето защо съдът не взе предвид, че след проверката дружеството е
спазило закона и е получило съответното разрешение да превозване на отпадъци с
код 15 01 01. По силата на чл.83, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.136, ал.2, т.3 ЗУО,
административно-наказателната отговорност носи ЮЛ– жалбоподателят. Тази
отговорност е обективна и въпросът за вината не подлежи на обсъждане. Няма
основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. Макар
и към момента на деянието жалбоподателят да не е бил санкциониран с влезли в
законна сила наказателни постановления за други административни нарушения / не
се съдържат данни за обратното / подобни административни нарушения са широко
разпространени в страната и съдебния район. Характерът на административното
нарушение / от категорията на формалните / прави ирелевантно обстоятелството,
че не са настъпили вреди.
От
друга страна законодателят е криминализирал подобен род нарушения с цел
превенция на опазването на околната среда и водите и като гаранция за
контролните органи за срочно и качествено изпълнение на своите задължения.
Обществените отношения свързани с опазването на околната среда и водите, както
и контролът са от съществено значение за живота и здравето на населението.
Извършеното нарушение, което засяга обществени отношения точно в тази област не
е в никакъв случай с по-ниска степен на обществена опасност. По изложените съображения съдът
приема, че няма основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. Противното би
означавало неоправдан либерализъм, което е в разрез с генералната превенция на
чл. 12 ЗАНН. При така установеното и доказано административно нарушение
административно-наказващият орган не е имал алтернатива за ангажиране на АНО и
налагане на имуществена санкция. При индивидуализацията на
имуществената санкция следва да се отчита както тежестта на административното
нарушение така и имущественото състояние на нарушителя. В случая е отчетена
тежестта на административното нарушение ,отчетено е че към момента на деянието
няма влезли в сила наказателни постановления за други административни
нарушения, санкцията е съобразена и с имущественото състояние на нарушителя. Следователно наложената имуществена санкция в
близост до минимума отчита всички обстоятелства от значение за
индивидуализацията и ,съответства на тежестта на нарушението и е съобразена с
целите на чл. 12 ЗАНН т.е. няма основание за изменение. Неоснователно е
възражението в жалбата, че в наказателното постановление е посочена като дата
на нарушението различна от тази в АУАН. И в двете като дата на нарушението е
посочена тази на откриването му – 18.06.2020 година, като в акта е посочено че
то е започнало на 17.06.2020 година, датата на която е запознал да се извършва
превоза на товара без надлежното разрешение. В тази насока АНО при издаване на
обжалваното НП е приложил нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН и в тази връзка е
посочил като дата на административното нарушение, датата на неговото откриване
на 18.06.2020 година. При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на атакуваното
наказателно постановление.
Същото
отговаря из цяло на изискванията на чл. 57 ЗАНН, правилно е приложен
материалният закон, няма основание за изменение в частта на правна квалификация
на деянието и в частта на наложеното наказание.
Предвид
изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: