Р Е Ш Е Н И Е
№ 476 16.12.2019
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско отделение, трети въззивен състав
на ………….…четвърти декември…..…… две хиляди и деветнадесета
година
в публично съдебно заседание
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С участието на секретаря……Р.Р………………….…………………………….
И прокурора
……………………………………………..…………………………
като разгледа
докладваното от съдия Петкова…..……..………………………..
Въззивно гражданско дело
…………….№ 708 по описа за 2019 година………,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 391/10.06.2019 година,
постановено по гр.д. № 1901/2018 година, РС-Хасково е уважил (частично) предявения
от „БМК Солар Енерджи“ ЕООД – Хасково срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД – София
иск с правно основание чл. 385 и сл. от
Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от ЗЗД, като е осъдил ответника
да заплати на ищеца сумата 8200 лева с ДДС, представляваща обезщетение за
причинени в резултат на възникнало на 16.05.2018 година застрахователно събитие
имуществени вреди по товарен автомобил „Мерцедес Актрос 1831“ с рег. № ***,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
06.08.2018 година до окончателното изплащане. В останалата част до пълния
предявен размер искът е отхвърлен като неоснователен.
Недоволен от така постановеното решение,
в осъдителната му част, е останал ответникът в първоинстанционото производство
„ДЗИ-Общо застраховане“ – София. Подават в срок въззивна жалба, с която
въвеждат оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт. Въззивникът намира решението за необосновано, доколкото
районният съд не бил обсъдил в пълнота техните възражения, въведени в
първоинстанционното производство. Ищецът не притежавал материалното право да претендира процесното
обезщетение, доколкото не бил страна по процесния застрахователен договор. В
тази връзка, за „БМК Солар Енерджи“ ЕООД липсвал правен интерес и активната
процесуална легитимация за водене на настоящия процес, поради което искът
следвало да бъде отхвърлен изцяло. В условията на евентуалност въззивникът
заявява, че искът е и недоказан. Първоинстанционният съд неправилно бил
изчислил размера на обезщетението по процесната щета. Застрахователят не дължал
заплащането на сумата 1800 лева за транспортните разходи на увредения
автомобил, тъй като процесната полица нямала такова покритие. Освен това, от
изчисленото от вещото лице обезщетение в размер на 6400 лева следвало да бъде
извадена сумата 382,50 лева, представляваща дължими и неплатени от
застрахования три вноски от застрахователната премия, уговорени с процесната
полица. Неправилна била и констатацията на съда за това, че процесните щети
били отстранени. Неправилно било решението и в частта за присъждане на лихви
върху главницата – застрахователят-ответник бил изискал от ищеца представяне на
удостоверение за банкова сметка, ***. Поради това, на основание чл. 380 ал. 3 КЗ застрахователят не дължал лихви по чл. 409 от КЗ. Същото се отнасяло и за
дължимостта на разноските. Ако ищецът бил предоставил банковата си сметка,
застрахователят щял да му преведе определената по щетата сума 4525 лева, т.е. в
тази част ответникът не бил дал повод за завеждане на делото. Излагат се и
доводи за недопустимост на предявения иск поради неспазване на срока по чл. 380
ал. 1 КЗ, който според въззивника е щял да изтече най-рано на 18.11.2018
година. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, се прави
искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло или да бъде намален размерът на присъденото
обезщетение. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В установения от закона срок въззиваемият „БМК Солар Енерджи“ ЕООД -
Хасково подава писмен отговор на въззивната жалба. Намира атакуваното решение правилно,
законосъобразно и обосновано в частта, в която искът е уважен и моли въззивния
съд да го потвърди. Настоява, че едва в съдебното производство застрахователят
е оспорил материалната и процесуалната легитимация на „БМК Солар Енерджи“ ЕООД да търси процесното обезщетение. Цялата
кореспонденция във връзка с щетата била водена именно с ищцовото дружество, а и
застрахователят се бил произнесъл в полза на същото, макар и определеният
размер на обезщетението бил незадоволителен. Въззиваемият счита, че е спазил
задълженията си по чл. 380 ал. 1 КЗ, като представил всички необходими
документи за произнасяне от страна на застрахователя, които документи доказвали
именно неговото материално право да претендира и да получи обезщетение по
процесната щета. Акцентува върху обстоятелството, че районният съд присъдил
значително по-малък размер обезщетение, в сравнение със стойността на необходимите
възстановителни разходи по представената проформа-фактура. Въззиваемият счита,
че въззивникът превратно тълкува мотивите на съда в частта относно тълкуване на
клаузите по раздел 4, т. 4 и т. 5 от Общите условия на застрахователя-ответник.
Настоява, че сключеният застрахователен договор с неговия праводател създава за
ответника задължение да заплати разходите по повод репатрирането на опожарения автомобил.
С тези и останалите доводи, изложени в отговора, въззиваемото дружество прави
искане за потвърждаване на атакуваното решение като правилно. Претендира
деловодни разноски за въззивното производство.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания. В
с.з. пред ХОС е представен договор за цесия от 26.07.2019 година, т.е. сключен
след приключване на първоинстанционното производство. Договорът е приет като
доказателство и от него се установява прехвърляне от „Б.Л.Лизинг“ АД – София на
„БМК Солар Енерджи“ ЕООД на вземането по процесната застрахователна полица в
присъдения от ХРС размер.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на
страните, констатира следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ХОС намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По
отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията на въззивника съдът намира следното:
При разглеждането на спора районният съд е събрал всички съотносими към
спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до
правилни и законосъобразни фактически, а след това и правни изводи. Не са
допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото.
Анализът им е съвкупен, правилен и пълен. Въззивният съд изцяло споделя
възприетата от РС фактическа обстановка, без да се налага същата да се
преповтаря.
Районният съд е дал задълбочени отговори на
всички поставени от страните въпроси и доводи. Във въззивното производство не
се представиха нови доказателства, които да са основание да бъде направен
извод, различен от направения от първоинстанционния съд.
ХОС намира за правилен извода на
първоинстанционния съд за наличие на първата предпоставка за основателност на
предявения иск, а именно наличие на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по повод увреденото имущество към датата на застрахователното
събитие. Неоснователно е въведеното от
въззивника възражение за липса на активната материалноправна легитимация на
ищеца да претендира, а след това и да получи застрахователното обезщетение по
този договор. Действително, видно от полица „Автомобилна застраховка Каско +“,
застрахователното правоотношение е създадено между „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД
като застраховател и „Б.Л.Лизинг“ АД –
София като застрахован. Но разгледани в съвкупност лизинговият договор, сключен
между „Б.Л.Лизинг“ АД като лизингодател и „Млека Транс“ ЕООД като
лизингополучател (чл. 8 ал. 5), договор за наем и анекс към договор за наем от 01.11.2017
година сключен между лизингополучателя „Млека Транс“ ЕООД и настоящия ищец „БМК
Солар Енерджи“, както и декларация-съгласие от 21.02.2019 година, дадена от
страната в застрахователния договор „Б.Л.Лизинг“ АД, дават основание за следния
извод: На дружеството-ищец е било надлежно делегирано правомощието да упражнява
правата и задълженията по процесната застрахователна полица, а и във връзка с
реализирането на правата на „Б.Л.Лизинг“ АД пред застрахователя-ответник. Освен
това, изпълнението на задълженията по застрахователния договор от „БМК Солар Енерджи“ ЕООД (за плащане на
застрахователните вноски) несъмнено е било със знанието и без противопоставянето
на застрахователя-ответник. Очевидно именно по тази причина кореспонденцията
във връзка с образуваната щета е била водена между застрахователя и ищеца „БМК
Солар Енерджи“ ЕООД, като в производството пред застрахователя,
дружеството-ответник не е имало възражения в тази насока, респ. за ненадлежен
платец на застрахователните вноски и за липса на право на „БМК Солар Енерджи“ ЕООД
да получи обезщетение за процесното застрахователно събитие. Дори в
констативния протокол от 13.06.2018 година, съставен по възлагане от
застрахователя с писмо изх. № ОЗ-619/07.06.2018 година, „БМК Солар Енерджи“
ЕООД се цитира като собственик на опожареното МПС. Макар и това посочване не
отговаря на обективното състояние на собствеността върху автомобила, възприетият
от дружеството-въззивник начин на кореспонденция, приемане и изискване на
документи именно от „БМК Солар Енерджи“ ЕООД, разкрива съгласието на
застрахователя по въпроса, че правото да получи обезщетение принадлежи на
правоприемника на лицето, с което е договаряло.
Неоснователно е и възражението за недоказаност на
иска. Страните са обвързани със застрахователно правоотношение по полица „Каско
+“. Т.е. приложими са Общите условия на „ДЗИ-Общо застраховане“ АД за
„Автомобилна застраховка Каско +“, представени по делото от ищеца с исковата
молба и неоспорени от ответника (л. 8-11). Така, според раздел II: “Каско“, т. 2.1.2.3, пожар, възникнал по време на
движение на МПС, каквото именно е процесното застрахователно събитие, се явява покрит
риск. В т. 14.4 от същите ОУ е предвидено, че при настъпване на застрахователни
събития на територията на Република България за МПС с общо тегло над 4 т, в
резултат на които МПС е обездвижено, застрахователят възстановява разумно
направените разходи за репатриране на МПС до най - близкото място за ремонт,
срещу представени разходни документи. По делото е доказано заплащането от ищеца
на транспортните разходи по извозването на увредения автомобил, който е именно
от визираната в т. 14.4. категория, до мястото, където е възможно извършването
на ремонта му. Поради това и в съответствие с предложеното условие в ОУ при сключването на договора,
застрахователят дължи да възстанови тези разноски до размера, установен от
вещото лице – 1800 лева.
Правилни са изводите на РС и относно това, че при така
конституираните страни по делото, липсва възможност за извършване на прихващане
между дължимото на ищеца обезщетение и невнесени застрахователни вноски в размер на сумата 382,50 лева. Неоснователни
са оплакванията на въззивника за недължимост на присъдената от РС лихва. Тук
следва да се има предвид, че ищецът е претендирал и му е присъдена единствено
законната лихва по чл. 86 ЗЗД от датата на подаване на исковата молба до
окончателното разплащане, която лихва не спада към визираните в чл. 380 ал. 3
вр. чл. 409 КЗ изключения, а се дължи на общо основание като последица от
уважаване на главната претенция. Освен това, в конкретния случай причината за
неизплащането на определеното от застрахователя-ответник обезщетение не се
явява непредоставянето на банковата сметка, а това, че дружеството-ищец не е
приело размера на определеното му от застрахователя обезщетение и не се е
стигнало до сключване на извънсъдебно споразумение. Дружеството-ищец не е било
длъжено да се съгласи, а фактът, че по съдебен ред е установено, че
предложеното от застрахователя обезщетение е било занижено, води до извода, че
именно „ДЗИ-Общо застраховане“ АД е станало причина за повдигане на настоящия
съдебен спор. Следователно, следва да понесе последици под формата на възлагане
на понесените от насрещната страна деловодни разноски, съобразно уважената част
от иска.
Поради гореизложеното въззивната жалба се явяват
неоснователна, а атакуваното решение – валидно, допустимо, правилно и следва да
бъде потвърдено. Въззивният съд споделя и останалите фактически и правни изводи
на РС – Хасково и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
обжалваното решение.
С оглед изхода на делото, претенцията на въззиваемия
за деловодни разноски е основателна и „ДЗИ-Общо застраховане“ АД следва да бъде
осъдено да му заплати сумата 150 лева – адвокатско възнаграждение, за
заплащането на което са представени надлежни доказателства. Съгласно правилото
по чл. 78 ал. 1 ГПК, при уважаване на иска на възстановяване подлежат
разноските за адвокат, но само за един. Това правило намира приложение и във
възивното производство, както и в хипотезата на чл. 78 ал. 3 ГПК. Поради това и
с оглед възлагане на въззивника на разноски за един адвокат, претендираното
юрисконсултско възнаграждение не се следва.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 391
от 10.06.2019 година, постановено по гражданско дело № 1901 по описа на РС-Хасково
за 2018 година, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Витоша“ №
89Б да заплати на „БМК Солар Енерджи“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Хасково, Северна индустриална зона, к-с „Сердика“,
сумата 150 лева – деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.