Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. СТОИЦЕВ
ИВА НЕШЕВА
при
участието на секретар В. Венева и в присъствието на прокурор Панчева, като разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНОХД №4524/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава XXI от НПК.
С присъда на Софийски
районен съд, НО, 20 с-в от 13.02.2018 г. по НОХД № 18711/13 г. подс. З.В.С. е
призната за виновна в това, че на 13.02.10 г. в гр. София, противозаконно
присвоила чужда движима вещ – товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Тракер AD 410Т45“, с рег.№ ********, на
стойност 90 000 лв. – представляваща големи размери, собственост на „А.Б.“
ЕАД, който владеела съгласно договор за лизинг BGI 1069508 от 08.07.08 г., като на основание чл.206, ал.3 от НК и чл.55, ал.1, т.1
от НК й е наложено наказание две години лишаване от свобода, изпълнението на
което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК при изпитателен срок от три
години. Със същата присъда подс. С. е осъдена да заплати на „А.Б.“ ЕАД на
основание чл.45 от ЗЗД сумата 90 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 13.02.10 г.
Срещу присъдата е постъпила
въззивна жалба от адв.
П.Ч., защитник на подс. С.. Във въззивната жалба и в допълнението към нея се
твърди, че присъдата на районния съд е неправилна и незаконосъобразна,
постановена при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, а
наложеното наказание е явно несправедливо. Изложени са съображения, че съдът е
допуснал разглеждане на делото при внесен обвинителен акт, неотговарящ на
разпоредбите на НПК като минимално изискуеми факти, обосноваващи конкретни
съставомерни действия от страна на подсъдимата. Твърди се, че съдът не е
изследвал всестранно и пълно събраните доказателства, и че неоснователно е
кредитирал изцяло показанията на заинтересования свидетел К.С., както и
косвените показания на свидетелите В.П., Б.Т. и А.Т.. Посочено е, че съдът
неоснователно е приел за доказано от правна страна извършване на престъпление
по чл.206, ал.3 от НК от подсъдимата, без да обсъди основанията за наличие на
неизпълнение на гражданско-правни облигационни отношения. Твърди се, че
мотивите на съда относно съставомерността от обективна и субективна страна на
престъплението са изключително лаконични, дословно възпроизвеждат диспозитива
на обвинителния акт, което се приравнява на липса на мотиви. Развити са доводи,
че при индивидуализиране на наказанието не са обсъдени целите на генералната и
специалната превенция, и че наказанието е завишено. Направено е искане
подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото обвинение, алтернативно,
присъдата да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане на районния
съд или наложеното наказание да бъде намалено.
В хода на съдебните прения
защитникът на подсъдимата моли въззивния съд да отмени първоинстанционната
присъда като неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на
материалния и процесуалния закон, по съображенията, изложени във въззивната
жалба.
Прокурорът счита присъдата
на районния съд за правилна и законосъобразна, и моли съда да я потвърди.
Повереникът на гражданския
ищец моли съда да потвърди присъдата присъдата в частта относно уважения
граждански иск.
При последната си дума към
съда подсъдимата моли да бъде призната за невиновна.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като районният съд е
изложил подробни и задълбочени мотиви в подкрепа на своите фактически и правни
изводи. Съдът е обсъдил доказателствата, посочил е причините, поради които
кредитира едни доказателствени източници за сметка на други и е изпълнил
задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК. Производството
пред контролирания съд е протекло по общия ред. В хода на проведеното
първоинстанционно съдебно следствие са изяснени всички правно значими
обстоятелства, свързани с времето и мястото на извършване на процесното деяние,
и неговия извършител. Съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 и
чл. 305, ал. 3 НПК и е направил подробен анализ на доказателствените източници,
които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Въззивният съд намира за
неоснователни доводите в жалбата относно допуснати процесуални нарушения при
изготвянето на обвинителния акт. Същият отговаря на изискванията на
процесуалния закон, като в обстоятелствената му част са изложени фактите, при
които прокурорът приема, че е извършено престъплението, посочено е времето,
мястото и начина на извършване на престъплението. Не се констатират непълноти
или вътрешни противоречия в обвинителния акт. Фактите, изложени в
обстоятелствената му част, кореспондират с обвинението, формулирано в
диспозитива. Поради това съдът приема, че при изготвянето на обвинителния акт
не са допуснати процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на
възможността на подсъдимия да научи за какво деяние е привлечен към наказателна
отговорност.
Настоящата инстанция не споделя и
съображенията на жалбоподателя относно неправилно установена фактическа
обстановка по делото. Въззивният съд, в качеството му на инстанция по същество,
извърши собствен анализ на доказателствената маса и достигна до фактически
изводи, аналогични на тези на първата инстанция. Районният съд правилно е
кредитирал показанията на свидетеля К.С., които са подробни, последователни и
житейски достоверни. Липсват доказателства, които да ги опровергават или
най-малкото да внасят съмнение в показанията на този свидетел. Св. С. разказва
за постигнатата договорка с подсъдимата последната да сключи договор за лизинг
за процесния товарен автомобил, който реално да бъде ползван от св. С..
Съществено е, че св. С. заявява, че след като в хода на работата с товарния
автомобил е установил, че не може да си гарантира нужните му приходи, за да
заплаща редовно лизинговите вноски за автомобила, той го е върнал на
подсъдимата, заедно с ключовете и документите на автомобила. Т.е. подсъдимата е
имала фактическа власт върху процесната вещ, което е необходима предпоставка за
съставомерността на деянието. Правилно районният съд е кредитирал и показанията
на свидетелите В.П., Б.Т. и А.Т., които са убедителни и кореспондират помежду
си, а същевременно не се опровергават от други събрани по делото доказателства.
Събраните по делото доказателства са еднопосочни относно обстоятелството, че
подсъдимата, въпреки че е имала фактическа власт върху процесния автомобил, не
го е върнала на собственика /лизингодателя по договора за лизинг/ в определения
срок – до 12.02.10 г., съгласно отправената до подсъдимата нотариална покана
срок.
При правилно установена фактическа
обстановка, районният съд е направил правилни правни изводи, че с деянието си
подс. С. е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление
по чл.206, ал.3 от НК. В мотивите на първоинстанционната присъда са анализирани
поотделно обективните и субективните признаци на престъплението. Обосновано е
прието, че всички съставомерни признаци са налични, съобразно възприетата от
съда фактология. В заключение, съдът е направил правилен извод, че подсъдимата
следва да бъде призната за виновна за престъплението, за което й е повдигнато
обвинение.
Неоснователни са съображенията в
жалбата относно несправедливост на наложеното наказание. При предвидена в
закона санкция за извършеното престъпление от три до десет години лишаване от
свобода, районният съд е наложил на подсъдимата наказание при условията на
чл.55 от НК – под минимума, в размер на две години лишаване от свобода, условно
с три години изпитателен срок, като въззивният съд не намира основание
допълнително да намалява това наказание. За пълнота следва да се отбележи, че
районният съд незаконосъобразно не е наложил на подсъдимата кумулативно
предвидените в закона наказания лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 и
конфискация на част или на цялото имущество на осъдения. Този пропуск при
постановяването на първоинстанционния съдебен акт не може да бъде отстранен в
рамките на въззивното производство, предвид забраната за влошаване на положението
на жалбоподателя /reformatio in pejus/
и доколкото производството пред въззивната инстанция е образувано само по жалба
на защитника, при липса на съответен протест от прокурора с искане за
увеличаване на наказанието.
Въззивният съд не намира
основание за ревизия на първоинстанционния акт в гражданскоосъдителната част,
доколкото районният съд правилно е приел, че следва да ангажира отговорността
на подсъдимата на основание чл.45 от ЗЗД за непозволено увреждане и правилно е
определил размера на дължимото обезщетение за причинени имуществени вреди,
равняващо се на стойността на инкриминираната вещ – 90 000 лв.
При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, постанови
своето решение.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
на Софийски районен съд, НО, 20 с-в от 13.02.2018 г. по НОХД № 18711/13 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.