РЕШЕНИЕ
№86
гр. Русе, 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично съдебно заседание
на седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното
от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело №63
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208
и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Х.И.С.
против
Решение № 260006/28.01.2021 г. по АНД № 256/2020 г. по описа на РС Бяла, с която е
потвърдено НП № 38-0001274/11.09.2020 г. на Директор на РД „Автомобилна
администрация” гр. Русе за наложено на касатора
административно наказание «глоба» в размер на по 500 лв. на основание чл. 93в,
ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) за извършено нарушение на чл.34,
§1, изр.1, пр.2 от Регламент
165/2014. Навеждат се
касационни основания за неправилност на решението поради съществено нарушение
на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Касаторът претендира
отмяна на решението на РС Бяла и вместо него да се постанови друго, с което
наказателното постановление да бъде отменено.
Касационният ответник, в писмено становище, излага
доводи за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата и счита решението на РРС
за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета
Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С Наказателно постановление № 38-0001274/11.09.2020 г. на Директор на РД „Автомобилна
администрация” гр. Русе административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е била ангажирана за нарушение по чл.34, §1, изр.1, пр.2 от Регламент 165/2014, съгласно който водачите използват карти
на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от
момента на поемането му. Освен посоченото правно основание, в НП е
дадено и словесно описание на нарушението на С. – „Водачът не е използвал карта
на водача, когато е управлявал превозното средство на дата 06.08.2020г., като
при проверката представя карта на водача, на която има записани данни до 04.08
часа на 21.02.2020г. и след направени разпечатки от тахографа, оборудван в
товарния автомобил е видно, че автомобилът е бил в движение“; посочено е и че проверката
е извършена в 23.20 часа на 06.08.2020г. ,при извършван от С. обществен превоз
на товар в обхвата на Регламент 561/2006. Изложените в АУАН и НП обстоятелства
се потвърждават от разпитания в съдебно заседание актосъставител, както и от
данните от дигиталната карта на водача и разпечатка от дигитален тахограф.Съдът, като е съобразил доказателствения материал, е
потвърдил оспореното пред него наказателно постановление, като приел, че в хода
на административно – наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон.
Настоящият съдебен състав напълно споделя доводите на
въззивната инстанция и на осн. чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на
въззивното решение.
По наведените касационни оплаквания. Твърди се, че във
въззивното решение липсват подробни мотиви относно авторството на деянието,
както и извършването му при пряк умисъл; сочи се, че в НП не са посочени относимите
материално-правни разпоредби, уреждащи „правилното използване на картата на
водача“, които визира разпоредбата на чл.93в, ал.2 от ЗАП. Оплакванията са
неоснователни. На първо място, в мотивите на обжалваното решение на стр.3, след
анализ на доказателствата, са изложени пространни доводи относно извършителя на
нарушението и формата на вина. На следващо място, като нарушена норма в НП е
посочена не санкционната разпоредба на чл. 93в, ал.2 от ЗАП, съгл. която „Водач, който
управлява моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не
спазва изискванията относно правилното използване на картата на водача,
определени в Регламент (ЕС) №
165/2014
или в AETR, се наказва с глоба 500 лв.“, а чл.34, §1,
изр.1, пр.2 от Регламент
165/2014, който въвежда задължение за водачите да използват карти през цялото
време на управление на превозното средство. Така административно наказващият
орган пределно ясно е посочил относимата правна норма от Регламент
№165/2014г., кореспондираща с констатираното поведение на водача С..
В обобщение следва да се посочи, че събраните по
делото доказателства сочат безспорно, че в процесния случай законосъобразно е
ангажирана административно – наказателната отговорност на наказаното лице,
поради което правилно издаденото наказателно постановление е потвърдено от
районния съд. Това налага съдебното решение на въззивната инстанция да бъде
оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260006/28.01.2021
г. по АНД № 256/2020 г. по описа на РС Бяла, с която е потвърдено НП № 38-0001274/11.09.2020
г. на Директор на РД „Автомобилна администрация” гр. Русе за наложено на Х.И.С.
административно наказание «глоба» в размер на по 500 лв. на основание чл. 93в,
ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) за извършено нарушение на чл.34,
§1, изр.1, пр.2 от Регламент
165/2014.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.