РЕШЕНИЕ
№ 587
гр. Пловдив, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20215300502714 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК.
Постъпили са въззивни жалби и от двете страни по делото.
Жалбоподателят (ищец в първоинстанционното производство) „Краси РР“
ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в ***** обжалва
Решение № 262194 от 06.08.2021 г. по гр.д. № 14996/2020 г. по описа на ПРС
в частта, с която е отхвърлен предявения иск над този размер до пълния
предявен такъв от 7147.80 лева , поради уваженото възражение за
прихващане в размер до сумата от 1179,50 лв.
Жалбоподателят „Краси РР“ ЕООД счита, че решението в атакуваната част е
постановено при нарушение на материалния закон, при явно необосновани
изводи и при непълнота на доказателствата. Излага съображения за правилно
анализиране на доказателствения материал и достигане до извод за
основателност на предявените искове, не неправилно приемане за
основателно на възражението за прихващане до размера на сумата от 1179, 50
1
лв. Твърди, че договор № 156 не е надлежно развален, като ищецът е изправна
страна по него, като платеният аванс е усвоен изцяло, извършени са СМР,
подробно описани като количество и стойност в заключението на СТЕ.
Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице
частично изпълнение по този договор, като не е взел предвид
обстоятелството, че установената от вещото лице стойност е без ДДС и че
след начисляване на ДДС на установената стойност от 7820,50 лв. се
получава сумата от 9384,61 лв., която надвишава платения аванс по договора
в размер от 9000 лв. С оглед на така изложеното моли решението в
обжалваната част да бъде отменено. Претендира разноски за
първоинстанционното и въззивното производство.
Постъпила е въззивна жалба и от „Перла Пропъртис” ООД, със седалище и
адрес на управление в *****, ЕИК ***** – ответник в първоинстанционното
производство, с която е признато за възражението на „Перла Пропъртис”
ООД, със седалище и адрес на управление в *****, ЕИК *****, за
прихващане на вземането на „Краси РР“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление в *****, за цена по договор № 154 , с насрещното
вземане ответника за връщане на аванс по развален договор № 156 , до
размера на по - малкото вземане, това на ответника , на стойност от 1179.50
лева и ответникът е осъден да заплати на ищеца „Краси РР“ ЕООД, ЕИК
***** сумата от 5968.30 лева - цена по договор за изработка №
154/24.01.2018г.,, за която са съставени две фактури с № № 356/12.08.2020г и
357/19.08.2020г, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаването на исковата молба – 11.11.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и в частта, в която са присъдени разноски, съразмерно на
уважена и отхвърлена част.
Жалбоподателят „Перла Пропъртис” ООД твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно, поради нарушение на процесуалния и
материалния закон, а също така и необосновано. Счита, че налице нарушение
на разпоредбата на чл. 236, ал.1, т. 5 ГПК, тъй като липсва валидно
произнасяне в диспозитива на съдебния акт за неуважената част от
направеното възражение за прихващане. Счита, че е нарушена и разпоредбата
на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като липсват мотиви за отхвърлената част от
направеното възражение за прихващане. Оспорва оценката на
обстоятелствата от първоинстанционния съд, като излага доводи, че с
2
предявения отговор на исковата молба е направено изрично изявление за
прихващане/ компенсация от страна на ищеца, като отговорът представлява и
изявление по чл. 82, ал. 2 ЗЗД за разваляне на договор № 156/24.01.2018 г., по
който е заплатена от ответника авансово сумата от 9000 лв. Посочва, че от
приетото по делото заключение на ССЕ се установява, че сумата от 9000 лв. е
осчетоводена само от страна на ищец, като извършена услуга, но не и от
ответника. Твърди се, че липсва дори индиция за сключена и приета сделка.
Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че се установява от събраните
доказателства да е налице изпълнение по договор 156/24.01.2018 г. Посочва,
че актовете за извършени натурални видове СМР към 17.08. 2020 г. не са
подписани от ответника, поради и което не удостоверяват приета от него
работа. Излага подробни доводи относно актовете и протоколите, които
следва да удостоверяват извършени СМР. В тази връзка анализира и изводите
на вещото лице, изложени в приетото по делото заключение на съдебно –
техническата експертиза. Оспорва изводите на съда, обосновани със
свидетелските показания на съпругата на управителя на ищцовото дружество,
като сочи, че не са взети предвид направените възражения за тяхната
надеждност и безпристрастност. На основание подробно изложените доводи
моли решението в обжалваната част да се отмени, като неправилно и
необосновано. Претендира разноски.
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок,
от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е
действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими. Настоящият съдебен състав счита за
неоснователни възраженията за недопустимост на решението поради липса
на произнасяне по отхвърлената част на възражението за прихващане.
Съгласно Определение № 665/30.07.2015 г. по т. д. № 2749/2014 г. по описа на
3
ВКС, Първо ТО спорът се развива в съотношение главно – евентуално
вземане (евентуално е това, което е заявено за прихващане). В случай че
първоначалното вземане е основателно, съдът пристъпва към преценка на
евентуалното и при основателност и на насрещното вземане постановява
прихващане. Тази обусловеност на евентуалното вземане не е само по
отношение основателността, а и по отношение размера на главното
вземане. Дори насрещното вземане да е по-голямо от първоначалното, над
неговия размер то няма самостоятелно съществуване в рамките на процеса,
в който е предявено, тъй като то е единствено средство на защита срещу
иска.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната
част от решението.
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на предявен от
„Краси РР“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в *****,
против „Перла Пропъртис” ООД, със седалище и адрес на управление в
*****, ЕИК ***** иск с правно основание в чл. 266 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 7147.80 лв. –неплатени главници по
фактура № 356/12.08.2020 г. и фактура № 357/19.08.2020 г., издадени по
Договор № 154/24.01.2018 г. за изработка и полагане на машинна гипсова
мазилка и вароциментова мазилка за сграда, находяща се в гр. *****, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2020 год.
до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът посочва, че между страните е сключен в писмена форма договор №
154/24.01.2018г. за изработка и полагане на машинна гипсова мазилка и
вароциментова мазилка в сграда гр. *****. На ищеца като изпълнител е
възложено да изпълни със свой труд и закупени от него материали мазилка
„Евромикс“ в част от помещенията на строената от ответника сграда на
същия адрес, а от своя страна ответното дружество се задължило да заплати
цена от 9.50 лева за всеки квадратен метър положена мазилка. Количеството
на извършената работа се сочи, че е установявано между страните чрез
„вътрешни актове „ каквито били съставени с №№ 12 и 13, от дата
12.08.2020г. След като работата е приета без забележки , за отчетеното с акт
4
№ 12 количество, изпълнителят издал фактурата с № 356 от 12.08.2020 год.
на стойност 4708. 20 лв. с ДДС , а за установеното с акт № 13 издал
фактурата с № 357, която е на стойност 2439.60 лв. Тези суми останали
неплатени.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Не се спори по
съществуването на договора и се признава, че ищецът е положил в
процесната сграда мазилка със сочената квадратура, но искът се оспорва като
неоснователен, тъй като се базирал на изходящи от ищеца частни документи ;
оспорва се и работата да е приета от ответника, тъй като се оспорва
доказателствената годност на вътрешните актове №12 и №13. Прави се и
възражение за прихващане на вземането на ищеца с насрещно вземане на
ответника за платен аванс по друг договор между същите страни, под №156
от 24.01.2018 год., развален от ответника поради неизпълнение, до размера на
по – малкото вземане , това на ищеца (твърди се вземането на ответника по
договор № 156 да е в размер на 9000 лева с ДДС). Моли се исковете да бъдат
отхвърлени и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски.
Ищецът оспорва възражението за прихващане като неоснователно, твърди
точно изпълнение по договора с № 156 от 24.01.2018 година.
С въззивната жалба, депозирана от ответника по първоинстанционното
производство не се оспорват изводите на първоинстанционния съд относно
наличие на изпълнение от страна на ищеца по Договор за изработка № 154 от
24.01.2018 г., като в тази връзка са събрани писмени доказателства и е прието
заключение на съдебно – счетоводната експертиза, от което се установява, че
процесните две фактури са осчетоводени и от двете дружества, като
ответникът е ползвал право на данъчен кредит. Представени са и са приети
като писмени доказателства и подписани от страните протоколи образец 12 и
образец 13. С оглед липсата на възражения от страна на жалбоподателя –
ответник по отношение на приетото от първоинстанционния съд изпълнение
на задълженията по договор № 154 и дължимост на сумите по процесните
фактури № 356 и №357, то не следва да се обсъждат събраните в тази връзка
доказателства и изложените правни изводи.
Налице е спор относно основателността на направеното от ответника Перла
Пропъртис ООД възражение за прихващане.
С отговора на исковата молба ответникът Перла Пропъртис ООД е направил
5
възражение за прихващане на сумата от 9000 лв. – платен аванс по Договор №
156 / 24.01.2018 г. , като се прави изявление за разваляне на договора поради
неизпълнение. Твърди се, че изпълнение по договора въобще не е последвало,
поради и което платеният аванс подлежи на компенсация със сумата по
договор № 154, поради отпадане на основанието за плащането му. В първото
по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника
заявява, че по договор № 154/24.01.2018 г. не са извършвани никакви СМР-та,
на обекта е завършено строителството от друга фирма, положена е
изолацията, но е извършена от друга фирма.
Не се оспорва и от приетия по делото, като писмено доказателство договор за
изработка № 156 от 24.01.2018 г. се установява, че ответникът в качеството на
възложител е възложил на ищеца в качеството на изпълнител и последният се
е задължил и приел да изработи: топлоизолационна система на сграда – гр.
***** в частта на имота на възложителя, включваща следните действия и
материали: труд с монтаж и демонтаж на скеле и материали: Експандиран
полиестерен EPS 10 см., Мрежа 5/5 160 гр., дюбел за тухла 10/180, лепило,
шпакловка, грунд, мазилка, водооткапващ профил за скрит монтаж с мрежа
до 10 см. на м2 – дебелина; допълнително полагане на каменна вата – 10 см.
на отделни участъци – цена 54,16 лв. на м2 без включен ДДС. Срещу
изработката на възложеното възложителят се е задължил да изплати на
изпълнителя общ възнаграждение от 38 лв. /м2 без ДДС. Уговорено е общото
възнаграждение да се плаща на вноски, като е предвидена авансова вноска 30
% - 1000 м2 в размер на 9880 лв. Последната вноска е уговорено да се
определи, съобразно количеството СМР, измерено непосредствено преди
предаване на обекта, като за корекция на общата цена не се подписва Анекс.
Уговорен е срок за изпълнение – 120 работни дни. В чл. 12 е уговорено, че
предаването и приемането на обекта се удостоверява с двустранно подписан
протокол, като неразделна част от договора. За констатиран явен дефект в
изработката по договора е уговорено, че възложителят има право да впише в
протокола рекламационно искане, съобразно закона, на което изпълнителят е
длъжен да изрази становище до 5 дни от двустранно подписване на
протокола. При неявяване или отказ от подписване на протокола, другата
страна подписва едностранно протокола и осигурява трето лице – свидетел,
което удостоверява с подписа си съответното отсъствие или отказа.
Предвидено е, че ако протоколът не е подписан от възложителя, последният
6
не се освобождава от задължението си да плати последната вноска по т. 2.
Не се оспорва и от приетото по делото платежно нареждане се установява, че
ответникът Перла пропъртис ООД е заплатило по сметка на ищеца Краси –РР
ЕООД сумата от 9000 лв.- аванс по договор за външни изолации на 07.07.2020
г.
Приет е като писмено доказателство Вътрешен акт № 14 за извършване на
натурални видове СМР към 17.08.2020 г., който е подписан от изпълнителя. В
него е отразено, че при проверка на място на 17.08.2020 г. от представители
на възложителя и изпълнителя са установени, че към момента са извършени и
подлежат на заплащане въз основа на този протокол следните СМР – полагане
на топлоизолация на фасада – юг, лепене със стиропор – 10 см., лепене със
стиропор (2,3,4 и 5 см.), монтаж и демонтаж на скеле и допълнителни
дейности – пълнеж по прозорци отвътре по апартаменти със стиропор по стаи
– 5 по 200 лв.
Прието е като писмено доказателство изпратено от Б.С. писмо на имейл –
*******bg на 11.09.2020 г., с което се иска да бъде прихванат платеният
аванс в размер на 9000 лв. по Договор за СМР с дължимите суми по фактури
№ 356 и № 357 в общ размер на 7147,80 лв. поради неизпълнение на договора
за извършване на външна изолация. Иска се връщане на разликата. Липсват
доказателства за получаване на това електронно писмо от ищеца.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че в счетоводството на ищцовото дружество „КРАСИ – РР“
ЕООД, във връзка с преведен аванс в размер на 9000 лева по договор за
изработка № 156/24.01.2018 г. (б.б. от 07.07.2020 г.) от „Перла Пропъртис“
ООД, ищецът „КРАСИ - РР“ ЕООД издава ф-ра № 352/10.07.2020 г. на
стойност 9000 лв. с вкл. ДДС, получател по фактурата „ПЕРЛА
ПРОПЪРТИС“ ООД, като това авансово плащане от 9000 лв. е закрито с
издадена от ищеца „КРАСИ РР“ ЕООД фактура № 358/31.08.2020 г. в размер
на 9000 лв. с основание „полагане на топлоизолация“ с получател „ПЕРЛА
ПРОПЪРТИС“ ООД. В счетоводството на ответното дружество „ПЕРЛА
ПРОПЪРТИС“ ООД преведената в полза на ищцовото дружество сума в
размер на 9000 лв. е с основание аванс покупка. Фактура № 358/31.08.2020 г.,
издадена от ищеца не е осчетоводена при ответника.
От приетата по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че
7
установява, че не може да се отдели СМР, изпълнено от ищеца, тъй като е
изпълнена изцяло топлоизолацията по южната фасада на новоизградения
обект – жилищен блок на бул. *****. Изчислена е стойността на СМР,
съгласно оспорения от ответника акт обр. 14 от 17.08.2020 г. Стойността на
СМР без ДДС вещото лице установява, че е в размер от 7820,51 лв., от което
следва, че стойността със СМР е 9834, 61 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля на
ищцовото дружество М. Д.а, която е съпруга на управителя на ищцовото
дружество – К.Д.. Св. Д.а посочва, че с ответното дружество са били
подписани три договора за обект на бул. ***** за замазка, гипсова мазилка и
топлоизолация. Посочва, че сградите били две, като едната е изцяло
завършена, а по втората сграда е направена гипсова мазилка, влагоциментова
по бани, гаражи, етажи и магазини, като всичко било свършено и направено и
топлоизолацията била започната, като всичко било налепено, изпълнено,
имало скеле. Потвърждава установеното и с писмени доказателства
обстоятелства, че актовете по приемане на работата по Договор № 154 са
подписани от страна на възложителя от техника Р. С.. Св. Д.а посочва, че е
била на обекта, като е залепена топлоизолация на южната фасада, на
прозорците, на терасите и авансът бил изцяло усвоен. След приключване на
работата изготвили вътрешен акт, който е представен на техническия
ръководител, който е заявил, че ще го върне подписан. Потърсили Б.С., който
заявил, че знае за акт за топлоизолацията, но не знае защо не е подписан.
Посочва, че на южната фасада са работили юли месец 2020 г., като тази
фасада е останала последна. За източната и северната фасада всичко било
изпълнено по договор № 156, като била извършена топлоизолация. Авансът
от 9000 лв. се сочи, че касае южната фасада, като другото е заплатено от
възложителя. Посочва, че южната фасада не е била изцяло завършена, като
замазката и мазилката са извършвани от друг, както и дюбелирането.
Настоящият въззивен състав счита, че от събраните по делото доказателства
писмени и гласни такива се установява, че „Краси РР“ ЕООД в качеството на
изпълнител по Договор № 156 от 24.01.2018 г. е изпълнил възложената
работа, касаеща южната фасада на сградата в гр. ***** до размера на
платения аванс от 9000 лв. Не се оспорва и от събраните гласни доказателства
се установява, че топлоизолацията на южната фасада на сградата не е била
изцяло изпълнена от ищеца, но платеният аванс е усвоен, като отразените в
8
неподписания акт обр. 19 СМР са извършени от изпълнителя.
Доколкото св. Д.а е съпруга на управителя на ищцовото дружество, то
нейните показания на основание чл. 172 ГПК следва да се преценяват с оглед
на всички други данни по делото, като се има предвид тяхната
заинтересованост, като същите не следва да се изключат като доказателствено
средство.
Съдът счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя „Перла
Пропъртис“ ООД за недопустимост на свидетелските показания. Съгласно
практиката на ВКС, обективирана в решение № 65/24.04.2012 г. по т. д. №
333/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 7/22.02.2011 г. по т. д. № 264/2010 г.
на ВКС, I т. о., решение № 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г. ВКС,
решение № 250/11.01.2011 г. по т. д. № 535/2010 г. на ВКС, II т. о., в които се
приема, че установяването на изпълнената и приета работа може да се
извърши с различни доказателствени средства - писмени и гласни. В така
цитираната практика се приема, че предвидена в писмен договор клауза, че
изпълнението подлежи на доказване с писмени документи, би могла да се
разглежда като установена между страните забрана за събиране на гласни
доказателства. Но, след като писмените актове се съставят за доказване на
фактите и обстоятелствата по изпълнението, то когато тези факти обективно
са настъпили, страната, която няма вина за несъставянето на акта или за
неподписването му (какъвто е настоящия случай), би била лишена от
възможност да защити правата си при евентуален съдебен спор. Писмените
актове са свидетелстващи документи и съставянето им има за цел да
подпомогне, да улесни доказването на фактите. Следователно правните
последици на доказвания факт не са поставени в зависимост от съставянето на
документа. Ако документът не е съставен от страната, която е поела това
задължение или не е подписан от другата страна, то другата страна
установява настъпването на факта с всички допустими доказателствени
средства, вкл. свидетелски показания. Практиката на ВКС е единодушна и, че
липсата на подписани между страните актове по образците, съгласно
НАРЕДБА № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време
на строителството, също не е основание да се приеме, че липсва изпълнение,
доколкото тези актове имат установително действие, а изпълнението на
възложената работа и приемането от възложителя се установява с всички
9
допустими по ГПК доказателства и доказателствени средства.
От приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза
безспорно се установява, че топлоизолацията на южната фасада е изцяло
завършена, като св. Д.а признава, че не всички дейности по изпълнението са
извършени от тях. Ответникът не установява твърденията си, че
топлоизолацията е изцяло извършена от друга фирма и не опровергава
събраните в тази насока гласни доказателства чрез разпита на св. Д.а. Съдът
кредитира изцяло свидетелските показания, доколкото същите са
безпротиворечиви, последователни и съответстващи, както на събраните в
хода на делото писмени доказателства, така и на приетото по делото
заключение на съдебно – техническата експертиза. Свидетелката под страх от
наказателна отговорност заявява, че е присъствала на обекта при извършване
на строително – монтажните работи, като е отразявала обема и вида на
извършената работа по изчисленията на мъжа й. Липсата на строително
образование не рефлектира върху достоверността на отразеното от нея, че е
вдигнато скеле на южната фасада, налепен е стиропор и по искане на
възложителя след изпълнение на отразената в Акт 14 работа скелето е
демонтирано и замазката, дюбелирането и мазилката друг ги е извършил.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав счита за правилни
изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за
прихващане на възложителя поради изпълнение на съответната работа от
изпълнителя. Неправилно обаче първоинстанционният съд не е съобразил, че
посочената от вещото лице стойност на строително – монтажни работи е без
включен ДДС, а страните не спорят, че такова се дължи по така сключения
договор № 156/ 24.01.2018 г. Неправилни са изводите за частично
изпълнение, доколкото стойността на изпълненото по южната фасада,
съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно –
техническата експертиза е 9384,61 лв. с ДДС. Доколкото извършеното по
договора за изработка дори надхвърля платения от ответника аванс, то и
възражението за прихващане на платеното на отпаднало основание се явява
неоснователно и съответно решението в частта, в която възражението за
прихващане е прието за частично основателно и е взето предвид при
частичното отхвърляне на иска следва да се отмени. Изложените от
жалбоподателя „Краси РР“ ЕООД възражения за неправилна преценка на
приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза,
10
настоящият съдебен състав счита за основателни.
Предвид гореизложените съображения за неоснователност на възражението
за прихващане и доколкото по делото се установява от представените актове
и не се оспорва от ответника пред настоящия състав, че по договор за
изработка № 154/24.01.2018 г. ищецът – жалбоподател е изпълнил
възложената работа на отразената във фактурите стойност, то искът за
осъждане на ответника да заплати сумата от 7147.80 лв. –неплатени главници
по фактура № 356/12.08.2020 г. и фактура № 357/19.08.2020 г., издадени по
Договор № 154/24.01.2018 г. за изработка и полагане на машинна гипсова
мазилка и вароциментова мазилка за сграда, находяща се в гр. ***** се явява
изцяло основателен и в частта, в която същият е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 5968,30 лв. до пълния предявен размер от 7147, 80 лв. ,
обжалваното решение следва да се отмени.
С оглед изхода на спора и основателността на жалбата на „КРАСИ -РР“
ЕООД и неоснователност на жалбата на „Перла Пропъртис“ ЕООД в полза на
жалбоподателя „КРАСИ -РР“ ЕООД следва да се присъдят изцяло
направените разноски в първа инстанция и разноските, направени във
въззивна инстанция. Следва да се отмени първоинстанционното решение и в
частта, с която са присъдени в полза на ответника разноски по съразмерност.
В първа инстанция ищецът – жалбоподател е претендирал разноски в общ
размер от 2249 лв., включващи сумата от 286 лв.- платена държавна такса,
сумата от 150 лв.- депозит за вещо лице, адвокатско възнаграждение в размер
от 1260 лв., както и разноски по обезпечение – 5 лв. за издаване на
обезпечителна заповед, 48 лв.- такси за изпълнителното производство и 500
лв.- платено възнаграждение в обезпечителното производство. Тези
разноски следва да се присъдят изцяло, поради и което решението, в частта, с
която са присъдени съразмерно следва да се отмени.
Във въззивното производство ищецът – жалбоподател претендира разноски,
съгласно списък по чл. 80 ГПК в общ размер от 525 лв., като е представил
доказателства за платена държавна такса в размер на 25 лв. и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 500 лв. С оглед основателността на
депозираната жалба на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемата страна –
ответник в първоинстанционното производство следва да се осъди да заплати
на ищеца – жалбоподател сумата от 525 лв.- разноски във въззивното
11
производство.
Предвид изложените съображения, ПОС, VІ-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262194 от 06.08.2021 г. по гр.д. № 14996/2020 г. по
описа на ПРС в частта, с която е признато за основателно възражението на
„Перла Пропъртис” ООД, със седалище и адрес на управление в *****, ЕИК
*****, за прихващане на вземането на „Краси РР„ ЕООД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление в *****, за цена по договор № 154 , с
насрещното вземане на ответника за връщане на аванс по развален договор №
156 , до размера на по - малкото вземане, това на ответника , на стойност от
1179.50 лева, като е отхвърлен предявения от „Краси РР“ ЕООД, ЕИК *****
със седалище и адрес на управление в ***** против „Перла Пропъртис” ООД,
със седалище и адрес на управление в *****, ЕИК ***** иск разликата над
сумата от 5968.30 лева - цена по договор за изработка № 154/24.01.2018г.,, за
която са съставени две фактури с № № 356/12.08.2020г и 357/19.08.2020г. до
пълния предявен такъв от 7147.80 лева, както и в частта за присъдените на
всяка от страните „Перла Пропъртис” ООД и „Краси РР“ ЕООД разноски по
съразмерност, като вместо ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Перла Пропъртис” ООД, със седалище и адрес на управление в
*****, ЕИК ***** да заплати на „Краси РР“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище
и адрес на управление в ***** сумата от още 1179, 50 лв. - цена по договор
за изработка № 154/24.01.2018г., за която са съставени две фактури с № №
356/12.08.2020г и 357/19.08.2020г.
Осъжда „Перла Пропъртис” ООД, със седалище и адрес на управление в
*****, ЕИК *****, да заплати на „Краси РР“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище
и адрес на управление в *****, сумата от 2249 лв.- разноски по гр.д. №
14996/2020 г. по описа на ПРС и сумата от 525 лв.- разноски по в.гр.д. №
2714/ 2021 г. по описа на ПОС.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13