№ 6074
гр. ...., 06.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110112130 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен е осъдителен иск от ищеца ...., ЕИК ...., срещу ответника ...., БУЛСТАТ ...., с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 2697,72 лева, представляваща сбор от изплатено от
него застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно КАСКО“ по преписка по щета №
********* в размер на 2682,72 лева и 15 лева обичайни разноски за определянето й,
представляващи обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 25.05.2021 г. в гр. ....
на ...., на паркинг пред жилищна сграда, където върху застрахования при ищеца по
застрахователна полица № ... лек автомобил марка „...“, модел „...“ с рег. № ...., паднало
дърво, вследствие на което са увредени таван, рамка на леви врати, ляв и десен стоп,
горен спойлер на пета врата, заден ляв панел, предна и задна лява врата, заден десен
пане, предна и задна дясна врата, дръжка на предна дясна врата, рамка на дясна врата,
лайсна на челно стъкло, дяна предна колона на челно стъкло, преден капак, преден
ляв калник, задно ляво триъгълно стъкло, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 01.03.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че във връзка с реализираното на 25.05.2021 г. застрахователно
събитие заплатил в полза на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил,
застрахователно обезщетение в размер на 2697,72 лв., като му се дължат и 15 лева
ликвидационни разноски. С писмо с изх. № ********* от 29.11.2021 г., предявило регресната
си претенция към отговорното лице, но към момента сумата не била възстановена. Твърди,
1
че причина за настъпване на събитието е падането на дърво върху автомобила, вследствие
на което били увредени – таван, рамка на леви врати, ляв и десен стоп, горен спойлер на
пета врата, заден ляв панел, предна и задна лява врата, заден десен пане, предна и
задна дясна врата, дръжка на предна дясна врата, рамка на дясна врата, лайсна на
челно стъкло, дяна предна колона на челно стъкло, преден капак, преден ляв калник,
задно ляво триъгълно стъкло. Сочи, че отговорност за вредите носи ответникът, доколкото
счита, че последният не е изпълнил задължението си за поддържане на зелените площи.
Прави искане съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски. Представя списък по
чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва предявения иск. Оспорва представителната власт на лицето,
подписало ОУ. Оспорва да е налице увреждане, което да е в причинна връзка с поведението
на ..... Счита, че не е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане и излага,
че не се установява къде е бил паркиран автомобилът, какво е паднало върху него, както и че
дървото е причина за уврежданията. Твърди, че вредата е резултат от непреодолимо външно
въздействие върху дървото. Оспорва, че е налице покрит риск. Оспорва застрахователният
договор да е действал към момента на настъпване на събитието. Възразява за разноските
на насрещната страна. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сбор от изплатено от него застрахователно
обезщетение по застраховка „Пълно КАСКО“ по преписка по щета № ********* в размер на
2682,72 лева и 15 лева обичайни разноски за определянето й, представляващи обезщетение
за застрахователно събитие, настъпило на 25.05.2021 г. в гр. .... на ...., на паркинг пред
жилищна сграда, където върху застрахования при ищеца по застрахователна полица № ... лек
автомобил марка „...“, модел „...“ с рег. № ...., паднало дърво, ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба – 01.03.2024 г. до изплащане на вземането.
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи наличието на застрахователно
правоотношение между него и собственика на увредения автомобил; застрахователно
събитие, настъпило в срока на договора; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на
задълженията по договора за застраховка – плащане на застрахователното обезщетение;
пряка и непосредствена причинна връзка между причинената вреда и неизпълнение на
задълженията на ответника за обезопасяване на участъка, където е настъпило увреждането.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да са причинени от
2
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия,
които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила
или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него (така ППВС № 9/1966 г.).
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки
по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е
фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка
между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
При доказване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяването на дълга,
както и направените от него възражения, вкл. това, че с конкретно свое поведение
пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от
събраните по делото доказателства.
От събраните по делото доказателства, а именно полица за застраховка „КАСКО на
МПС“ клауза „Пълно КАСКО“(лист 7), както и приложимите към нея подписани Общи
условия, се установява, че между ищеца, като застраховател, и третото за спора лице – С. С.
С., собственик на лек автомобил марка „...“, с рег. № ...., е бил сключен договор за
имуществено застраховане, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в
рамките на посочената в договора сума имуществените вреди, които би претърпял
застрахования в качеството му на собственик на автомобила за периода на действие на
договора. Възражението на ответника, че застраховката не е действително сключена, защото
полицата не е подписана, съдът счита за неоснователно. На първо място подписи върху
полицата са налице. Освен това, липса на съгласие по см. на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД като
основание за нищожност на застрахователен договор не е налице в хипотезата на неположен
подпис на някоя от страните. Формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица,
като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователия договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, установено с чл. 344, ал. 1 от
КЗ, може и да обективира липса на съгласие за сключването му, но с оглед характера на този
договор като абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 от КЗ, според
която „за застрахователните договори се прилагат общите правила на Търговския закон и на
Закона за задълженията и договорите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго“,
следва да се приеме, че в случая е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 4 от ТЗ (в този
смисъл мотивите към т. 2.а. от ТР № 1/07.03.2019 г. по тълк. дело №1/2018 г. на ОСТК на
ВКС). Нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското
право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ. Страната не може
да се позовава на недействителност на договора ако от поведението може да се заключи,
че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна. Действително общите
3
условия към полицата не са подписани от застрахованото лице, но от поведението както на
застрахователя – задължено лице по договора, така и на застрахованото лице, което е
плащало премиите по полицата и е предявило претенция за плащане на щета, може да се
направи заключение, че валидността на договора не била оспорена, поради което същият е
породил своето действие в отношенията между страните и може да бъде противопоставен на
трето лице.
От представената и приета по делото комбинирана застрахователна полица № ... с
Клауза „Пълно КАСКО“ и общите условения на ищеца, се установява, че л.а. марка „...“,
модел „...“ с рег. № ...., е застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“ с
период на покритие 23.04.2021 г. – 22.04.2022 г. с покрити рискове – клауза „Пълно КАСКО“.
Видно от ОУ клауза „П“ представлява пълно каско и покрива пълна загуба или частична
щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузи, в това число и пълна
или частична щета на застрахованото МПС, причинена от природно бедствие или удар на
МПС от предмети, отнесени от буря, ураган, действия на морски вълни, свличане или
срутване на земни пластове, натрупване или свличане на сняг или лед, както и щети,
причинени от събития в паркирано състояние на МПС (Клауза Частично Каско от ОУ).
Щети причинени от паднало дърво на са след посочените в Раздел III на ОУ изключени
рискове. Между страните не е спорно, че застрахователните премии са заплатени. Ето защо
обстоятелството, че е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“ на МПС със застрахователната, по която застрахован е лек автомобил
марка „...“, модел „...“, със срок на валидност на полицата, в рамките на който попада дата на
събитието, се установява по делото.
Чрез изслушаната и приета по делото САТЕ, изготвена от инж. С. С., удостоверение
от СДВР 05 РУ на МВР от 04.06.2021 г., уведомлението за щета и показанията на разпитания
свидетел С. С. С., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК (свидетелят е
собственик на увредения автомобил), на които съдът дава вяра като обективни,
последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, се
установява, че на 25.05.2021 г. вечерта в гр. ...., в ж.к. ..., на паркинг в междублоковото
пространство на ..., е настъпило застрахователно събитие – върху застрахования при ищеца
лек автомобил и съседни автомобили, паркирани пред блока, паднало изгнило дърво,
вследствие на което на л.а. „...“, модел „...“ с рег. № .... били нанесени щети.
С ангажиране на описаните доказателства ищецът е провел пълно и главно доказване
на спорното обстоятелство, че вредите са пряка последица от падане върху автомобила на
дърво, поради неизпълнение на задължението на ответника .... да поддържа вещ - общинска
собственост на основание чл. 16, във вр. с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за общинската
собственост във вр. с чл. 61, ал. 3 от ЗУТ и чл. 31 от Наредбата за изграждане, поддържане и
опазване на зелената система на .....
Отговорността по чл. 49 33Д е особен вид отговорност за чужди противоправни и
виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца, последният следва да докаже
4
хипотезата на гражданския деликт и причиняване на вредите при или по повод на
извършването на възложената работа. Когато се твърди, че вредите са причинени от
бездействие, за да е противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва
да е предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да е
противоправно бездействието на служители на ...., то трябва да има правна норма, която да
ги задължава да извършват дейност по поддържане на дървесната растителност на
територията на общината, по надзор и идентифициране на опасните дървета, както и
действия по обезопасяване на градската среда в тази насока, в т.ч. и като извършват
действия по премахване на такива дървета, които застрашават безопасността на гражданите
и тяхното имущество. При така разпределената доказателствена тежест съдът приема, че
ищецът е следвало да докаже в производството, че дървото, причинило инцидента, е било
разположено върху общинска собственост, респективно, в случай, че не е на общинска земя,
то е съществувало задължение за общината да поддържа и да осигурява безопасността на
дървесната растителност на територията на общината.
Според чл. 61 от ЗУТ в териториите на общините се устройват озеленени площи,
обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните
условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената система са
озеленените площи, за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване
на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини,
улично озеленяване. Допълващи зелената система са озеленените площи за ограничено
обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни
и спортни сгради и комплекси, както и озеленените площи с друго специфично
предназначение - гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове,
защитни насаждения. Според ал. 4 на чл. 61, озеленените площи по ал. 2 и площите със
специфично предназначение по ал. 3 - собственост на държавата и общините, са публична
собственост.
Съгласно чл. 16, във вр. с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за общинската собственост
поддържането и ремонтите на вещите - общинска собственост, се извършват от лицата, на
които са предоставени за управление, като необходимите средства се предвиждат ежегодно
по бюджетите им. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост
във вр. с параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната
администрация в задължение на ответника е вменено стопанисване и поддържане в
изправност на повереното й имущество, в това число общински пътища, булеварди,
площади, обществени паркинги и зелените площи за обществено ползване, сред които
попадат и териториите по чл. 61 от ЗУТ.
Планирането, изграждането, поддържането, опазването и развитието на зелената
система на ...., независимо от формите на собствеността, от друга страна, се урежда от
Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на СО. Според
чл. 31, ал. 1 от Наредбата поддържането на зелените площи е специфична и творческа
дейност, която се ръководи и осъществява от специализирано общинско предприятие. Тя е
5
непрекъснат процес с агробиологичен строително - ремонтен характер, осигуряващ
необходимите условия за комплексно функциониране на елементите на зелената
система, а според ал. 2 на чл. 31, общинските зелени площи за широко обществено ползване
на всеки пет години се подлагат на преглед и преценка за необходимостта от частична
реконструкция на амортизирани биологични или благоустройствени фондове. Прегледът и
преценката се извършват от ДЗС и специализираните служби към районните
администрации.
С оглед изложеното съдът счита, че възражението на ответника, че не отговаря за
падналото дърво, находящо се на паркинга зад жилищната сграда в ж.к. ..., ... е
неоснователно - за ответника е налице задължение да извършва проверки, в хода на
които да бъдат идентифицирани дърветата, засегнати от вътрешни болестни
състояния, без изявени външни признаци. Ето защо именно ответникът следва да
осъществява поддържане и опазване на зелената система като извършва дейност по
осигуряване на необходимите условия за комплексно функциониране на елементите й, което
задължение не е изпълнил. Факта, че за конкретния участък поддръжката е била възложена
на трето лице .... е ирелевантен за отговорността на СО пред увреденото лице или неговия
застраховател.
Възражението на ответника за наличието на случайно събитие е неоснователно.
Случайно събитие ще бъде налице ако се установи, че са били спазени всички
изисквания относно изпълнението на задълженията за поддържане на озеленените
площи и декоративната растителност, но събитието е настъпило само и единствено
поради въздействието на непреодолима сила (Така Решение № 204 от 10.03.2010 г. по гр.
д. № 4284/2008 г. на ІV ГО на ВКС). От друга страна, вредоносният резултат при
непозволено увреждане не може да бъде следствие от случайно събитие, когато се
предхожда от виновно поведение на делинквента или на лице, за чието бездействие той
отговаря, какъвто е настоящия случай, тъй като по делото не се установява ответникът да е
изпълнил задълженията си по Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената
система на СО.
С оглед гореизложеното съдът достига до извода, че в срока на договора за
имуществено застраховане е настъпило събитие, за което застрахователят носи риск.
Според заключението на вещото лице, на което съдът дава вяра като компетентно
изготвено и безпристрастно, както и от уведомлението за щета, описа на щета и показанията
на разпитания свидетел, увредени вследствие на застрахователното събитие са следните
детайли от лекия автомобил: таван, рамка на леви врати, ляв и десен стоп, горен спойлер
на пета врата, заден ляв панел, предна и задна лява врата, заден десен пане, предна и
задна дясна врата, дръжка на предна дясна врата, рамка на дясна врата, лайсна на
челно стъкло, дяна предна колона на челно стъкло, преден капак, преден ляв калник,
задно ляво триъгълно стъкло, чиято стойност по средни пазарни цени към датата на
събитието е в размер на 2682,72 лева, като обичайният разход за ликвидация на щета като
процесна е в размер на 15,00 лева.
6
Въз основа на уведомление на водач на лекия автомобил до ищеца е образувана
преписка по щета № *********, изготвен е опис на щетите и ремонта на МПС е възложен на
автосервиз. Обстоятелството, че сумата от 2682,72 лева е платена от ищеца на 05.08.2021 г.
(л. 33) на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото събитие,
при което застрахованият автомобил е претърпял описаните повреди, за застрахователят е
възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение в размер на
претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора
сума, както между страните се установява, че застрахователят е заплатил на сервиз сумата,
необходима за ремонта на увредените детайли, поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т.
1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото лице срещу причинителя на вредата.
С писмо от 29.11.2021 г. (лист 34) ищецът е поканил ответника да му възстанови
заплатена сума ведно с ликвидационните разноски в общ размер на 2697,72 лева, тъй както
съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разноски за определяне на щетата, но между страните не е спорно, че
плащане не е постъпило, поради което искът за главница следва да бъде уважен в пълен
размер.
С оглед основателността на главния иск, като законна последица от неговото
предявяване, следва да бъде уважено и искането за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 01.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноските в производството.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 107,90 лева, 350 лева депозит
за вещо лице, 30 лева – депозит за призоваване на свидетел.
Заявил е претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази
инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Ето защо, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди сумата от
7
587,90 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., БУЛСТАТ ...., с адрес в гр. ...., .... да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление в гр. ...., б.... на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр.
чл. 49 от ЗЗД, сумата в размер на 2697,72 лева, представляваща сбор от изплатено от него
застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно КАСКО“ по преписка по щета №
********* в размер на 2682,72 лева и 15 лева обичайни разноски за определянето й,
представляващи обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 25.05.2021 г. в гр. ....
на кв. „...“, пред ..., на паркинг пред жилищна сграда, където върху застрахования при ищеца
по застрахователна полица № ... лек автомобил марка „...“, модел „...“ с рег. № ...., паднало
дърво, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба в съда – 01.03.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ...., БУЛСТАТ ...., с адрес в гр. ...., ...., да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление в гр. ...., б.... на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
587,90 лева - разноски в производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8