РЕШЕНИЕ
№ 335
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500480 по описа за 2022 година
Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по жалба от В. Г. К. от гр.***, чрез адв. В.Л.К. против
Разпореждане от 17.01.2022г. постановено по изп.д.№ 203/ 2013г. по описа на
ЧСИ Л.Мурджанова, рег.№ 819, район на действие ОС-Пловдив, с което е
отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалвания
отказ за прекратяване на изпълнителното производство и постановяване
прекратяването му чрез издаване на постановление на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски по
делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
Постъпил е отговор по жалбата от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, чрез
юриск.П.П., взискател в изпълнителното производство, оспорва се жалбата
като неоснователна, като се счита, че редовно са изисквани изпълнителни
действия от взискателя и предприемани такива от ЧСИ, поради което не е
налице претендираното основание за прекратяване на изп.производство на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Моли да се отхвърли жалбата като
неоснователна, претендира се присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.1 ГПК от ЧСИ Л.Мурджанова, в
които се излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна, легитимирана в качеството на длъжник
да обжалва отказ на съдебен изпълнител за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.435, ал.2, т.6 ГПК, подадена е в срока по
чл.436, ал.1, поради което като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Изпълнителното производство е образувано по молба от 13.02.2013г. от
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против жалбоподателката за събиране
на вземания по издаден ИЛ от 21.12.2012г. по ч.гр.д.№ 18995/ 2012г. по описа
на РС-Пловдив. След образуване на изпълнителното производство, с
Разпореждане от 11.03.2013г. е насрочен опис на движими вещи в дома на
длъжницата за датата 07.06.2013г. За насрочения опис на движими вещи е
предприето уведомяване на длъжницата, но лицето не е било намерено на
адреса, видно от разписка от 13.03.2013г. С Протокол от 07.6.2013г. е
разпоредено неизвършване на насрочения на датата 07.06.2013г. опис поради
неполучаване на съобщението за него от длъжницата.
Последвало е Искане за извършване на действия с вх.6564 от 27.05.2015г.,
инициирани от взискателя „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД , с които е
поискано освен справки и насрочване на опис на вещи в дома на длъжницата,
така и налагане на запор на тр.възнаграждение/ пенсия, както и налагане на
възбрани на притежавани от длъжника имоти. На 12.08.2016г. е поискано от
взискателя проверка на гражданското и имущественото състояние на
длъжника, пристъпване към изпълнение върху притежавани недвижими
имоти, движими вещи и вземания от трети лица, като в същия ден на
искането е наложен от ЧСИ запор на пенсията на длъжника. С молба от
03.10.2017г. взискателят е поискал освен извършването на справка за
притежавани банкови сметки, така и налагане на запор върху същите, в
резултат на което на 28.11.2017г е наложен запор на банкови сметки на
длъжницата. Идентично искане е било депозирано от взискателя и на
18.10.2018г. за извършване на справка върху банкови сметки и запорирането
2
им, както и насрочване на опис на движими вещи, насрочен с разпореждане
от 14.08.2019г.. Последвали са искане от 09.09.2019г. за извършване на
справки и предприемане на изп.действия и пристъпване към изпълнение
върху недвижими имоти на длъжника и движими вещи, насрочен е опис на
движими вещи. Депозирана е била идентична молба на 30.09.2020г. , по
която с разпореждане от 23.10.2020г. е насрочен опис на движими вещи в
дома на длъжника. На 27.10.2021г. взискателят е поискал справка за
имущество, налагане на запор на вземания и възбрана на имоти на длъжника,
след което с разпореждане от 12.11.2021г.е вписана възбрана върху собствен
на длъжника недвижим имот, а на 18.03.2022г. – насрочен опис на движими
вещи в дома на длъжника.
С т.10 на ТР №2/ 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени тълкувателни
разяснения относно юридическите факти, прекъсващи давността съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД,
обобщени в разпоредбата като предприемане на действия за принудително изпълнение на
вземането, касаещи материално - правния институт на погасителната давност. Същите
юридически факти се отнасят и за прекъсване изтичането на двугодишния процесуален срок
за проявление на предпоставките за перемиране на делото по силата на Закона на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, доколкото съобразно цитираното тълкувателно решение при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния изпълнителен способ, както и, че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Сред нелимитивно
изброените с тълкувателното решение процесуални действия в изпълнителния процес се
посочват : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания
от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на показана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязло в сила разпределение и др.
Така в периода след образуване на изпълнителното производство на
13.02.2013г. до 12.11.2021г са налице предприемани като цяло процесуални
действия, инициирани от взискателя и извършени от ЧСИ, сред които
3
налагането на възбрана върху собствен на длъжника НИ, налагане на запор
върху пенсия на длъжника, съответно вземания на длъжника по банкови
сметки, които са годни да прекъснат срока за перемиране на делото. За част
от посочения период обаче – в рамките на периода от образуване на
изпълнителното дело на 13.02.2013г. до 27.05.2015 г., на датата 11.03.2013г. е
бил насрочен опис на движими вещи, което насрочване не е годно да
прекъсне давността. В този период, вкл. от извършеното процесуално
действие - насрочване на опис на датата 11.03.2013г., който опис не е бил
проведен поради ненамиране на длъжницата на адреса, до 27.05.2015 г не са
били поискани или предприемани като цяло процесуални действия, не само
такива, годни да прекъснат изтичането на двугодишния срок за перемиране
на делото, по смисъла на ТР №2/ 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на
ВКС. По отношение на процесуалното действие насрочване на опис съдът е застъпвал
принципно становището, свързано с граматическото тълкуване на т.10 ТР №2/ 26.06.2015г.
по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в който при нелимитивното посочване на
процесуалните действия, годни да прекъснат давността не е насрочването на описа на вещи,
а само неговото извършване, за разлика и сравнение от последващото процесуално действие
в изпълнителния процес , изрично подчертано в тълкувателното решение – относно
проданта, годна да прекъсне тази давност както с насрочването, така и с извършването й. С
оглед на това в периода от образуване на делото на 13.02.2013г. до
27.05.2015г се явява изтекъл двугодишният срок за перемиране на делото,
вкл. ако този срок би се считал да започне от 11.03.2013г. Перемпцията е
настъпила по силата на Закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като
поисканите или предприети и извършени процесуални действия след този
период губят правно действие.
По така изложените съображения следователно жалбата се намира
за основателна, като такава следва да се уважи, а обжалваният акт на ЧСИ да
се отмени като незаконосъобразен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателката следва да се
присъдят направените за съдебното производство разноски за заплатена ДТ в
размер на 25 лева и за адв.възнаграждение в размер на 200 лева съобразно
ДПЗС от 03.02.2022г. и списък за разноски по чл.80 ГПК. В тези разноски не
се следва включване на таксата от 48 лева по списъка по чл.80 ГПК, заплатена
по ТТРЗЧСИ, подлежаща на съобразяване от ЧСИ относно разноските в
изпълнителното производство.
4
Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 17.01.2022г. постановено по изп.д.№ 203/ 2013г.
по описа на ЧСИ Л.Мурджанова, рег.№ 819 на КЧСИ, район на действие ОС-
Пловдив, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по молбата на длъжника В. Г. К., чрез проц. й
представител адв.В.К. вх.№ 22433/ 20.12.2021г.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Л.Мурджанова, рег.№ 819 на КЧСИ,
район на действие ОС-Пловдив за прекратяване на изпълнителното
производство с постановление на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК съобразно
мотивната част на настоящото решение.
Осъжда „ЕВН България Топлофикация“, ЕИК: ********* да
заплати на В. Г. К., ЕГН: ********** сумата 225 лева / двеста двадесет и пет
лева/ - разноски за съдебното обжалване на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5