РЕШЕНИЕ
Номер 40723.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 09.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20204100500664 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.06.2020 година, постановено по гр. дело № 13 по описа на Г.
районен съд за 2020 година, предявените от П. Ц. Т. против „Б.С.“-ЕООД, гр. С. искове, с които
претендира да бъде признато за незаконно и отменено уволнението по заповед от 07.11.2019
година на управителя на ответното дружество, да бъде възстановен на заеманата длъжност
„сътрудник охрана“ и да му се присъди обезщетение за принудителна безработица от 1 360 лв., са
отхвърлени като неоснователни. В тежест на ищеца са присъдени направените от ответното
дружество разноски.
Решението е обжалвано от П. Ц. Т. с искане за отмяната му вцялост и за
постановяване на ново, уважаващо исковете, според заявеното.
В противоречие с материалния закон първостепенният съд не съобразил
противоречивите правни последици, които пораждат веднъж връченото му предизвестие и
следващата го по време заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Погрешно изтълкувал прекратителното основание по чл. 328, ал.1, т. 10б от КТ , несвързвайки го с
общите основания по т. 1 – 10 от същия текст на закона.
Ответникът по жалбата - „Б.С.“-ЕООД, гр. С. – е изложил доводи за безпорочност
на решението. Претендира разноски за второинстанционното производство.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от
ГПК, приема:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на
труда.
1
Ищцовата страна - П. Ц. Т. - излага в исковата си молба, че с ответното дружество
били във възникнало от договор трудово правоотношение, по силата на което в търговското му
предприятие изпълнявал длъжността „сътрудник охрана“. Считано от 07.11.2019 година бил
уволнен на основание чл. 328, ал.1, т. 10б от КТ.
С доводи за незаконност на уволнението – заповедта нямала мотиви, не е получавал
предизвестие, ако е получил такова, срокът му не бил спазен, от началото на октомври, 2019
година не бил допускан на работа – по реда на настоящото производство претендира обявяването
му за неправомерно, отмяна, възстановяване на заеманата преди това длъжност, присъждане на
обезщетение за принудителна безработица в размер на сумата от 1 360 лв. за времето от 07.11.2019
до 20.01.2020 година, законна лихва и разноски.
Ответната страна – „Б.С.“-ЕООД, гр. С. - оспорва исковете с възражения,
уволнението да е постановено при налично прекратително основание. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:
Не се спори, установява се от приложените документи и обясненията на страните,
че са били във възникнало от трудов договор правоотношение, по силата на което в ответното
дружество ищецът е изпълнявал длъжността „сътрудник охрана“ – договор от 27.12.2018 година.
Към датата на сключване на трудовия договор ищецът е придобил и упражнил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст - писмо и разпореждане на листи 63 и 64 от преписката на
първостепенното производство.
До ищеца ответникът е изпратил предизвестие и заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение помежду им, като и в двата документа се е позовал на чл. 328, ал.1, т.
10б от КТ – предизвестие и заповед, от ищеца получени съответно с известие за доставяне от
07.10.2019 година и 12.11.2019 година.
Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност и на
предявените искове. Съдът ги отхвърля на това основание, водим от следните съображения.
Възрастта на ищеца и трудовия му стаж към датата на сключване на договора между
страните са дали възможност на ответника да уволни служителя по реда на чл. 328, ал.1, т. 10б от
КТ. Доколкото е сторил именно това, уволнението е законно, а искът да бъде признато за
неправомерно – неоснователен.
Доводите на ищцовата страна са неоснователни. В разрез с цитираните по-горе
документи е твърдението на ищеца, че не е получил предизвестие и заповед за уволнение. Всяко
едно от тези изявления е годно да прекрати трудовото правоотношение по правомерен начин,
защото нарушаването на срока за предизвестие не се отразява на законността на уволнението –
аргумент от нормите на чл. 220 и 221 от КТ.
За законността на уволнението законът мотиви към акта на работодателя изисква
единствено в хипотезите на дисциплинарно уволнение. В останалите случаи е достатъчно да се
сочи нормата - основание за прекратяване на правоотношението. За нуждите на казуса решаващото
2
е, че фактите по посоченото от работодателя прекратително основание – упражнено право на
пенсия преди сключване на трудовия договор – е налице.
Без правно значение е дали от началото на октомври, 2019 година ищецът е
допускан на работа. Такъв факт, дори да е наличен, не влияе на уволнението, а дава възможност на
ищеца да търси обезщетение за вреди, стига да търпи такива.
Законността на уволнението е пречка да се породи правото на отмяна,
възможността служителят да бъде възстановен на заеманата длъжност и да му се присъди
обезщетение, задето е останал без работа. Като неоснователни, исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответникът има
право на разноски за второинстанционното производство, по делото доказани като сума от 250 лв.,
възнаграждение за един адвокат. Следва сумата да бъде присъдена с настоящото решение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 05.06.2020 година, постановено по гр. дело
№ 13 по описа на Г. районен съд за 2020 година.
Осъжда П. Ц. Т. , ЕГН: ********** от гр. С., ул. „С.“ № .., етаж .., ап. № .. да заплати на „Б.С.“-
ЕООД, гр. С., сумата от 250 (двеста и петдесет лева) лв., разноски за второинстанцинното
производство, на основание чл. 78 , ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3