РЕШЕНИЕ
№ 1762
гр. Варна, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110107370 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Ж. Т. Р., с която се
претендира да бъде осъдено „****“ ****, да й заплати сумата от ***лева - платена без
основание като неустойка по нищожна клауза уредена в т. 6 от договор за заем -
потребителски кредит № *****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на иска – *****г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се сочи, че между страните имало сключен договор за заем, в
който била предвидена и клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение от
страна на заемополучателя-ищец, изразяващо се банкова гаранция или поръчител.
Предварително предвидената неустойка била начислена в погасителния план и платена
впоследствие от ищеца ведно с всички други суми. Сочи се, че уговорката за
предоставяне на обезпечение и респективно неустойка при непредставяне са
противоречащи на императивни норми на ЗПК и добрите нрави по см. на чл. 26 ал. 1
пр. 3 ЗЗД. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор
от редовно уведомения ответник, с който изразява становище, че признава иска като
основателен. Счита, че с поведението си не е дал повод за предявяването на иска, като
едновременно с това твърди, че няма да плати претендираното вземане, преди
постановяване на съдебното решение по делото и въпреки това намира за приложима
1
разпоредбата на чл. 78 ал.2 ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 28.10.2021г ., ищецът е
изразил молба да бъде постановено решение при признание на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на
иска от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да
постанови решение. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че
правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното
правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на
двете страни. От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника
може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по
съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/. В този
случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да
обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява
решение си само въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. С писмена молба в срока за отговор, ответникът е
направил изрично изявление за признание на претенцията на ищеца. Спазени са и
изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона
или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда. Съдът е съобщил в присъствието на ответника за приетия от него ред за
разглеждане на делото, който не е възразил.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявения иск по чл.
55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. По
изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това.
Във връзка с исканията на страните за присъждане на разноски, ВРС намира, че
такива се следват на ищеца.
Съобразно чл. 78 ал.2 от ГПК, разноските се възлагат на ищеца при наличието
на двете кумулативно изискуеми предпоставки – липса на извънпроцесуално
поведение на ответника, даващо повод за завеждане на иска и изявление в
производството за признаване на иска. Цитираната норма освобождава ответника от
отговорността за разноските, като същевременно санкционира онзи ищец, който би
могъл да постигне целения правен резултат извънсъдебно.
В случая ответното дружество признава иска, но и след завеждане на исковата
молба не е платило вземането, като изрично заявява, че ще го стори след съдебна
санкция. Наличието на искане за съдебна санкция води до извод, не само за наличие на
2
извънпроцесуално поведение даващо повод за завеждане на иск, но и за продължаване
на това поведение в хода на съдебното производство. След като е дал повод за
завеждане на иска, ответникът носи отговорността за направените от ищеца разноски.
На ищеца следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса. На
представлявалия го адвокат следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 ал. 2 ЗА, което съдът определя в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД „****“ **** ЕИК ***** да
заплати на Ж. Т. Р. ЕГН ********** сумата от **** лева - платена без основание като
неустойка по нищожна клауза уредена в т. 6 от договор за заем - потребителски кредит
№ *****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска – *****г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК „******“ *****, ЕИК ***** да
заплати на Ж. Т. Р. ЕГН ********** сумата от 50 лева, представляваща сторените в
производството съдебно-деловодни разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК „******“ ****, ЕИК **** да
заплати на адвокат П.Й. Н. – ВАК сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3