Решение по дело №16597/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2500
Дата: 23 април 2018 г. (в сила от 11 май 2020 г.)
Съдия: Гергана Христова Христова-Коюмджиева
Дело: 20151100116597
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                     Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, 23.04.2018г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                       7-ми  състав

на двадесети март                                                                                  година 2018

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                          

                                                         СЪДИЯ:  Гергана Христова - Коюмджиева   

секретар: Ирена Апостолова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16597  по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Предмет на производството е  пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, приложим съгл. § 22 от КЗ.

          По изложените в искова молба и допълнителната ИМ обстоятелства ищцата А.М.К. ЕГН ********** с адрес: ***, е предявила  против  „Д.З.“ АД, ЕИК ********, конституирано в производството на основание чл.227 ГПК като правоприемник на първоначалния ответник  З. „В.“ АД, частичен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./, за заплащане на сумата от 25 100 лв., при общ размер от 60 000 лв., която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди, вследствие причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 19.10.2015 год. по вина на  водач чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на ПТП - 19.10.2015 год., до окончателно изплащане на сумата. Претендира присъждане на сторените в производството разноски, включително възнаграждение за адвокат.

Твърди в исковата молба,  че на 19.10.2015 г., в село Ч., обл. Разград, по ул. „Лудогорие“, пред дом № 5, при управление на л.а. „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, с peг. №********, водачът Е.Е.М. нарушил правилата за движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, движел с несъобразена с пътните условия скорост и не спрял при възникнала опасност на пътя - пешеходката А. К., вместо което тръгнал да я заобикаля в резултат на което преминал с гумите на  автомобила през крака на пешеходката, в областта на глезена. В резултат на ПТП на ищцата К. са причинени телесни увреждания – открита дислокация на дясна глезена става. Твърди се, че след инцидента ищцата  е била приета в МБАЛ „Св. Иван Рилски“- Разград АД с обширно нараняване на дясната глезена става с проминиращи костни структури. Извършено било открито наместване на дислокацията на глезена под обща анестезия, десния крак е имобилизиран с помощта на гипс. Сочи се, че пострадалата е изписана след 10-дневен престой в лечебното заведение с указания да следи да циркулаторни смущения и инфекциозен процес. Поради наличието на силни болки в областта на счупването пострадалата е потърсила медицинска помощ като на 10.11.2015 г. отново е приета за лечение. Установено е наличие на травматична рана по дорзалната повърхност на дясното ходило по предна повърхност на глезената става, наличие на некротична тъкан в областта на травматичната рана. Твърди се, че пострадалата е жена на 57 години към датата на ПТП, в работоспособна възраст и физически активна, но в резултат на травмата се променил начина и на живот, като дълго време се лекувала и имала нужда от помощта на близките си. Твърди се, че ищцата продължава да търпи последиците от травмите,  увредения крайник е оточен, не може да стъпва на  него, а болките и неудобствата продължават. 

         Твърди се, че процесното ПТП е настъпило през светлата част на денонощието, при добра видимост и суха пътна настилка. По случая е образувано досъдебно производство № образувано ДП № 111/2015 г. по описа на РУ „Полиция”- Лозница, пр.пр. № 1454/2015г., по описа на РП-Разград, водено срещу Е.Е.М. за престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б”, пред. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК.

     Към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на МПС марка л.а. „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, с peг. № *******е била застрахована по застраховка „ГО” в З. “В.” АД, ***, чиито правоприемник е ЗК “Д.з.“АД, застрахователна полица №15115001057371 със срок на действие 01.05.2015г. до 30.04.2016 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие - 19.10.2015 г.

           

          Ответникът „Д.З.“ АД  е депозирал писмен отговор на исковата молба в рамките на преклузивния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК, в който оспорва изцяло предявения иск, по основание и размер. Сочи, че на основание чл.262 от ТЗ,  считано от 18.12.2015г. З. „В.“ АД се прекратява без ликвидация и е заличено в ТР, а негов универсален правоприемник е   против  „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес ***.  Твърди, че от представените с исковата молба доказателства не се установява да е налице фактическият състав на непозволено увреждане, тъй като  застрахованият в ответното дружество водач не е извършил противоправно деяние. Поддържа, че събитието по отношение на него представлява „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 НК, като в тази връзка не следва да носи отговорност за настъпване на ПТП, респективно за обезщетяване на вредите. При евентуалност прави възражение за съпричиняване  на вредоносния  резултат от ищцата, която с поведението си, като пешеходец нарушила разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДвП. В допълнителния отговор депозиран в срока по чл.373 ГПК, ответникът твърди, че при инцидента ищцата се е намирала на пътното платно и същевременно внезапно е променила посоката на движение. Твърди се, че ако не е променила посоката лекия автомобил щял да я заобиколи, без траекториите им да се пресекат.    Не оспорва наличието към датата на ПТП - 19.10.2015год., на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № 15115001057371 със срок на действие от 01.05.2015 год. до 30.04.2016 год., сключена между ответното застрахователно дружество и Е.Е.М.. Претендира присъждане на сторените в производството разноски, включително и възнаграждение за юрисконсулт.

           В съдебно заседание ищцата чрез пълномощика си адв. К. поддържа предявените искове. Представя писмена защита и списък на разноски.

           В о.с.з. на 20.03.2018 г., на основание чл.214, ал.1 ГПК, по искане на ищцата К.  е допуснато увеличение размера на предявения частичен  иск от 25 100лв. на 50 000лв.,  при общ размер от 60 000 лв.

            В съдебно заседание   ответното дружество чрез юрк.Христов оспорва предявените искове. Представя писмена защита и списък на разноски.

          

            Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

 

            Видно от приетия Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с per. № 29600-1083 г. изд. МВР Разград, РУ Лозница,  на 19.10.2015 г., около 12 ч. в село Ч., обл. Разград лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, с peг. №********, с водач Е.Е.М. се движил в с.Ч., по ул.”Лудогорие”, пред дом №5, правил опит да заобиколи намиращата се на пътя пешеходка А.М.К.,  става участник в ПТП с пешеходката,  която променила посоката, като преминал през крака и. В резултат на ПТП К. получила фрактура на десния глезен и е откарана в МБАЛ  Разград ЕАД./л.6-7  от делото/ 

По случая било образувано  ДП № 111/2015 г. по описа на РУ „Полиция”- Лозница, пр.пр. № 1454/2015, по описа на РП-Разград, водено срещу Е.Е.М. за престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б”, пред. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, като в хода на досъдебното производство е извършен оглед на местопроизшествие, изготвена е скица на ПТП, разпитани са свидетели очевидци – Б.М., А.Р., водача Е.Е.М., назначени са СМЕ и АТЕ, преписи от които са представени в настоящия исков процес./л.37 до л.48 от делото/

В протокол за оглед на местопроизшествие от 19.10.2015г., извършен в с.  Ч., обл. Разград, по ул. „Лудогорие“, пред дом № 5, е отразено, че по пътното платно са намерени множество пръски и петна от червеникава течност наподобяваща кръв и МПС „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, с peг. №******** в покой, с изгасен двигател, на пътното платно с предна част в посока гр.П../л.37 /

  От приетия  заверен препис Протокол за химическа експертиза № 171/ 2015г. на НТЛ при ОД на МВР – Разград,  е видно, че в иззетата на 19.10.2015г. кръвна проба от А.М.К., е установено 2,76 промила наличие на алкохол в кръвта./л.118 от делото/

 

  С постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.03.2016г. по ДП № 111/2015 г. по описа на РУ „Полиция”- Лозница,   пр.пр. № 1454/2015, по описа на РП-Разград, след установяване на фактическата обстановка, ръководещия разследването прокурор е констатирал, че Е.Е.М.,    на 19.10.2015 г. около 12,30ч., в село Ч., при управление на л.а. „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, с peг. №********, водачът Е.Е.М. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда  на  19.10.2015 г., в село Ч., обл. Разград, по ул. „Лудогорие“, пред дом № 5, при управление на л.а. „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, с peг. №********, водачът Е.Е.М. нарушил правилата за движение по пътищата,  и причинил средна телесна повреда на  А.М.К., изразяваща се във фактура на десен глезен, като от обективна и субективна страна – непредпазливост  е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.1 , б.”Б” във вр. с 342, ал НК /като са нарушени – чл.20, ал.1 ЗДвП, чл.116 ЗДвП, чл.193 ППЗДвП/, но поради изявлението на пострадалата К., че няма претенции към водача на МПС, на основание чл.343, ал.2 НК, наказателното производство е прекратено./л.32 –л.33 от делото/ 

 

От приетата епикриза по ИЗ № 13267/2015г.,   КП 215  издадена от МБАЛ „Свети Иван Рилски” АД гр.Разград, се установява, че на 19.10.2015г.  А.М.К. на 57 г.  е постъпила в отделението по ортопедия и  травматология след ПТП  с премазана от автомобил дясна глезенна става /анамнеза/ и обективно - обширно нараняване на дясната глезена става с проминиращи костни структури. Извършена е оперативна интервенция – открито наместване на дислокация на глезен, поставена е гипсова имобилизация и след 10 дни болнично лечение на 29.10.2015г. е изписана./л.10- л.11 от делото/

 Видно от епикриза по ИЗ № 14308 /2015г.,     издадена от МБАЛ „Свети Иван Рилски” АД гр.Разград,   на 10.11.2015г. ищцата А.М.К.  отново е хоспитализирана  в отделението по ортопедия и  травматология, с болки и дискомфорт в глезенна става, като е поставена диагноза – последици от травма на долен крайник. На 12.11.2015г. ищцата е оперирана – ексцизия на лезия на мека тъкан – изрязване на нежизнени тъкани. На 17.11.2015г. ищцата е изписана с препоръка лечението да продължи в домашни условия. /л.12- л.13 от делото/

 

Свидетелите А.Р. и Б.М. разпитани по делегация от РС Търговище, сочат в показанията си, че на 19.10.2015г. пътували  с л.а. „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“,  в посока за с. Дралфа, като в с.Ч., след като подминали центъра видели възрастна жена, със сопа в ръката и  животни - патки около нея по цялото пътно платно. Движели се бавно. Жената гонела патките и била тръгнала да пресича. Св. Р. сочи, че  шофьорът Е. се изтеглил в дясно и опитал да я заобиколи. Когато се изравнили, жената се обърнала надясно докато гони патките, направила крачка без да види автомобила и в този момент  гумата на колата минала през крака на жената, която започнала да вика.   шофьорът Е. спрял веднага, предложили помощ, а после изчакали линейка и полиция. Свидетелите не са усетили пешеходката да е употребила алкохол.     

Свидетелят Е.Е.М., сочи в показанията си, че си спомня случая от 19.10.2015г., когато пътувал от гр.Разград в посока към с.Подгорица. Сочи, че като минавали през с.Ч., от далеч видял ищцата. Сочи, че тя се движела по цялото платно, като ръкомахала. Сочи, че  управлявал бавно, като приближил пешеходка видял, че тя не го чува и вижда и спрял, поседял 1-2 секунди. Решил да я заобиколи, тръгнал на първа скорост, като в този момент в полугръб към колата, жената тръгнала и десния крак попаднал под лявата гума на автомобила.   След удара паднала на земята от към вратата на шофьора.    

Показанията на свидетелят Е.Е.М., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, с оглед обстоятелството, че същия е заинтересован от изхода на спора.

 

         В заключението на САТЕ  изготвена от в.л. инж. К.Г., се  сочи, следния механизъм на ПТП, а именно:   На 19.10.2015 год., около 1230 ч, в с. Ч., обл. Разградска, по ул. „Лудогорие близост до дом № 5, се е движил лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ” с рег. №********, управляван от Е.Е.М., с посока към изхода от селото към с. Дралфа /гр. П./ със скорост от порядъка на 40 км/ч. В същия момент пешеходката А.М.К. е навлязла в пътното платно на улицата отляво надясно, считано за посока на движение на автомобила със спокоен ход. съгласно свидетелс показания, пешеходката се е намирала на пътното платно, гонейки домашни животни патки.  Водачът е възприел пешеходката, когато същата е била на разстояние около 40 - от мястото на удара. Същият е предприел намаляване на скоростта на движение на автомобила със служебно спиране и намалил до около 5 - 10 км.  При приближаване към пешеходката, обърната към този момент с лице напред наляво, автомобилът е бил разположен от дясната й страна. Пешеходката се е засуетила за кратко време, при което, водачът възприемайки колебливите й движения, е насочил автомобила надясно за заобикаляне, разполагайки десните колела върху десния  тротоар/банкет. Към момента на насочване на автомобила надясно, пешеходката възобновила пресичането на улицата. Според заключението на АТЕ сблъсъкът е настъпил след разклона за с. Тръбач вдясно на около 16 м от  ориентира - бетонен стълб до кладенеца между предна лява част на автомобила пешеходката. Инициалният удар е настъпил с прегазване на десния крак на пешеходката и при развитие на удара последователно тялото й се е ударило в лявото странично огледало за обратно виждане, по долната задна част на преден ляв калник и предната част на левия праг, след което паднала на асфалта. Според в.л. Г. л.а. „Мерцедес“ се е движил в района на произшествието със скорост от около 40 км/ч, а към момента на удара скоростта е била 5 до 10 км/ч. Опасната зона за спиране на л.а. „Мерцедес“ при движение със скорост от 40 км/ч е около 24 км/ч. Вещото лице сочи, че пътният участък е бил прав, без наличие на други препятствия на пътното платно и добра видимост и метеорологични условия и водачът на автомобила е могъл да възприеме пешеходката на пътното платно или при навлизане в него, от разстояние не по-малко от 100 метра. От прието заключение се установява,  че водачът на лекия автомобил е разполагал с възможност да предотврати настъпването на сблъсъка с пешеходката, чрез своевременно аварийно спиране, като при навлязла в пътно платно пешеходка и вече след разделителната линия, водачът е следвало да изчака преминаването и, след което да продължи движението на автомобила.   

В проведеното о.с.з. на 05.12.2017г. вещото лице Г. пояснява, че обстоятелствата сочат, че пешеходката е била пред автомобила и той просто е потеглил и е блъснал пешеходката.

От заключението на допълнителната   САТЕ  с в.л. инж. К.Г., се  установява, че при прав пътен участък и отсъствие на препятствия на пътното платно, възможността на пешеходката да възприеме автомобила е реципрочна с тази на водача.   Установява се, че произшествието е настъпило след кратко засуетяване / спиране на пешеходката на пътното платно, моментно спиране на автомобила и насочването му надясно за заобикалянето и, при което пешеходката с възобновено движение е достигнала до предна лява част на автомобила и е настъпил сблъсъка между тях. В.л. сочи, че пешеходката също имала е възможност да предотврати настъпването на сблъсъка, ако в ситуацията в която е навлязла на пътното платно беше изчакала преминаване на автомобила след което да  възобнови движението си.

          Съдът възприема заключението на САТЕ изготвено от инж. К.Г.,   като обективно и компетентно дадено.

 

 От заключението на медицинската експертиза на вещото лице д-р Т. Д.-С., не оспорено от страните, се установява, че ищцата Д.С.получава в резултат на процесното ПТП като пряка и непосредствена последица от същото: 1/ открито изкълчване на дясното ходило в горната трета; 2/ обширна разкъсно-контузна рана по гърба на дясното ходило.

В. л. сочи, че след ПТП пострадалата е била приета в МБАЛ „Св. Иван Рилски“- Разград АД с обширно нараняване на дясната глезенна става с проминиращи костни структури. Извършено е открито наместване на дислокацията на глезена под обща анестезия, десния крак е имобилизиран с гипс. На 10.11.2015 г. отново е приета за лечение. Установено е наличие на травматична рана по дорзалната повърхност на дясното ходило по предна повърхност на глезенната става, наличие на некротична тъкан в областта на травматичната рана. Сочи се, че по време на болничното лечение ищцата е  двукратно оперирана - 1.открито наместване на изкълченото и обработка на раната на ходилото; 2. Изрязване на нежизнените тъкани от раната.

Вещото лице д-р Т. Д. е посочило, че при пострадалата е проведено следното лечение: болнично-от 19.10.2015г. до 29.10.2015г.- 10 дни и от 10.11.2015г. до 17.11.2015г.- 7 дни, общо 17 дни;

-домашно-амбулаторно- от 29.10.2015г. до 09.11.2015г.- 11 дни и от 17.11.2015г.,  но не по-малко от 3 месеца, по време на което е носила гипс един месец, ходила на превръзки и провеждала раздвижване.

 При личния преглед на ищцата, д-р Т. Д.  е установила, че понастоящем ищцата се придвижва сама, но с помощно средство-бастун, походката й е бавна и трудна. Вещото лице сочи, че дясното ходило е деформирано, с увеличени размери.Пръстите са трудно подвижни, като палецът не може да се движи нагоре. Дясната глезенна става извършва движения в намален обем - 65% от нормата, налице са остеофитни промени  е започнало развитие на „посттравматична артрозна болест”.

Вещото лице ортопед  сочи в заключението си, че предвид характера, степента и местоположението на травматичните увреждания, проведеното лечение, сегашното й състояние и възрастта, не се очаква пълно възстановяване на здравословното състояние на пострадалата за в бъдеше. Неоспореното заключение на СМЕ, съдът възприема компетентно и кореспондиращо с приетата медицинска документация.

От свидетелските показания на свидетелят А.К./35г. син на ищцата/, дадени в о.с.з., проведено на 31.01.2017 г., се установява, че след процесното ПТП, видял майка си непосредствено след инцидента в болницата, където й направили операция на крака и се лекувала около 10 дни. Сочи, че след като се прибрала в дома си А. продължила лечението си. Имала гипс на крака, който носила в продължение на 3 месеца, през което време имала болки, не можела да се обслужва сама, не можела да става, била  с памперси, имала нужда от чужда помощ. Изпитвала силни болки в крака, не можела да стъпва и била на легло. Св. К. сочи, че едва след шестия месец пострадалата започнала да прохожда с помощта на проходилка. Ходила на превръзки и раздвижвания.Свидетелят сочи, че майка му продължавала да изпитва силни болки в крака, особено при студено и влажно време, като увреденият й крак е по- къс от другия, което налага да се придвижва с помощта на бастун.  Сочи още, че  след инцидента  съществено се променил живота й, наложило се да се откажат от половина отглеждани животни, защото  майка му не може вече да си грижи за тях.  Имала страхове да излиза на улицата сама и да се вози в кола.

В показанията на свидетелят М.С./ 37г. зет на ищцата/ сочи, че посетил пострадалата на следващият ден след инцидента. Била с открита фрактура на десен долен крайник, имала силна болка и силен оток на крака, била хоспитализирана около 10 дни в Ортопедично отделение на болницата. Била на легло, не можела да става, ползвала подлога и памперси, за което я обслужвали и помагали дъщеря й и персонал от болницата. Свидетелят каза, че прогнозата за крака й била неблагоприятна още при първата операция, което наложило да се направи втора операция, а след това й поставили гипс. Носила гипс в продължение на 3 месеца, през което време за нея се грижели съпруга и дъщеря й. Свидетелят сочи, че след шестия месец пострадалата започнала да стъпва сама с помощта на патерици и бастун, като в момента единият й крайник е по-къс от другия и ползването на помощно средство е неизбежно. Сочи, че преди инцидента А. нямала здравословни проблеми, гледала животни, но след ПТП живота й се променил, изпитва страх да излиза на улицата и да се вози в автомобил.

Показанията на свидетелят А.К.съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема предвид възможната заинтересованост, но им дава вяра, доколкото кореспондират с неоспореното заключение на СМЕ.

    От заключението на съдебно-психиатричната експертиза изготвена от д-р М., се установява, че установено в кръвта на А.М.К. количество етилов алкохол 2,76 промила, което отговаря на средна степен на алкохолно опиянение, при което поведението е видимо нарушено- отслабване на активното внимание и засилване на пасивното, което води до снижение на концентрацията, повишена самоувереност и самонадценяване, несигурна походка и като цяло нарушена концентрация, които признаци вероятно са били налице при ищцата.

По делото е прието за безспорно, че между ответното застрахователно дружество и деликвента Е.Е.М. е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"  за лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, с peг. №******** със застрахователна полица №№ 15115001057371 със срок на действие от 01.05.2015 год. до 30.04.2016 год.

 

  При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

 Предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени  вреди е частично основателен.

 Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо кумулативното осъществяване на елементите от сложен фактически състав, включващ валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя.

 Съдът приема, че към момента на процесното ПТП между  ответното застрахователно дружество, и деликвента Е.Е.М. е налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което обстоятелство не се оспорва от ответника. С оглед изложеното към датата на процесния деликт съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника, поради което последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди -пряка и непосредствена последица от ПТП.

 Съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на повторната САТЕ,  сочи на извода, че е налице виновно противоправно деяние от страна на деликвента М. изразяващо се в нарушение на правилото на чл.20, ал.1 от ЗДвП, според което водачите са длъжни да контролират непрекъснато ПС, които управляват, както и на  чл.116 ЗДвП/водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,…“./, чл.193 ППЗДвП, което деяние е довело до вредоносен за ищцата резултат – физически травми предизвикващи болки и страдания.  От друга страна е безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника, с оглед на което предявения иск е доказан по основание.

 

              По размера на обезщетението за неимуществените вреди:

         Претърпените от ищцата К. неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изживените  болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса. При определяне размера, съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС,  съобрази силата, продължителността и интензивността на болките и страданията;  възрастта на ищцата – 57 г., при която преди процесното ПТП същата  била работоспособна,  активна и работеща в семейното стопанство отглеждайки домашни животнни,  а след него претърпяла две операции и не можела да бъде пълноценна; двукратното хоспитализиране за болнично лечение, продължителното обездвижване от около 3 месеца, нуждата от чужда помощ в обслужването, в санитарно и хигиенно отношение,  преживения шок и уплаха,  неудобството, че е в тежест на близките,  започнало развитие на „посттравматична артрозна болест”, намаления обем в движенията на десния глезен с около 65 градуса спрямо нормата, възлиза на 35  000 лв.

        Съдът също така взе предвид и липсата на  пълно възстановяване и неблагоприятната прогноза относно здравословното състояние на ищцата във връзка с преживяната злополука. При определяне на обезщетението съдът съобразява и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на вредите, чийто обективен белег са и определените от закона лимити на отговорност на застрахователя. Като се вземат предвид всички тези обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди би била сумата от 35 000 лева. който размер представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите на ищцата от ПТП.

Относно възражението на ответника за съпричиняване:

          С оглед наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, следва да бъде изследван въпроса налице ли е съпричиняване от пострадалото лице при настъпване на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалия, като участник - пешеходец в движението по пътищата и в нарушение на правилата за движение е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. Следва да се прецени от съдебения състав в каква степен пострадалият е допринесъл за настъпване на пътния инцидент.

   В случая от заключението на  допълнителната САТЕ експертиза се установи, че ищцата, като пешеходката е имала възможност да види и възприеме приближаващия се автомобила, като нейната възможност за възприемане е реципрочна с тази на водача.   Установява се, че произшествието е настъпило след кратко засуетяване / спиране на пешеходката на пътното платно. Установи се от приетия протокол за химическа експертизи и заключението на  съдебно –психиатричната експертиза, че в проба от кръвта на А.М.К.  иззета в деня на ПТП е установено количество  алкохол 2,76 промила, което отговаря на средна степен на алкохолно опиянение, при което поведението е видимо нарушено- отслабване на активното внимание и засилване на пасивното, което води до снижение на концентрацията, повишена самоувереност и самонадценяване, несигурна походка и като цяло нарушена концентрация, които признаци вероятно са били налице при ищцата.

         В случая, се установи от САТЕ, че произшествието е настъпило след кратко засуетяване /спиране на пешеходката на пътното платно, което е поведение в нарушение на нормата на чл.113, ал.1, т.2 ЗДвП. От заключението на приетата в настоящия исков процес допълнителната съдебно-автотехническта експертиза с в.л. инж. Г.,  се установи, че ищцата, като пешеходец също имала е възможност да предотврати настъпването на сблъсъка, ако в ситуацията в която е навлязла на пътното платно е изчакала преминаване на автомобила след което да  възобнови движението си.        

        Предвид изложеното са налице  предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, като процентът на съпричиняване от страна на ищеца, съдът възприема да е 20 %.  При отчитане на приетото съпричиняване от 20 %,  като причинен принос, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено на  28 000 лв.

           За разликата от присъдения  до целия предявен размер от  50 000 лв., при общ размер от  60 000 лв.  искът с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по "Гражданска отговорност" на деликвента, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта –  19.10.2015 г.

По разноските:   С оглед изхода на спора по ответника следва да бъде осъден за заплати на адв.П.К., на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 1644лева, определено съгласно чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 158,40 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, като сторените разноски са на стойност 360 лв.: възнаграждения за вещи лица в размер на 200 лв., 60 лв. депозит свидетели  и 100 лв.  юрисконсултско възнаграждение определено съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищците от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът Д.З.“ АД,  следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса  от 1120 лв. и разноски по делото в размер на 224 лв., пропорционално на уважената част от иска.

 

 На основание изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес ***, качеството на правоприемник на З. „В.“ АД, да заплати на А.М.К. ЕГН ********** с адрес: ***, сумата 28 000 лв. / двадесет  и осем хиляди лева/, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 19.10.2015  г. от водача на л. а. „Мерцедес Ц 220 ЦДИ” с рег. №********, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2015г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от присъдения до пълния предявен размер от 50 000 лева, представляващи част от общо 60 000 лева, като неоснователен.

  ОСЪЖДА А.М.К. ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес ***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата 158,40 лева разноски .

ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес ***, да заплати по сметка на Софийски Градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата 1120 лева държавна такса и сумата 224 лева разноски.

ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес ***, да заплати на адв.П.К. -САК, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, сумата 1644 лева адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  СЪДИЯ: