РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Пловдив, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Членове:Славейка Ат. К.а
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. К.а Въззивно търговско дело №
20255001000428 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 131 от 28.04.2025 година, постановено по т. дело №
129/2024 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е осъдено ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. “Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Ж. С. И.,
ЕГН **********, с адрес село К., община С**, сумата от 40 000 лв., по
частична претенция от 80 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания от телесни
увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 08.05.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2022г. - датата на
получаване на застрахователна претенция по чл. 380 КЗ от ответното
дружество, до окончателното й изплащане.
Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. Е.Ж. от АК - С**, с
1
адрес град С**, ул. „Х**“ № 87, ет. 3, офис № 7, адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер на 3 850 лв.
Посочена е и банковата сметка, по която може да бъде заплатена тази сума, а
именно IВАN * - „Прокредит Банк България“ ЕАД, с титуляр Е.И.Ж..
Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 1 600 лв. и сумата от
900 лв., представляваща разноски, платени от бюджета на съда.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ЗД
„Бул Инс“ АД в частта, с която на ищцата Ж. С. И. е присъдено обезщетение
за неимуществени вреди в размера над 25 000 лева до 40 000 лева, ведно със
законната лихва от 16.08.2022 година до окончателното му изплащане.
Оплакванията във въззивната жалба са за незаконосъобразност – нарушение
на материалния и на процесуалния закон и за необоснованост на решението в
обжалваната част. Поддържа се, че в тази част решението е постановено в
противоречие на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, както
и на съдебната практика по неговото прилагане. Не били обсъдени общите и
индивидуални критерии за справедливост, изброени в ППВС 4/68 година,
касаещи конкретния случай и тяхното отражение върху определения от съда
размер на обезщетението. Поради това обезщетението било определено в
завишен, несъответстващ на конкретно установените по делото и обективно
съществуващи обстоятелства. Твърди се също, че съдът не е ценил
свидетелските показания със засилена критичност с оглед разпоредбата на чл.
172 от ГПК, не се бил произнесъл по доводите на ответника, свързани със
заключението на приетата КСМАТЕ, че ищцата е напълно възстановена, има
пълен обем на движенията на левия крак и лявото й ходило не е уголемено и
деформирано. Не било взето предвид от съда и направеното с допълнителната
искова молба от ищцата уточнение, с което на практика били ограничени
неимуществените вреди, за които претендира обезщетение, само до
свързаните с травматичните увреждания болки и страдания.
Втората група доводи във въззивната жалба са за неправилност на
изводите на съда за липса на съпричиняване от ищцата, изразяващо се в
неносене на специално предпазно облекло. Оспорен е изводът на съда, че при
липса на нормативно изискване за специално предпазно облекло за
мотоциклетистите, не може да се приеме съпричиняване. Поддържа се, че в
2
конкретния случай по-тежките наранявания и по-продължителните болки и
страдания се дължат на неполагане от ищцата на дължимата грижа за
защита на собственото й здраве и живот и че е достатъчно действието или
бездействието на пострадалия да съставлява пряка и непосредствена причина
за настъпването на вредите, без да е необходимо те да са виновни и
противоправни.
Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се
постанови ново по същество, с което да се отхвърли предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лева до 40 000
лева, ведно със законната лихва от 16.08.2022 година до окончателното
изплащане. Жалбоподателят е претендирал присъждане на разноски.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат С. Т. в
качеството му на процесуален представител на Ж. С. И.. Становището е за
нейната неоснователност. В отговора са изложени подробни съображения за
неоснователност на оплакванията на жалбоподателя за завишен размер на
определеното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорени са и
твърденията за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата.
Искането е да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част,
ведно със законните последици.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника – срещу
осъдителната част на първоинстанционното решение, като е спазен
предвиденият в чл. 259 от ГПК срок.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или
когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото
или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на
ВКС/.
С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените
3
от жалбоподателя оплаквания, които са свързани с вида и
продължителността на болките и страданията на ищцата, причинени й при
ПТП и със справедливия размер на обезщетението за тях, както и с
наличието или липсата на съпричиняване.
Обстоятелствата, въз основа на които ищцата е претендирала
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева по частичен иск
от общо 80 000 лева са следните:
Твърди се, че на 08.05.2022 година тя е пострадала при ПТП като
пътник, возещ се зад водача на мотоциклет, който е ударен от товарен
автомобил. След удара от автомобила тя заедно с водача на мотоциклета
паднали на пътното платно, в резултат на което тя получила телесни
увреждания – счупване на външния малеол на лява глезенна става, разкъсно-
контузна рана на ходилото и оток и болка на лява глезенна става. Тези телесни
увреждания й причинили болки и страдания и довели до трайно затруднение
на движението на левия долен крайник за повече от 30 дни. Непосредствено
след ПТП и падането й на пътното платно засегнатият глезен започнал бързо
да отича и да пулсира, а голямата разкъсно-контузна рана на ходилото й
кървяла. Ишцата не можела да помръдне, болките й били нетърпими и
усилващи се, тя била в шоково съС.ие. Откарана била в ЦСМП – С**, където
след рентгенография била установена фрактурата на левия й крак. Ищцата
била под силен емоционален стрес, не можела да комуникира с околните,
кракът и бил силно оточен и много болезнен, а ходилото – с огромна рана. В
спешния център обработили раната, направили превръзка, тоалет и компрес и
я изписали за домашно лечение, с препоръки да не натоварва травмирания
крак, да ползва две помощни средства, да приема болкоуспокоителни
медикаменти и антикоагуланти и да прави компреси за спадане на отока.
Ищцата се прибрала в дома си с помощта на приятели, изпитвала много силни
болки, кракът й бил оточен и неподвижен. Тя останала обездвижена на легло
две седмици, с крак, поставен върху възглавници, като въпреки ежедневните
компреси и обработването и превръзките на раната, отокът и синината в
областта на травмата станали още по-големи и стигнали до коляното й.
Болките й били неописуеми, а гледката – ужасяваща. Отокът на крака й не
спаднал повече от две седмици. Наложило се приятелско семейство да се
грижи на ищцата и нейния съжител Т. – водачът на мотоциклета, в
продължение на няколко месеца, да ги обслужва в ежедневните им дейности –
4
тоалет, хранене, облекло, да върши домакинската работа. Отокът на ищцата
започнал да спада след 15-16 дни, но тя все още изпитвала интензивни и
нестихващи болки, въпреки приеманите болкоуспокоителни медикаменти. Тя
започнала да раздвижва увредения крак и да се опитва да стъпва на него с
помощта на патерици и чужда помощ след около месец и половина,
постепенно започнала да излиза навън и да привиква да ходи самостоятелно.
Върнала се на работа на 10.08.2022 година, въпреки че кракът й не бил
напълно възстановен. Продължавала да прави компреси и масажи на крака и
да приема болкоуспокоителни. В исковата молба / подадена на 13.03.2024
година/ се твърди, че болките на ищцата не са напълно отшумели, че изпитва
дискомфорт, схващане, появявал се оток на крака, имала ограничени
движения, левият й крак останал видимо деформиран, по-груб и по-голям от
десния, появили се странични костици и костни израстъци, изпитвала
затруднения при ходене, а при по-продължително натоварване и застудяване
на времето кракът й се схващал, отичал и започвал да боли. Посочено е също,
че освен болките и страданията ищцата изпитвала и редица неудобства,
изразяващи се в невъзможността да се обслужва сама и да се придвижва
самостоятелно за определен период от време. Тя страдала от безсъние,
чувствала напрежение, безпокойство, несигурност, имала усещане за
непълноценност, изпитвала неудобство от видимо деформирания си и
уголемен крак, не можела да си намери обувки, да облече пола или рокля, да
обуе елегантни обувки, носила само панталони и спортни обувки. Тя се
притеснявала от подигравките на околните и избягвала да се събира с повече
хора, особено с непознати, имала затруднения в комуникацията, не се срещала
и с повечето от предишните си приятели, станала по-раздразнителна,
обидчива, потисната, а преди ПТП била енергична млада жена, усмихната, с
чувство за хумор, обичала планинския туризъм, правела продължителни
преходи в планината по трудни планински маршрути, което след случилото се
било немислимо. Невъзможността да води живота, който имала преди, я
потискала, понижила самочувствието й, карала я да се чувства непълноценен
човек и жена. Ищцата се страхувала да пътува в автомобил, след катастрофата
не се била качвала на мотоциклет.
Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, че с
допълнителната искова молба ищцата е конкретизирала обстоятелствата, въз
основа на които претендира обезщетение за неимуществени вреди, като ги е
5
свела само до тези, свързани с болките и страданията, причинени от
травматичните увреждания. В допълнителната искова молба на ищцата/ стр.
84 и следващите от първоинстанционното производство/ изрично е посочено,
че се поддържат изцяло всички обстоятелства, изложени в първоначалната
искова молба / стр. 1 от допълнителната исковата молба и стр. 4 по средата/.
Освен това с доклада си по делото, срещу който и двете страни изрично са
заявили, че нямат възражения, първоинстанционният съд е изложил всички
тези обстоятелства, посочвайки, че исковата претенция на ищцата се
основава на тях. Поради това не може да се приеме, че с подаването на
допълнителната искова молба ищцата не поддържа част от обстоятелствата,
изложени в първоначалната искова молба. Цитираният във въззивната жалба
абзац 2 от т. 2 на допълнителната искова молба касае становището на ищцата
по възраженията на ответника в отговора на исковата молба за недопустимост
на предявения иск / което не се поддържа на настоящия етап от
производството/ и не представлява изменение на обстоятелствената част.
Наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ответното дружество към 08.05.2022 година за
автомобила, причинил процесното ПТП – товарен автомобил марка Пежо
Ранч с рег. № *, управляван от К.Б.К., е безспорно между страните и е
установено с писмените доказателства, представени по делото.
По задължителен за съда начин, съгласно чл. 300 от ГПК, е
установено, че вина за настъпване на ПТП има водачът на автомобила К.К..
Между него и Прокуратурата е постигнато споразумение по чл. 381 от НПК,
което е одобрено от съда в съдебно заседание на 21.12.2023 година по НОХ
дело № 3905/2023 година на Районен съд – Стара Загора. Съгласно
разпоредбата на чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение има
последиците на влязла в сила присъда и съгласно чл. 300 от ГПК е
задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. С посоченото споразумение е
прието, че К.К. е нарушил следните правила за движение: чл. 16, ал.1, т.1 от
ЗДвП, забраняващ навлизане и движение в лентата за насрещно движение на
пътно платно с двупосочно движение, както и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП,
задължаващ водачите да контролират непрекъснато ППС, които управляват.
6
Горното, наред с представените доказателства, че ищцата е сезирала
ответното застрахователно дружество със застрахователна претенция вх. №
ОИ – 577 509/16.08.2022 година за заплащане на обезщетение за причинените
й неимуществени вреди при процесното ПТП, като е безспорно, че такова не е
определено и изплатено до завеждане на исковата молба, дават основание на
съда да приеме, че са налице предвидените в чл. 432 от КЗ предпоставки за
ангажиране на отговорността на застрахователното дружество за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди по предявения пряк иск от
пострадалата.
Възражението за съпричиняване, въведено от ответника в
преклузивния срок – с отговора на исковата молба, което се поддържа и пред
въззивната инстанция, е за това, че пострадалата Ж. И. е допринесла за
настъпването на вредите, като е била без предпазно облекло, необходимо за
защита на тялото на мотоциклетистите в случай на ПТП и без специални
предпазни ботуши.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд за липса
на съпричиняване. На първо място, няма нормативно установено задължение
за носене на специално предпазно облекло от мотоциклетистите. Нормативно
установено е само задължението за носене на защитна каска на главата както
от водачите / чл. 189 от ППЗДвП, така и от пътниците / чл. 182, т. 3 от
ППЗДП/ на мотоциклети и мотопеди. Изискване относно защитно облекло
или обувки липсва. Т.е. не става дума за допуснато от пострадалата
нарушение на нормативно установено изискване, с което да е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат.
С цитираната във въззивната жалба съдебна практика се приема
непротиворечиво, че съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
налице, когато пострадалият е допринесъл обективно за вредоносния резултат,
създавайки условия с поведението си за неговото настъпване, независимо дали
то е виновно или не. В случая не е установено такова поведение на
пострадалата, с което да е допринесла за увреждането си.
От събраните доказателства се установява, че тя, както и водачът са
били с кожени облекла, носени от мотоциклетистите /показанията на
свидетеля К.К. в с.з. на 21.11.2024 година/. Основната травма, получена от
ищцата, която ще бъде обсъдена подробно по-долу, е на лявото ходило и
7
лявата глезенна става. Нейното твърдение е, че към момента на ПТП е била
обута с боти, подходящи за пътуване с мотоциклет. То се подкрепя от изводите
на приетата комплексна експертиза в медицинската й част, която не е
оспорена от страните. В заключението на вещото лице е посочено, че
травмите са получени при падането на ищцата от мотоциклета и контакта с
асфалта,. Механизмът на настъпването им е супинация на ходилото при
падане, като ищцата е била с боти, поради което фрактурата е почти на върха
на латералния малеол, т.е. индиректно усукване на ходилото навътре. От това
заключение не може да се направи извод, че ботите са били неподходящи за
случая, респ. че травмите не биха били получени, или поне биха били по-
леки, ако ищцата е била с друг вид ботуши. Такива доказателства липсват по
делото, ответникът не ги е посочил и представил, поради което възражението
му за съпричиняване е неоснователно. За да бъде уважено такова възражение,
е необходимо да е установено при условията на пълно и главно доказване
такова поведение на пострадалия, с което той обективно да е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, което в
случая не е сторено.
Другият спорен момент, по който следва да се произнесе въззивният
съд, е за размера на дължимото обезщетение на неимуществени вреди.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди са установени по
делото със събраните доказателства – комплексна експертиза с
медицинска част, лист за преглед в спешно отделение на УМБАЛ „Проф. С.
Киркович“ АД – С** със снимка към него, амбулаторни листове и медицински
протоколи на ЛКК, както и с показанията на свидетелките Х.П.К. и Д.В.,
разпитани в съдебно заседание на 21.11.2024 година.
Съдът не споделя доводите, изложени във въззивната жалба, касаещи
неправилна преценка от първоинстанционния съд на събраните по делото
доказателства, по-конкретно на свидетелските показания, с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Разпоредбата на чл. 172 от ГПК изисква от
съда да отчете възможната заинтересованост на показанията на определена
група свидетели - роднините, настойника или попечителя на посочилата ги
страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с
насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на
пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други,
8
които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните. Според
цитираната разпоредба показанията на тези свидетели не се изключват като
доказателство по делото, а се преценяват от съда с оглед на всички други
данни.
В случая двете свидетелки К. и В. не са сред конкретно изброените
групи в чл. 172 от ГПК. Сам по себе си фактът, че те са в приятелски
отношения с ищцата, не е достатъчен, за да се приеме тяхната
заинтересованост. Освен това като цяло липсва противоречие между
останалите събрани доказателства и показанията на тези свидетелки, а става
дума за конкретни възприятия на всяка една от тях, касаещи определени факти
и обстоятелства, свързани с живота на ищцата към определен момент.
Липсата на информация по някои въпроси, свързани с личния живот на
ищцата, респ. този на нейните деца, не е основание да се игнорират
показанията им относно обстоятелства, за които свидетелките имат преки и
непосредствени впечатления. Освен това техните показания не противоречат
на приетото заключение на вещото лице – лекар по въпроса за
възстановяването на ищцата, а става дума за описание на сегашното й
съС.ие от една страна от медицинска гледна точка – въз основа на преглед и
медицински изследвания, а от друга – на субективните усещания и
преживявания на ищцата, възприети от свидетелките. Изводите на съда ще
бъдат направени въз основа на съвкупната преценка на всички доказателства,
които по значимите за изхода на спора въпроси не си противоречат и не се
опровергават.
От медицинската документация и от заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза в медицинската й част,
изготвена от вещото лице д-р Х. и приета без въпроси и възражения от
страните в открито съдебно заседание на 07.03.2025 година е видно, че при
процесното ПТП от 08.05.2022 година и в пряка причинна връзка с него
ищцата е получила следните травматични увреждания: фрактура на
латералния малеол на лява глезенна става / счупване в дистална част на
малкия пищял/; разкъсно контузна рана по плантарна част в основата на
първи пръст на лявото ходило. След ПТП ищцата е откарана в Центъра за
спешна медицинска помощ в град Стара Загора, където след снимка е
установено счупването на глезенната става, като е преценено, че липсва
необходимост от болнично лечение, предписан е покой и локално компреси.
9
Ищцата е изписана за домашно лечение след обработка на разкъсно
контузната рана, включително антитетанична профилактика. Предписана й е
медикаментозна терапия – аналгетици и детралекс. Ищцата е била в отпуск
поради временна нетрудоспособност, видно от протоколите на ЛКК, за
периода от ПТП – 08.05.2022 година до 10.08.2022 година. Вещото лице е
посочило, че непосредствено след травмата и в първите 10-15 дни тя е търпяла
болки, които са с постепенно намаляващ интензитет, като те са били най-
силни в първите няколко дни поради големия оток. Към момента на
изготвяне на заключението/ 06.03.2025 година/, т.е. две години и десет месеца
след ПТП, вещото лице е установило, че при ищцата има лек оток в областта
на латералния малеол на лявата глезенна става и белег с дължина около 3
сантиметра в основата на първи пръст по плантарната част на лявото ходило.
Движенията в лявата глезенна става и пръстите на лявото ходило са в пълен
обем, липсват сетивни и циркулаторни смущения, глезенната става е добре
възстановена, походката е самостоятелна, без помощни средства, не се налага
някакво специално лечение, включително оперативно такова. Установено е
наличие на два свободни костни фрагмента с големината на лещено зърно на
върха на латералния малеол, като е посочено, че след ПТП лекуващите
лекари са преценили, че с оглед малките им размери не се налага оперативна
интервенция. Вещото лице е посочило, че няма деформация и уголемяване на
лявото ходило.
Свидетелките К. и В. са приятелки на ищцата, които са полагали
грижи за нея непосредствено след ПТП и в периода на възстановяването й.
От техните показания е видно, че след ПТП, докато е чакала пристигането на
линейката, лежаща на асфалта заедно със своя приятел – водача на
мотоциклета Т., Ж. И. е била много уплашена, стресирана, трепереща, тя
имала кървяща порезна рана на лявото ходило и се оплаквала от болки в левия
глезен. От снимката в болницата се установило, че той е счупен, като било
предписано лечение в домашни условия, на постелен режим, с обездвижване
на крака поне за две седмици и компреси. След изписването от болницата в
деня на ПТП, ищцата била откарана в дома си от сидетелката К., като се
наложило да я качат на ръце до жилището й, което било на четвъртия етаж, без
асансьор, въпреки болките и охлузванията, които имала по цялото си тяло.
Качването продължило около половин час. Наложило се свидетеката К. да
помогне на ищцата, да я съблече, да я настани в леглото и да остане при нея
10
през нощта, тъй като тя изпитвала силни болки, а и емоционалното й съС.ие
не позволявало да остане сама. В деня след ПТП в грижите за ищцата се
включила и свидетелката В.. Тя отишла в дома й, което позволило на К. да
излезе и да купи необходимите медикаменти – болкоуспокояващи,
антикоагуланти и превързочни материали. След ПТП ищцата била поС.но на
легло, нуждаела се от ежедневни превръзки на ходилото и от компрес на
крака, който бил оточен, със синини и болезнен. През първите дни ищцата не
можела дори да ходи сама до тоалетната и да извършва ежедневните хигиенни
дейности, поради което била подпомагана от св. К. и нейния съпруг. През този
период ищцата имала силни болки, отокът и синините в крака се увеличавали,
раната на ходилото била дълбока и кървяла. Тя изпаднала в нестабилно
емоционално съС.ие, редували се плач, раздразнителност, затвореност, не
искала да общува с никого, освен със свидетелите, които се грижели за нея,
страхувала се, че не няма да се възстанови, че ще остане инвалид, че няма да
може да ходи на работа и да се грижи за себе си, което я изнервяло
допълнително и й създавало дискомфорт. Ищцата била много разстроена и не
спяла нощем. Тя започнала да прави опити да ходи на къси разС.ия в дома си
след около две седмици с помощни средства и най-вече с помощта на
близките си. През периода, докато се възстановявала, ищцата била
подпомагана от двете свидетелки както за обслужването на ежедневните й
потребности, така и за домакинството, пазаруването. Свидетелката К. и
съпругът й се грижели на ищцата и за нейния приятел Т. до средата на месец
юли. Месец и половина след ПТП на ищцата било разрешено да излиза
навън, на къси разходки, като отново се нуждаела от чужда помощ и помощни
средства, тъй като била неуверена и нестабилна, страхувала се да не падне.
Ищцата се върната на работа след около три месеца.
Свидетелките установяват, че преди ПТП ищцата е била дейна,
енергична, обичала разходките и компаниите, правила дълги и трудни
планински преходи, пътувала с мотоциклет. След ПТП животът й се
променил, емоционалното й съС.ие било доста нестабилно, тя се връщала към
случилото се в мислите си, докато била на легло изпадала в паник атаки.
Според показанията им и до сега кракът на ищцата е леко подут в
глезена, деформиран и по-груб. Показанията в тази им част не противоречат
на установеното от вещото лице за наличие на оток, белег от рана на лявото
ходило и малки костни частици на върха на левия глезен. Свидетелките
11
заявяват, че по тази причина ищцата не може да се облича както преди, да
носи поли и рокли, както и елегантни дамски обувки, а сега се облича само с
панталони и анцузи, тъй като се притеснява от разликата в краката си и
реакциите на хората, обува само спортни обувки и маратонки. Те твърдят, че
и до момента ищцата си купува по-голям номер обувки, тъй като кракът й е
по-груб. Съдът възприема техните показания, които са свързани с конкретно
поведение на ищцата, дължащо се на субективните й усещания, макар
вещото лице да е посочило в заключението си, че няма деформация и
уголемяване на лявото ходило.
Свидетелките установяват, че и до сега ищцата изпитва болки в левия
крак при по-големи разходки, които стигат до горната част на крака и кръста,
продължава на пие болкоуспокояващи, ходи на масажи. Работата й била
свързана с това да е права, като тя споделяла, че й е трудно и се изморява
много бързо. След процесното ПТП ищцата не се била качвала на мотоциклет,
страхувала се. Сега тя била затворена, обрана в комуникацията, не се виждала
с приятели в големи компании.
При така установените обстоятелства и съобразявайки критериите за
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
очертани в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС, съдът намира, че
справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от
ищцата, е 30 000 лева. Този размер е съобразен с възрастта на ищцата към
датата на ПТП – 45 години, с вида на физическите увреждания и свързаните с
тях болките и страдания, с негативното им отражение върху емоционалното
й съС.ие, начина й на обличане, социалните контакти, с необходимостта от
чужда помощ в период от около два месеца след ПТП, с пълна зависимост от
близки хора през първите две седмици за всички ежедневни дейности,
включително тоалет, с наличието на подуване на глезена й до настоящия
момент, със страха, който изпитва от мотоциклети, с невъзможността да
осъществява планински преходи, каквито е обичала да прави преди ПТП, с
болките, които изпитва и до сега при натоварване на крака. От друга страна
съдът взема предвид, че при ищцата лечението не е оперативно, а включвало
само обездвижване, превръзки на раната и компреси, че периодът, през който
е била напълно обездвижена на легло, е продължил две седмици, че
интензивните болки са били непосредствено след травмата и в първите 10-15
12
дни, като след това те са намалели, че след около месец и половина тя е
започнала да излиза навън, макар и с чужда помощ, а след около три месеца се
е върнала на работа и е възстановила ежедневния си ритъм на живот. Освен
това движенията в лявата глезенна става и пръстите на лявото ходило са
напълно възстановени, липсват сетивни и циркулаторни смущения, походката
е самостоятелна, без помощни средства, няма деформация и уголемяване на
лявото ходило, няма нужда от никакво допълнително лечение.
По тези съображения, свързани с критериите за определяне на
размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди, очертани в т. ІІ
от ППВС № 4/1968 г., включително с конкретните икономически условия в
страната към датата на ПТП, изводи за които могат да се правят от данните на
НСИ за годишната инфлация - 15,6% за май 2022 година спрямо май 2021
година, съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди е 30 000 лева. Този размер е съобразен със съдебната
практика за размерите на дължимите обезщетения за неимуществени вреди,
настъпили в период около процесния – май 2022 година, при сходни
обстоятелства.
От значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди са
и нормативно определените в чл. 492 от КЗ лимити на отговорност по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
обстоятелството, че след непрекъснатото им нарастване, към датата на
процесното ПТП те са достигнали до размер от 10 420 000 лева за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица, съгласно изменението на
КЗ, обнародвано в ДВ бр. 101/2018 година / при 700 000 лева за всяко събитие
при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева при две или повече лица към
01.01.2010 година/. Лимитите, макар и само индиция, а не абсолютен
критерий за икономическите условия в страната и за обществено разбиране за
справедливост, имат значение при определяне на размерите на обезщетението
за неимуществени вреди, което становище се застъпва в съдебната практика.
По изложените съображения съдът намира, че следва да отмени
първоинстанционното решение в частта, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено
да заплати на Ж. И. обезщетение за неимуществени вреди в размера над
30 000 лева до 40 000 лева, ведно със законната лихва от 16.08.2022 година до
окончателното изплащане на сумата и следва да постанови ново решение по
13
същество, с което да отхвърли иска в тази му част.
В останалата обжалвана част – за присъденото обезщетение в размера
над 25 000 лева до 30 000 лева, ведно със законната лихва от 16.08.2022
година, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе и за дължимите
от страните разноски в първоинстанционното и във въззивното производство.
С първоинстанционното решение разноските са присъдени с оглед на
това, че предявеният частичен иск от 40 000 лева е приет за основателен в
пълния му размер. При извод на въззивния съд за неговата основателност до
размера на 30 000 лева, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частите, с които ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати държавна
такса в размера над 1200 лева до 1600 лева, разноски от бюджета на съда за
вещи лица в размера над 675 лева до 900 лева и адвокатско възнаграждение на
адвокат Е.Ж. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размера
над 2887,50 лева до 3850 лева.
При частично отхвърляне на иска, право на разноски за
първоинстанционното производство има и ответникът ЗД „Бул Инс“ АД.
Претендираните такива с представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на
9430 лева, от които 8520 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, 900 лева –
възнаграждения за вещи лица и 10 лева държавна такса за два броя съдебни
удостоверения. Процесуалният представител на ищцата не е направил
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в
преклузивния срок – до приключване на устните състезания в
първоинсатнционното производство. Поради това и с оглед изхода от спора
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на застрахователното дружество
разноски за първоинстанционното производство в общ размер на 2357,50 лева.
Във въззивното производство обжалваемият интерес е 15 000 лева /
разликата над 25 000 лева до 40 000 лева/, като жалбата е основателна за
10 000 лева.
В представения списък по чл. 80 от ГПК процесуалният представител
на жалбоподателя ЗД „Бул Инс“ АД е претендирал разноски в размер на 300
лева заплатена държавна такса и 2160 лева с ДДС адвокатско
възнаграждение. Срещу размера на адвокатското възнаграждение на
жалбоподателя за въззивното производство е направено възражение за
14
прекомерност, което съдът намира за основателно.
Преценявайки размера на дължимото адвокатско възнаграждение
съдът, съгласно чл. 633 от ГПК, съобразява задължителните за него
разяснения по правилното тълкуване и прилагане на правото на ЕС,
съдържащи се в решение на СЕС от 25.01.2024 година по дело С-438/2022
година. Според това решение съдът не е обвързан от размерите на
адвокатските възнаграждения, посочени в приетата от Висшия адвокатски
съвет Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/ Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, след измененията,
обнародвани в ДВ бр. 14/18.02.2025 година/. Размерът му следва да се
съобрази с реално извършената работа от адвоката по конкретното дело. В
случая работата на процесуалния представител на ЗД „Бул Инс“ АД във
въззивното производство се свежда до изготвяне на въззивна жалба и до
явяване в откритото съдебно заседание. Във въззивното производство не са
поддържани нови доводи и възражения, проведено е само едно открито
съдебно заседание. Поради това съдът намира, че следва да определи по-
ниско адвокатско възнаграждение от претендираното, а именно сумата от
общо 1440 лева, от които 1200 лева възнаграждение и 240 лева ДДС, която е
съобразена и с обжалваемия интерес. Или с оглед изхода на спора,
ответницата по жалбата следва да заплати на „ЗД „Бул Инс“ АД разноски за
въззивното производство в общ размер на 1160 лева / 960 лева адвокатско
възнаграждение и 200 лева държавна такса/.
За въззивното производство право на разноски – адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съобразно
отхвърлената част на жалбата, има адвокат Е.Ж., упълномощен да осъществи
безплатна правна защита на Ж. И.. Определянето на адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата е правомощие на
съда и става при съобразяване на извършената работа от адвоката и
действителната фактическа и правна сложност на делото. По изложените по-
горе съображения, свързани с определяне размера на адвокатското
възнаграждение за въззивното производство, които се отнасят и за двете
страни и за да бъдат равнопоставени те, съдът определя общо възнаграждение
от 1200 лева / в случая ДДС не е претендирано и не е установено да се дължи/,
като с оглед изхода на спора ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде осъдено да
заплати на адвокат Желев 400 лева адвокатско възнаграждение за въззивната
15
инстанция.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 131 от 28.04.2025 година, постановено по т.
дело № 129/2024 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, В
СЛЕДНИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ:
-в частта, с която е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да
заплати на Ж. С. И., ЕГН **********, сума в размера над 30 000 лева до 40
000 лв., по частична претенция от 80 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, причинени й при ПТП, настъпило
на 08.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.08.2022г. до окончателното й изплащане;
-в частта, с която е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да
заплати на адв. Е.Ж. от АК - С**, адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ на ищцата Ж. С. И. в
първоинстанционното производство, в размера над 2887,50 леда до 3 850 лв.
-в частта, с която е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса
в размера над 1200 лева до 1 600 лв. и сума в размера над 675 лева до 900
лв., представляваща разноски за експертизи, платени от бюджета на съда,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж. С. И., ЕГН **********, с адрес село К.,
община С*, срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. “Джеймс Баучер“ №
87, за присъждане на сума в размера над 30 000 лева до 40 000 лева /или за
10 000 лева /, претендирано обезщетение за неимуществени вреди,
причинени й при ПТП, настъпило на 08.05.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.08.2022г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 131 от 28.04.2025 година, постановено
16
по т. дело № 129/2024 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, В
ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ, с които:
-е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на Ж. С. И.,
ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди в размера над 25 000
лева до 30 000 лева, ведно със законната лихва от 16.08.2022 година до
окончателното му изплащане;
-е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. Е.Ж.
от АК - С**, адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна
помощ на ищцата Ж. С. И. в първоинстанционното производство до размера
на 2887,50 лева;
- е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 1200
лева и сума в размера на 675 лева, представляваща разноски за експертизи,
заплатени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА Ж. С. И., ЕГН **********, с адрес село К., община С**,
да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. “Джеймс Баучер“ № 87,
съобразно изхода на спора, разноски за първоинстанционното производство в
общ размер на 2357,50 лева и разноски за въззивното производство в общ
размер на 1160 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. “Джеймс Баучер“ № 87,
да заплати на адв. Е.Ж. от АК - С**, с адрес град С**, ул. „Х**“ № 87, ет. 3,
офис № 7, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата за осъществената безплатна правна защита на Ж. С. И., ЕГН
**********, във въззивното производство, в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
17
2._______________________
18