Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№……….,гр.София, 04.05.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска
колегия, ІV “в” състав, в открито съдебно заседание на четвърти
юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Мл.съдия Ива Нешева
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 5171 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК .
Обжалва
се решение на СРС, 79 състав под № 5120 от 08.01.2019г., постановено по гр.дело № 22180/2018г., с
което е признато за установено по предявен по реда на чл.422 ГПК иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.327,ал.1 от ТЗ от „Р.“ ООД
срещу СУ „Св.К.О.“, че СУ „Св. К.О.”
дължи на „Р.” ООД: сумата от 38,76 лв., представляваща
цена по договор за възлагане на обществена поръчка № 80.09-270 от 30.09.2014г.
за доставка на съвместими тонери за копирни и печатащи устройства по фактура № 206748 от 23.05.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявленията за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК /22.12.2017г. / до окончателното изплащане, за
която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 89526/2017г. по описа на СРС, 79
състав. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът – ответник по предявения иск СУ „Св.К.О.“ заявява искане за отмяна на атакуваното
решение като постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния
закон и като неправилно, поради неправилна преценка на събраните по делото
доказателства по доводи, подробно изложени в жалбата. Възразява, че неправилен
е извода на СРС, с който е прието, че представената по делото фактура е
доказателство за получаване на стоката. Счита, че осчетоводяването на процесната
фактура също не е доказателство за осъществяване на доставката, тъй като може
да бъде ценено единствено като признание от негова страна за сключването на
договора за продажба, но не представлява признание за получаването на стоката.
Ето защо, намира, че от ищеца не е доказан фактът на доставяне на процесната
стока. Намира за неправилно тълкуването на първоинстанционния съд на волята на страните, закрепена в клаузата
на т.5.4 от процесния договор., във връзка с настъпването на изискуамостта на
вземането на ищеца, като възразява, че тя в конкретния случай не е настъпила. С
изложените доводи въззивникът- ответник мотивира искането си за отмяна на
обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Заявява искане за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна, „Р.“ ООД оспорва жалбата като неоснователна
и заявява искане за потвърждаване на
атакуваното първоинстанционно решение по съображения, подробно развити в
депозирания по делото в срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмен отговор на жалбата.
Претендира присъждане на направените разноски във въззивното производство.
Софийски
градски съд, като взе
предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства в рамките на въззивната жалба, приема за установено
следното:
При извършената проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, от които
е ограничен съгласно разпоредбата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Съдът е
сезиран предявен по реда на чл.422 от ГПК иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.327,ал.1 от ТЗ.
С
обжалваното решение искът е уважен като основателен. Настоящият съдебен състав
намира за правилен извода на първата инстанция за основателност на предявения
иск.
Между
страните по делото няма спор, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че те са обвързани от сключени по реда на ЗОП
договор от 30.09.2014г. - за доставка на консумативи и аксесоари за офис
техника и договор от 30.09.2014г. за доставка на оригинални тонери за копирни и
печатащи устройства , договор от 30.09.2017г.- за доставка на съвместими тонер
и копирни и печатащи устройства.
Правният
спор между страните е по два факта- относно доставката на стоката- предмет на
процесната фактура и относно настъпила , респ.- ненастъпила изискуемост на
вземането на ищеца за цената на стоката.
По първия
спорен въпрос, настоящият съдебен състав приема, че от представената по делото и подписана от ответника процесна фактура, за която от приетото по
делото и неоспорено заключение на ССЕ се установява, че е надлежно осчетоводена
от ответника, като последният факт съгласно константната съдебна практика съдът
цени и като извънсъдебно признание на ответника за получаването на стоката, този факт-
на доставката на стоката, е безспорно установен по делото. Следва да се посочи,
че получаването на стоката се потвърждава и от самата подписана от ответника процесна
фактура, доколкото същата, съгласно клаузите на чл.5.4 от процесните договори,
се съставя на основание приемо-предавателен протокол, удостоверяващ
получаването на стоката. Извод, че стоката е получена от ответника съдът
извежда и на основание доказания и признат и от самия ответник с отговора на
исковата молба факт, че от негова страна
е възстановена на ищеца гаранцията по
т.7 от процесните договори, обезпечаваща пълното и точно им изпълнение - като
количество и качество. Ето защо, съдът
приема, че при така доказаната доставка на стоката- предмет на процесната
фактура, ответникът дължи на ищеца цената на тази стока в размер на исковата
сума.
По отношение
възражението на ответника за ненастъпила изискуемост на вземането на ищеца за
цената на доставената стока. Настоящият съдебен състав приема, че същата е
настъпила, с оглед договорния с чл.5.4 от процесните договори падеж на
задължението за плащане на цената, който с оглед датите на процесната фактура /23.05.2017г./
е настъпил към датата на приключване на съдебното дирене пред първата
инстанция.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с
тези на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно, а въззивната жалба- оставена без уважение, като
неоснователна.
По разноските по делото. При горния
изход на делото пред настоящата инстанция по правилото на чл.78,ал.1 от ГПК
въззиваемият-ищец има право на разноски за въззивното производство. Настоящият
съдебен състав приема, обаче, че в конкретния случай на ищеца не се дължат
разноски за настоящото въззивно производство и искането му за присъждане на
такива представлява очевидна злоупотреба
с процесуални права от негова страна , чиято единствена цел е да бъде увредено
ответното учебно заведение. Поради това и
на основание разпоредбата на чл.3 от ГПК, съдът приема, че искането за
присъждане на разноски на ищеца следва да се остави без уважение. За да
достигне до този извод съдът взе предвид следното:
На първо място, с предявената от ищеца искова молба се
претендира сума в изключително малък размер – 38,76лв., по една отделна фактура,
издадена във връзка със сключени между страните три рамкови договори. На
настоящият съдебен състав е служебно известен фактът, че между страните са
налице множество /десетки / дела, образувани по заявление по чл.410 от ГПК и
впоследствие- по искови молби на ищеца по настоящото дело по чл.422 от ГПК
- за суми , претендирани като
неиздължени във връзка с изпълнението по процесните три рамкови договора,
/включително и посочените от ответника дела с
номера в отговора на исковата молба/. По множеството отделни заповедни и
искови дела и по настоящото , от ищеца се претендира заплащане от ответника на
суми в малък размер по отделни единични фактури, а не е заявено цялото вземане
за по-големия период на доставките , а
търсените от ищеца разноски по тези дела за адвокатско възнаграждение са
значително и несъразмерно по-големи, като надвишава значително общия размер на
претендираните вземания. Така по настоящото дело размерът на претендираното
вземане възлиза на сумата от 38,76лв., а претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение за въззивното производство от 360,00лв. надвишава с 9 пъти размера
на дълга. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че със заведените
множество отделни заповедни и развили се впоследствие искови производства за
неголеми по размери суми по отделни фактури, касаещи доставки, извършени от
ищеца в един по-голям период от време и произтичащи от едни и същи общи
юридически факти, вместо да бъде заявено цялото вземане за по-големия период на
доставките по отделните договори, единствената цел на ищеца е била ответникът
да бъде натоварен с разноски в пъти
превишаващи не само размера на отделните вземания на ищеца, но и общия размер
на вземанията- предмет на отделните производства. Този целен резултат е
недопустим и противоправен, тъй като с него се нарушава основният правен
принцип и забрана да не се вреди другиму и последиците от които биха били
неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника. Тази неправомерна цел, която ищецът реализира
чрез законни средства и в настоящото
съдебно въззивно производство , чрез заявяване на признато от закона искане за
разноски от ответното учебно заведение, е неправомерна и недопустима, поради
което и на основание чл.3 от ГПК съдът приема, че на ответника не се дължат
разноски за въззивното производство.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение на СРС, 79 състав под № 5120 от 08.01.2019г., постановено по гр.дело № 22180/2018г.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.