Р Е Ш Е
Н И Е
№ 4620/13.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII -
ти състав в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стоян Колев
при участието на секретар Йоанна Трендафилова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 7407
по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявени от Р.С.В.-Й., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Г.Х.В.” АД, *************,
със седалище и адрес на управление:***, к.к. „Св. Св.
Константин и Елена”, представлявано от изпълнителен директор – А.Д.Иобективни кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати следните
суми:
- сумата в размер на 1436,60 лева (хиляда четиристотин тридесет
и шест лева и 60ст.), представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди
вследствие на претърпяната трудова злополука на 04.06.2014 г.;
- сумата в размер на 22 000,00 лева (двадесет и две хиляди лева)
представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие на претърпяната трудова злополука на
04.06.2014 г., ведно с компенсаторна лихва в размер на 6717,32 лева (шест
хиляди седемстотин и седемнадесет лева и 32ст.), считано от датата на
възникване на трудовата злополука – 04.06.2014 г. до датата на внасяне на
исковата молба в съда – 05.06.2017 г., както и законна лихва върху сумата от
датата на депозиране на исковата молба в съд до момента на окончателното й
заплащане.
Ищецът обосновава правния
си интерес за предявяване на иска, налагайки следните твърдения:
По силата на Трудов договор
№ 483/30.05.2014 г. между страните в настоящото производство е възникнало
трудово правоотношение, въз основа на което ищцата е постъпила на работа при
ответното дружество на 01.06.2014 г., със задължение да изпълнява длъжността на
„холова камериерка”.
На 04.06.2014 г.,
изпълнявайки трудовоправните си задължения, ищцата е претърпяла трудова
злополука – подхлъзнала се и паднала. В резултат на което, е хоспитализирана в
МБАЛ „Света Анна-Варна” АД. На 05.06.2014 г. ищцата е била оперирана, установено
било, че е налице вътрешно счупване на горния край на тибията, като при
операцията е извършена фиксация на тибия и фибула с имплантиране на плака и
винтове. Наложило се поставяне на гипсова отливка.
Ищцата е изписана от
болничното заведение на 12.06.2014 г. с определен лежащ домашно-амбулаторен
режим, била е напълно обездвижена за тридесет и пет дни. След премахване на
поставения гипс, е проведено продължително лечение и рехабилитация.
От компетентен орган, на
доверителката е призната временна неработоспособност за периода от момента на
злополуката – 04.06.2014 г. до 04.09.2015 г..
Посредством Разпореждане №
121/12.06.2014 г. на длъжностно лице към НОИ ТД-Варна, злополуката е била
приета за трудова по реда на чл. 55, ал. 1 КСО, по декларирана от работодателя-ответник
с вх. № 6068/05.06.2014 г. злополука.
Излага се в исковата молба,
че поради трудовата злополука, ищцата е претърпяла имуществени вреди изразяващи
се в стойността на вложените при операцията парични средства и потребителска
такса за дните, през които е била хоспитализирана за болнично лечение.
Като последица от
възникналата трудова злополука ищцата е претърпяла и неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, силен психически стрес и битови затруднения и
неудобства.
На 10.04.2017 г. ищцата е
постъпила за лечение в „Специализирана болница за рехабилитация Варна” АД, като
според анамнезата на издадената й епикриза от 17.04.2017 г., ищцата постъпва в
лечебното заведение по повод болки, скованост и болезнени движения на ляво
коляно.
Твърди се, че поради
изложените причини за ищцата е налице правен интерес от водене на така
предявените искове за заплащане на обезщетение поради претърпени вреди в
резултат от трудова злополука. Моли в тази връзка за постановяване на решение,
с което да се уважи така предявения иск.
В срока за отговор по чл.
131 ГПК, ответникът депозира отговор, с който оспорва иска като изцяло
неоснователен.
На първо място ответникът
противопоставя на ищеца възражение за изтекъл тригодишен давностен срок за
претендиране на вреди от трудова злополука. Позовавайки се на разпоредбите на
чл. 358, ал. 1 т. 3 КТ във вр. чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ счита, че посоченият три
годишен срок за предявяване на исковата претенция е започнал да тече от
04.06.2014 г., като към момента на депозиране на исковата молба в съда –
05.06.2017 г., същият се явява изтекъл, респективно претенцията за заплащане на
посочените в исковата молба суми погасена по давност.
Излага се, че ищцата със
свои действия е съпричинила за настъпването на трудовата злополука.
Оспорва се размерът на
претендираните неимуществени вреди, тъй като ищцата страда от заболявания,
предшествали трудовата злополука, които са допринесли за настъпване на
последната. Същите са оказали и значително влияние върху оздравителния процес,
като са забавили същия.
В отговора на исковата
молба се навеждат твърденията, че икономическата дейност на юридическото лице
ответник не изисква задължително застраховане на работниците и служителите за
покрит застрахователен риск „трудова злополука”, поради което не следва да бъде
ангажирана отговорност на даден застраховател за изплащане на обезщетение на
ищцовата страна. Оспорва се обстоятелството относно извършени от ищцата разходи
за престой в болнично заведение, както и свързаните с това закупуване на
консумативи и извършване на оперативна интервенция. Искането е за отхвърляне на
исковите претенции и присъждане на разноски.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по
делото писмени доказателства - трудов договор Трудов договор № 483/30.05.2014
г., Декларация на работодателят за възникнала трудова злополука с вх. №
6068/05.06.2014 г. на РУ „Социално осигуряване” Варна, разпореждане № 121/12.06.2014
г. на РУ „Социално осигуряване” Варна и приложената Преписка от ТП на НОИ Варна
№121/12.06.2014г. се установява, че ищцата е работила по ТПО с ответника на
длъжността „холова камериерка“ в предприятието на ответното дружество. Няма
спор, а и от приложените писмени доказателства, неоспорени от страните, се
установява, че на 04.06.2014 г., през работно време, изпълнявайки трудовите си
задължения, ищцата е претърпяла трудова злополука – подхлъзнала се и паднала,
при което е получила увреждане, изразяващо се в счупване на тибията.
От болнични листи за периода 04.06.2014г. –
04.09.2015г. – 18 броя, Амбулаторен лист от 08.10.2015г., амбулаторен лист от
12.04.2016г., Експертно решение на ТЕЛК от 02.06.2016г., Епикриза от
17.04.2017г. от Специализирана болница за рехабилитация – Варна АД е видно, че на
ищцата е била призната временна неработоспособност за периода от момента на
злополуката – 04.06.2014 г. до 04.09.2015 г..
Видно е от приложените към делото
и приети, като доказателства Епикриза на клиниката по ортопедия и травматология
при МБАЛ „Света Ана – варна”, за проведено болнично лечение от 11.07.2014 г.Талон
за заплатена в болницата потребителска такса в размер на 46,40лв. от 12.06.2014
г. и фактура № 19932 от 05.062014г. с касов бон за закупуване на медицинско
изделие на стойност 1390 лева се установява, че във връзка с проведеното на
ищцата лечение на получените при трудовата злополука увреждания същата е
заплатила потребителска такса в размер на 46,40 лв. и цена за поставяне на
медицинско изделие - плака и винтове в размер на сумата от 1390,00 лева.
По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза
с вещото лице Д. Д., от която се установява, че в резултат на трудовата злополука
от 04.06.2014 год. ищцата е получила тежка травма представляваща счупване на
левия голям пищял, която е наложила провеждане на оперативно лечение,
обездвижване на крайника, чрез поставяне на гипс, провеждане на физиотерапия, от
която травма и към настоящия момент не е налице пълно възстановяване. Според
заключението се касае за травма, при която болките са със значителен интензитет
и продължителност, както към момента на изследването е налице ограничаване
функцията на крайника и са налице болки при всяко едно претоварване, както и
при влошаване на времето. По отношение на ищцата е налице остеопороза с давност
преди трудовата злополука, която е удължила срока за възстановяване, но вещото
лице не може да посочи това състояние, като причина за счупването. Констатирано
е при освидетелстването наличие на
постравматична гонартроза, което състояние е в резултат на получената при
злополуката травма. Според заключението на вещото лице, при такава травма
самообслужването е било силно ограничено за един продължителен период от време,
като в резултат от травмата е било налице затруднение във функцията на левия
долен крайник, което продължава и към момента. Наложило се е провеждането на
оперативна интервенция и провеждане на рехабилитация. При проведения от вещото
лице преглед на 03.10.2017 год. е установено, че към настоящия момент функцията
на левия долен крайник не е напълно възстановена. Според вещото лице ищцата
продължава да използва помощно средство при придвижването си.
Разпитани е свидетел на ищеца – Ц. а. К.. Същата споделя, че не съм присъствала на
злополуката но отишла в болницата. През болничния престой също я посещавала
редовно. След като я изписали също била до нея. Преди злополуката ищцата се
движела нормално, чувствала се добре. Имала малко кръвно но общото й състояние
било добро. След злополуката ищцата била обездвижена, всеки ден свидетелката
ходила при нея да я къпе, водила я на лекар – ортопед. Кракът й бил гипсиран от
горе до долу,с много тежък гипс. В ТЕЛК също ходили заедно. В началото след
злополуката ищцата не е можела да се
обслужва. Всички нужди в началото тя
осъществявала в леглото, свидетелката я миела и къпела, дори в банята ищцата седяла
на един стол а свидетелката я къпела, т.к. не била в състояние да стои права.
Тази нейна неподвижност продължила до м.юни 2015 г., след което започнала малко
да се движи. Измислили начин, чрез една табуретка да се придвижва до мивката,
за да се обслужва. Свидетелката е ходила да й пазарува. Първоначално ищцата
започнала да се придвижва чрез две патерици и постепенно започнала да стъпва. В
момента според свидетелката ищцата се придвижва с патерица тип „канадка“, без
нея не може да се придвижва нормално. Продължава да се оплаква от болки и пак
ходи при ортопед и на физиотерапия. Продължава да взема лекарства за
обезболяване. Оплаквала се и от безсъние. .
СВИДЕТЕЛЯТ
Д. К. Г. излага, че е присъствала на злополуката. Случила се в
следобедните часове и гост на хотела ги уведомил за инцидента. Намерили ищцата паднала
в коридора на помещението за камериерки, до вратата на банята. Казала на
свидетелката че й се е завил свят и при залитането се е усукал кракът й, чула
странен звук. Ищцата била на дежурство - дневна смяна от 08,00ч. до 20,00 ч.
вечерта. След инцидента, вечерта позвънили на служителят отговарящ за охрана на
труда да го уведоми, че се е случил този инцидент и на следващия ден оформили
документи по изискване.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
За уважаване на предявения от
ищеца иск с правно основание чл. 200 от КТ, в тежест на последния бе да докаже
при условията на пълно и главно доказване наличието на трудово правоотношение
между него и ответника, в което ищецът има качеството на работник или служител,
настъпването на трудова злополука по смисъла на КСО, както и че в резултат на
злополуката ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди – болки и
страдания както и че е претърпял имуществени вреди в определен размер.
Съгласно разясненията дадени с
т. 3 от ТР № 45 от 19.04.90 г. по гр. д. № 33/89 г. на ОСГК, режимът на
имуществената отговорност на работодателя, установен в КТ е специален, като за
неуредените в чл. 200-202 КТ въпроси (какъвто е и въпросът за начина на
определяне на обезщетението за неимуществени вреди настъпили от трудова
злополука) се прилагат общите правила на ЗЗД. Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. В съдебната практиката
се приема, че понятието "справедливост" не е абстрактно и същото
изисква съдът да извърши преценка на всички обективно съществуващи и релевантни
за конкретния случай обстоятелства, които са от значение за определяне на
справедлив размер на обезщетението, включително и на тези, които макар да не са
още настъпили, но съществува достатъчна вероятност да се осъществят в близкото
бъдеще. Такива обстоятелства са характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, тяхната продължителност и интензитет,
възраст на увредения, социално и обществено положение и др., които решаващият
съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност.
Съдът, намира за безспорно и
несъмнено установено, че ищецът към датата на настъпване на злополуката се е
намирал в трудово правоотношение с ответното дружество. Доказано, бе и че
настъпилата на 04.06.2014 г. злополука е призната за трудова по установеният в
КСО ред. Установено, бе и че получените от ищеца травматични увреждания са
пряка и непосредствена последица от настъпилата трудова злополука.
Спорен е между страните
въпросът относно общия размер на обезщетението, с което да бъде репариран ищеца
за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди. Спорен е също и
въпросът следва ли при определяне на дължимия размер на обезщетението за
неимуществени вреди да се вземат предвид и наличието на заболяване от страна на
ищцата и наличието на противоправно поведение от нейна страна, така че да е налице
съпричиняване на вредите.
При така установените факти
от значение за спора съдът намира, че ищецът безспорно доказва да са му
причинени неимуществени вреди от злополуката, която е довела до временната му
неработоспособност. Съдът приема, че предвид вида и характера на увреждането на
ищеца са причинени болки и страдания, със значителен интензитет и времетраене, които
продължават, макар и с отслабващ интензитет, и понастоящем, поради което същите
подлежат на обезвреда.
По делото бе установено, че
действително увреждането на ищеца е било сериозно. Възстановителният период на получената
травма (счупване на подбедрицата) е продължил около година. Пострадалият е
претърпял оперативна интервенция, с тежък възстановителен период, като се е
наложила и рехабилитация. Предвид наличието на посттравматичното дегенеративно
състояние гонартроза увреждането на долния ляв крайник е трайно и невъзвратимо.
Ищцата е преживяла травмите тежко, имала е сериозни болки и се е нуждаела от
придружител и от помощ при обичайното си обслужване.
Както бе посочено по горе размерът
на обезщетението е ограничен единствено от критерия на справедливостта - чл. 52 ЗЗД, като определянето на същия следва да стане след отчитане на характера на
увреждането, начина на настъпването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнително влошаване на здравето, морални страдания, осакатявания и т.н. В
настоящия случай се установи по делото, че ищецът е получил постоянно (т.е.
доживотно) разстройство на здравето – нарушаване на двигателната функция на ляв
долен крайник. Търпени са сериозни, с твърде висока интензивност болки и
страдания, оперативна интервенция и физиотерапия, като възстановяването още не
е приключило. Перспективите пред възстановителния процес на пострадалата не са
ясни и не може да се определи доколко той ще протече успешно. Ищцата е в пенсионна
възраст, но ще търпи последиците от евентуално неуспешно възстановяване до края
на живота си. При съвкупна преценка на тези факти и установените данни съдът
приема, че дължимото обезщетение се припокрива с поисканото такова в размер на
22 000 лева и следва да бъде определено в този общ размер, като справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Предвид безспорната
установеност на обстоятелствата за настъпила на 04.06.2014 г. трудова злополука
и последиците от същата. Установено бе от свидетелските показания и приложените
писмени доказателства, че поради получената при трудовата злополука травма
ищцата е била хоспитализирана и спрямо нея е било приложено оперативно лечение,
чрез фиксирана на счупената кост с планка и винтове. Установено бе от
доказателствата по делото, че във връзка с лечението си ищцата е извършила
разходи, като е заплатила потребителска такса за лечението си в размер на 46,40
лв. и цена за поставяне на медицинско изделие - планка и винтове в размер на
сумата от 1390,00 лева. Същите представляват имуществена вреда, която е пряка и
непосредствена последица от настъпилото при трудовата злополука увреждане,
поради което същите подлежат на репариране от ответника по реда на чл. 200 КТ.
Предвид основателността на
главните искове основателен се явява
и искът за компенсаторна лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането – 04.06.2014 г. до датата на
постъпване на исковата молба в съда - 05.06.2017 г. върху сумата в размер на
22000,00 лева. Същата изчислена с програмен продукт „Апис финанси“ възлиза на
сумата от 6718.16 лева, поради което и
искът с правно основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. чл. 84, ал. 3 ЗЗД се
явява основателен в пълния предявен размер от 6717,32 лева.
Предвид основателността на
исковете съдът дължи произнасяне и по направеното от ответника възражение за
съпричиняване от страна на ищеца. Действие по съпричиняване в условията на чл.
200 КТ би бил всеки съзнателен акт на ищцата, който да съставлява нарушение на
трудовата дисциплина. В случая от страна на ответника не се релевират извършени
от ищцата дисциплинарни нарушения, които пряко или косвено да са довели до
настъпването на неблагоприятните последици от злополуката. В тази връзка делото
не се събраха каквито и да е доказателства, от които да се установи, че с
действията си ищцата е допринесла в определена степен за настъпването
вредоносния резултат от трудовата злополука. Това означава, че възражението на
ответника за съпричиняване е неоснователно.
Неоснователно се явява и
направеното от ответника възражение за погасяване на исковете на ищцата поради
изтичане на предвидената в чл. 358, ал. 1,
т. 3 КТ тригодишна давност.
Според разпоредбите на чл. 358,
ал. 2, т. 2 КТ, давностният срок започва да тече от деня, когато вземането е
станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. В случая следва да намери
приложение втората хипотеза, тъй като според действащия КСО установяването на
трудовата злополука е възможно само по предвидения в него административен ред и
не може в рамките на предявен иск по чл. 200 КТ гражданският съд да изследва и
установява предпоставките, характеризиращи една злополука като трудова. Наличието на установена трудова злополука е
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя,
което според съда означава, че увреденият може да упражни това право едва след
акта за установяване на трудовата злополука, поради което и от този момент
следва да се счита, че тече тригодишният давностен срок.
В настоящия случай разпореждането
на НОИ ТП – Варна за признаване на злополуката за трудова е с № 121 и дата 12.06.2014г.,
от който момент е започнало изтичането на погасителната давност по чл. 358, ал.
1, т. 3 КТ. Към датата на постъпване на исковата молба – 05.06.2017 г.
тригодишният давностен период все още не е бил изтекъл, като същият съгласно
чл. 116, т. б ЗЗД същата е прекъсната с постъпване на исковата молба в съда,
съответно не тече докато трае съдебния процес в настоящото дело (чл. 115, б. ж ЗЗД).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, които
съразмерно с уважената част от исковете възлизат в размер на 1434,00 лева.
Предвид направеното от
ответника възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира, че същото не
е прекомерно и е съобразено с предвидения в НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ минимум.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължимите държавни
такси за производството следва да се възложат на ответника, като се осъди същия
да заплати на ВРС държавна такса в размер на 1206,15 лв. по исковете с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Освен това ответникът следва
да бъде осъден да заплати на държавата и направените от бюджета на съда
разноски за вещи лица в общ размер от 180.00 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Г.Х.В.” АД, *************, със седалище и адрес на управление:***,
к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, представлявано от
изпълнителен директор – А.Д.И, да заплати на Р.С.В.-Й., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 22 000.00 лева (двадесет и
две хиляди лева) представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие претърпяната на
04.06.2014 г. трудова злополука, ведно с компенсаторна лихва в размер на 6717,32 лева (шест хиляди седемстотин и
седемнадесет лева и 32ст.), считано от датата на възникване на трудовата
злополука – 04.06.2014 г. до датата на внасяне на исковата молба в съда –
05.06.2017 г., както и законна лихва върху сумата от датата на депозиране на
исковата молба в съд - 05.06.2017 г. до момента на окончателното й заплащане, на основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Г.Х.В.” АД, *************, със седалище и адрес на управление:***,
к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, представлявано от
изпълнителен директор – А.Д.И, да заплати на Р.С.В.-Й., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата в размер на 1436.60 лева
(хиляда четиристотин тридесет и шест лева и 60ст.), представляваща
претърпени от ищеца имуществени вреди за заплатени потребителска такса и
медицинско изделие, вследствие на трудова злополука настъпила на 04.06.2014 г., на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „Г.Х.В.” АД, *************,
със седалище и адрес на управление:***, к.к. „Св. Св.
Константин и Елена”, представлявано от изпълнителен директор – А.Д.И, да заплати на Р.С.В.-Й.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1434,00 лева (хиляда четиристотин тридесет и четири
лева), представляваща направените в производството съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Г.Х.В.” АД, *************,
със седалище и адрес на управление:***, к.к. „Св. Св.
Константин и Елена”, представлявано от изпълнителен директор – А.Д.И, да заплати в полза на държавата, в бюджета на съдебната власт по сметка на
ВРС сумата в размер на 1206.15 лева
(хиляда двеста и шест лева и 15 ст.), представляваща държавна такса върху
уважената част от исковете и сумата в размер на 180.00 лева (сто и осемдесет) лева, представляваща направените от
бюджета на ВРС разноски за вещи лица, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: