Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 17.04.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи март
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светлана Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 9079 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 16.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 59901/ 2016 г. на Софийски
районен съд, ГО, 145 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от „С.И Т..- МО“ ЕООД- гр.
София /ЕИК *******/ срещу З.Г.Г. /ЕГН **********/ иск с правно основание чл.211
вр. чл.207, ал.1, т.2 КТ за присъждане на сумата 18 986.49 лева,
представляваща обезщетение за липса в пълния й размер /или сумата 18 433.49
лева с ДДС/, претендирана от работник, на когото е възложено като трудово
задължение да събира, съхранява, разходва или отчита материални ценности, и
сумата 533 лева- неустойка, платена от „С.и Т..- МО“ ЕООД- гр. София на
Министерство на отбраната, съгл. чл.19, ал.2 от Рамково споразумение № УД-12-53/
31.10.2011 г., която обща сума представлява причинена от работника на работодателя липса, заедно
е акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху претендираната
обща сума, считано от датата на исковата молба- 25.10.2016 г., до окончателното
й изплащане. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „С.и
Т..- МО“ ЕООД е осъден да заплати на ответника З.Г. сумата
1 853 лева- разноски по делото /за адв.
възнаграждение и депозит за вещо лице/. На
основание чл.78, ал.6 ГПК ищецът „С.и Т..- МО“ ЕООД е осъден да заплати по
сметка на СРС сумата 380 лв.- заплатен на основание чл.83, ал.2 ГПК от
бюджетните средства на съда депозит за допълнителна експертиза.
Постъпила
е въззивна жалба от „С.И Т..- МО“
ЕООД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на
претендираните на основание чл.211 вр. чл.207, ал.1, т.2 КТ суми, ведно със
законната лихва и разноските по делото.
Въззиваемата
страна З.Г.Г. /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявен е иск с
правно основание чл.211 вр. чл.207, ал.1, т.2 КТ.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявения от „С.и Т..- МО“ ЕООД- гр. София осъдителен иск по
чл.211 вр. чл.207, ал.1, т.2 КТ за ангажиране пълната имуществена отговорност
на ответника З.Г., като неоснователен и недоказан- чл.272 ГПК.
Предявеният от „С.и Т..- МО“ ЕООД иск за реализиране имуществената отговорност на ответника З.Г. по реда на
чл.207, ал.1, т.2 КТ е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 КТ работникът или служителят отговаря
имуществено съобразно правилата на глава Х от КТ за вредата, която е причинил
на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си
задължения, а съгласно чл.207, ал.1, т.2 КТ работник или служител, на когото е
възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита
парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липса- в пълен
размер заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако
това не може да се установи- от деня на откриване на липсата.
Предмет на предявения
по делото осъдителен иск, основан на приложения от работодателя- ищец „Протокол
за установени липси на дълготрайни активи и материални запаси за сметка на
материално- отговорно лице“ /под № 23-04-8/, съставен на 25.03.2016 г., е
ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответника З.Г. за вреди от
липси, за които се твърди, че са причинени на ищцовото дружество вследствие
противоправното му поведение като служител, заемащ материално- отчетнически
длъжности /“управител, склад“, „началник на склад“ и „чистач, административен
район“/. Относно търговските дружества /частноправни субекти/ не е уредено
специално вътрешноведомствено ревизионно
производство, като търсената от тях
Л.2 на Реш. по гр.д.№
9079/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
отговорност за липси
се осъществява по общия исков ред, който не изисква предварително провеждане на
някаква задължителна формална процедура и съставянето на нарочен ревизионен
акт. Същевременно документът, на който се основава претенцията по чл.207 КТ, в случая-
цитираният по- горе „Протокол за установени липси на дълготрайни активи и
материални запаси“ от 25.03.2016 г., съставен съгласно Заповед № Р-22/
23.01.2015 г. на Министъра на отбраната и Заповед № 350/ 23.07.2015 г. на
Управителя на "С.и Т..- МО" ЕООД, няма значението на съставен в
производство по ЗДФИ акт за начет и не се ползва с предвидената в този закон
материална доказателствена сила относно съдържащите се в него фактически
констатации, които не се смятат за истински до доказване на противното. Поради
това и в случая доказателствената тежест за установяване основателността на
иска тежи върху ищеца, а не върху ответника, както правилно е приел първо-инстанционният
съд.
Според установената
по приложението на цитираните законови норми константна практика на ВКС пълната
имуществена отговорност по чл.207, ал.1, т.2 КТ
за липса е приложима само за отчетници. Този състав на увреждане се отнася само
за отчетническите трудови функции и е недопустимо прилагането му за работници
или служители с други трудови функции. Това следва както от императивния
характер на разпоредбата, така и от самата същност на липсата като състояние на
неотчетност и недостиг на парични или материални ценности с неустановен
произход. Служителите, които нямат задължения, свързани със събиране,
съхраняване, разходване или отчитане на финансови и материални ценности,
независимо, че реално имат достъп до тях, не носят отговорност за липси. Това
следва от естеството на имуществената отчетническа отговорност, която е създадена
за обезщетяване на работодателя за този недостиг, чиито произход не може да
бъде установен. Именно поради това отговорността за ценностите е на лицата,
които трябва пряко да боравят с тях и това е сърцевината на длъжностното им
качество. Липсващите ценности не могат да бъдат търсени от някой, на който те
не са връчени за управление и пазене, макар че е имал досег до тях /в този
смисъл: Решение № 152 от 1.06.2015 г. по гр.д.№ 6083/ 2014 г., на ВКС, ГК, ІV
ГО; Решение № 193 от 9.07.2015 г. по гр.д. № 6436/ 2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановени по реда на чл.290 ГПК/.
При предявен иск за
ангажиране на пълна имуществена отговорност по чл.207, ал.1, т.2 КТ в тежест на
работодателя- ищец е да установи следните правопораждащи факти: 1/ съществуване
на трудово-правно отношение с ответника към момента на установяване на липсата;
2/ възложена на последния отчетническа функция; и 3/ наличието на липса, която
трябва да е с неустановен произход. В тежест на работника- материално-
отговорно лице, е да опровергае презумцията, че липсата е причинена от него или
по негова вина /в този смисъл Решение № 280/ 2.06.2009 г. по гр.д.№ 758/ 2009
г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 56/ 10.03.2010 г. по гр.д.№ 450/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 123 от
30.05.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 890/ 2010 г. на ВКС, III ГО, постановени по реда
на чл.290 ГПК/.
Фактическият състав
на чл.207, ал.1, т.2 КТ за ангажиране отчетническата отговорност за липси
включва установяването на недостиг в касата /когато става въпрос за парични
ценности/ или в склада, цеха и пр. /когато става въпрос за материални
ценности/, който е с неустановен произход- няма яснота относно причините за
неговото появяване. Този недостиг следва да е възникнал по време на упражняване
на съответната трудова функция, доколкото отговорността за съхраняването и
отчитането на съответните ценности е специфично трудово задължение, което е
елемент от трудовото правоотношение на съответното материално- отговорно лице.
При констатирането на такъв недостиг, възниква презумпция, че липсата е
причинена от отчетника. Тази презумпция произтича от една страна от
специфичната трудова функция
на отчетника, че именно негово
задължение е да пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а
от друга и от нейния неизяснен произход.
В случая към датата на съставяне на цитирания по- горе протокол- 25.03.2016
г., когато са установени процесните липси от дружеството- ищец, страните вече
не са били обвързани от трудово правоотношение, като същото е било прекратено
със заповед на Управителя на „С.и Т..- МО“ ЕООД, считано от 7.01.2015 г., т.е.
повече от година преди приключване на инвентаризацията в дружеството и
съставяне на процесния протокол за липси.
Не
е спорно по делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че през
периода 31.10.2008 г.- 7.01.2015 г. страните са били обвързани от трудово
правоотношение, по което ответникът З.Г. е заемал последователно длъжностите
„управител, склад“, „началник на склад“ и „чистач, административен район“ при
ищеца „С.и Т..- МО“ ЕООД. През периода
31.10.2008 г.- 31.12.2010 г. е заемал длъжността „управител, склад“ в
Регионално представителство за управление- гр. Божурище- съгласно Трудов
договор от 31.10.2008 г., през периода 1.01.2011 г.- 23.03.2014 г. е заемал
длъжността „началник на склад“ в „Регионален логистичен сектор- Божурище“-
съгласно Допълнително споразумение от 3.02.2011 г., а през периода 24.03.2014
г.- 7.01.2015 г. е заемал длъжността „чистач, административен район“ в
Регионална складова база- Божурище, отдел „Съхранение и разпореждане с движими
вещи“- съгласно Допълнително споразумение от 24.03.2014 г. Със Заповед № 3/
7.01.2015 г. на Управителя на ищцовото дружество трудовото правоотношение между
страните било прекратено, считано от 7.01.2015 г. Според приложените по делото
длъжностни характеристики за горепосочените три длъжности ответникът е имал
задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на
финансови и материални ценности. Трудовите му функции следователно, включващи
отчетнически функции,
Л.3 на Реш. по гр.д.№
9079/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
обосновават ангажиране на отговорността му за
липси по смисъла на чл.207, ал.1, т.2 КТ. Независимо
от наименованието на третата посочена по-горе длъжност: „чистач,
административен район“, според приложената длъжностна характеристика, подписана
от ответника, на същия са били вменени задължения, свързани със събиране,
съхраняване, разходване или отчитане на стоково- материални ценности, което
налага приемането на извод за материално- отчетнически характер на същата.
Изпълнението на сочените трудови функции от ответника Г. през периода след
24.03.2014 г. се потвърждава и от събраните гласни доказателства /св. показания
на А. С.- служител на ищцовото дружество, и Б. Д.- бивш служител на ищеца/.
Според установената в тази насока съдебна практика на ВКС, макар и изходяща
едностранно от работодателя, длъжностната характеристика, след като е подписана
от служителя /чл.127, ал.1, т.4 КТ/, с това е удостоверено от страна на
последния не само, че му е връчен същият този документ, а и че работодателят му
е възложил трудовите функции за съответната длъжност така, както те са описани
в същата длъжностна характеристика. Поради тази своя същност длъжностната
характеристика става неразделна част от трудовия договор, тъй като определя
част от съдържанието на трудовото право-отношение между страните /Решение № 271
от 03.10.2014 г. по гр. д. № 66/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО/. При това положение,
макар и за длъжност с наименование „чистач, администр. район“, ответникът Г. е
имал материално- отчетнически функции, включени в длъжностната му
характеристика, подписана от него при сключване на допълнителното споразумение
от 24.03.2014 г.
Не
е налице, обаче, един от горепосочените елементи от приложимия фактически
състав за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника, тъй като не
е безспорно установено от ищеца /бивш работодател на ответника/, че в
дружеството са налични липси с неустановен произход, чието наличие е в причинна
връзка с изпълняваните от ответника материално- отчетнически длъжности.
Установява
се от доказателствата по делото, че със Заповед № Р-22/ 23.01.2015 г. на
Министъра на отбраната /л.41- 42 от делото на СРС/ е назначена комисия за
извършването на инвентаризация на движимите вещи, приети за съхранение в
складове № 26, 6 и 7 в складов район Суходол, и на движимите вещи, предложени
за брак в складов район- Герман, с MOЛ З.Г. и предаването им на MOЛ П.Е.. За
издаването на тази заповед ответникът Г. е уведомен на 17.07.2015 г., не е
подал становище в указания му срок, поради което и със Заповед № 350/
23.07.2015 г. на Управителя на "С.и Т..- МО" ЕООД на основание
чл.177, ал.2 от "Счетоводния документооборот на Министерство на отбраната,
БА и структурите на подчинение на МО" е назначена комисия за снемане
наличностите на имуществата в складове № 26, 6 и 7 в складов район- Суходол, и
на движимите вещи, предложени за брак в складов район- Герман, и за предаването
на същите на MOЛ П. Е.- началник в склад РСБ- Божурище. Разпоредено е на комисията
да състави протокол, в случай на установени липси или излишъци. Такъв протокол
е съставен от посочената комисия след приключване на инвентаризацията, а именно
Протокол № 23-04-8/ 25.03.2016 г. /л.48- 74 от делото на СРС/, в който се
съдържат констатации за липси на дълготрайни активи и материални запаси /описани
в същия/, за сметка на MOЛ З.Г., с посочена стойност по продажна цена, без ДДС:
15 361.24 лева /ДДС- 3 072.25 лв./, а по цена на придобиване- на
стойност 12 199.74 лева.
Съвкупната
преценка на събраните в процеса доказателства- цитираният протокол за липси,
съставен от служители на ищеца на 25.03.2016 г., инвентаризационни описи и
сравнителни ведомости за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., и приетите като неоспорени
от страните експертни заключения /първоначално и допълнително/ на изслушаната в
първо-инстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, не може да
обоснове извод на въззивния съд, че действително в ищцовото дружество са налице
липси с неустановен произход, изразяващи се в липса на дълготрайни активи и
материални запаси /стоково- материални ценности/ на стойност 15 361.24
лв., без ДДС, или съответно 18 433.49 лв. с включен ДДС, които са в
причинна връзка с изпълняваните от ответника Г. трудови функции като „управител,
склад“, „началник на склад“ и „чистач, административен район“ в ищцовото
дружество.
Според
цитирания протокол за липси от 25.03.2016 г., съставен в отсъствие на ответника,
„заместен“ при проверката на активите от назначена от Управителя на „С.и Т..-
МО“ ЕООД със заповед от 23.07.2015 г. комисия, при извършената през периода 27.07.2015
г.- 25.03.2016 г. съгласно Заповед № Р-22/ 23.01.2015 г. на Министъра на
отбраната /л.41- 42 от делото на СРС/ проверка на складовата наличност, имаща
за предмет „наличността на имуществата в складове № 26, 6 и 7 в складов район
Суходол, и движимите вещи, предложени за брак в складов район- Герман, са
констатирани липси на стоково- материални ценности, описани в 1 225 позиции в
протокола, на обща стойност 15 361.24 лв. /пазарна цена, и ДДС
3 072.25 лв./. Така направените фактически констатации не са подкрепени с
безспорни противопоставими на ответника доказателства, респ. не са надлежно
документирани. Не е представен като доказателство по делото цитираният по- горе
"Счетоводен документооборот на Министерство на отбраната, БА и структурите
на подчинение на МО", като липсват съответно доказателства, при
доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца, да са спазени при проверката и
съставянето на процесния протокол от 25.03.2016 г. регламентираните от този
вътрешноведомствен акт правила за извършването на такава проверка и за
документиране на липсите.
Липсват
безспорни доказателства, при доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца, че
през периода 31.10.2008 г.- 7.01.2015 г., ответникът Г. е бил материално-
отговорно лице именно за проверените при инвентаризацията по протокола от 25.03.2016
г.
Л.4 на Реш. по гр.д.№
9079/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
складове № 26, 6 и 7 в складов район Суходол,
и за предложените за брак движими вещи в складов район- Герман, както и че той
е бил единственият МОЛ за посочените складове и вещи. Според цитираните по-
горе трудов договор и допълнителни споразумения Г. е заемал длъжности в Регионално
представителство за управление, Регионален логистичен сектор и Регионална
складова база- гр. Божурище, без да са налице данни, че е бил отговорен за
складов район- Суходол и складов район- Герман, като според показанията на свидетелите
А. С. /служител на ищеца, отговорник за базата в Божурище/ и Б. Д. /бивш
служител на ищеца/ след преназначаването му на длъжността „чистач,
административен район“- на 24.03.2014 г., той имал задължения като материално-
отговорно лице, но „на по-малка част от имуществото“, „в по- малка степен“,
като част от първоначално повереното му имущество било предадено на други три
MOЛ. Същевременно през периода 4.09.2014 г.- 21.12.2014 г. /близо 4 месеца/
ответникът е бил в продължителен отпуск по болест /видно от приложените по
делото 5 бр. болнични листа, неоспорени от ищеца/, поради което и обективно той
не е можел да изпълнява трудовите функции на заеманата при ищеца длъжност, без
да са налице данни по делото дали за този период е имало друго лице, отговарящо
за поверената му складова наличност.
Според
доказателствата фактически ответникът Г. е престанал да изпълнява трудовите си
функции при ответника в началото на м.09.2014 г., когато му е разрешен отпуск
по болест от медицинските власти. Заповедта за проверка на складовата наличност
в посочените по- горе складове е издадена от Министъра на отбраната на
23.01.2015 г., а инвентаризацията в действителност е започнала в края на
м.07.2015 г. и приключила със съставяне на процесния протокол от 25.03.2016 г. Доказателства
за това кой е бил отговорен за складовата наличност през продължителния период от
4.09.2014 г. до 27.07.2015 г. /близо 1 година/ и как същата е била съхранявана
и охранявана по делото не са ангажирани от страна на ищеца, като липсват и
доказателства, че след прекратяване на трудовия договор с ответника са били налице
условия, осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на намиращите
се в посочените складове стоково- материални ценности.
Съгласно
дадените от вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното производство съдебно-
счетоводна експертиза заключения, приети като неоспорени от страните и възприети
от въззивния съд като компетентно и обективно дадени, при извършената от
инвентаризационната комисия проверка, чиито резултати са отразени в Протокол №
23-04-8/ 25.03.2016 г., са констатирани и отразени липси по пазарни цени в общ
размер на 18 433.49 лв. /с ДДС/. Според експерта реалната пазарна оценка
на липсващите вещи, описани в процесния протокол за липси, при отчитане
коефициент на овехтяване и амортизация, възлиза на 16 473 лева. Посочено е
от вещото лице, че установените в инвентаризационния протокол липси са на
активи, придобити в различно състояние, като са заприходявани по цена на
придобиване от Министерство на отбраната /съобразно рамково споразумение с МО/.
Дружеството- ищец е приемало за съхранение излишните за МО движими вещи,
сдадени от военни формирования, които не са реализирани в предходни години и които
не са упоменати в съответните списъци по договор. Според вещото лице цена на
придобиване на вещите на практика няма, тъй като ищецът не е заплащал такава
при приемането им, а т.нар. отчетна стойност е задавана от Министерство на
отбраната при предаване на стоките и материалите за съхранение, като тази
отчетна стойност е вписвана при завеждане на активите в складовата програма.
Цената на придобиване на процесните движими вещи е отбелязвана от МО в
съответен списък, с който активите са предавани за съхранение на ищцовото
дружество. При извършена проверка в счетоводството на ищеца е установено от
вещото лице, че дружеството е извършило инвентаризация и е съставило
необходимите за това документи- инвентаризационни описи и сравнителни ведомости
за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., като при съпоставка посоченото в тях имущество
фигурира и в Протокол № 23-04-8/ 25.03.2016 г. Посоченото в този протокол имущество
фигурира изцяло в инвентаризационните описи на ищеца, с изключение на следните
четири номенклатурни позиции: кофа пластмасова /№ *********/- 4 бр. на обща
стойност по протокол 1.20 лв.; УБ- 32 /№ *********/- 1 бр. на стойност по
протокол 9.60 лв.; чернобял негатив /№ *********/- 1 м на стойност по протокол-
0.10 лв.; кран /№ *********/- 13 бр. на обща стойност по протокол 4.68 лв.
Количествата на стоките, отразени в протокола от 25.03.2016 г., не надвишават
количествата на стоките, отразени в инвентаризационните описи, като единичните
цени в протокола са занижени спрямо цените, фигуриращи в инвентаризационните описи.
Съгласно
допълнителното заключение на съдебно- счетоводната експертиза относно датата на придобиване на отразените
в процесния протокол за липси вещи информация липсва, тъй като към датата
на изготвяне на заключението такава отчетност в Министерство на отбраната не
била налична. Поради това и амортизационна стойност на вещите, считано от
датата на придобиването им до датата на установяване на липсите- 25.03.2016 г.,
не може да бъде определена. При извършен оглед на място в складовата база на
ищеца в кв. Суходол са направени констатации от вещото лице, че голяма част от
движимите вещи са употребявани активи, които са демонтирани или преместени,
съответно- предадени на склад за съхранение на ищеца. Част от тези вещи нямат остатъчен срок на годност и полезен
живот, т.е. единствената им реализация е чрез ликвидация и предаване на
вторични суровини. Друга част от вещите притежава някакъв остатъчен срок на
годност, като се има предвид, че са строго специфични и с ограничен обхват на
действие. Поради липсата на информация за годината на придобиването им
изчисляване на амортизационната им
стойност за периода от датата на придобиването
Л.5 на Реш. по гр.д.№ 9079/ 2018 г.- СГС, ГК,
ІV- Б с-в
им до датата на констатираната липса е
невъзможно. Същевременно вещото лице е констатирало при огледа на място, че част от вещите са налични при ищеца, а не липсващи /допълнително
заключение- стр.240- 242 от делото на СРС/. Следва да се отбележи, че количеството на наличните вещи /открити
в складове на ищеца/ не е незначително
нито като брой, нито като стойност. Касае се за вещи, посочени в позиции №
126 /12 бр. пластмасови инструментални касети/, № 988 /призми ТНПО- 37 бр., с
пазарна стойност 4 995 лв./, № 1119 /вал хоризонтален от автомивка- 1
бр./, № 1122 /звено съединително от автомивка- 8 бр./, № 1123 /колело зъбно
голямо от автомивка- 18 бр./, № 1124 /игла от автомивка- 2 бр./ и № 1125 /пръстен
изолационен- 4 бр./, чиято обща стойност- приблизително 5 000 лв., е
значителна спрямо претендираното по делото обезщетение за вреди от липси- в
размер на 15 361.24 лв. /без ДДС/, което е допълнителен аргумент за
липсата на доказателствена стойност на основния документ, на който ищецът
основава претенцията си към ответника. Такъв аргумент се извежда и от
обстоятелството, че в комисията, „заместила“ ответника при извършване на процесната
инвентаризация, са включени други две материално- отговорни лица при ищеца /В. Г.
и Д. С./, които са посочени като МОЛ при съставяне на приложените по делото инвентаризационни
описи и сравнителни ведомости за налични стоково- материални ценности от 2013
г., 2014 г. и 2015 г., на които инвентаризационната комисия основава
заключението си за липси.
За
установяване на спорните по делото факти и обстоятелства са събрани и гласни доказателства, въз основа на
които се установява следното: Свидетелят А. С.- служител на ищеца, отговорник
за базата в Божурище, сочи, че след преназначаване на ответника на длъжността
"чистач" на същия били вменени задължения основно като материално-
отговорно лице, но на по-малка част от имуществото, като друга част от първоначално
повереното му имущество било предадено на други три MOЛ. Ответникът Г.
продължил да изпълнява старите си задължения, но в по- малка степен. До датата
на уволнението му посегателства и разбивания в поверените му складове не е
имало. Инвентаризация била извършена в хода на издаване на вещите от ответника.
Свидетелят Н. В.- служител на ищеца на длъжност „експерт“, сочи, че участвал в
инвентаризационната комисия, назначена от управителя на дружеството, с цел да
представлява ответника при предаване на активите, като подписал протокол за
липси, след съпоставка на налични вещи с
инвентаризационни протоколи и описи. Също свидетелства, че противозаконни
посегателства върху складовете не е имало. Свидетелят Б. Д.- бивш служител на
ищеца, твърди, че след преназначаване на ответника на длъжност
"чистач" същият реално не работел като чистач, а осъществявал дейност
по предаване на имущество от складовете на други три MOЛ.
При
така събрания в процеса доказателствен материал се налага извод, че ангажираните
от ищеца доказателства не изпълняват изискването за провеждане на пълно главно
доказване на производящите спорното право факти, поради което и не може да бъде
обоснован извод за доказаност на иска и съответно- за ангажиране отговорността
на ответника по реда на чл.207 КТ.
Липсата се състои в
недостиг, недоимък в касата и представлява едно състояние на неотчетност.
Характерното за този недостиг е неустановения му произход, невъзможността да се
установят причините за състоянието на неотчетност. Установи ли се причината за
това състояние, съставът на увреждането следва да се дисквалифицира като липса.
Липсата е едно юридическо понятие за щета, което се изгражда върху презумпцията
за причиняване на недостига
от отчетника, комуто
ценностите са поверени
“под отчет”. В случая безспорни и категорични доказателства за наличието
на липси в имуществото на “С.и Т..- МО“ ЕООД, за каквито са направени
констатации в приложения по делото протокол за липси от 25.03.2016 г., по
делото не са ангажирани и събрани. Липсват безспорни
данни и доказателства както за намаляване актива на дружественото имущество,
така и за увеличаване на пасива му. Едва при проведено от страна на ищеца
доказване на посочените в цитирания протокол липси и респ. на причинените на
дружеството вреди, върху ответника- отчетник се възлага тежестта да докаже, че
не е причинил щетата, или ако я е причинил, че това не е извършено виновно,
като деянието трябва да е било извършено при форма на вината- небрежност. Тъй
като от ищеца не е проведено дължимото в процеса пълно доказване на
правопроизводящите спорното право факти, ирелевантен остава въпросът за
правомерността на установените в протокола липси, за чието отчитане
ответникът като МОЛ в ищцовото дружество през периода 31.10.2008 г.- 7.01.2015
г. е следвало да носи съответна отговорност.
При
установената по делото фактическа и правна обстановка липсва основание за
приемането на извод за наличие на констатираните в приложения от ищеца протокол
липси и че същите са в пряка причинна връзка с виновното поведение на ответника
З.Г., респ. с виновното неизпълнение от негова страна на визираните в закона
трудови задължения “да събира, съхранява, разходва или отчита парични или
материални ценности” /чл.207 КТ/, поради което и не може да бъде ангажирана пълната му имуществена отговорност при условията на чл.207, ал.1, т.2 КТ. Предявеният на това основание осъдителен иск за сумата 18 433.49 лв.
/с ДДС/ следователно подлежи на отхвърляне като недоказан и неоснователен. Предвид
липсата на конкретни доводи в жалбата за неправилност на решението в частта му,
в която искът на „С.и
Т..- МО“ ЕООД е отхвърлен за сумата 533 лв.- заплатена от ищеца
на МО неустойка, самостоятелни мотиви в тази насока от въззивния съд не следва
да бъдат излагани /чл.269 ГПК/.
При тези съображения, поради съвпадане
изводите на двете съдебни инстанции по основателността на предявения от „С.и
Л.6 на Реш. по гр.д.№
9079/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Т..- МО“ ЕООД иск решението на СРС като
правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл.273
вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 350
лв.- разноски за платено за въззивното производство адв. възнаграждение /за
един адвокат/.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
16.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 59901/ 2016 г. на Софийски районен съд,
ГО, 145 състав.
ОСЪЖДА „С.и Т..- МО“ ЕООД-
гр. София /ЕИК *******/ да заплати
на З.Г.Г. /ЕГН **********/ сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.