РЕШЕНИЕ
№ …199
гр. С., 14.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С. РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на дванадесети ноември през
две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 355 по описа на
съда за
„Б. т.” ЕООД, гр. С. обжалва Наказателно постановление № Ю-52/08.06.2018
г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – С. област,
с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
В съдебно заседание адв. Х. К. –
пълномощник на жалбоподателя, заявява, че поддържа жалбата и в хода на
съдебните прения излага съображения в подкрепа на нейната основателност.
Въззиваемата страна се
представлява от пълномощника си адв. В. Б., която оспорва
жалбата и в хода на съдебните прения изразява становище за нейната
неоснователност с искане обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно
постановление (НП). С разпореждането от 09.08.2018 г. за насрочване на делото
съдът е указал на ответника по жалбата най-късно до датата на съдебното
заседание да представи четливи доказателства относно датата на връчване на НП
на жалбоподателя, както и доказателства относно начина на постъпване на жалбата
в администрацията на административно-наказващия орган (на ръка или по пощата) и
го е предупредил, че при неизпълнение на тези указания ще приеме, че срокът за
обжалване на НП не е пропуснат. Такива доказателства са пряко относими към
извод на съда относно спазване на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не са
представени по делото въпреки указанията на съда, а липсата им не може да
обоснове извод във вреда на жалбоподателя за пропускане на преклузивния срок за
обжалване на процесното НП. Затова следва да се приеме, че този срок не е
пропуснат. По всички изложени съображения жалбата е допустима.
По същество жалбата е отчасти
основателна.
С обжалваното НП на жалбоподателя
са наложени: 1/. Имуществена санкция
в размер 500 лв. на основание чл. 41, ал. 2 от Закона за храните (ЗХр.) за нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗХр,
изразяващо се в това, че на 15.02.2018 г. в к. к. „Б.”,
Община С., в стопанисван от жалбоподателя обект – класически ресторант „Т. л.”
в хотел „Р.”, същият в качеството си на търговец на храни е предлагал на
потребителите наличните в обекта храни без етикет на български език, както
следва: 1. Frossen Svinemorbrad
Pork, Schwein; Pork, L 03.11.2016, Exp:
03.11.2016 –
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства безспорно се установява, че при проверка, извършена на 15.02.2018
г. от свидетелите Ж.Н. и Д.Г.,
заемащи длъжности съответно „главен инспектор” и „инспектор” в отдел „Контрол
на храните” в ОДБХ – С. област и от М. Ч. – Н.,
инспектор в същото звено, в стопанисван от жалбоподателя обект – класически
ресторант „Т. л.” в хотел „Р.”, находящ се в к. к. „Б.”,
е установено, че в минусово хладилно съоръжение (фризер) в дъното на кухнята на
обекта се съхраняват храни с етикети на чужд език, на които са изписани
посочените по-горе текстове, без етикет на български език. Установено е също
така, че в камера на плюсово хладилно съоръжение в
кухнята на обекта наред с годни за употреба храни се съхраняват и подробно
посочените по-горе храни, чийто срок на годност е бил изтекъл към датата на
извършване на проверката. Тези храни не били съхранявани в наличното в обекта
отделно хладилно съоръжение, означено с маркировка „СЖП” (страничен животински
продукт), което било предназначено за съхранение на храни с изтекъл срок на
годност.
Тази фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите Н. и Г.,
както и от приобщените писмени доказателства – доклад от 15.02.2018 г. от
извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни (л. 12 от
делото), фискален бон от 15.02.2018 г. (л. 13), предписание № 181/15.02.2018 г.,
съставено от св. Г. (л. 34) и акт за установяване на
административно нарушение, съставен от св. Н. на 16.02.2018 г. (л. 10). Съдът
кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като същите са логични, безпротиворечиви и взаимно допълващи се, подкрепят се от
съдържанието на посочените писмени доказателства и не се опровергават от други
събрани доказателства.
Изводът на
административно-наказващия орган в обжалваното НП, че жалбоподателят е
осъществил обективните признаци на нарушение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от
ЗХр, което е съставомерно за административно
нарушение по чл. 41, ал. 1 от ЗХр и обосновава
имуществената му санкционна отговорност по чл. 41, ал. 2 от ЗХр,
е формиран при допуснато в хода на административно-наказателното производство съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на правото на защита
на жалбоподателя, което пряко е обусловило и материална незаконосъобразност на
НП в частта му относно това нарушение.
Съгласно чл. 9, ал. 1, изр. първо
от ЗХр производителите и търговците на храни са длъжни да предлагат на
потребителите в страната храни, етикетирани на български език. Систематическото
тълкуване на тази разпоредба във взаимната й връзка с разпоредбите на чл. 9,
ал. 2 и 3 и чл. 10, ал. 1 от ЗХр обосновава извод, че
установеното с нея задължение има за цел да осигури на неопределен кръг
потребители достъпна, пълна и достоверна информация за предлаганите им храни с
оглед непосредствения им визуален контакт с храните. В този смисъл задължението
по чл. 9, ал. 1, изр. първо от ЗХр възниква за
производители и търговци на храни, които в кръга на своята дейност фактически
осигуряват непосредствен физически достъп на потребителите до подлежащи на
етикетиране храни. Затова фактическата деятелност „предлагане” на храни на
потребителите съгласно тази разпоредба не е равнозначна на „съхранение” на
храни с цел продажба, разбирано като осъществяване на фактическа власт върху
храни с търговска цел, а и е съществено различна от нея. Съхранението на храни
с цел продажба може да се приравни на тяхното притежание с такава цел като една
от формите на „пускане на пазара” на храни по смисъла на § 1, т. 53 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗХр, но дори и
съдържанието на тази обяснителна разпоредба обосновава извода, че съхранението
на храни с цел продажба – от една страна и предлагането на храни на
потребителите – от друга, са различни проявни форми
на дейност по пускане на пазара на храни. Именно с оглед специалната цел и
систематическото място на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, изр. първо от ЗХр, очертана по-горе, установеното с нея задължение на
производителите и търговците на храни е адресирано конкретно и само към
дейността им по предлагане на храни
на потребителите в гореизяснения смисъл на това
понятие (за което няма легална дефиниция), а не към всяка дейност, включително
притежание с цел продажба, която би могла да се квалифицира като пускане на
пазара на храни по смисъла на § 1, т. 53 от ДР на ЗХр
или като търговия с храни по смисъла на § 1, т. 60 от ДР на ЗХр.
При така изясненото същностно
различие между предлагането на храни на потребителите и съхранението на храни с
цел продажба, между АУАН и НП е налице съществено несъответствие относно
описанието на вмененото на жалбоподателя деяние, съставляващо неизпълнение на
задължението му по чл. 9, ал. 1 от ЗХр. В съставения
срещу жалбоподателя АУАН е посочено, че жалбоподателят, в качеството си на
търговец на храни, съхранява с цел
предлагане на потребителите храни без етикет на български език в минусово
хладилно съоръжение в кухнята на обекта. Отделен е въпросът, че изводът на
актосъставителя за така формулираната в АУАН цел на съхранението на тези храни
не е нищо повече от едно житейско предположение, в подкрепа на което не са
изложени никакви конкретни факти нито в АУАН, нито в съставения доклад от
инспекция от 15.02.2018 г., в който липсват фактически констатации, доказващи
или поне индициращи такава цел. Дори обаче
обосноваността на предположението на актосъставителя относно целта на
съхранението на храни без етикет на български език да бъде подмината без правно-значим
коментар, е очевидно, че в НП за пръв път административно-наказващият орган е
приел както от фактическа, така и от правна страна, че деянието на
жалбоподателя се изразява в предлагане
на потребителите на храни без етикет на български език.
Несъответствието между АУАН и НП
относно естеството на деянието на жалбоподателя, за което е ангажирана имуществената
му санкционна отговорност по чл. 41, ал. 2 от ЗХр
съставлява допуснато в хода на административно-наказателното производство
съществено нарушение на процесуални правила, тъй като е довело до ограничаване
на правото на защита на жалбоподателя. В санкционния стадий на това
производство – при издаване на НП, на жалбоподателя за пръв път са предявени
нови факти, срещу които същият, включително и по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН,
не е могъл да се защитава до издаване на НП. Такива факти не са установени по
реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като изводите си за тях
административно-наказващият орган е изградил изцяло върху констатациите в
доклада от инспекция от 15.02.2018 г. и АУАН, в които такива факти липсват. В
този смисъл констатациите в НП относно естеството на деянието на жалбоподателя,
съставляващо административно нарушение по чл. 41, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗХр, са и необосновани. От събраните в настоящото съдебно
производство доказателства също не се установява по необходимия съгласно чл.
303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин жалбоподателят да е предлагал
на потребителите храни без етикет на български език. Изложеното до тук е
илюстрация на пряката връзка между спазването на процесуалните правила в
административно-наказателното производство и материалната законосъобразност на
НП, тъй като допуснатите в хода на административно-наказателното производство
съществени нарушения на процесуални правила досежно възприемането на естеството
на деянието на жалбоподателя, прието за нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗХр, са резултирали и в нарушение
на материалния закон при издаване на НП за това нарушение, прието за
съставомерно като административно нарушение по чл. 41, ал. 1 от ЗХр и санкционирано с имуществена санкция по чл. 41, ал. 2
от ЗХр. Затова в тази му част НП е незаконосъобразно
и в същата то следва да бъде отменено.
От анализа на събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че в деня на проверката в
стопанисвания от жалбоподателя обект същият е притежавал с цел продажба следните
храни, които са били негодни за консумация от човека: 1. Свински котлет „К.” – охладено
месо, производител „У.” ЕООД, BG .. EO, с. В.,
партида: L .., „използвай преди 15.02.2018
г.”, в количество 1 бр. по
По смисъла на § 1, т. 34 от ДР на
ЗХр „негодна храна за
консумация от човека“ е храна, която е неподходяща за употреба според нейното
предназначение вследствие на замърсяване, микробиологични промени, развала,
изтекъл срок на трайност или нарушена цялост на опаковката. Думите „използвай
преди …“ на опаковките на горепосочените храни сочат, че това е формулировка на
срок на годност в съответствие с т. 2.а. от Приложение Х към чл. 24 от
Регламент (ЕС) 1169/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011
г., който се прилага за етикетиране на храни на основание чл. 2 от Наредбата за
изискванията за етикетирането и представянето на храните /обн. ДВ, бр. 102/2014 г./. Без да е необходимо да
се навлиза в подробен анализ на съответствието между терминологията, използвана
в Регламент № 1169/2011 г. и в българския Закон за храните е необходимо да се
отбележи, че съпоставителното и систематическото тълкуване на тези два
нормативни акта налага извод, че „срок на трайност“ съгласно § 1, т. 34 от ДР
на ЗХр е общо понятие,
което обхваща в себе си понятията „срок на минимална трайност“ по смисъла на
чл. 2, параграф 2, б. „с“ от Регламент 1169/2011 г. и „срок на годност“ по
смисъла на чл. 24, параграф 1 от същия регламент. Това е така, защото от една
страна в чл. 10, ал. 1 от ЗХр
е установено изискване при етикетирането на храната да се включат данни за
срока на трайност, а от друга – в ЗХр
няма изрично разграничение между понятията „срок на минимална трайност“ и „срок
на годност“ и те нямат самостоятелно правно значение според този закон. Наред с
това, съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗХр
с изтичането на срока на трайност храната става „неподходяща за употреба според
нейното предназначение“, а това обстоятелство е определящо за легалната
дефиниция на „негодна храна за консумация от човека“. С други думи – бързоразваляща се храна с изтекъл
„срок на годност“, определен в съответствие с чл. 24, параграф 1 от Регламент
1169/2011 г., която след кратък период от време може да представлява
непосредствена опасност за човешкото здраве, категорично представлява негодна
храна за консумация от човека по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗХр, т. е. в този случай тя е неподходяща за употреба по
предназначение. По тези съображения посочените по-горе храни, установени при
извършената проверка, с отбелязване на етикетите на опаковките им „използвай преди … /съответна дата/“ са били към 15.02.2018
г. с изтекъл срок на трайност и поради това – негодни храни за консумация от
човека по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗХр.
Процесните храни са се намирали в кухнята на обекта – ресторант, в която
непосредствено са се приготвяли ястия за клиентите на заведението и са били
разположени сред други храни, чийто срок на годност не е бил изтекъл, въпреки
наличието в кухнята на отделно хладилно съоръжение за съхранение на храни с
изтекъл срок на трайност. Съвкупността от тези установени фактически обстоятелства
обосновава извод, че храните с изтекъл срок на трайност са били съхранявани от
стопанисващия обекта жалбоподател с цел влагането им в предлаганите на крайните
потребители ястия от асортимента на менюто на ресторанта. Съхраняването на
храни с тази цел е напълно равнозначно както от фактическа, така и от правна
страна, на притежанието им с цел продажба като форма на пускането им на пазара
по смисъла на § 1, т. 53 от ДР на ЗХр. Затова
словесното описание в НП на това деяние като съхраняване на тези храни с цел
предлагане на краен потребител, а не като притежание с цел продажба,
представляващо пускане на пазара, по никакъв начин не се е отразило на правото
на защита на наказаното лице, нито на материалната законосъобразност на атакуваното
НП в тази му част.
Наред с това, доводите на
пълномощника на жалбоподателя, изложени в хода на съдебните прения, че по
делото не било установено влагане на храните с изтекъл срок на трайност в ястия
от менюто на ресторанта, са изцяло неотносими към съставомерността
на деянието на жалбоподателя представляващо надлежно вменената му форма на
пускане на пазара на тези храни. Казано по друг начин, с оглед конкретната
специфика на тези храни и на обекта, в който са съхранявани, граничи с абсурд
дори абстрактната възможност да се установи в едно административно-наказателно
производство, че именно храни с изтекъл срок на трайност са вече действително вложени
в предлаганите на потребителите ястия, а и това би противоречало на целта на
закона. В конкретния случай от значение за съставомерността
на нарушението на забраната по чл. 20, ал. 1, т. 3 от ЗХр
за пускане на пазара на негодни за консумация от хората храни като
административно нарушение по чл. 48, ал. 2 от ЗХр е
притежаването им с цел продажба, което е установено по необходимия съгласно чл.
303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин.
Отговорност за нарушение на тази забрана
носи търговецът на храни, който осъществява продажбата им като търговия по
смисъла на § 1, т. 60, вр. т. 61 от ДР на ЗХр, в
случая – търговското дружество-жалбоподател, което безспорно е стопанисвало
обекта на проверката към датата на извършването й.
Поради това безспорно
установеното в този обект пускане на пазара на гореописаните храни, които са
негодни за консумация от хората, в нарушение на забраната по чл. 20, ал. 1, т.
3 от ЗХр, е съставомерно от обективна страна като
административно нарушение по чл. 48, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗХр.
Имуществената отговорност на
жалбоподателя – търговско дружество е обективна с оглед разпоредбата на чл. 83,
ал. 1 от ЗАНН, поради което въпросът относно вината като субективен елемент от
състава на нарушението не се обсъжда от съда.
Ето защо изводът на
административно-наказващия орган, че жалбоподателят е извършил административно
нарушение по чл. 48, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗХр, е
законосъобразен.
За това административно нарушение
административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя имуществена
санкция в законоустановения й диапазон съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗХр – от 1000 лв. до 2000 лв., като я е индивидуализирал в
минималния й законоустановен размер от 1000 лв., който не подлежи на намаляване
от съда.
Извършеното от жалбоподателя административно
нарушение не разкрива белезите на „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9
от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Нарушението е формално, т. е. на просто извършване,
поради което липсата или незначителността на вредни последици от него не следва
да бъде обсъждана при преценка дали случаят е маловажен. По делото не са
ангажирани и доказателства за смекчаващи отговорността на жалбоподателя
обстоятелства, поради което не може да се приеме, че нарушението е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Напротив – нарушението има за предмет бързоразвалящи се храни – охладено месо при това в немалко
количество, поради което е без значение колко дни преди проверката е изтекъл
срокът му на трайност, разбиран в конкретния случай като срок на годност. Освен
това храните са съхранявани с цел предлагане на крайни потребители в търговски
обект в к. к. „Б.” в разгара на зимния туристически
сезон, когато броят на потенциално засегнатите от консумация на храни с изтекъл
срок на трайност потребители е по-голям. Ето защо основания за прилагане на чл.
28 от ЗАНН не са налице.
По всички изложени съображения обжалваното
НП в частта му, с която на основание чл. 48, ал. 2 от ЗХр
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция за нарушение на забраната,
установена в чл. 20, ал. 1, т. 3 от ЗХр е
законосъобразно и при липса на основания за неговото изменение или отмяна в
тази му част, в същата то следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № Ю-52/08.06.2018 г., издадено от Директора на Областна дирекция
по безопасност на храните – С.област, В ЧАСТТА МУ, с
която на „Б. т.”
ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ц. И. А. ІІ” № 31, на основание чл. 41, ал. 2 от Закона за
храните (ЗХр) е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
500 лв. (петстотин лева) за нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗХр.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № Ю-52/08.06.2018 г., издадено от Директора на Областна дирекция
по безопасност на храните – С. област, В ЧАСТТА МУ, с която на „Б. т.” ЕООД,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ц.
И. А.ІІ” № 31, на основание
чл. 48, ал. 2 от Закона за храните (ЗХр) е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 1000 лв. (хиляда лева) за нарушение на чл. 20, ал.
1, т. 3 от ЗХр.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен
срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: