Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1336
гр. Пловдив, 22 юли 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четиринадесети юли, две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
при
секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1085 по описа
на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
В.С.Г., ЕГН **********,***, обжалва
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №20-1030-001119
от 13.05.2020г., издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция” (С”ПП”)
при Областна дирекция на “МВР” (ОД на “МВР”), гр. Пловдив, с която, на основание
чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, му е приложена принудителна административна мярка
(ПАМ)- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС),
представляващо мотоциклет “Хонда КФ 04“, собственост
на жалбоподателя, за срок от 6 месеца”; както и отнемането на един брой табела
с регистрационен номер №*****.
Претендира се отмяна изцяло на
заповедта поради незаконосъобразност.
Ответникът- М.В.М.- началник на група
в С”ПП” при ОД на “МВР”- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по жалбата. На 08.06.2020г. по делото постъпва молба-становище с
Вх.№7914 (лист 15) от началник на С“ПП“ при ОД на “МВР“- Пловдив, в която изразява
становище за неоснователност на жалбата. При евентуално уважаване на жалбата,
прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
страна на жалбоподателя и намаляването му до минимално предвидения размер по
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно
уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът
констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП,
обжалването на ПАМ от вида на процесната (чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за
оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната
законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая,
оспорената заповед (лист 17) е връчена на 14.05.2020г. лично на жалбоподателя Г.,
според нарочна разписка, обективирана в заповедта. От
своя страна, жалбата (лист 3) постъпва в съда на 21.05.2020г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и
при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
На първо място, настоящият състав на
съда намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, предвид
следното:
Според разпоредбата на чл.172, ал.1,
пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието
заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 24) на министъра на
вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на
МВР) за контрол по ЗДвП, между които служби са и Областните дирекции на МВР
(точка 3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед с №317з-391 от
06.02.2017г. (лист 23) на директора на ОД на ”МВР”- Пловдив, с която заповед
началниците на групи в сектор “Пътна полиция“ РУ на МВР са оправомощени
да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а”
и т.6 от ЗДвП (точка І.7. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед
№8121к-6152 от 07.05.2020г. (лист 25) на министъра на вътрешните работи, с
която заповед М.В.М., издал оспорената в настоящето производство заповед, е
преназначен на длъжността началник на Група “Административно-наказателна
дейност, информационно-аналитична дейност и отчет на пътно-транспортни
произшествия и водачите“ (Г”АНДИАДОППВ”) в С”ПП” към Отдел “Охранителна
полиция” (О”ОП”) при ОД на “МВР”- Пловдив.
Така посоченото определяне на служби
за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на
ръководител на служба за контрол са надлежно направени и съответно оспорената
заповед се явява издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно
и между страните по делото.
На второ място, приетите по делото
доказателства позволяват формирането на извод за следното:
На 13.05.2020г., около 15:45ч., в гр.
Пловдив, на бул. “Освобождение“ до №2, е извършена проверка от служители в
С”ПП” при ОД на ”МВР”- Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено,
че А.В.Г., ЕГН **********, управлява мотоциклет “Хонда
КФ 04“, с рег.№*****, собственост на жалбоподателя В.Г., за което по делото са
приети заверено копие на Свидетелство за регистрация Част I (голям талон) с №********* от
24.09.2014г. (лист 14), както и нарочна справка (лист 19). В рамките на извършената
на място проверка е прието за установено, че А. Г. не притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство (СУМПС), валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство (МПС), респективно
не притежава необходимата категория за управление на посочения мотоциклет (категория
А2).
За установеното в рамките на
проверката П.Н.М.- мл. автоконтрольор в С“ПП“ при ОД
на “МВР“- Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) Серия АА, бл.№714250 от 13.05.2020г. (лист 21), с който деянието на А.В.Г.,
изразяващо се в управление на процесния мотоциклет,
без да притежава необходимата категория за управлението му (категория А2), се
квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Според посочения АУАН, при съставянето
му като доказателства са иззети: свидетелство за регистрация на моторно
превозно средство (СРМПС) част II (малък
талон) с №*********; както и една регистрационна табела с рег.№*****.
Според приетата по делото нарочна
справка за нарушител/водач (лист 22), А.В.Г. притежава СУМПС №********* от 02.05.2018г.
(валидно до 02.05.2023г.), контролен талон (КТ) №6254952. А.В.Г. е правоспособен
водач с категории В1 А1 В М и има придобити категории В1 А1 В М С ТКТ.
На следващо място, според посочената
като правно основание за прилагане на процесната ПАМ
разпоредба на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година
се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който
управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС,
или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171,
т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), както
и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства.
Според разпоредбите на чл.150а, ал.2
от ЗДвП, за определяне правоспособността на водачите моторните превозни
средства се делят на следните категории, различни от тези по чл.149, обозначени
с латински букви: 1. категория АМ - мотопеди - двуколесни
или триколесни превозни средства с конструктивна максимална скорост не
по-висока от 45 km/h, както са определени в чл.4,
параграф 2, букви “а“ и “б“ от Регламент (ЕС) №168/2013 (категория L1е и
категория L2е), с изключение на тези с конструктивна максимална скорост,
по-малка или равна на 25 km/h, и леки четириколесни
превозни средства, както са определени в чл.4, параграф 2, буква “е“ и
приложение I
от Регламент (ЕС) №168/2013 (категория L6e); 2. категория А1: а) мотоциклети с
работен обем на двигателя не повече от 125 cm³, с максимална мощност не повече
от 11 kW и с отношение мощност/тегло, което не
превишава 0,1 kW/kg; б)
триколесни моторни превозни средства с мощност, която не превишава 15 kW; 3. категория А2 - мотоциклети с мощност, която не
превишава 35 kW, и с отношение мощност/тегло, което
не превишава 0,2 kW/kg,
като удвоената реална мощност не е по-голяма от нетната мощност на двигателя; 4.
категория А - мотоциклети и триколесни моторни превозни средства с мощност над
15 kW: а) мотоциклети - двуколесни
превозни средства без кош (категория L3e) или с кош (категория L4e), с двигател
с работен обем над 50 cm³, ако е с вътрешно горене, и/или с конструктивна
максимална скорост, по-висока от 45 km/h, както са
определени съответно в чл.4, параграф 2, букви “в“ и “г“ от Регламент (ЕС)
№168/2013; б) триколесни моторни средства - превозни средства с три симетрично
разположени колела (категория L5e), с двигател с работен обем на цилиндъра над
50 cm³, ако е с вътрешно горене, и/или с конструктивна максимална скорост,
по-висока от 45 km/h, както са определени в чл.4,
параграф 2, буква “д“ и приложение I от Регламент (ЕС) №168/2013.
Според разпоредбите на чл.155 от ЗДвП,
(2) Водач с право за управление на МПС от която и да е от категориите по
чл.150а има право да управлява и превозни средства от категория АМ, а водач с
право за управление на моторни превозни средства от категория С1 или С - и
моторни превозни средства от категория Т - колесен
трактор; (3) Водач с право за управление на МПС от
категория А2 има право да управлява и превозни средства от категория А1; (4)
Водач с право за управление на МПС от категория А има право да управлява и
превозни средства от категории А1 и А2.
Според разпоредбите на чл.3, ал.2 от
Наредба №I-157 от 1.10.2002г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина (Наредба №I-157), в свидетелството за управление на МПС се отразяват категориите,
посочени в чл.150а, ал.2 ЗДвП, за определяне правоспособността на водачите за управление
на МПС. В свидетелството се отразяват и категории превозни средства, които
водачът има право да управлява съгласно чл.155 ЗДвП, както следва: 1. в
свидетелството на водач с право за управление на МПС от категория Т се изписва
съответната категория Ткт и/или Ттм;
2. в свидетелството на водач с право за управление на МПС от която и да е от
категориите по чл.150а ЗДвП се отразява и категория АМ; 3. в свидетелството на
водач с право за управление на МПС от категория С1 или С се отразява и
категория Ткт - колесен
трактор; 4. в свидетелството на водач с право за управление на МПС средства от
категория А2 се отразява и категория А1; 5. в свидетелството на водач с право
за управление на МПС от категория А се отразяват и категории А1 и А2; 6. в
свидетелството на водач с право за управление на МПС от категории В, С или D се
отразяват съответно и категории В1, С1 или D1; 7. в свидетелството на водач с
право за управление на МПС от категории С1Е, СЕ, D1Е или DЕ се отразява и
категория ВЕ.
Според чл.7, ал.1 от Наредба №I-157, Българското национално свидетелство за управление на МПС
се изработва във формат ID - 1 и е в съответствие с Приложение I от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 20 декември 2006г. относно свидетелства за управление на превозни средства
(Директива 2006/126/ЕО), изменена с Директива 2011/94/ЕС на комисията от 28
ноември 2011г. относно свидетелства за управление на превозни средства (ОВ, L
314/31 от 29 ноември 2011г.) (Директива 2011/94/ЕО).
В случая, видно от приетото по
делото заверено копие на Свидетелство за регистрация Част I (голям талон) на притежавания от жалбоподателя
В.Г. “Хонда КФ 04“, с Рег.№*****, представляващо
Приложение №5 към чл.33, ал.3 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване
и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (Наредба №I-45),
мотоциклетът е с максимална мощност от 12 kW (клетка Р.2); мотоциклетът е с маса
от 150 кг. (клетка G);
мотоциклетът е със съотношение мощност/тегло от 0,08 (kW/kg, клетка Q)
или 12 / 150 = 0,08.
Съответно, следва да се приеме за
установено, че собственият на жалбоподателя мотоциклет “Хонда
КФ 04“ е МПС от категория А2 по смисъла на чл.150а, ал.2, т.3 от ЗДвП, за каквато
категория МПС А.В.Г. не притежава правоспособност да управлява.
Независимо от посоченото по-горе обаче,
настоящият състав намира, че в случая не е спазен принципът за съразмерност,
нормативен израз на който е разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, според която
норма административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава.
За разлика от административно
наказание по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), което следва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целия период
от време, през който е постановена принудата, то действието на приложена ПАМ е
обосновано и допустимо само до момента, до който мярката има за фактическа
последица предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно
предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Следователно,
от момента, в който не съществува вероятност материалното правило за поведение
да бъде нарушено или от който момент е преустановено дадено противоправно
поведение, действието на ПАМ не е фактически основано. Респективно, от този
момент насетне, прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на посочения
по-горе принцип за съразмерност (чл.6, ал.2 от АПК).
Както административния акт, така
и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, което по
правилата на формалната логика означава, че когато тази цел е реално постигната,
то изпълнението трябва да бъде преустановено.
В тази връзка, отново следва
да се посочи, че нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП установява задължение
прилагането на ПАМ да става с мотивирана заповед.
Липсата в случая на посочени
мотиви в оспорената по делото заповед относно срока, за който оспорената ПАМ се
прилага (макар и за минимално предвидения такъв от 6 месеца), съставлява
нарушение на изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП, както и на изискването на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като препятства съдебния контрол относно
извършване на преценка за съответствието на оспорения по делото акт с целта на
закона, по аргумент от нормата на чл.146, т.5 от АПК. Очевидно е, че след като
законът предвижда прилагането на ПАМ от вида на оспорената по делото за срок от
шест месеца до една година, то компетентният административният орган е длъжен
да обоснове защо в настоящия случай приема, че срокът за прилагане на ПАМ
следва да е точно 6 месеца, което обаче не е направено.
При това положение,
настоящият състав на съда приема за установено, че оспорената по делото ПАМ е
фактически и правно необоснована, поради което заповедта за нейното прилагане е
незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
По делото няма направени искания за
присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на
страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-1030-001119 от 13.05.2020г. на началник
на група в Сектор “Пътна полиция” при Областна дирекция на “МВР”- Пловдив, за
прилагане на ПАМ по отношение на В.С.Г., ЕГН **********, представляваща
“прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство- мотоциклет “Хонда КФ 04“, собственост на жалбоподателя, за срок от 6
месеца”; както и отнемането на един брой табела с регистрационен номер №*****.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/