РЕШЕНИЕ
№ 2109
гр. Варна, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110116119 по описа за 2021 година
Ищцовото дружество „Групама застраховане“ ЕАД твърди, че на
08.06.2018г. в гр.Варна, на бул.„Сливница", малко преди кръстовището с бул.
„Христо Смирненски", ответникът Ст.В., като водач на л.а.„Рено Меган" с
рег.№**, виновно реализирал ПТП с л.а.„Шкода Фабия", с рег.№***,
нанасяйки неимуществени вреди на водача на автомобила Св.Р.Св.. За
настъпилото ПТП е съставен по законоустановения ред протокол за ПТП
№1649358/08.06.2018г. по описа на ОД МВР Варна, в който е отбелязано, че
виновният за ПТП водач е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма. За л.а.„Рено Меган", управляван от виновния водач Ст.В., е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност" при „Групама
Застраховане" ЕАД, с полица № 26118000772873, валидна за срок от
10.03.2018г. до 10.03.2019г., с изплатена застрахователна премия. 1 След
получена регресна покана към „Групама Застраховане" ЕАД за изплащане на
обезщетение за увредения л.а., в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност" на виновния водач, дружеството
образува щета №66001800633, претенция 3, и с доклад по щетата одобрява за
изплащане на претендираното застрахователно обезщетение в размер на 12
000лв. Ст.В. е управлявал моторното превозно средство под въздействие на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма, което обстоятелство е отбелязано в съставения протокол за ПТП. На
основание чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, „Групама
Застраховане" ЕАД има право на регрес срещу виновния водач за платеното
от дружеството обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, които са в
общ размер на 12 000лв. Ответникът е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
1
над допустимата по закон норма. Това обстоятелство е установено и от
наказателен съд, по НОХД №2812/2018г. по описа на РС Варна. На основание
чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, „Групама Застраховане" ЕАД
има право на регрес срещу виновния водач за платеното от дружеството
обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, които са в общ размер на
12 000лв. за платеното на Св.Св. обезщетение. На ответника е изпратило
регресна покана, но тъй като не последвало доброволно плащане на
дължимото обезщетение предявили пред Районен съд Варна заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. По подаденото
заявление е образувано ч.гр.д.№11460/2021г., по описа на Районен съд Варна,
издадена е заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по
настоящото производство. В срока за доброволно изпълнение срещу
издадената заповед е постъпило възражение от длъжника. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на
ищеца сумата от 12 000лв., представляваща изплатено от „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по щета №66001800633, претенция 3, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №11460/2021г., по описа на РС Варна, ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на 2 заявлението в съда
до окончателното й изплащане и да се присъдят сторените по исковото и
заповедното производства разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор в който сочи, че
оспорва основателността на иска и размера на същия, предвид следните
съображения: Протокола за ПТП №1649358/08.06.2018г. е съставен в 20ч. В
интервала от 3 часа от настъпването на ПТП до пристигането на
полицейските служители и съставянето на протокола, ответника и водачите
на пострадалите МПС Б.Т. Б. и С.Р. Св. прекарват на мястото на инцидента,
заедно с пристигналите по-късно на мястото съпруг на С. Св. и приятели на
С.В.. В рамките на тези три часа Св. се движи нормално, не се е оплакала да й
е причинена някаква контузия, няма видими наранявания, не е споделила за
възникнали болка или травма. След съставянето на полицейския протокол
полицейските служители, преди всички участници в ПТП да се разотидат,
изрично задават на водачите на пострадалите автомобили въпроса имат ли
нужда от медицинска помощ, имат ли травми, като след получаването на
отрицателен отговор и Б. Б., и С. Св. се качват в автомобилите си и напускат
мястото на инцидента. Описаната фактическа обстановка се потвърждава и от
протоколите за разпит, съставени в рамките на досъдебното производство,
инкорпорирано по НОХД №2812/2018г. по описа на ВРС, 37 състав, стр.7, 9,
10 и 11. При разпита на Св.Св. в рамките на досъдебното производство,
същата отново не заявява да са й нанесени травматични увреди,
предполагащи търсенето на обезщетение на неимуществени вреди.
Сравнявайки датите на представените писмени доказателства, очертава се
едно закъснително „влошаване на състоянието" на пострадалата, особено
засилено около датата на подаване на уведомление от страна на процесуалния
представител на същата до „Групама Застраховане" ЕАД за претенция за
средства за прегледи и лечение, което навежда на съмнение за злоупотреба с
положението, в което се е озовал причинителят на ПТП, за който е безспорно
доказано, че е бил с наличие на алкохол, респ. очаквано е да понесе
2
отговорност за това. Оспорва наличието на причинно-следствената връзка
между причиненото от действията на ответника ПТП и евентуално
настъпилите травми на третото лице, водач на пострадалото МПС, Св.Св..
Счита, че от представените доказателства не може да се направи обоснован
извод, че описаното състояние на пациента в амбулаторния лист от
11.06.2018г. и в медицинското заключение на съдебен медик от 12.06.2018г.
категорично са пряко следствие от ПТП, претърпяно 4 дни по-рано, както
приема лекарят-съветник на застрахователното дружество. По тези причини
считаме иска за лишен от основание и недоказан. Счита, че изплатеното от
застрахователя обезщетение е силно завишено предвид вида на твърдените
травми и периода на възстановяване от същите. Моли иска да бъде отхвърлен,
а в условията на евентуалност ако бъде уважен, то моли претендираната сума
да бъде редуцирана.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.422 от ГПК вр. чл.500, ал.1, т.1 от КЗ.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Съгласно постигнатото в о.с.з. на 26.06.2018г. в рамките на НОХД
№2812/2018г. на ВРС, 37 състав споразумение настоящия ответник в
качеството му на подсъдим е признал, че на 8.06.2018г. в гр.Варна, е
управлявал МПС л.а. „Рено Меган“, с д.к.№** с концентрация на алкохол в
кръвта 3.21 на хиляда и за което му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от пет месеца, отложено с изпитателен срок от три години му
е наложена глоба. От намиращото се в НОХД №2812/2018г. на ВРС, 37
състав, копие от протокол за ПТП настъпило на 8.06.2018г. се установява, че
към момента на настъпване на ПТП-то настоящия ответник е имал
застраховка „ГО“ с ищеца. От представения доклад №1 на ищцовото
дружество се установява, че то е изплатило на третото лице Св.Св. сумата от
12 000лв., като този факт не се оспорва от ответника, а неговата защита е
насочена основно към вида и обема на претърпените от Св.Св.
неимуществени вреди. По този въпрос съдът намира, че следва да се съобрази
със заключението на в.л. дадено в рамките на приетата по делото СМЕ
останала неоспорена от страните. Вещото лице е посочило в заключението си,
че тетото пострадало лице е получило съвкупност от три контузии-на шията,
в областта на лява лопатка и лява раменна става и на дясна подбедрица.
Вещото лице също така е посочило, че е възможно след настъпването на
травмата в рамките на няколко часа да отсъстват болки, но с напредване
развитието на травматичния оток те се засилват. Разпитаната по делото, като
свидетелка Св.Св., пострадала от ПТП-то на която е изплатено обезщетението
сочи в показанията си, че първоначално не е чувствала болка, но в
следващите дни състоянието и се е влошило и това е наложило да потърси
медицинска помощ, като по този начин казаното от нея пряко кореспондира
със заключението на в.л. по СМЕ в частта, в която се сочи, че болки могат да
се появят и след като са минали няколко часа от инцидента.
От фактическа страна съдът намира, за доказано, че ответника на
8.06.2018г. е причинил ПТП в гр.Варна, като то е настъпило след като той е
бил употребил алкохол с концентрация в кръвта му над допустимото по
3
закон, а ищеца в това време е бил негов застраховател по застраховка ГО, по
която е изплатил на трето лице сумата от 12 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП-то.
От правна страна съставът намира, че ответникът като причинител на
ПТП-то коментирано по-горе се е намирал в неизпълнение на задълженията
си по застрахователното правоотношение да не управлява лек автомобил в
нетрезво състояние по смисъла на закона. От друга страна ищцовото
дружество за да обезщети вредата причинена от застрахования е изплатило
обезщетение на пострадало трето лице в размер на 12 000лв., като по този
начин за него е възникнало правото да търси възстановяване на изплатената
сума от неизправния ответник. Ст.В. е бил поканен да изплати настоящата
спорна сума, но липсват доказателства да е сторил това в даденият му от
застрахователя срок. Ищецът не е ангажирал доказателства които да
установяват травми по пострадалата обуславящи изплащането на
обезщетение в толкова голям размер. Видно е от заключението на вещото
лице по СМЕ и представената медицинска документация, че Св.Св. е
претърпяла видими наранявания на меките тъкани без да има разкъсвания, а
контузията на шията не може да бъде определена по обем еднозначно поради
липса на доказателства за проведено лечение. При това положение съставът
намира, че изплатеното от ищеца обезщетение е било прекомерно и от него
следва да се признае само сумата от 4 000лв., като за разликата претенцията
следва да се отхвърли.
Предвид извода за частична основателност на иска и направените
искания за присъждане на разноски следва да се присъдят следните разноски:
Ответника следва да заплати на ищеца сумата от 320лв. от които
съответстват на уважената част от претенцията в рамките на исковото
производство и 96.67лв. разноски по заповедното производство.
Ищецът от своя страна следва да заплати на ответника сумата от 50лв.
по заповедното производство за изготвеното възражение при съобразяване
възражението на ищцовия процесуален представител и 466.66лв. по исковото
производство отново при съобразяване на направеното възражение за
прекомерност.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищцовото дружество
„Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление
гр.София, *** и ответника СТ. СВ. В. ЕГН********** от гр.Варна, **, че
ответника дължи на ищцовото търговско дружество сумата от 4 000лв.,
представляваща изплатено от ТД като застраховател в полза на трето лице
обезщетение за неимуществени вреди претърпени от С.а Р. Св. при
причинено от ответника на 8.06.2018г. ПТП, при което той е управлявал МПС
със съдържание на алкохол в кръвта от 3.21 на хиляда по време на действие
на застраховка гражданска отговорност сключена между страните по делото,
заедно със законната лихва върху сумата считано от датата на сезиране на
съда-5.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
4
претенцията за разликата до търсените 12 000лв., като недоказана по размер
всички присъдени по заповедното гр.д.№11460/2021г. на ВРС, на осн. чл.422
от ГПК вр. чл.500, ал.1, т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА СТ. СВ. В. ЕГН********** от гр.Варна, да заплати на
„Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК**ъс седалище и адрес на управление
гр.София, ** сумите от 320лв. разноски по исковото производство и 96.67лв.
разноски по заповедното производство, на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК***със седалище и адрес
на управление гр.София, ** да заплати на СТ. СВ. В. ЕГН********** от
гр.Варна, ** сумите от 50лв. разноски по заповедното производство и
466.66лв. разноски по исковото производство, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5