Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 17.01.2017г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на тринадесети
януари две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря И.Т.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2340/2016г., по описа на
Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.Р.С.,
с която е предявен иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. В исковата молба се излагат
твърдения, че на 03.07.2014г. между страните е сключен договор за наем на земеделска земя, по
силата на който ищецът е предоставил за временно ползване на ответника *********. Изтъква
се, че договорът е сключен за стопанската
2014/2015г. и при наемна цена от 20
лв. на декар, която е следвало да бъде заплатена до 31.10.2015г.
Навеждат се твърдения, че ответникът е изпълнил частично задължението си по
договора като от дължимата наеман цена в размер на 236,42 лв. е заплатил на
наемодателя 200 лв. като е останал непогасен остатък 36,42
лв. Изтъква се, че за горепосоченото вземане е издадена заповед за изпълнение
по частно гражданско дело №1686/2016г., по описа на Великотърновския районен
съд като е подадено възражение от страна на ответника по чл. 414 от ГПК. Ищецът
твърди, че претендираното вземане е дължимо, поради което отправя искане до
съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответника, че дължи сумата по заповед за изпълнение
на парично задължение №891 от 29.06.2016г. по частно гражданско дело
№1686/2016г., по описа на Великотърновския районен съд,
както и относно осъждането му да заплати направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл.
131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба като във възражението си
е изложил становище, че след издаване на заповедта за изпълнение е заплатил
претендираното вземане.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е признал, че след издаване на заповедта за изпълнение ответникът
е заплатил главницата от 36,42 лв. и разноските по заповедното производство от
325 лв., в резултат на което е останала дължима сумата от 0,28 лв. за законна
лихва върху главницата за периода от 23.06.2016г. до 20.07.2016г. С оглед
гореизложеното е направил отказ от иска за главницата както и искане до съда за
произнасяне по реда на чл. 239 от ГПК относно вземането за законна лихва и за
разноските в исковото производство.
Съдът,
като взе предвид направеното искане от процесуалния представител на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение, намира че са налице предпоставките по
чл. 238 и 239 от ГПК, поради което предявеният иск относно вземането от 0,28 лв. за
законна лихва за периода от 23.06.2016г. до
20.07.2016г. върху главницата следва
да бъде уважен. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
държавна такса от 25 лв. С оглед обстоятелството, че процесуалният
представител на ищеца е предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адвокат Р.Р. сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено по отношение на Л.Д.К. с ЕГН: ********** ***, че дължи на С.Р.С. с ЕГН: ********** ***, сумата от 0,28 лв. /двадесет и осем
стотинки/, представляваща законна лихва за периода от 23.06.2016г. до 20.07.2016г. върху главницата от 36,42 лв. за неплатена
наемна цена по договор за наем от 03.07.2014г.,
за която е издадена заповед за изпълнение №891 от
29.06.2016г. по частно гражданско дело №1686/2016г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Осъжда Л.Д.К. с ЕГН: ********** ***, да заплати на С.Р.С. с ЕГН: ********** ***,
сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща направени по делото
разноски.
Осъжда
Л.Д.К. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, да заплати на адвокат Р.С.Р. от Великотърновска **********,
сумата от 300 лв. /триста лева/ за адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 239, ал. 4 от ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника
да бъде указана възможността по чл. 240 от ГПК при връчване на препис от
решението.
Препис
от решението да се приложи по частно гражданско дело №1686/2016г., по описа на
Великотърновския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: