Р Е Ш Е Н
И Е
Номер ІІІ-52 14.06.2019 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен
граждански състав
На четиринадесети
май две хиляди и деветнадесета
година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕНЕВА
2.
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 514 по описа
за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от адвокат Атанас Пройчев
Тасков от БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница “ № 31, процесуален представител на И.Я.С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к.
„Б. М.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**,
против Решение № 227 от 29.01.2019
г., постановено по гр. дело №9339/2017
г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е
отхвърлил предявения с правно основание чл.26 ал.1, предложение трето от ЗЗД иск на Н.И.Б.
чрез настойника му И.Н.П. против въззивника
и неговата съпруга Я.М.С. за обявяване нищожността на
сделка – договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка, обективирана в нотариален акт № **, том **, рег.№ ****, дело №***/**.**.20** г. на нотариус с регистрационен №250
на Нотариалната камара и район на действие – БРС, с която Н.Б.
е прехвърлил на И.С. 5/8 идеални части от
самостоятелен обект в сграда – апартамент, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 07079.620.74.1.21, находящ се
в гр. Бургас, ж.к. „Б.М.“ бл.**, вх.*, ет.*,
ап.*, при накърняване на добрите нрави, като е
прогласил за унищожаем на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД същия договор по отношение на същия имот, като
сключен от дееспособно лице, което към датата на сключване на договора – 27.10.2016 г. не е могло да
разбира или да ръководи действията си.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който счита същото за неправилно и
незаконосъобразно. Моли съда за отмяна на решението и отхвърляне на предявения
иск за унищожаемост. Излага подробни съображения. В проведеното съдебно
заседание, в качеството си на жалбоподател, към подадената въззивна
жалба се е присъединила съпругата на въззивника Я.С..
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от адвокат Деян Стойков, процесуален представител на С.И.Х., П.Н.Б., И.Н.П., И.Д.Б. и К.Д.Н. – наследници на починалия наследодател Н.И.Б., с който счита постановеното решение за правилно и
законосъобразно. Излага съображения. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен
акт.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е
процесуално допустима.
Производството по делото пред Районен съд – Бургас е
с правно основание чл.26 ал.1,
предложение трето от ЗЗД и в условията на евентуалност – претенция по чл.31 ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по
делото, че по силата на нотариален акт №**, том **, рег.№ ****, нот.дело № ***/20**
г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка, на 27.10.2016 г.
Н.И.Б. е прехвърлил правото на собственост върху 5/8
идеални части от самостоятелен обект в сграда–апартамент, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.620.74.1.21,
находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Б.М.“
бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, на преобретателя И.Я.С.. Също така е безспорно по делото, че с решение №333/19.09.2017 г., постановено
по гр.дело №723/2017 г. на БОС Н.И.Б., ЕГН **********,
е поставен под пълно запрещение, поради наличие на ********
заболяване. От удостоверение на Община Бургас от 13.11.2017
г. е видно, че за негов настойник е определен И.Н.П., както и Настойнически съвет, включващ заместник-настойник
и съветници.
Пред първата
съдебна инстанция в условията на евентуалност са предявени две претенции:
едната по чл.26 ал.1 предл.трето от ЗЗД за нищожност на прехвърлителната сделка,
досежно процесния апартамент поради нарушаване на
добрите нрави и втората претенция, която е била удовлетворена – по чл.31, ал.1, във вр. с чл.27 от ЗЗД за прогласяване унищожаемост на сделката
поради невъзможност на прехвърлителя да разбира или ръководи действията си. Във
въззивната жалба се излагат оплаквания по отношение на произнасянето по иска по
чл.31 ал.1 от ЗЗД. В
проведеното съдебно заседание на 14.05.2019 г. в качеството на свидетел е разпитан И.Д.Д.
участвал в качеството му на свидетел при извършване на нотариално завещание на 27.10.2016 г. пред нотариус
Виктория Дралчева, вписан в Нотариалната камера под
регистрационен № 491.
Пред първата
съдебна инстанция е приет обемен доказателствен материал, свързан със
здравословното състояние на ищеца, изслушани са съдебно-психиатрична
експертиза, съдебномедицинска експертиза, съдебно-икономическа експертиза и
съдебно-графическа експертиза, допуснати са до разпит четирима свидетели.
Първоинстанционният
съд е изяснил делото пространно от фактическа страна и е достигнал до правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
Депозираната
пред настоящата инстанция въззивна жалба съдържа
подробни оплаквания против постановеното първоинстанционно решение по ІV точки
и множество подточки, касаещи неточното отразяване по съдебно-психиатричната и
съдебномедицинската експертизи, неправилното интерпретиране на свидетелските
показания, в това число представени писмени доказателства, неправилно анализиране
на доказателствения материал, включително представените разписки и изслушаната
съдебно-графическа експертиза, нарушаване на правилата за разпределяне на
тежестта на доказване в процеса, както и нарушение във връзка с неприемането на
искани от страната доказателства.
Съдът намира
направените оплаквания по въззивната жалба за неоснователни. По отношение на
доказателствените искания, настоящата съдебна инстанция се е произнесла с
определение № 753 от 22.04.2019
г., като е отказал събирането на нови доказателства.
От друга страна съдът е допуснал до разпит искания свидетел във връзка с
извършеното нотариално завещание. Не отговоря на действителното положение
оплакването, че съдът е основал решението си само върху експертното заключение
на съдебно-психиатричната експертиза на д-р Стоянов. Действително, допуснатите от първоинстанционния
съд психиатрична и съдебномедицинска експертизи имат различия помежду си, но в
случая се касае за медици с различни специалности, което обуславя и липсата на
идентичност между двете заключения. От заключението на вещото лице Андрей
Стоянов се установява, че ищецът е страдал от множество заболявания,
включително мозъчносъдова болест, дифузен психоорганичен синдром, лакунарна
към глобарна деменция, като е установено, че заболяването
има хронично прогресиращ характер. Според вещото лице – психиатър болният се е
намирал в напреднал стадий на мозъчносъдова болест,
започнала от 2014 година, и към момента на извършване на сделката по
прехвърляне на имота – месец октомври 2016 г., е бил
в сериозно увредено общо състояние и с дълбоки нарушения на всички сфери на
психичен живот и функциониране, характерен за съдовата деменция, поради което
заключението на психиатъра е, че лицето не е могло да разбира свойството и
значението на действията си и да ръководи постъпките си, както и да се грижи за
своите работи като защитава интересите си. Следва да се отбележи, че именно
лекарите-психиатри са специалисти в областта на даване на заключение, досежно
възможността при сключване на договор от дееспособно лице, то да не е могло да
разбира или ръководи действията си. Допуснатата съдебномедицинска експертиза,
извършена от вещото лице Парасков, е отговорила на
въпроси свързани със заболяванията на ищеца, евентуалния медикаментозен курс на
лечение и действително му е поставен въпрос за това, дали ищецът е бил в
състояние да разбира и ръководи действията си, но лекарят е дал отговор въз
основа на наличната медицинска документация и по документи, като е отчел, че не
може да отговори на въпроса дали към момента на изслушване на сделката ищецът е
бил в състояние да разбира и ръководи действията си. В този смисъл настоящата
съдебна инстанция не счита, че има разминаване между заключението на вещите
лица по двете експертизи. Вещото лице Парасков в
съдебно заседание е посочил, че преди да се развие истинска деменция „има
светли периоди, в които той може да извършва всякаква дейност… може да има
периоди когато не познава близките си. Влезе ли в истинската деменция вече няма
как да има светли моменти, може да извършва елементарни дейности.“ Вещото лице
е посочило, че на практика е липсвало диагноза „деменция“ към момента на
сключване на сделката и поради това той не може да бъде категоричен в
заключението си в тази насока.
Неоснователни са
твърденията за неправилно тълкуване на свидетелските показания. Според
настоящата инстанция, от общия прочит на събраните гласни доказателства не може
да се наложи изводът, че здравословното състояние на Н.Б.
сочи на извод, че същият е бил напълно адекватен. Свидетелските показания,
макар и противоречиви, в крайна сметка налагат извод, че ищецът към посочения
момент е имал психически проблеми. Първоинстанционният съд е отчел основните
моменти в събраните гласни доказателства и е достигнал до законосъобразен
извод. Не се установява твърдението, че съдът не е изследвал експертните
заключения и представените медицински документи. Първоинстанционният съд е
посочил основните документи, имащи отношение към предявените искове, обсъдил ги
е и е взел становище по тях, както и по отношение на допуснатите четири съдебни
експертизи. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира изводите на
първостепенния съд за законосъобразни.
Пред настоящата
съдебна инстанция беше допуснат до разпит свидетеля И. Д., който установи, че не
е познавал Н.Б. преди извършване на завещанието.
Запознал се е с него в деня на завещанието и е вписан като свидетел в
нотариалното завещание. Според свидетеля, ищецът Б. е
говорил съвсем нормално, разказвал му е за това какво работи, правил си е шеги.
Пред нотариуса е държал листче и е диктувал от него данни на нотариуса. Бил
въодушевен от факта, че прехвърля имотите си на И.. С оглед разпита на
свидетеля по делото беше представено и нотариалното завещание, изслушано от
нотариус Виктория Дралчева. Следва да се отбележи, че
от разпита на свидетеля се установи, че в един и същи ден ищецът Б. е прехвърлил недвижимия си имот чрез договор за издръжка
и гледане пред нотариус С. Димова, а след това, при участие на свидетеля И. Д.,
е завещал цялото си имущество на И.С.. Фактът, че в
един и същи ден са извършени две нотариални удостоверявания пред двама различни
нотариуси, само по себе си не може да доведе до извода, че Н.Б.
е бил в състояние да разбира и ръководи действията си въпреки удостовереното в
актовете. Извършените констатации на нотариусите за дееспособността на лицето
нямат обвързваща доказателствена сила, а следва да бъдат ценени заедно с всички
представени по делото доказателства. В този смисъл нотариусът не притежава
медицинско образование и следва да бъдат взети предвид представените по делото
експертни заключения, включително и изразеното становище на психиатъра д-р Андрей Стоянов. С оглед на
изложеното настоящата съдебна инстанция намира постановеното от първоинстанционния
съд решение за правилно и законосъобразно, което налага същото да бъде
потвърдено. По делото не са представи доказателства за извършени разноски пред
настоящата съдебна инстанция.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 227 от 29.01.2019
г., постановено по гр. дело №9339/2017
г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
получаване препис от определението от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.