№ 232
гр. Разград , 10.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно частно гражданско
дело № 20213300500167 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК
Образувано е по частната жалба на адв. Н.Й. против Решение №2600082/26.III.2021 по гр.д.№305/2020 на
ИРС в частта му с характер на определение по чл.248 ГПК, с което съдът е отказал да измени постановеното по
същество на иска за издръжка Решение №260012/5.I.2021г с произнасяне относно дължимото й адвокатско
възнаграждение за оказаната правна помощ на ищцата по делото.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение на
първоинстанционен съд за разноски по чл. 248, ал. 3 ГПК и е допустима.
Доколкото в реквизит на постановеното по същество на спора решение липсва произнасяне за дължими в
хипотеза на чл.38 ЗА разноски, то обжалваното определение, като постановено по реда на чл.248 ГПК за
допълване на акта по същество с произнасяне в частта му за разноските, по арг. на т.8 на ТР № 6/6.XI.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, въпреки липсата на депозиран по реда и в срока на чл.80 ГПК списък за
разноски, е допустимо и валидно постановен съдебен акт.
Въз основа на доказателствата, обсъдени във връзка с доводите на въззивника, в този си състав съдът
намира жалбата за неоснователна.За да остави без уважение искането за изменение на постановеното по същество
на иска решение, с допълване в частта му за разноските, първоинстанционният съд е приел, че не е бил надлежно
сезиран с искане за присъждане на такива по реда на чл.78 ГПК и чл.38 ЗА. В мотиви на отказа си е приел и
липса на доказателства, удостоверяващи надлежното упълномощаване на адв.Й. в хипотеза на чл.38 ЗА.
Първоинстанционното производство е било образувано по иск за издръжка, предявен от малолетната
Ренгинар Мюведин чрез нейната майка и законна представителка - Т.Т. срещу бащата на детето-Н.Н.. Следва да
се отбележи, че по отношение на ответника делото е разгледано и решено по същество в хипотеза на чл.47, ал.6
ГПК - в негово отсъствие и без назначен му в производството особен представител.
В реквизит на исковата молба е обективирано особено искане на ищцата за предоставяне на безплатна
правна помощ в хипотеза на чл.94 и сл. ГПК. Като в подкрепа на искането си е приложила декларации,
удостоверяващи семейното, финансовото и имущественото й състояние, доказващи предпоставките за
предоставяне на исканата по реда на чл.94 и сл ГПК правна помощ. Видно от материалите по делото, в
1
нарушение на вменените по му по см. на чл.2 ГПК задължения, първоинстанционният съд не е обективирал -
позитивно или негативно произнасяне по това, своевременно направено от страната искане. Съгласно чл.2ГПК
българският съд е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена молба за защита на лични и имуществени
субективни права, която отговоря на нормативните изисквания за нейната допустимост и редовност. Правната
същност на предоставянето на безплатна правна помощ е аналогична с института на чл. 83, ал. 2 ГПК, съгласно
който съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и разноски и да
освободи страна от внасянето им, ако тя е физическо лице. Двата института имат социални функции и целят да не
бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани. Страните по делото не могат да бъдат лишени от
възможността да направят такива искания пред съда по делото, докато същото е висящо или в срока за обжалване
на определението по чл. 77 от ГПК, с което съдът е постановил принудителното събиране на дължимите суми.
При надлежно направено от страната искане по чл. 95 от ГПК или по чл. 83, ал. 3 от ГПК, спират да текат
предвидените в закона други процесуални срокове, преди съда да се произнесе по така направеното искане.
Така допуснатото процесуално нарушение не е въведено в предмет на настоящото производство и в този
си състав съдът не разполага с правомощия за отстраняването му.
В хипотеза на чл.94 и сл ГПК процесуалното представителство на поискалата правна помощ страна се
осъществява от служебно назначен с разпореждане на съда адвокат, чието възнаграждение се поема от
републиканския бюджет. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП, заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на Националното бюро за правна помощ, като видът и количеството на извършената дейност се
удостоверяват съгласно чл. 38 ЗПП с писмен отчет на адвоката по образец, утвърден от Националното бюро за
правна помощ. Посоченият отчет се подава за съдебните производства - с приключване на производството пред
съответната инстанция и Адвокатският съвет проверява и заверява, като предлага размер на възнаграждението,
съобразно вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ в рамките на наредбата по чл. 37, ал. 1
ЗПП. Според разпоредбата на чл. 39 ЗПП, заплащането на предоставената правна помощ се извършва от НБПП по
банков път въз основа на отчета по чл. 38 ЗПП и решение на председателя на НБПП.
По делото установено, че адв. Й. е участвала в с.з. като процесуален представител на малолетната ищца
ведно с лично явилата се Т.Т.-майка и законен представител на ищца. По делото не се установява в приложение-
договор за правна помощ или пълномощно, легитимиращо адв. Й. като надлежно упълномощен от страната
процесуален представител. Въпреки това, видно от протокола на провелото се на 30.XII.2020-първо и единствено
по делото с.з., същата е била приета от съда като процесуално представляваща ищцата като не е отразено
изрично устното упълномощаване от присъстващия в с.з. законен представител на детето, съгл. изискванията
на чл.33 ГПК .
Както с исковата молба, така и в пледоария по същество, страната не е волеизявила искане за
присъждане на разноски.
Допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не
съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е
сезиран, в определените от ищеца рамки, а съгл. предвиденото в чл.8 ГПК, при постановяване на актовете си,
съдът дължи изрично произнасяне и по искането на страната за разноски.
Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна
самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно
произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В случая, както правилно е приели
първоинсанционния съд, такова искане не е било депозирано. Т.е., с постановеният по същество на иска акт,
съдът не е дължал произнасяне за разноски, поради което правилно и законосъоразно е оставил молбата за
допълване на същото в условията на чл.248 ГТПК без уважение.
По изложените мотиви, РОС
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от адв. Н.Й. против Решение №2600082/26.III.2021 по гр.д.
№305/2020 на ИРС в частта му с характер на определение по чл.248 ГПК, с което съдът е отказал да измени
постановеното по същество на иска за издръжка Решение №260012/5.I.2021г с произнасяне относно дължимото
й адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ на ищцата по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3