Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 29.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на първи
декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9197 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от Р.Б.С., В.А.С., Р.А.С., В.А.С. и А.А.С. искова молба, с която
молят ответникът З. „Б.и.“ АД да бъде осъден да им заплати по 100 000 лева,
частични искове от сумата от 200 000 лева, представляващи обезщетения за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на А. А.С. при
ПТП, настъпило на 14.09.2014 г.
Твърдят
в исковата си молба, че на 14.09.2014 г. около 20.30 часа на път I-8 в посока
гр. Септември, обл. Пазарджик при кръстовище със с. Лозен настъпило ПТП между
л.а. „Опел“, модел „Омега“ с ДК № ******, управляван от И.Л.Д. и велосипедиста А.
А.С.. При ПТП С. получил тежки телесни травми, несъвместими с живота. Вина за
настъпване на процесното ПТП имал водачът на „Опел Омега“, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответното дружество.
Ищците
търпели неизмерими болки и страдания от загубата на А.С., чиято смърт поставила
край на пълноценен и щастлив семеен живот. Особено интензивни били страданията
на родителите на А.С. - В. и А., които не могли да се справят със загубата на
детето си. Със смъртта на А. ищците загубили морална, съпружеска, родителска и
синовна опора, вместо което се сблъскали с непреодолими страдания, стрес и
постоянна тревожност. Молят да им бъдат заплатени обезщетения от по
100 000 лева на всеки от тях, ведно със законните лихви от 14.09.2014 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът
З. „Б.и.“ АД е подал отговор, в който оспорва исковете по основание и размер.
Възразява за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на А.С.,
който не пропуснал движещия се по път с предимство автомобил и управлявал
велосипеда в нетрезво състояние.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Въз
основа на изключително пестеливите свидетелски показания на водача на л.а.
„Опел Омега“ И.Д., подсъдим в образуваното срещу него наказателно производство
за процесното ПТП, както и на данните от протокол за оглед на
местопроизшествието и фотоалбум е изготвена авто-техническа експертиза, която е
описала механизма на ПТП. Л.а. „Опел Омега“, управляван от И.Д. се е движил със
скорост 75 км/ч по пътя в посока от гр. София към с. Лозен и гр. Пазарджик в
тъмната част на денонощието и при суха пътна настилка. При приближаване на
кръстовището за ТМС-Лозен по напречния път отдясно се е движил велосипедистът А.С..
Велосипедът бил със светлоотразители, които се виждали отдалеч (над 100 м).
Лекият автомобил предприел спиране, но ударил с предната си дясна част задна
лява вилка на велосипеда, десния курбел и десния педал, а след това - и
велосипедиста с левия си преден калник и предна дясна колона, след което се
установил на 28 м след мястото на произшествието. От удара велосипедът и
велосипедистът били отхвърлени напред и надясно, при което С. получил
смъртоносни наранявания.
Велосипедистът
се движил със скорост 13.5 км/ч, а л.а. „Опел Омега“ - със 75 км/ч, при което
опасната му зона на спиране била 61 м. Към момента, в който велосипедистът
навлизал в платното за движение водачът на автомобила имал възможност да спре
преди мястото на удара и да предотврати произшествието при условие, че
велосипедистът се е движил с бавно и спокойно въртене на педалите. При скорост,
по-висока от 13.5 км/ч ударът е бил непредотвратим за водача на л.а. „Опел
Омега“. Наличните на велосипеда светлоотразители са го направили видим за
автомобила на разстояние над 150 м.
Вещото
лице д-р Г. е заключил, че вследствие действието на твърд тъп предмет и по
начин, описан като механизъм на процесното ПТП, С. е получил тежка
черепно-мозъчна травма и мозъчен оток с притискане на жизненоважни мозъчни
центрове.
При
съдебно-химическото изследване на кръв, взета от трупа на А.С. се е установило
наличие на алкохол с концентрация 3.76°, отговаряща на тежка степен на
алкохолно опиване. При концентрация над 1.5° индивидуалните различия в
поведението на поелите алкохол отпадали. Над 2.5° се изявявало тежко токсично
въЗ.ействие на алкохола върху централната нервна система с изявени признаци на
потискане на всички функции на централната нервна система и рязко влошаване на
неврологичните симптоми, тежки нарушения на мисловната дейност, нарушено
равновесие и координация на движенията, промени в съобразителността и
ориентировката, вниманието, забавени реакции, намалена зрителна острота и
периферно зрение и др. В случая А.С. бил с намалени възможности за правилно
възприемане на пътната обстановка и нарушена способност да взима решения в
критична ситуация и предприемане на адекватни действия.
По
делото са ангажирани гласни доказателства за отношенията между пострадалия А.С.
и неговите родственици - ищци в настоящото производство.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.),
като нормата е приложима към спорното материално правоотношение, предвид § 22
от ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни
договори, сключени до влизане в сила на действащия към момента на постановяване
на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основават
на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между собственика на л.а. „Опел“, модел „Омега“ с ДК № ****** и ЗД „Б.и.“ АД, което
правоотношение се установява от приетата по делото полица за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите № 02114001347068 от 13.05.2014 г.,
със срок на валидност от 13.05.2014 г. до 13.05.2015 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е необходимо,
освен наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и застрахователя, и
всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Установява
се от заключението на съдебната авто-техническа експертиза, че за водача на
лекия автомобил И.Д. велосипедистът е бил видим, предвид оборудването на
управляваното от С. превозно средство със светлоотразители. Видимостта е била
на разстояние от повече от 150 м и при управление на лекия автомобил от Д. със
скорост, позволяваща му да контролира непрекъснатото автомобила, той е могъл да
задейства своевременно аварийната система, за да предотврати удара. Нещо
повече, предвид безспорно установената наличност на алкохол в кръвта на С.,
скоростта му на движение не е била над 13.5 км/ч и е позволявала на водача на
лекия автомобил да реагира по начин да съобрази поведението си с нормата на чл.
5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, като прояви внимание и предпазливост към уязвимите
участници в движението, сред които и водачите на двуколесни пътни превозни
средства.
Причината
за настъпване на произшествието е нарушението на правилата за движение по
пътищата от страна на И.Д., който не е контролирал непрекъснато управляваното
от него превозно средство (чл. 20, ал. 1 от ЗДвП) и не е проявил нужното
внимание към намиращия се на пътното платно велосипедист (чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП).
Заключението
на вещото лице А. съдът кредитира като обективно и компетентно, сочещо на
реализирано противоправно поведение от страна на водача на застрахованото при
ответното дружество МПС.
От правна
страна се доказа осъществяването на всички елементи от фактическия състав на
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и
съответно на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Обсъдените доказателства формират извода, че са налице всички
предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Установява
се от приетото по делото удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. №
235/24.09.2014 г. на кметство с. Лозен, община Септември, обл. Пазарджик, че Р.Б.С.
е съпруга на А.С., Р.С. и В.С. - негови низходящи, а В.С. и А.С. – родители на
пострадалия при процесното ПТП.
Свидетелката
М.Б.разказва за живота на семейството на А. до смъртта му през 2014 г. Всички
били много задружни, поддържали близки отношения и се събирали по няколко пъти
месечно. Особено тежко преживяла загубата на А. съпругата му Р.. Тъй като имала
здравословни проблеми, докато бил жив, съпругът й се грижил за нея. В
продължение на повече от тридесет години двамата живеели в разбирателство,
създали дом, деца и се радвали на внуци. А. работел на две места, но намирал
време да помага и на дъщеря си В. в грижите за децата й, особено след развода
й. Вземал ги от детски и учебни заведения, докато била на работа. Оказвал й и
финансова подкрепа.
Липсата на
А. чувствал и Р., който живеел при родителите си заедно със съпругата си. Въпреки
опитите си да не натоварва останалите с мъката си, понякога се отпускал и
споделял трудностите да се справи със загубата на баща си.
Несъмнено в живота на В. и А. най-трагичният момент е
внезапната смърт на сина им А.. Животът им е белязан от най-жестоките събития в
живота на всеки родител - загубата на дете. Веднъж преживели смъртта на единия
от синовете си, през 2014 г. ежедневието им отново е белязано от тъга и сълзи
по липсващия им син. Въпреки че не са живели постоянно с А., домът им е бил в
близост до него и са поддържали близки отношения.
От събраните по делото доказателства се установяват
претърпените от ищците болки и страдания от внезапната загуба на техния съпруг,
син и баща. Отношенията между всеки от тях и А. са били са били изключително
топли и са се основавали на обич и взаимопомощ. Съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г.
ищците са активно материално правно легитимирани да претендират обезщетения за
болките и страдания от виновно причинената смърт на техния родственик.
Като взе
предвид всички гореизложени обстоятелства, възрастта на пострадалия – 58 години
към датата на процесното ПТП, отношенията на пострадалия с ищците и внезапната му
смърт и съобразявайки се с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД
съдът счита, че претенциите от 100 000 лева обезщетения за неимуществени
вреди са изцяло основателни.
Паричният
еквивалент на болките и страданията не е в състояние да отрази напълно степента
на значимост на починалия в живота на ищците, но е едИ.твеният възможен начин
да бъдат частично компенсирани за липсата на присъствието на А.С. в живота им.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на А.С..
По
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението
си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е съЗ.ал условия или
е улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде
конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС,
II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до
уврежданията, в случая – летален изход. За този факт, доколкото възражението е
направено от ответника и го ползва при положителното му установяване
доказателствена тежест носи навелият го (застрахователят по гражданската
отговорност на делинквента).
Установява
се от събраните по делото доказателства, че А.С. е излязъл на път с предимство,
като преди това е имало знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство.“ Мястото на удара показва, че С. е навлязъл на главния път, където
е бил видим за водача на лекия автомобил И.Д.. Произшествието обаче е настъпило
в тъмната част на денонощието, което означава, че С. също е могъл да възприеме
приближаващото пътно превозно средство и да изчака преминаването му, за да се
включи в движението по главния път. Невъзможността на пострадалия да прецени
пътната обстановка и да съобрази поведението си с нея се дължи на поетото от
него количество алкохол, довело до тежка степен на алкохолно опиянение.
Като
съобрази гореизложеното и предвид доказаното възражение на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на А.С., съдът счита, че
определеното обезщетение следва да бъде редуцирано с ¼, или на ищците се
дължат сумите от по 80 000 лева.
Ответникът
не доказва да е заплатил обезщетения на ищците, поради което следва да бъде
осъден да ги заплати в така определените размери.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗ.. По силата на чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.)
застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. По тези съображения законната лихва върху обезщетението се
дължи от датата на увреждането – 14.09.2014 г.
Ищците
са освободени от заплащане на държавна такса и разноски, поради което
ответникът дължи, съразмерно на уважената част от исковете, да заплати по
сметка на СГС сумата от 16 000 лева държавна такса и 240 лева депозит за
експертиза по делото.
Ищците
са били представлявани от адвокат, който им е оказал безплатна правна помощ,
съгласно приложените договори за правна защита и съдействие, поради което
следва да му бъде присъдено възнаграждение на стойност 16 944 лева.
Претенция
за разноски е направил и ответникът. По делото са налице доказателства за
разноски в размер на 355 лева, от които ищците следва да заплатят 71 лева, или
по 14.20 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД, З. „Б.И.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.Б.С., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 80 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от смъртта на нейния съпруг А. А.С., настъпила
на 14.09.2014 г. вследствие на ПТП по вина на застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника И.Л.Д., ведно със
законната лихва от 14.09.2014 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лева, частичен иск от
сумата от 200 000 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД, З. „Б.И.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.А.С., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 80 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от смъртта на нейния баща А. А.С., настъпила
на 14.09.2014 г. вследствие на ПТП по вина на застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника И.Л.Д., ведно със
законната лихва от 14.09.2014 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лева, частичен иск от
сумата от 200 000 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД, З. „Б.И.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.А.С., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 80 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от смъртта на неговия баща А. А.С., настъпила
на 14.09.2014 г. вследствие на ПТП по вина на застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника И.Л.Д., ведно със
законната лихва от 14.09.2014 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лева, частичен иск от
сумата от 200 000 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗ., З. „Б.И.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.А.С., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 80 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от смъртта на нейния син А. А.С., настъпила
на 14.09.2014 г. вследствие на ПТП по вина на застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника И.Л.Д., ведно със
законната лихва от 14.09.2014 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лева, частичен иск от
сумата от 200 000 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗ., ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.А.С., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 80 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от смъртта на неговия син А. А.С., настъпила
на 14.09.2014 г. вследствие на ПТП по вина на застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника И.Л.Д., ведно със
законната лихва от 14.09.2014 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лева, частичен иск от
сумата от 200 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗД „Б.И.” АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 16 000 лева и 240 лева депозит за експертиза.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. ч. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на адвокат Н. Н.Д., с адрес *** сумата от 16 944 лева
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Р.Б.С., ЕГН **********,
с адрес ***, В.А.С., ЕГН **********, с адрес ***, Р.А.С., ЕГН **********, с
адрес ***, В.А.С., ЕГН **********, с адрес *** и А.А.С., ЕГН **********, с
адрес *** да заплатят на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** по 14.20 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: