№ 470
гр. Варна, 26.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Д. Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20233001000301 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 1072/23.03.2023г. на „ЕМИ“ АД, ЕИК *********,
представлявано от адв. Д. С. от САК, и въззивна жалба 1086/24.03.2023г. на
Н. Н. К., подадена чрез адв. П. Н. от ВАК, срещу решение № 22 от
10.03.2023г., постановено по т. д. № 54/2022г. по описа на Силистренски
окръжен съд.
Въззивна жалба вх. № 1072/23.03.2023г., подадена от „ЕМИ“ АД-
ищец в първоинстанционното производство, е насочена срещу решението в
частта, с която са отхвърлени предявени от дружеството срещу Н. Н. К.
осъдителни искове: 1/. за присъждане на горницата над сумата 14097.36лв. до
126 357.13 лв., претендирани като обезщетение за причинени на дружеството
имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба, изразяваща се в
получаване на възнаграждение от ответника в качеството му на изпълнителен
директор на „ЕМИ“ АД и заплатен от дружеството данък, за времето от
21.01.2022г. до 20.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от
09.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, и 2./ за присъждане на
разликата над 720.74 лв. до 41 696.95 лв., представляваща законна лихва
върху посочената част от главницата, за която главният иск е отхвърлен, за
периода от датата на получаване на всяко възнаграждение до 08.09.2022г.
1
В жалбата са релевирани оплаквания срещу правилността на изводите
на първоинстанционния съд относно правните последици от решенията на
ОСА, с които членовете на СД, вкл. изпълнителния член на освободени от
отговорност. Релевират се доводи, че получаването на суми без основание не
са действия, свързани с управлението на дружеството, поради което
ответникът не може да бъде освободен от отговорност посредством решение
на ОСА от задължения, произтичащи от незаконосъобразното получаване на
суми за възнаграждения, с които лично се е облагодетелствал. Излага се, че
приемането на ГФО от ОСА също е ирелевантно обстоятелство, доколкото
съобразно трайната и многобройна практика на съдилищата освобождаването
от отговорност на лица, на които е възложено управление, не може да се
осъществи чрез конклудентни действия. Иска се отмяна на решението в
отхвърлителната част и уважаване на исковете изцяло в заявените размери, с
присъждане на разноски.
С въззивна жалба вх. № 1086/24.03.2023г. на Н. Н. К. се атакува
решението на СОС в частта, с която въззивникът- ответник е осъден да
заплати на ищеца „ЕМИ“ АД следните суми: сумата 14097.36лв.–
обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди,
представляващи претърпяна загуба, изразяваща се в получаване на
възнаграждение от ответника в качеството му на изпълнителен директор на
„ЕМИ“ АД и заплатен от дружеството данък, за времето от 21.01.2022г. до
20.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.09.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата 720.74 лв. –
законна лихва върху главницата, изчислена от датата на получаване на всяко
възнаграждение за претендирания период до 08.09.2022г. Изложени са
съображения срещу извода на окръжния съд за нанесени вреди на ищеца в
посочените размери, в смисъл, че след като самото ищцово дружество, като
правен субект, е нареждало ежемесечно възнаграждения на изпълнителния
директор Н. К. за дейността му, с това са потвърдени дължимостта на сумите
и техният размер. Твърди се също, че в процесния период дружеството не е
оспорило добросъвестното изпълнение на задълженията от изпълнителния
директор, а непрекъсваемостта и трайността на изплащането на
възнаграждението обуславя извод за съгласие на дружеството за изплащането
и липса на противопоставяне. Искането към въззивния съд е за отмяна на
решението в осъдителната му част и отхвърляне на исковете. Претендира се
2
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Процесуалните представители на страните са депозирали отговори в
сроковете по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за
неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени
доводи и съображения.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства във
въззивното производство.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно
упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните
части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са
процесуално допустими. Същите са редовни, както и надлежно
администрирани от първоинстанционния съд.
В настоящото подготвително съдебно заседание по чл. 267 ГПК, преди
да постанови насрочване на делото в открито съдебно заседание, съставът на
ВнАпС намира, че се налага извършването на процесуални действия по чл.
129 ГПК, по следните съображения:
Исковата молба на „ЕМИ“ АД, по която е образувано т. д. № 54/2022г.
по описа на ОС- Силистра, е нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 5
ГПК в частта по предявения оценяем иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
мораторни лихви. Заявените в исковата молба факти и обстоятелства,
съставляващи фактическо основание на предявените искове, сочат на
предявени два главни осъдителни иска с различна правна квалификация, с
първоначално общо посочена цена за сумата 126 357.13 лв. Съобразно
уточненията на ищеца, направени с молба вх. № 2336/16.09.2022г., исковата
претенция за получени от ответника без основание възнаграждения, е за
сумата 116 615.93 лв. Тази претенция подлежи на правна квалификация по чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Искът за присъждане на обезщетение за вреди,
съставляващи платени от дружеството осигуровки и данъци, който е с правна
квалификация по чл. 45 ЗЗД, е уточнен в същата молба като предявен за
сумата 9 741.20 лв. Същевременно обаче, акцесорната претенция за
мораторни лихви е останала заявена в общ размер за сумата 41 696.95 лв., но
начислена върху вземанията по двата иска, произтичащи от два различни
фактически състава,
3
Спорът за мораторни лихви подлежи на надлежно разглеждане след
посочване на отделни размери на претенциите, начислявани върху всяко от
така уточнените главни парични вземания, за чието възникване се сочат
различни фактически състави, обуславящи различна правна квалификация
съответно по чл. 55, ал. 1, изр.1 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД.
На основание чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 4 ГПК, въззивният съд следва да
даде указания на ищеца и срок за отстраняване на констатираните
нередовности на исковата молба.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІII – ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на „ЕМИ“ АД, по която е
образувано т. д. № 54/2022г. по описа на Силистренски окръжен съд, на
основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 4 и чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 5 ГПК само в частта,
с която е предявен акцесорен оценяем осъдителен иск с правно основание чл.
86 ЗЗД за сумата 41 696.95 лв.
УКАЗВА на ищеца, че в двуседмичен срок, считано от връчване
съобщението, с препис от настоящия съдебен акт, следва да отстрани в писмен
вид, с препис за насрещната страна, констатираните в мотивите на
определението нередовности на исковата молба в частта за мораторните
лихви, като посочи: каква част от общата искова сума от 41 696.95 лв.
съставлява претендирано обезщетението за забава в размер на законната
лихва върху получени от ответника без основание възнаграждения за
процесния период в общ размер на 116 615.93 лв.; каква част от общия размер
съставлява начислено обезщетение за забава върху претендираните за
присъждане вреди за сумата 9 741.20лв., съставляващи платени от
дружеството осигуровки и данъци; съвпадат ли началните моменти на двете
акцесорни претенции за присъждане на обезщетения за забава, т. е. преводите
на сумите за възнагражденията и внасянето в полза на бюджета на сумите за
данъци и осигуровки на един и същи ден ли е осъществено през съответния
месец от исковия период.
При неизпълнение на тези указания в срок решението на Окръжен съд–
гр. Силистра ще бъде обезсилено в съответните отхвърлителна и осъдителна
части по разгледания от първоинстанционния съд оценяем иск за мораторни
4
лихви за сумата 41 696.95 лв. и производството по него - прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5