РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Бургас , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100500854 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на О. В. Ш. –ответник по
гр.д. № 1275 /2019 год. по описа на Несебърския районен съд против
решение № 260007/13.01.2021 год. постановено по същото дело в частта ,с
която въззивницата е осъдена да заплати на ищцовата етажна собственост на
комплекс „Гардения Хилс“,к.к.Слънчев бряг,местността „Бостанлъка „
,сумата от 721,70 евро,представляваща сбор от такси за управление и
поддръжка на общите части на комплекса и вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“,от които 360,85 евро за 2017 г. и 360,85 евро за 2018 г. ,приети с
решение на ОС на ЕС от 08.09.2017 г. ,дължими са апартамент А-1-2,с
идентификатор 51500.22.3.1.2,ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба-30.12.2019 г. до окончателно изплащане ,както и
да заплати 119,28 евро – сбор от лихви за забава върху дължимите главници
за периода 23.09.2017 г. -29.12.2019 г. и 640,43 лв. –разноски по делото
съобразно уважената част от исковете .
1
Въззивникът изразява недоволство от решението ,като счита
същото за неправилно ,незаконосъобразно и необосновано.Сочи се на първо
място ,че от обстоятелствата по делото и представените доказателства не
ставало ясно ,че при вземане на решението от 08.09.2017 г. на ОСЕС е спазена
предвидената специална процедура за вземане на тези решения,начина на
свикване,състав ,представителна власт ,гласуване ,предметна компетентност
и оповестяване ,като не е представена поканата за свикване на общото
събрание.Освен това представеният по делото протокол за поставяне на
съобщението от 14.08.2017 г. за изготвения протокол от ОС съдържа две
различни дати да дата на залепване в началото и края на текста и не става
ясно кога действително е бил изготвен.Счита се ,че от текстовете на
решенията не се установява такса за управление и поддръжка ,дължима от
отделните собственици към ЕС.В случая е взето решение управлението и
поддръжката в комплекса да се предостави на трето лице,но договор с
управляващата компания не е представен по делото ,поради което не може да
се приеме ,че задълженията на отделните собственици към ЕС ,както и
процесуалната легитимация и материалният интерес за предявяване на
претенциите от ЕС са установени .Основанието за събирането на сумите във
връзка с решението от 08.09.2017 г. е договорът,поради което и годен субект
да събира сумите на това основание е страната по договора ,а не етажната
собственост.
Неправилно не е прието и възражението на особения представител на
ответника ,че сумите не се дължат на осн.чл. 51 ал. 2 ЗУЕС.Счита се ,че в
тази хипотеза законът не въвежда задължение или някакво друго изискване
за собствениците ,ползвателите или обитателите за писмено уведомление за
своето отсъствие ,такова задължение е въведено само за собственици,които
отсъстват повече от 30 дни в рамките на една календарна година в следващата
хипотеза-на чл. 51 ал. 3 ЗУЕС.Нармата на чл. 51 ал. 2 е императивна и по
аналогия не могат да се определят задължения и предпоставки за прилагането
й.В случая не се оспорва от ищеца ответницата да е обитавала собствения
си обект повече от 30 дни в рамките на процесния период 2017 и 2018 г. ,или
да е отдавала имота си под наем ,или преотстъпвала безвъзмездно ,поради
което не може да бъде онгажирана отговорността й да заплаща поддръжка
за тези години .По отношение на нея е приложимо изключението по чл. 51
2
ал. 2 ЗУЕС,без да е било необходимо уведомяване от нейна страна .
Моли се за отмяна на решението в отхвърлителните му части и
постановяване на ново ,с което се отхвърлят изцяло исковите претенции .Не
се сочат нови доказателства
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и
отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК .
Въззиваемият ответник в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК
оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на съдебното
решение в атакуваната част не са допуснати сочените в нея нарушения .Счита
се на първо място ,че е недопустимо инцидентно да се извършва проверка на
действителността и законосъобразността на решенията на ОСЕС,след като са
влезли в сила ,те могат да бъдат проверявани единствено в рамките на иска по
чл. 40 ЗУЕС.
Оспорва се твърдението за липва на материалноправна легитимация на
етажната собственост по отношение на заявенитеправа ,тъй като законът –чл.
38 ал. 2 ЗУЕС изрично е оправомощил управителните органи на ЕС да правят
искания пред съда ,включително и за принудително изпълнение на решенията
на ОС,включително и тези за събиране на етажните разходи .Оспорва се и
твърдението ,че ОС от 08.09.2017 г. било приело решение ,с коието на оснчл.
17 ал. 2 ЗУЕС възложило правомощията по управлението и поддръжката на
трето лице.Сочи се ,че в процесните решения на ОС липсва каквото и
конкретно изявление в този смисъл .
Подчертава се ,че от задължението за заплащане на разходи по
управление и поддръжка може да се освободи само лице,което е уведомило
компетентния орган за отсъствието си.И тъй като не се остановява да е
налице такова уведомление ,ответникът не може да се позовава на
разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗУЕС.Счита се ,че фактът ,че имотът е ползван
по-малко от 30 дни през процесния период е следвало да бъде установен по
делото от ответника.
Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба и
потвърждаване на решението в атакуваната част .Също не се сочат нови
доказателства и обстоятелства по делото .
3
От своя страна ищецът ,чрз процесуалния си представител е подал
насрещна жалба против решението в частта му ,с която е отхвърлил исковете
–за събиране на такси за поддръжка и управление за 2016 г. ,ведно със
законната лихва върху главницата .В тази връзка се поддържа становище ,че
законът изрично е оправомощил управителните органи на ЕС да заявяват
искания пред съда за принудително изпълнение ,включително и тези за
събиране на етажни разходи и тези нормативно предоставени им права не
могат да бъдат отнети ,дори и част от правомощията им да бъдат
предоставени на външни лица .Затова се счита,че съдът неправилно е
тълкувал решенията на ОСЕС от 09.09.2014 г. и е приложил нормата на чл. 17
ал. 2 т. 7 ЗУЕС.Отново се подчертава ,че по изричното предписание на
закона възлагането на трети лица за управление и поддръжка следва да е
конкретно ,т.е. правомощията следва да са ясно и точно индивидуализирани и
изброени , а в случая липсва каквото и да е конкретно изявление .Затова се
счита ,че неправилно е отхвърлена исковата претенция за този период и се
моли за отмяна на решението в тази част и вместо него – уважаване на
претенцията .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното : Предявени са били искове с правно основание чл. 38 ал. 1
ЗУЕС и чл. 86 ал. 1 ЗЗД .
Безспорно е по делото ,че ответницата –въззивница О.Ш. е собственик
на апартамент А-1-2, самостоятелен обект с идентификатор 51500.22.3.1.2 ,с
адрес – гр.*** местност *** вх.* ет.* ап.* в комплекс ****,к.к.Слънчев
бряг,местността „Бостанлъка,с площ от 51,55 кв.м. ,ведно с прилежащите
общи части в сградата –вж. представения нот. акт за покупко-продажба №
128/08.05.2012 г. на нотариус Чуткина ,който обект се намира в ищцовата
етажна собственост .
Представен е протокол от проведено учредително общо събрание на ЕС
от 09.09.2014 г. в к-с“Гардения хилс“ , на което са взети решения, сред които
- за управител на ЕС е избран М.П.Ч.; ищцовото дружество е избрано да
стопанисва и поддържа общите части в комплекса, като определеният и приет
за дължим размер на таксата за стопанисване и поддръжка върху общата
4
застроена площ на притежавания от собственик в сградата имот е 7 евро/кв.м.
без ДДС на квадратен метър, като е направено уточнение, че таксата ще
започне да се начислява от 2015г. Събранието е упълномощило управителя на
етажната собственост – М. Ч. да сключи договор с избраната компания за
управление и поддръжка при посочените в офертата параметри. Управителят
М. Ч. е изпратил на 11.09.2014г. Уведомление по чл. 46б от ЗУЕС до кмета на
Община Несебър.Впоследствие е било проведено ОСЕС на 08.09.2017
г./обективирано в протокол от същата дата – приложен на л.9-12 от
първоинстанционното дело /, в което е приет отчет за 2016 г. /според който
задълженията на ЕС за 2016 г. били в размер на 32 315 лв. поради неплатена
в пълен размер такса поддръжка от собствениците и ползвателите на
комплекта/,като по т. 5 от дневния ред е било прието решение таксата за
поддръжка да се определи в размер на 6 евро за кв.м. , а таксата за
фонд“Ремонт и обновление „-в размер на 1 евро за кв.м.
При тази фактическа обстановка претенциите на ищцовата етажна
собственост са за осъждане на ответницата – етажен собственик на
самостоятелен обект в сградата да заплати на ЕС неплатените такси за
2016,2017 и 2018 г. /в общ размер на исковата сума от 932 евро/,ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба ,както и лихвата за
забава от 248 евро ,дължима за периода 01.01.2017 г-29.12.2019 г.
Първоинстанционният съд е приел ,че цитираното по-горе решение на
ОС на ЕС от 08.09.2017 г. съдържа изрична воля на етажните собственици
да се определи размер от 6 евро за поддръжка и такса от 1 евро за кв.м. –за
фонд „Ремонт и обновление „,при което посоченото решение е годен акт ,с
който са определени разходи по смисъла на чл. 6 ал. 1 т. 9 и т. 10 ЗУЕС и
доколкото решението на ОС от тази дата е влязло в сила ,за собствениците
,включително за ответницата ,е възникнало задължение да направят
съответните вноски съобразно гласуваното от ОС.Затова претенцията за
плащане на дължимите вноски за 2017 и 2018 г. е доказана по основание и
размер .Не е установено ответницата да е платила дължимите суми ,нито да е
налице хипотезата на чл. 51 ал. 3 ЗУЕС,тъй като няма данни ,а и твърдение
същата да е уведомила управителя на ЕС за отсъствието си повече от 30 дни в
рамките на една календарна година .Затова и претенциите за този период са
уважени ,заедно с искането за присъждане на лихва за забава и законна лихва
5
от подаване на исковата молба на осн.чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Решението е правилно .
Във въззивната си жалба ответницата навежда възражения против тази
част от решението / с което са уважени исковете /,като изтъква единствено
аргументи за незаконосъобразност на взетите решение от Общото събрание
на ЕС от 08.09.2017 г. ,излагайки подробно доводи за неспазване на
процедурата за вземане на подобни решения ,предвидена в ЗУЕС.Защитава
се също и твърдението ,че ищцовата етажна собственост не е
материалноправно легитимирана да претендира исковите суми ,че годен
субект да събира сумите е страната по договора за управление и поддръжка
на комплекса ,на която ЕС е делегирала правомощия по управлението и
поддържането на комплекса
Районният съд е обсъдил тези възражения ,наведени и пред него и
настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените в тази връзка мотиви
,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК .
Както правилно е подчертал първостепенният съд , етажната
собственост, която не е учредила сдружение за управление, т. е. не е
персонифицирана ,се управлява от общото събрание на етажните
собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез
взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни
волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за
постигане на определена цел .При решенията на етажната собственост няма
насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на
действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по
широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила
решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни
собственици, включително за тези които са гласували против, за не
участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни
собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за
лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са
гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети
от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел.
Законът - ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези
6
решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна
власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е
основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда
специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на
етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от
сключването на сделките, дори и многостранните са съществени, което е
основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и
за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се
определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и
контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която
може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът
за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен,
ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е
преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е активната
процесуална легитимирани, като е предоставена такава само на
собствениците на обекти от етажната собственост - чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на
етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при
неспазване на императивни правни норми.Ограничението на срока за съдебен
контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано
със срок- чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и
оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и
обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 от
ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и
отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се
бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на
различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото
събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя
кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е
оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова
извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на
нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим
принципа, че нищожност може да се установява без срок.
7
Основното в случая е, че е взето валидно решение на Общото събрание
на етажната собственост за заплащане от етажните собственици на
посочените в решението суми. Решението на ОС на ЕС не е обжалвано от
ответника, като няма данни по делото да е атакувано от друг собственик в
етажната собственост, респ. да е отменено от съда. За атакуване на решенията
на ОС е предвиден специален ред - този по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, уреждащ
съдебният надзор върху решенията на Общото събрание, които противоречат
на закона. Искът по чл. 40 от ЗУЕС е конститутивен и до влизане в сила на
решение по него, с което атакуването решение да се отменя, това решение се
ползва със стабилитет и подлежи на изпълнение по реда на чл. 38 от ЗУЕС.
При това положение задължителната сила на тези решения следва да бъде
зачетена и следва да се приложат съответните правни последици. След като
оспорените от ответника решения не са били обжалвани в законоустановения
срок или тяхното изпълнение не е било спряно от съда, те обвързват всички
етажни собственици, включително и ответника и не може по пътя на косвен
съдебен контрол да бъде констатирана тяхната незаконосъобразност
/респ.нищожност / Затова и всички изтъкнати от въззивницата-ответница
аргументи в подкрепа на тезата за незаконосъобразност /или нищожност /на
процедурата по свикването ,провеждането и вземането на влязлото в сила
решение на ОСЕС от 08.09.2017 г. са правно ирелевантни и не следва да бъдат
обсъждани в настоящата производство .Затова и в тази част решението е
правилно и следва да бъде потвърдено .
По повод доводите на въззивника-ответник за недопустимост на
производството и първоинстанционния акт поради отсъствие на активна
процесуална легитимация за ищеца, следва да се отбележи ,че,както бе казано
по-горе,решенията на ОС за определяне на размера на дължими от
собствениците вноски по смисъла на ЗУЕС са особен вид многостранни
актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на
обща цел. Законодателната уредба на тези актове е дадена от ЗС и ЗУЕС и те
следва да се отличават от многостранните сделки по смисъла на ЗЗД. Видно
от специалните норми на чл. 6 и чл. 38 от ЗУЕС, задълженията за изпълнение
от собствениците в ЕС на решенията на ОС и заплащане на определените
такси и вноски са нормативно установени и скрепени с правни последици при
неизпълнение, а именно – възможност за събирането им от управителя по
8
принудителен ред. В теорията и практиката няма спор, че ЗУЕС предвижда
специална правосубектност за ЕС, по смисъла на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, а
представителството се осъществява по силата на закона от управителя. В този
ред на мисли титуляр на вземанията за вноски и такси за поддръжка на
общите части е етажната собственост и именно тя, действайки чрез своя
управител, е активно легитимирана да води съдебни производства за
установяване и принудително изпълнение на тези задължения на
собствениците на самостоятелни обекти. Това правно положение не може да
бъде изключено и чрез възлагане на правомощия на външно за собствеността
лице, предвид принципа, че титуляра на едно право винаги може да го
упражни по своя преценка. Още повече, по делото не са ангажирани
доказателства, дружеството "Компания хотелски мениджънт" ООД да е
натоварено по волята на ОС или по силата на договора с представителство по
смисъла на чл. 38, ал. 2 и др. от ЗУЕС. Предвид изложеното наведените с
въззивната жалба доводи в горния смисъл са неоснователни, като въззивният
съд споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви в тази
посока
Що се касае до възражението на въззивницата за приложение на чл. 51,
ал. 2 от ЗУЕС, същото се явява неоснователно, като несъобразено с
доказателствата по делото. Съгласно принципа за разпределяне на
доказателствената тежест и чл. 154 от ГПК, в тежест на ответницата е било да
установят фактите, на които основават своето възражение. Действително
възражението почива на отрицателен факт, но същият подлежи на
установяване чрез проведено доказване на положителни факти, обосноваващи
извод за верността на отрицателното твърдение. Независимо от това обаче,
предвид безспорното между страните обстоятелство за липса на уведомление
по чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС от ответницата до управителя на ЕС, настоящият съд
достига до същите правни изводи за неоснователност на възражението. Във
всички случай, за да се приложи разпоредбата по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС,
собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в
рамките на една календарна година следва да е уведомил писмено
председателя на управителния съвет/управителят на ЕС. Отправеното
уведомление е предпоставка, чрез ангажиране на допълнителни писмени и
гласни доказателства в сочения смисъл, да се установи действителното
9
възникване на фактите, предвидени като основание, на което съсобственика
може да се позове пред ЕС, че не дължи определените от ОС годишни такси,
а уведомлението по чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС служи за установяване на датата, от
която това основание е противопоставимо. Предвид изложеното,
оплакванията на въззивницата за неправилна оценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд и неправилен краен извод досежно
приложението към процесния случай на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от
ЗУЕС, се явяват неоснователни.
Правилно и съобразено с доказателствата по делото е и решението в
частта ,с която е отхвърлена исковата претенция за заплащане на дължимите
такси за 2016 г.Между другото ,по този въпрос относно материалноправната
легитимация на ищцовата етажна собственост да получи таксите за тази
година въззивната инстанция се е произнесла с решението си от 14.11.2019 г.
по в.гр.д. № 1355/2019 г./обвързващо съда с мотивите си /,в което се сочи
:“Представеният договор за управление и поддръжка на комплекс „Гардения
хилс“, сключен между ЕС на „Гардения хилс“ и „Компания за хотелски
мениджмънт“ ЕООД, е сключен в изпълнение на решението по т.3 и т.4 на
общото събрание на ЕС в компелкс „Гардения хилс“. От него е видно, че
ищцовото дружество, в качеството на изпълнител, се е задължило да
осъществява цялостна поддръжка и управление на общите части на
комплекса, като поддържа чистотата на свободните пространства и общите
части, полага грижи за зелените площи, осигурява целогодишна цялостна
охрана, следи за евентуални аварии, поддържа изправни вътрешните
комуникации - ЕВН, БТК, ВиК и др., като отстранява евентуални повреди по
тях и др. Уговорената такса, съобразно чл. 32 от договора, е 7 евро без ДДС
на кв.м. Уговорено е в договора, че за периода от датата на сключването му
до 31.12.2014г. такса не се дължи, т.е. започва да се начислява от 2015г.
Срокът за заплащането е уговорен по следния начин - дължи се в срок до 31
юли на всяка календарна година, като при заплащане на таксата в срок до 28
февруари, изпълнителят намалява същата с 5%.
Неоснователно е възражението на ответника, че няма задължения към
ищеца, защото няма валидно сключен договор между тях, както и за липсата
на възможност ищцовото дружество да търси суми за разходи, свързани с
поддръжката на общите части от етажен собственик, а не от възложителя по
10
договора. Договорът от 23.09.2014г. между Етажната собственост на
комплекс „Гардения хилс“ и ищцовото дружество е сключен в изпълнение на
Решение на общото събрание от 09.09.2014г. Съгласно чл. 11, ал.1, т.5 от
ЗУЕС сред правомощията на Общото събрание е да определя размера на
паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите
части на сградата, а съгласно чл. 6, ал.1, т.8 и т.10 от ЗУЕС собствениците на
обекти в етажна собственост са длъжни да изпълняват решенията на органите
на управление на етажната собственост и да заплащат разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата. Задълженията на
ответника да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите
части на сградата произтичат на първо място от закона и от решенето на
общото събрание на етажната собственост, независимо от уговореното в
договора. От друга страна възложител по договора е Управителя на ЕС, който
действа въз основа на решение на ОС на ЕС като неин представител и с
действията си обвързва всички етажни собственици. В този смисъл всеки
етажен собственик се явява възложител по договора. Оттук следва, че ищецът
има възможност да предяви своя иск по повод неизпълнение на задължение
по договора и срещу отделния етажен собственик. Още повече, че в чл. 33 от
договора е уговорено, че вноските могат да се търсят както от етажната
собственост като възложител, така и от всеки един етажен собственик
поотделно.
При тези обстоятелства настоящият състав намира, че е налице
валидност на сключения договор за поддръжка и управление на общите части,
следователно представлява източник на задължения за етажните собственици
да заплатят на изпълнителя по договора договорената цена срещу извършване
на поддръжка от изпълнителя на общите части, съоръжения, площи и
помещения за общо ползване в комплекса“.
С решението е прието ,че таксите за 2016 г. се дължат на „Компания
хотелски мениджмънт“ЕООД ,а не на етажната собственост и единствената
хипотеза ,при която ищецът би бил материално легитимиран да претендира
тези суме от отделните собственици,е ако етажната собственост ги е
заплатила на управляващата компания по силата на договора и по този начин
е встъпила в правата на кредитора.Както бе казано по-горе ,право на етажната
собственост е да събира съответните суми ,дори и част от правомощията й да
11
са прехвърлени на друг субект .В случая обаче ищецът основава претенцията
си на решението на ОС от 09.09.2014 г. ,а с него е прието единствено да
сесключи договор с управляваща компания –с други думи основанието за
събиране на сумите във връзка с решението от 09.09.2014 г. е договора , а не
чл. 6 ал. 1 т. 9 и т.10 ЗУЕС ,като самото решение се тълкува превратно от
въззивната етажна собственост.Затова и в тази част решението следва да бъде
потвърдено .
Поради отхвърляне и на двете въззивни жалба страните следва да
поемат сами направените разноски по делото .Доколкото ответницата е била
представлявана от назначен от съда особен представител ,на осн.чл. 47 ал. 6
ГПК вр.чл. 36 ал. 2 ЗАдв следва да бъде определено възнаграждение за същия
в размер на 150 лв. –за защита пред настоящата инстанция ,което да бъде
изплатено от ищеца,а ответницата да бъде осъдена да му заплати тези
разноски .
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260007/13.01.2021 г. постановено по
гр.д. № 1275/2019 г. по описа на Несебърския районен съд .
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „Гардения Хилс.”, с
адрес в к. к. „Слънчев бряг“, местност Бостанлъка
представлявана от управителя М. Ч. да внесе по сметка на БОС сумата 150 лв.
/сто и петдесет /лева-възнаграждение за особен представител на ответника на
осн.чл. 47 ал. 6 ГПК вр.чл. 36 ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА О.В.Ш. , гражданство: ****** ********, дата на раждане:
**.**.****г., постоянен адрес:ГР.*** , к-с ***“, вх. *, ет. *, ап. *, БУЛСТАТ:
**********, да заплати на Етажната собственост на комплекс „Гардения
Хилс.”, с адрес в к. к. „Слънчев бряг“, местност Бостанлъка
представлявана от управителя М. Ч. сумата 150/сто и петдесет /лева-платено
12
възнаграждение за особен представител .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13