Р   Е  Ш  Е   Н   И   Е

гр. Ловеч,………....2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          ОКРЪЖЕН  СЪД - ЛОВЕЧ граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                                           

         При секретаря Веселина Василева, като разгледа докладваното от съдията т.д.№82 по описа за 2018г. и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

Образувано е по предявени от Н.П.Н., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв.Д.Д.Н. ***, със съдебен адрес:*** против ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.*******обективно съединени искове с посочено правно основание чл.432, ал.1 във връзка с чл.380 от Кодекс за застраховането за сумата 100 000.00 лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея болки и страдания от смъртта на  Ц.П.П., б.ж. на гр.Ловеч, починал на 06.09.2016г. в резултат  на настъпило на 05.09.2016г. пътно транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 05.09.2016г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се излага, че на 05.09.2016г. около 19.00 часа на уличното платно пред вх.„А” на бл.309 в ж.к.„Младост”, гр. Ловеч, при управление на л.а. марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с ДК № *********, П.Б.П.от гр.Ловеч, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.40, ал.1 от ЗДвП.

 По случая било образувано сл.д.№57/2016г. по описа на ОСлС - Ловеч. След приключване на досъдебното производство, делото било внесено с обвинителен акт срещу виновния водач, като с влязлата в законна сила Присъда №4/23.02.2018г., постановена по НОХД №358/2017г. по описа на Окръжен съд – Ловеч П.Б.П.е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта.

Ищцата твърди, че пострадалият Ц.П.П., ЕГН ********** бил на 77 години, здрав и жизнен и с нея поддържали изключително близки взаимоотношения. Между нея и брат й Ц.П.П. била изградена особено близка трайна и дълбока емоционална връзка до момента на смъртта му /изразяваща се в търсене на постоянен контакт по между им, празнуване на лични и общи семейни празници, споделяне на радостни и трудни житейски моменти/.

Ищцата сочи, че в следствие на загубата на брат си Ц.П.П., търпи, а и ще продължи да търпи за в бъдеще големи по интензитет и продължителни по време /до края на живота си/ болки и страдания, които надхвърлят обичайната мъка, която близки и роднини обикновено изпитват при получаване на новина за смъртта на техен роднина. С неговата смърт тя безвъзвратно била лишена от подкрепата на любимия човек за съвместно изживяване на радостни или трудни моменти. Загубата му се отразила изключително тежко на здравословното и емоционално й състояние. Чувствала, че е загубила смисъла на живота си. От нелепата смърт на брат си изживяла стрес, който не може да опише с думи.

         Към момента на настъпване на злополуката - 05.09.2016г. л.а. марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с ДК № ********* имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на МПС /автомобилистите/, с ответното дружество посредством Застрахователна полица №BG/23/116002000942 по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със срок на валидност до 01.08.2017 година.

Сочи, че юридическият факт, от който произтича вземането за заплащане на обезщетението е настъпилата смърт на Ц.П.П., ЕГН ********** в резултат на ПТП-то от 05.09.2016 година.

Пред застрахователната компания на виновния водач - ответник по настоящия спор, образували преписка по щета № 0411-550-0002-2017г., но застрахователят отказал плащане, тъй като и живялата с него на съпружески начала в едно домакинство Ани Мирославова Ралчева е предявила претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ищцата твърди, че до момента „ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК ******* не я е обезщетило финансово за преживените от нея болки и страдания, настъпили в резултат от смъртта на брат й Ц.П.П., ЕГН **********, загинал в следствие на ПТП-то от 05.09.2016 година.

На основание чл.127, ал.4, пр.1-во от ГПК ищцата представя банкова сметка, ***.

Направено е и искане ответникът, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с ал.1, т.2 от ЗА да заплати полагащият се адвокатски хонорар по всеки един от предявените искове.

На основание чл.367, ал.1 от ГПК с Разпореждане №575 от 12.10.2018г., съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответника с указанията по чл.367 – чл.370 от ГПК.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК с отговора на исковата молба ответникът Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК – Застраховане”АД, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителните Директори А. Л.и Р. Д., чрез Адвокатско дружество „Х., Т. и И.”, представлявано от адв. И.И.,***, офис 18 на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК, прави възражение за местна подсъдност, като счита, че в случая компетентен да разгледа спора е не Окръжен Съд - гр. Ловеч, а Софийски градски съд.

По основателността на исковата претенция ответникът излага следното:

На първо място оспорва активната процесуална легитимация на ищцата относно претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Намира последното за недължимо и необосновано Позовава се на Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018г. на ВКС. Твърди, че между починалия и ищцата не е изградено особено близка и трайна житейска връзка. Ако подобна връзка е налице - по делото не са предоставени доказателства за полагане на взаимна грижа. От документите по делото е видно, че Н. дори не знае имената на жената, с която брат й е във фактическо съжителство в продължение на 18 години. Починалият не е канил ищцата за отбелязване на лични поводи и празници. Във връзка с изложеното не намира за доказано обстоятелството, че Н. търпи значителни морални болки и страдания с продължително проявление във времето. В този смисъл не намира каквато и да било логика едва към настоящия момент ищцата да претендира обезщетения и не е известно каква е причината едва сега да предяви претенцията, ако действително през времето са търпени и се търпят вреди.

На второ място ответникът оспорва изключителната вина на водача П.Б.П.за причиняване на вредоносния резултат, по аргумента на разпоредбата на чл.300 от ГПК.

На следващо място оспорва механизма на настъпилото ПТП. Счита, че описания в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия се. В тази връзка и предвид факта, че не е изяснена действителната фактическа обстановка, оспорвам механизма на ПТП, описан в исковата молба. Счита, че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД„ОЗК – Застраховане”АД МПС. Поддържа, че в конкретния случай вина за получените увреждания има и починалият. Твърди че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от Ц.П.П. в много висока степен.

Ответникът счита, размера на исковете, предявени по Кодекса на застраховането за прекомерни, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия в много голяма степен, настъпило като резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, счита, че размерът на обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на починалия. Съгласно съдебната практика обективното съпричиняване е достатъчно за намаляване на обезщетението (в този смисъл е Определение № 739 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Т.М.). Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият починал е допринесъл за тяхното настъпване.

Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск. На отделно основание, счита иска по акцесорния иск за неоснователен, от момента от който се претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „ОЗК –Застраховане”АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията, както за имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди. Моли да се има предвид, че отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна.

По доказателствените искания на ищеца ответникът възразява срещу искането за допускане на двама свидетели на ищцата, с чиито показания се цели установяването на претърпените болки и страдания. Намирам, че не е възможно трето лице да определи дали ищцата е изпитвала болки и страдания. Освен това и с разпита на двамата свидетели се иска да се установят едни и същи обстоятелства.

При изложените съображения ответникът счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД„ОЗК – Застраховане” АД, поради което, моли съда да приеме исковете за неоснователни и необосновани и да ги отхвърлите изцяло. Моли за разноските по делото и за адвокатско възнаграждение.

Приетият от съда отговор ведно с приложенията, с Разпореждане №670 от 19.11.2018г., на основание чл.372, ал.2 от ГПК е изпратен на ищцата. От страна на ищеца, в срока по чл.372, ал.1 от ГПК е подадена допълнителна искова молба.

Ищцата счита направеното възражение, че спорът не е подсъден на Окръжен съд - Ловеч за неоснователно, с оглед разпоредбата на чл.115, ал.2 от ГПК. Ищцата сочи, че не е спорен факта, че е сестра на пострадалия при ПТП от 05.09.2016г. Ц.П.П., ЕГН **********, б.ж. на гр.Ловеч. Спорно е обстоятелството, че дали тя попада в кръга от лицата, визирани в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, както и обстоятелството, че по между им е имало изградена дълбока, трайна и здрава емоционална връзка, както и че търпи от неговата смърт болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.

Оспорва твърдението на ответника, че между нея и пострадалия при ПТП-то неин брат не са били налице взаимна грижа и обич, помощ, за емоционална подкрепа и доверие. Оспорва направеното възражение за съпричиняване.

При установените обстоятелства и предвид обществено-икономическите отношения към момента на настъпване на злополуката, счита размера на исковата претенция за претърпените от нея неимуществени щети за справедлив. Ищцата поддържа направените в исковата молба доказателствени искания. Възразява да се уважават направените от ответника в отговора на исковата ни молба доказателствени искания, като неоснователни, на основание влязлата в законна сила присъда и разпоредбата на чл.300 от ГПК.

С Разпореждане №724 от 04.12.2018г. съдът е изпратил препис от допълнителната искова молба на ответника, на когото е указал, че в двуседмичен срок от получаването й може да подаде допълнителен отговор.

От ответната страна по реда на чл.373, ал.2 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа подадения отговор по аргументите, посочени в него.

 С Разпореждане №724 от 04.12.2018г. съдът е изпратил препис от допълнителната искова молба на ответника, на когото е указал, че в двуседмичен срок от получаването й може да подаде допълнителен отговор.

От ответната страна по реда на чл.373, ал.2 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа подадения отговор по аргументите, посочени в него.

С Определение №55 от 31.01.2019г. постановено по реда на чл.374, ал.1 от ГПК, съдът е приел, че предявените искове са процесуално допустими, като за ищцата е налице правен интерес от тяхното предявяване пред компетентния за тяхното разглеждането – Окръжен съд - Ловеч. Съгласно общото правило за местна подсъдност – чл.105 от ГПК, иска се предявява пред съда, в района на който е постоянния адрес или седалището на ответника. В случая е приложима местната подсъдност уредена в чл.115, ал.2 от ГПК (нова, ДВ, бр.86 от 2017г., изм. бр.65 от 2018г., в сила от 7.08.2018г.), съгласно която  исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящия или постоянния адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие, поради което настоящето производство е подсъдно на Окръжен съд – Ловеч.

Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти:  настъпилото ПТП и неговия механизъм; противоправното поведение на водача; претърпените неимуществени вреди; наличието на пряко причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП; ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.

На основание чл.300 от ГПК с оглед на постановената и влязла в сила Присъда №4 от 23.02.2018г.  по НОХД №358 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Ловеч, гражданските последици от деянието  са установени по отношение на гореизброените факти с изключение на претърпените неимуществени вреди и причинната връзка между вредите и настъпилото ПТП. От правна страна съдът е обсъдил и направеното в хода на наказателното производство възражение за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия Ц.П.П. и не приел наличието на съпричиняване.

Във връзка с възраженията на ответното дружество и с оглед на релевантните по делото факти съдът е разпределил доказателствената тежест между страните като е указал на ищцата, че при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че с пострадалия при ПТП Ц.П.П. – неин брат, е съществувала трайна и дълбоко емоционална връзка и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които иска да бъдат обезщетени.

В тежест на ответната страна е да докаже основателността на своите възражения във връзка със завишения размер на претенцията за неимуществени вреди.

Съдът отделил като безспорен факт, че в случая е налице застрахователно правоотношение покриващо риска „гражданска отговорност”.

При разпределената доказателствена тежест  ищцовата страна е поискала да й бъдат допуснати двама свидетели, с чиито показания да установи обстоятелства, относно причинените й неимуществени вреди, а именно, че с пострадалия са били в изключително близки взаимоотношения на обич и разбирателство, характерна силна и изключителна връзка, а така също за изживените болките и страданията, които е изпитала от загубата на брат си.

Съдът е оставил без уважение доказателствените искания на ответната страна за допускане на съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертизи, тъй като в хода на наказателното производство е изяснен механизма за настъпване на ПТП от назначените две тройни съдебно-автотехнически експертизи и останалите събрани доказателства, както и приетото по повод предявения иск за имуществени вреди, че пострадалия Петков не е съпричинил резултата. Съдът е оставил без уважение и  искането за допускане и призоваване на свидетели, тъй като не е посочено конкретно за какви обстоятелства се иска техния разпит, а най-вероятно е, че на свидетелите се иска да бъдат поставени въпроси именно по отношение на механизма на настъпилото ПТП и съпричиняване на резултата от страна на пострадалия Петков.

В съдебно заседание проведено на 21.02.2019г. ищцата се явява лично и с адв. Д.Н. ***, който прави искане на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК, като намалява размера на претенцията от 100 000.00 лева на 30 000.00 лева, като иска да се счита предявен за сумата от 30 000.00 лева, ведно със законната лихва, което изменение съдът е допуснал. Ответното дружество е представлявано от адв. И.И., който прави искане съдът да отмени постановеното определение по чл.374, ал.1 от ГПК в частта, с която е оставил без уважение направените от тях доказателствени искания, но съдът счел същото за неоснователно.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Застрахователна полица № BG/23/116002000942 по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, с период на покритие 02.08.2016г. до 01.08.2017 г., за лек автомобил  марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с регистрационен номер *********, е имало валидна застраховка към датата на настъпване на застрахователното събитие.

От писмо №99-4876/27.09.2018г. изпратено до пълномощника на ищцата се установява постановен отказ по неимуществена щета с №0411-550-0002-2017 на 09.08.2018 година.

Видно от удостоверение за наследници изх.№3151 от 01.11.2016г. Ц.П.П., б.ж. на гр.Ловеч, починал на 06.09.2016г. след смъртта си е оставил за наследник по закон  ищцата  Н.П.Н. – сестра.

С Присъда № 4/23.02.2018г., постановена по НОХД    №358/2017г. по описа на Окръжен съд – Ловеч подсъдимият П. Б. П., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 05.09.2016г., около 19.00 часа в гр.Ловеч, в ж.к.”Младост”, на уличното платно пред вх.”А”, на блок 309 при управление на МПС – л.а. „Фолксваген Пасат”, с рег. № *********, собственост на Б. П. Г. от гр.Л.  е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.40, ал.1 от ЗДвП - „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението”; чл.40, ал.2 от ЗДвП – „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да сигнализира за опасности” и по непредпазливост е причинил смъртта на Ц.П.П., ЕГН ********** от гр.Ловеч, като след деянието деецът направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б”б” във връзка с чл.343, ал.1, б”в”, предл.1-во, във връзка с чл.342, ал.1, предл.3,  във връзка с чл.54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК подсъдимия е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. Подсъдимия е осъден да заплати на  А. М. Р.сумата от 599.70 лева представляваща имуществени вреди от престъплението. Подсъдимия е осъден да заплати на РУ „Полиция” – Ловеч сумата от 1 206.52 лева представляваща разноски по делото, а по сметка на Окръжен съд – Ловеч сумата 2  350.92 лева, представляваща разноски по делото.

По силата на чл.300 от ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което относно  настъпване на увреждането, механизма, по който се е осъществило, неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящия състав е обвързан от присъдата на наказателния съд.

С оглед задължителната тълкувателна практика: ПП №4/1961г. на ВС и ПП №5/1969г. на ВС е установен кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а тава са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още не осиновено дете или живелите на съпружески начала лица. Съгласно  ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. на ВКС, постановено по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, който в конкретния случай се претендират да бъдат обезщетени.

Именно за да докажат твърдяното изключение - изградена между ищцата и починалия неин брат особено близка трайна и дълбока емоционална връзка до момента на смъртта му, изразяваща се в търсене на постоянен контакт по между им, празнуване на лични и общи семейни празници, споделяне на радостни и трудни житейски моменти, ищцата е ангажирала гласни доказателства.

Свидетелката Н. С. познава ищцата от 30 години, тъй като са работили заедно до 1991г. и поддържат  и до сега контакт. Знае, че Н. и брат й са били „...в много добри отношения...”. Той е присъствал на всички тържества – на сватбата на сина й М., на нейния 70-годишен юбилей. Казва, че  тя постоянно е тъгувала за него, струване му прави /помен/, но не уточнява кой от ритуалните помени, била вечно разстроена и  разтревожена, без повече пояснения в какво се е изразявала нейната тревожност, но „... погребението плати жената, с която той живееше... А. – жената, с която Цоню живееше пое всички разноски по погребението. Той може би с Ана 10 години да са живели, не мога да кажа”. Свидетелката знае, че Н.и брат й са се редували да гледат майка си, но тези показания са не само неотносими, но и за времето отпреди той да се събере с А.. Виждала ги е заедно на пейките в градската градина. „Аз най-вече по тържества съм ги виждала заедно Н. и брат й и тук по градската градина”.

Свидетелят М. Н.в – син на ищцата заявява, че майка му с брат й са били в добри отношения. „Вуйчо идваше в нас. Беше с нас баба и той идваше да я види”.После вуйчо му гледал баба му, а майка му ходила в тях за да му помага. Не си спомня много добре кога е починала баба му  - преди 2-3 години, но след като починала вуйчо му се събрал с А.. Тези показания са в противоречие с показанията на  Н. С., която неубедително казва, че Ц. и А. може би десет години са живели заедно, въпреки че твърди, че е имала много близки приятелски отношения с ищцата. Свидетелят Н. живее с майка си в едно жилище, но не е сигурен как се е казвала жената, с която живее вуйчо му. Той не се е виждал и не е контактувал с нея, което не говори, за най-близки и топли чувства. Само вуйчо му е идвал на 70-годишния юбилей на майка му. Заявява, че майка му е работила в съседната фирма на тази, в която вуйчо му е бил пазач и там са се виждали, но кога е било това, дали тези срещи, по-скоро случайни, не са били отпреди 10-15 години по времето  на трудоспособната възраст на сестрата и брат й, това не се установява. Майка му по неизлизала в началото, да е продължило половин година....  За струване на годишнината майка му събрала жените и ги водила „...на кафе”, но  паметника е направила другата госпожа, с която той живееше. „Много ясно, че майка ще страда за вуйчо – той и е брат. Близки си бяха, уважаваха се”

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

         Разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ предвижда, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност”застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и  непосредствен резултат от застрахователното събитие, а нормата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застрахования е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се поради това право трябва да са изпълнени изискванията на нормата на чл.380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичането на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в срока по чл.496, ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.

В настоящия случай  са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователят, който е постановил отказ на 09.08.2018г., а исковата молба е подадена на 11.10.2018 година.

Установени са и правно релевантните факти относно договорното правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска „ГО”, сключен между деликвента и  ответното дружество, противоправното  деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието и техния вид. Безспорно е установен факта на настъпилото ПТП и неговите последици, вината на деликвента, като субективен елемент от фактическия състав на деликта.

В случая ищцата не попада в кръга на лицата посочени в ПП №4/1961г. на ВС и ПП №5/1969г. на ВС. Ищцата ангажира отговорността на застрахователя като твърди, че е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на нейния брат, с който е била създадена трайна и дълбоко емоционална връзка и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които иска да бъдат обезщетени съгласно ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

За да бъде реализирано правото да получи обезщетение, ищцата следва да докаже, че действително е претърпяла неимуществени вреди, които да бъдат обезщетени съгласно чл.52 от ЗЗД. Съгласно мотивите на ТР №1 от 21.06.2018г.: „От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките”. В мотивите така също е акцентирано, че  другите лица имат възможността да получат обезщетение, но това се допуска „като изключение – само за случаите.....поради особена близост”.

От събраните гласни доказателства настоящия състав не споделя твърденията изложени в исковата молба. Безспорно е, че между ищцата и нейния брат починал при настъпилото ПТП на 05.09.2016г. са поддържани традиционните и общоприети добри взаимоотношения, изразяващи се във взаимна грижа за тяхната майка, разговори при случайни срещи,  братът е канен  и присъствал на 70-гошишен юбилей на своята сестра, присъствал е на тържество на правнучката Л., на сватбата на сина Милен, че ищцата е скърбяла за смъртта на брат си, но при разпределената доказателствена тежест в хода на производството не е установено, че причинените морални болки и страдания нахвърлят по интензитет и времетраене  нормално присъщите за тази родствена връзка /св.М. Н.: „В началото майка по не излизаше като почина вуйчо”/. Ищцата не е доказала по делото, че между нея и брат й  са съществували житейски обстоятелства, при които не само силна емоционална връзка е поддържана между тях, но и материално са се подпомагали /св.Н. С.: ”. жената, с която живееше Ц. пое всички разноски по погребението”, Св.М. Н.: „ Паметника направи другата госпожа...”/.

При събраните доказателства е установена формалната връзка на родство, но не е обосновано в достатъчна степен основанието за изключение от разрешението залегнало в ПП №4/1961г. на ВС и ПП №5/1969г. на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат най-близките на починалия.

В настоящия случай не следва да се уважи предявения иск за присъждане на обезщетение и съответно акцесорния иск за лихви, тъй като не е доказана особена близка  житейска връзка между ищцата и починалия. Не е установено между сестрата и брата да са имали оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, на силна емоционална подкрепа и доверие, за да се приеме, че е налице изключението визирано в ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.3 от ГПК при отхвърляне на иска разноски се присъждат на ответника. С оглед направеното от процесуалния представител на ищцата възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 3 530 лева, на основание чл.78, ал.5 от ГПК във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ищцата следва да заплати на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ”АД разноски в размер на 1 430.00 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

        

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.П.Н., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв.Д.Д.Н. ***, със съдебен адрес:*** против ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.*******обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сума в размер на 30 000.00 лева неимуществени вреди, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея болки и страдания от смъртта на  Ц.П.П., б.ж. на гр.Ловеч, починал на 06.09.2016г. в резултат  на настъпило на 05.09.2016г. пътно транспортно произшествие, през периода на действие на Договор Застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, материализиран в Застрахователна полица №BG/23/116002000942, с период на покритие 02.08.2016г. до 01.08.2017г., ведно със законната лихва върху сумата 30 000.00 лева, начиная от 05.09.2016г. до окончателното й изплащане, както и за направените по делото разноски, от които адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

ОСЪЖДА Н.П.Н., ЕГН ********** с адрес: ***, на основание на основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да заплати на Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК – Застраховане”АД, ЕИК *********, чрез Адвокатско дружество „Хр., Т. и И.”***, офис 18 направените по делото разноски в размер на 1 430.00 /хиляда четиристотин и тридесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: