Решение по дело №347/2020 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 260083
Дата: 14 декември 2020 г. (в сила от 9 февруари 2021 г.)
Съдия: Мария Джанкова
Дело: 20202110100347
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E 

 

260083

 

гр. Айтос, 14.12.2020 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

 

Айтоският районен съд -   гражданска колегия, ІІ състав, в публично   заседание   на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                                                    Председател :  Мария Джанкова 

                                                                                   Съдебни заседатели : ......………………

                                                                                                          Членове : ...........…………..

 

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора ………………..………..., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова  гражданско  дело № 347 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е образувано по искова молба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ , със седалище  и адрес на управление: гр.С., ***, ЕИК ***, представлявано от М.И. и В.К.-М. - Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт И.Й. против ОБЩИНА АЙТОС, представлявана от Кмета на общината В.Е.,  с адрес: гр.А..

Ицецът моли да бъде призован на съд и след установяване на основателността на исковата претенция да се постанови решение, с което Община Айтос да бъде осъдена да заплати на ЗАД „Армеец сумата от 1 269,66 лева (хиляда двеста шестдесет и девет цяло и шестдесет и шест) лева, с включени ликвидационни разноски в размер на 10,00 (десет) лева, представляващи изплатено застрахователно обезщетение пo имуществена застраховкаКаско на МПС във връзка с ПTП от 09.07.2015 г., настъпило поради виновно бездействие на служители на ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане, както и мораторна лихва, считано от 23.04.2017 г. - тpи годишен период преди предявяване на настоящата претенция, в размер на 386,69 (триста осемдесет и шест цяпо и шестдесет и девет) лева. Претендира се заплащане на  направените пo делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ицецът представя писмени доказателства: Застрахователна полицаКаско на МПС №********** от 03.11.2014 г.; Приложими Общи условия; Уведомление за щета от 13.07.2015 г.; Опис на щетите на МПС от 13.07.2015 г.; Възлагателно писмо от 12.08.2015 г.; Декларация на водач на МПС от 13.07.2015 г.; Документи на МПС и застрахования водач; Фактура №168122 от 28.08.2015 г. на „*** ООД; Платежна нареждане от 18.09.2015 г.; Писмо- покана, изх. №Л-10310 от 20.10.2015 г. Заявяват се следните доказателствени искания:  - за допускане на свидетеля Д.Х. Г. – участник в процесното ПТП; за изслушването нa Съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), като вещото лице - авто-инженер, след запознаване с материалите пo делото, в това число свидетелските показания, както и със снимковия материал, наличен у ищеца, да отговори на следните задачи: Какъв от техническа гледна точка е ппеханизма за настьпване на процесното ПТП, както и причините за настъпването му? Дали щегите no увредения т.а.*** с ДK № *** отговарят да са получени no описания начин и дали са в причинно - следствена връзка с процесното ПТП? Какъв е размера на нанесените щети, изчислен no средни пазарни цени? Какъв е размера на обичайните ликвнидационни раэноски на застрахователите при обработка на претенции? Ищецът моли, в случай че се оспори плащането на застрахователното обезщетение, да бъде допусната Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която след проверка в счетоводствата нa застрахователното дружество и дружеството - собственик на МПС, да установи каква сума е заплатило ЗАД „Армеец“ пo щета №12015030101780, полица №**********, в чия полза е заплатена сумата и постъпила ли е същата при „***“ ООД. В съдебно заседание ищецът не изрлаща представител.

 

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответната страна ОБЩИНА АЙТОС, представлявана от Кмета на общината В.Е., чрез пълномощник адв.Д.В. от БАК, с посочен съдебен адрес ***, представя отговор с препис за ищеца. Със същия се прави възражение за недоказаност на извършеното от ЗАД „Армеец плащане на обезщетение на застрахования. Ответникът твърди, че липсва основание в Общите условия на застраховкатаКаско, където са посочени изчерпателно случаите на отговорност на застрахователя, т.е. покритите рискове и сред тях нe e процесния случай на авария. Сочи, че искът е неоснователен и защото Община Айтос нe ce явява задължено, респ. отговорно лице пo чл. 49 от ЗЗД, a от друга страна не е собственик на веща, от която да е произлязла вреда. В отговора се оспорва наличието на пpичиннo-cлeдcтвeнa вpъзкa мeждy твърдяното произшествие и претендираните вреди. Сочи се, че сред материалите липсва Протокол за ПТП, липсват снимки и пр. доказателства, годни и безспорни, такива които да формират категоричен извод за причината и механизма нa процесното ПТП.

Ответникът не ангажира писмени доказателства, но заявява доказателствени искания. В съдебно заседание чрез пълномощника адв.В. моли за отхвърляне на иска и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

 

Исковата претенция намира правно основание в чл.45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с с чл. 213, ал.1 от КЗ  (отм.).

 

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

 

Ищецът твърди, че на 09.07.2015 r., в гр. Айтос, на кръставището на ул.„*** и ул.„***, св.Д.Х. Г., при управление на т.а.*** с ДK № ***, собственост наРайфайзен Лизинг България ООД, участва в пътнотранспортно произшествие като се блъска в необезопасена издигната шахта нa пътното платно. Сочи се, че причина за настъпване на произшествието е напичието на несигнализирана и необезопасена издигната шахта на платното, през която преминал движещия се  т.а.

Не е спорно между страните, че при описаното ПТП са нанесени материални вреди на посочение т.а. *** с ДK № *** и рама №VF1 MAF4BE49422341. Липса спор и относно това, че автомобилът е бил собственост на Райфайзен Лизинг България ООД, с имуществена застраховкаКаско на МПС“,  съгласно представена комбинирана застрахователна полица №********** от 03.11.2014 г. на ЗАД „Армеец със срок нa валидност на засраховката – 1 година, считано от 04.11.2014г. до 03.11.2015г., при посочено разсрочено плащане на застрахователната премия на четири равни вноски, първата от които заплатена при сключване на застраховката на 03.11.2014г. Полицата е сключена при уговорено покритиеКлауза П - пълно каско пo смисъла на общите условия, неразделна част от застрахователния договор. В резултат на настъпилото ПTП и на основание сключения застрахователен договор за имуществена застраховкаКаско на МПС в ЗАД „Армеец четири дни след проишествието постъпило уведомление за щета 13.07.2015 г., въз основа на което била образувана ликвидационна преписка - щета №12015030101780.

По делото е приложено копие от  Oпис на щета от 13.07.2015 г., подписан от вещо лице, представител на застрахователя и от застрахования, с описани увредени части, детайли и агрегати на автомобила. За отстраняване на вредите в натура било издадено възлагателно лисмо до автосервиз „*** ООД.

За вложените резервни части и ремонт „*** OOД е издало фактура №168122 от 28.08.2015 г. с получател ЗAД „Армеец на обща стойност 1 259,66 лева, която ищцовото застрахователно дружество твърди, че е заплатило  с платежно нареждане от 18.09.2015 г., като допълнително били  направени от ищеца и ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева.

При така заявената фактическа обстановка и позовавайки се на чл. 213, aл. 1 Кодекса за застраховането (отм.) във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, след изплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят пo имуществена застраховка твърди, че встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, в настоящия случай - Община Айтос, която в качеството и на собственик на улиците  е длъжна да стопанисва и поддържа в изправност повереното й имущество и пo силата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите носи отговорност за причинените бездействието и вреди нa трети лица.

Ответникът е заявил  възражение за недоказаност на извършенато от ЗАД „Армеец плащане на обезщетение на застрахования при изложени доводи, че полицата, която е представена като доказателство пo делото, нe установява валидно застрахователно правоотношение към 09.07.2015 г., доколкото застраховката е сключена при условията на разсрочено плащане. Ответникът твърди освен това, че липсва основание за това в Общите условия на застраховкатаКаско, където са посочени изчерпателно случаите на отговорност на застрахователя, т.е. покритите рискове и сред тях нe e процесния случай на авария. В този смисъл и по повод направеното още с отговора на исковата молба възражение, следва да се обсъди заключението на ССчЕ, съгласно което претендираната сума от 1259,66лева е била преведена на 18.09.2015г. от застрахователя на „Омнубур Ауто“ ООД за извършен ремонт по щета №12015030101780, т.е възражението в тази му част не е основателно. От друга страна обаче следва да се отчете, че на експерта не са били предоставени счетоводни данни относно осчетоводяването на разсрочените вноски по процесната застрахователна полица. Ето защо и  съдът намира, че липсват доказателства досежно редовността на същата към момента на ПТП – 09.07.2015г., т.е. след периода на първата доказано направена вноска на 03.11.2014г., считано от датата на валидност на застраховката - 04.11.2014г.  

Ответникът оспорва  и наличието на пpичиннo-cлeдcтвeнa вpъзкa мeждy твърдяното произшествие и претендираните вреди. Сочи се, че сред материалите липсва Протокол за ПТП, липсват снимки и пр. доказателства, годни и безспорни, такива които да формират категоричен извод за конкретната причина и механизма нa ПТП. Ето защо и предвид продължителното бездействие на ЗАД, счита че доколкото към момента са изтекли пет години от датата на ПТП, не може да се установи пo категоричен и несъмнен нaчин щетите, за които ищецът е заплатил обезвреда да са настьпили именно в резултат на твърдяната причина и механизъм. Изтъква, че при ПТП с един участник, когато MПC не е в състояние да се придвижи на собствен ход, поради настъпилите вреди, какъвто, според данните пo делото, е бил случаят, водачът е следвало задължително да уведоми контролните органи, които да посетят мястото нa произшествието и съответно да съставят протокол, аргумент чл. 125 т. 8 от ЗДвП. При така анггажираните доказателства съдът намира възраженията за основателни. В този смисъл следва да се цени неоспореното от страните и прието от съда заключение на САТЕ, съгласно което причината за процесното ПТП има обективна и субективна страна, както следва: обективно – наличието на издадена над терена ВиК шахта е възможно да не е било надлежно сигнализирано, но субективно – поведението на водача Д., която е решила да премине през шахтата, игнорирайки от опасността, при възможност да я заобиколи или да се откаже от движение на улицата и да потърси друга възможност, за да стигне до желания адрес. В този смисъл са както показанията на св.Д. Хр.Д., която признава, че произшествието е станала в светлата част на деня и тя е възприела ремонтните дейности на пътя и наличието на  открита шахта, така и направения на база обясненията ѝ анализ от вещото лице инж.В.Г., който е категоричен, че нанесените материални щети са в резултат на погрешната преценка и неправилна реакция на водача, като продължаването на движението на автомобила след удара допълнително  го е увредило, т.е. при всички положения е налице съпричиняване от страна на водача.    

 

Изложеното налага извод за неоснователност на ищцовата  претенция, а също и за недоказаност на претендирания  размер, поради което искът следва да бъде отхвърлен.

 

Предвид отхвърляне на предявения иск спрямо Община Айтос, на ответника се дължи  заплащате на сторените съдебно-деловодни разноски, но при липсата на доказателства за реално понесени такива, както и при непредставяне на списък по чл.80 ГПК, въпреки наличието на предпоставките на чл.78, ал.3 от ГПК, съдът не следва да се произнася по повод разноските.

 

 

Ето защо и мотивиран от изложеното, Айтоският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на ЗАД „АРМЕЕЦ“, със седалище  и адрес на управление: гр.С., ***, ЕИК ***, представлявано от М.И. и В.К. - М. - Изпълнителен директор за осъждане на  ОБЩИНА АЙТОС, представлявана от Кмета на общината В.Е.,  с адрес: гр.А. да заплати на ЗАД „Армеецсумата от 1 269,66 лева (хиляда двеста шестдесет и девет цяло и шестдесет и шест) лева, с включени ликвидационни разноски в размер на 10,00 (десет) лева, представляващи изплатено застрахователно обезщетение пo имуществена застраховкаКаско на МПС“ във връзка с ПTП от 09.07.2015 г., настъпило поради виновно бездействие на служители на ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане, както и мораторна лихва, считано от 23.04.2017 г. - тpи годишен период преди предявяване на настоящата претенция, в размер на 386,69 (триста осемдесет и шест цяпо и шестдесет и девет) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :