№ 3078
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110145850 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу А. Р. И., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 2259,86 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ
се в гр. София, ул. „Баба Илийца“ № 47, вх. Б, ет. 6, ап. 42, аб. № 263171, ведно със
законната лихва от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 311,41 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020
г. до 09.02.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия, сумата в размер на 48,69 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
7,91 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
31.03.2020 г. до 09.02.2023 г. върху вземане за главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 10127/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период, но не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Оспорва ответникът да отговаря за пълния размер на
претеднираните суми, а само до размера съответстващ на дела й от съсобствеността. Излага
доводи за недължимост на претендираното вземане за дялово разпределение, както и за
претендираното обезщетение за забава. Релевира и възражение за изтекла погасителна
давност за част от сумите. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца т изразява становище, с което поддържа,
че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответната страна, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер. По възражението за изтекла
погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти и
обстоятелства, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната
давност.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ, в
сила от 17.07.2012 г., „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Цитираните разпоредби от
закона императивно установяват кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване. Видно от посоченото, клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те дължат заплащане на цената на
доставената до имота топлинна енергия. Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г.
на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно – на носителя на вещното
право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие,
като сключването на договора с това трето лице следва да се докаже с всички допустими по
ГПК доказателствени средства.
В разгеждания случай съвкупната преценка на доказателства по делото обуславя извод
за доказаност на твърдяното облигационно правоотношение между страните за доставка на
топлинна енергия в процесния имот през исковия период. Този извод следва от
неоспореното и прието заявление от 08.09.2016 г., от което се установявва, че ответникът А.
Р. И. е подала същото с искане партидата за имота да бъде променена на нейно име. От
представените от третото лице – помагач документи – справки за дялово разпределение за
процесния имот се установява, че партидата е открита именно на ответника А. Р. И..
При така установените обстоятелства съдът намира, че със заявлението-декларация от
19.08.2015 г. (подадено преди исковия период) ответникът А. Р. И. е направила изрично
искане пред ищцовото дружество да му бъде открита партида само на негово име, като това
заявление представлява по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това заявление,
входирало го е при себе си и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния
апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на посочения ответник за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Нещо повече - налице са данни
ищцовото дружество да е променило партидата именно на името на ответника съгласно
направеното от него искане в този смисъл. Следователно чрез изразената от последния воля
2
е породено облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на
топлинна енергия между него и ищцовото дружество. Този извод е в съответствие и с
Общите условия на т, действащи през процесния период. От друга страна по делото са
представени и доказателства, сочещи ответникът да притежава правото на собственост
върху целия имот. Така видно от представения по делото нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека е налице изрично отбелязване, че ответникът заявява, че притежава
правото на собственост върху целия имот.
Предвид изложеното се налага извод, че по делото се установява наличието на
твърдяното облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за процесния
период, по силата на което ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за
ответника е възникнало задължение да заплати дължимата цена.
В разглеждания случай с оглед изявленията на ответника в отговора на исковата молба
безспорни между страните са обстоятелствата, че процесният имот е топлоснабден, като
стойността на доставената топлинна енергия възлиза на сумата, посочена от ищеца в
исковата молба. Тези обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с
доклада по делото, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема същите за
установени.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от
представените изравнителни сметки, третото лице е извършило услугата, като няма данни
работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение по силата на цитираните разпоредби. Между страните не се спори, а и от
представените по делото доказателства – извлечение от сметка, се установява, че дължимата
сума за процесния период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на сумата в размер на
48,69 лева, какъвто е и претендираният от ищеца размер, поради което искът за дялово
разпределение се явява изцяло основателен.
Основният спорен по делото въпрос е дали е налице погасяване на вземанията на
ищеца по давност с оглед своевременно наведеното в този смисъл възражение от ответника.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
24.02.2023 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и
разглежданите искове. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 24.02.2020
г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за
вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила
през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При
това положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2019 г., започва
да тече от 16.07.2019 г., като тригодишният период изтича на 16.07.2022 г. Следва да бъде
отчетено обаче обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
3
време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за
изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Следователно погасени по давност се явяват задълженията за периода от
01.05.2019 г. до 31.10.2019 г., тъй като давността за задължението за месец ноември 2018 г.
изтича на 24.03.2023 г., а същата се счита прекъсната с подаване на заявлението по чл. 410
ГПК на 24.02.2023 г., от който момент се считат предявени разглежданите искове. Предвид
неоспорените и приети по делото фактури погасените по давност вземания за главница за
периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г. възлизат на сумата в общ размер на 97 лева.
Следователно задължението на ответника за потребена топлинна енергия за непогасения по
давност период от 01.11.2019 г. до 30.04.2022 г. възлиза на сумата в общ размер на 2162,86
лева, до който размер и период предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер – отхвърлен.
Доколкото претенцията за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение
касае периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., то се налага извод, че давността за същата не
е изтекла, поради което искът за сумата 48,69 лева – цена на извършена услуга дялово
разпределение през периода 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., се явява основателен и следва да
бъде уважен в цялост.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява
обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.
Така по издадената обща фактура от 31.07.2020 г. се дължи обезщетение за забава от
15.09.2020 г. Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава върху
непогасеното по давност вземане за сумата от 2162,86 лева за периода от 15.09.2020 г. до
09.02.2023 г. възлиза на сумата размер на 298,04 лева, до който размер искът се явява
основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 311,41
лева – отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването заявлението по чл. 410 ГПК, която да е получена от ответника, поради което
акцесорната претенция за сумата от 7,91 лева - обезщетение за забава в размер на законната
4
лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
31.03.2020 г. до 09.02.2023 г., се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани в настоящото производство разноски съразмерно на уважената
част от исковете. Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на
152,56 лева, от които 52,56 лева за платена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Същите съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в
общ размер на 145,69 лева.
Дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство /за платена
държавна такса – 52,56 лева и за юрисконсултско възнаграждение – 50 лева/, определени
съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 97,94 лева.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. В случая е претендирано адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска помощ
на ответника. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101,
пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът следва да откаже да
приложи определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения поради нарушаване на забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. При това
положение за определяне размера на възнаграждението следва да бъде взета предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че вземанията
произтичат от едно и също правоотношение – за доставка на топлинна енергия, които са
характерни за предмета на дейност на ищеца, както и това, че производството не се отличава
с каквато и да било особеност от множеството идентични производства в СРС, по които
ищец е т. Ето защо възнаграждението следва да бъде определено на сумата в размер на 350
лева. Същото определено съразмерно на отхвърлената част от исковете възлиза на сумата в
размер на 18 лева. Следователно в полза на процесуалния представител на ответника –
адвокат В. В. Т. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство в размер на 15,75 лева.
В заповедното производство също се претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38
от Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника. Съдът
предвид изложеното определя възнаграждението на сумата в размер на 50 лева, което
съразмерно на отвхърлената част от исковете възлиза на сумата в размер на 2,25 лева.
Следователно в полза на процесуалния представител на ответника в заповедното
производство - адвокат Р. К. Р. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 2,25 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от т, с ЕИК ,, срещу А. Р. И., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Р. И., ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Баба Илийца“ №
47, вх. Б, ет. 6, ап. 42, дължи на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 2162,86 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2022 г. в
имот, находящ се в гр. София, ул. „Баба Илийца“ № 47, вх. Б, ет. 6, ап. 42, аб. № 263171,
ведно със законната лихва от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
298,04 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 15.09.2020 г. до 09.02.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, както и сумата в размер на 48,69 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г.
5
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
гр. д. № 10127/2023 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
незаплатена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2162,86 лева до пълния
предявен размер от 2259,86 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г., иска за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 298,04 лева до пълния предявен размер от 311,41 лева, както и иска за сумата в
размер на 7,91 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 31.03.2020 г. до 09.02.2023 г. върху вземане за главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. Р. И., ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Баба Илийца“ № 47, вх. Б,
ет. 6, ап. 42, да заплати на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 145,69 лева – разноски в
исковото производство и сумата в размер на 97,94 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
№23Б, да заплати на адв. В. В. Т. , с ЕГН ,, адвокат от САК и с адрес на кантората гр.
София, ж.к. „Лагера“, бл. 44, вх. Б, офис-партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в
размер на 15,75 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
№23Б, да заплати на адв. Р. К. Р. , ЕГН **********, адвокат от САК и с а дрес на кантората
гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. 44, вх. Б, офис-партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в
размер на 2,25 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– т, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6