Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен
акт срещу Л.Л.Я., за това че на 04.05.2020 г. в землището на село Красново, Област Пловдив
е унищожил противозаконно чужда движима вещ – предно обзорно стъкло на товарен
автомобил марка и модел „Скания Г 450“ с рег. № ***, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД – клон Пловдив, на
стойност 520 лева - престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.
Производството
пред настоящата инстанция е протекло по реда на Глава Двадесет и седма от НПК.
С определение по реда на чл. 372 ал. 4 НПК съдът е приел, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и
е обявил, че ще го ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния
акт.
По делото не са конституирани допълнителни страни - частни
обвинители и граждански ищци.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска
районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като аргументира тезата,
че на подсъдимия следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, по правилата на чл. 54 НК вр. чл. 58а НК, което
след редукцията да е в размер на 3 месеца „Лишаване от свобода“, изтърпяването
на което да е при първоначален общ режим. По отношение на възможността за
налагане на наказание „Пробация“, държавният обвинител посочва, че същото според
него не би изпълнило целите на наказанието, доколкото подсъдимият е бил осъждан
на наказание „Пробация“, като не е изпълнявал така определените му мерки.
Защитникът на подсъдимия се солидаризира с представителя
на държавното обвинение досежно доказаността на извършеното престъпление от
обективна и субективна страна. Моли при определяне на вида и размера на
наказанието, съдът да отчете всички смекчаващи отговорността обстоятелства.
В правото на лична защита подсъдимият поддържа казаното
от своя защитник. Признава се за виновен, изразява съжаление за стореното. С
последната си дума моли за снизходително наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Л.Л.Я. е роден на *** *** . Същият е български
гражданин, неженен, осъждан, безработен, с основно образование, с постоянен
адрес ***.
Подсъдимият Я. страда от диссоциално разстройство на личността –
декомпенсирано състояние. Това разстройство се характеризира с безразличие към
чувствата на другите, незачитане на норми, правила, ред, дисциплина и
задължения, незачитане на йерархична зависимост. Налице е скъсан фрустрационен
толеранс и лесно отключване на агресия. Липсва чувство за вина и има
неспособност за извличане на поуки от собствения си опит. Наблюдава се
склонност да се обвиняват другите и да се измислят правдоподобни оправдания за
себе си, които остават с повърхностен и неубедителен характер. Касае се за
емоционално нестабилна личност с нисък праг на обида, нетърпимост към опозиция
или отхвърляне. Посоченото от експертите /СППЕ/ разстройство се характеризира с
гневно отреагиране или драматични реакции. Това състояние, обаче не изключва
базисните психични годности на подсъдимия да участва в производството, нито го
прави наказателно непригоден да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си към момента
на деянието.
Дружеството „Уникредит лизинг“ ЕАД, ЕИК ********* притежавало товарен
автомобил марка и модел „Скания Г 450“, с рег. № ***, който бил регистриран
като собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД – клон Пловдив. Към дата 04.05.2020г.
гореописаният товарен автомобил бил използван по силата на договор за финансов
лизинг от дружеството „Ростер“ ООД – град Смолян, ЕИК *********. Според
договора за финансов лизинг, всички рискове от повреждане на автомобила били за
сметка на лизингополучателя, т. е дружеството „Ростер“ ООД – град Смолян.
На 04.05.2020 г. служители на дружеството „Ростер“ ООД – град Смолян
извършвали превоз на инертни материали до обект, находящ се на яз. „Лещака“ в
землището на село Кръстевич, област Пловдив. Товарният автомобил марка и модел
„Скания Г450“ с рег. № *** бил управляван от свидетеля Ю.П.. Същият, след като
разтоварил превозваните от него инертни материали на обекта, поел с камиона в
посока град Асеновград.
В обедните часове на 04.05.2020 г. в землището на село Красново, на главния
път, водещ към село Беловица, област Пловдив се намирал Л.Я..*** и често се придвижвал а автостоп. На
същата дата Я. имал намерение да се придвижи на автостоп от село Красново до
разклона на автомагистрала „Тракия“ в близост до град Пловдив, от където да
продължи посока град Стара Загора. В изпълнение на това свое решение, Я. *** в
посока село Беловица, по който маршрут се придвижвали и камионите на „Ростер“
ООД – град Смолян.
Около 12,30 часа на 04.05.2020г. покрай Я., който подавал сигнал на всеки
един автомобил да спре, за да го качи, преминал товарен автомобил на
дружеството „Ростер“ ООД, управляван от Е.М..
Я. подал сигнал на М. да спре и да го качи, и тъй като последният не
направил това, Я. му посочил неприличен жест с ръка. Е.М. позвънил на колегата
си – свидетеля П., който пътувал по същия маршрут, малко след М., като го
предупредил за действията на Я. и му
казал да внимава.
Около 12,45 часа на 04.05.2020 г. товарният автомобил, управляван от
свидетеля П. се намирал в землището на село Красново, област Пловдив, на
главния път, водещ към село Беловица. На същото това място се намирал и Я.,
който търсел превоз до разклона за автомагистрала „Тракия“ в близост до град
Пловдив. Свидетелят П. забелязал отдалече Я., който ръкомахал по негов адрес да
спре и да го качи. Тъй като обаче П. нямал право да качва пътници, намалил движението
на управлявания от него автомобил марка и модел
„Скания Г450“ с рег. № *** и подал мигач, за да заобиколи Я., който се
намирал почти на пътното платно. Ядосан, че свидетелят П. няма да спре и да го
качи, Я. се навел, взел камък от земята и го хвърлил в посока дясната част на
предното обзорно стъкло на преминаващия покрай него товарен автомобил марка и
модел „Скания Г450“ с рег. № ***. Вследствие на нанесения с камък удар,
стъклото на автомобила се счупило.
Свидетелят П. преустановил движението на товарния автомобил и веднага се
обадил на ръководителя си – свидетеля Ю.К.. Не след дълго двамата свидетели
успели да установят Я. и веднага подали сигнал на 112, като на място бил
изпратен полицейски автопатрул от РУ –
Хисаря, който задържал Я..
В хода на
образуваното досъдебно производство била назначена и изготвена съдебна стоково -
оценъчна експертиза, според заключението на която стойността на нанесените от Я.
щети по товарен автомобил марка и модел „Скания Г450“ с рег. № *** - собственост на „Уникредит Лизинг " ЕАД – клон Пловдив е в размер на
520,00 лева (петстотин и двадесет лева).
По доказателствата:
След
произнасянето на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е изразил
становището си по съответствието на самопризнанията на подсъдимия с годните
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното
производство, съдът не следва да извършва доказателствен анализ на материалите,
които установяват фактите по обвинителния акт. Решаващият аргумент за това се
извежда от същностната характеристика на съкратеното съдебно следствие по чл.
371, т. 2 НПК, което допуска изключение от принципите на непосредственост и
устност в наказателния процес.
В
конкретния случай, след като прецени, че доказателствените материали от
досъдебното производство еднопосочно подкрепят признанието на подсъдимия по
горепосочения текст, съдът основа фактическите си изводи на него и на
подкрепящите го по съдържание и насоченост показания на свидетелите Ю.Б.. П. (л. 18 – 19, л. 47 - препис), Ю.О.К. (л. 20 – 21, л. 46 - препис), Д.Г.Т. ( л. 49), от обясненията на Я. (л. 9- 10, л. 41), заключение на съдебна стоково - оценъчна
експертиза (л. 24), заключение на комплексната съдебно – психиатрична и психологична
експертиза (л. 51 - 61), протокол от 04.05.2020 г. за оглед на местопроизшествие и фотоалбум (л. 12 – 17, л. 45 – препис), справка съдимост на подсъдимия
и характеристична справка, както и от препис на договор за финансов лизинг на
пътно транспортно средство от 04.05.2018 г. и Приложение № 1 към него (л. 69 - 90).
От правна страна:
С оглед установеното по делото
от фактическа страна, съдът намира, че се доказа по несъмнен начин, че от
правна страна Л.Л.Я. е унищожил противозаконно чужда движима вещ – предно
обзорно стъкло на товарен автомобил марка и модел „Скания Г450“ с рег. № ***, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД –
клон Пловдив, предоставен за ползване на фирма „Ростер“ ЕООД – град Смолян, въз
основа на договор за финансов лизинг, като причинил имуществена вреда на
стойност 520,00 (петстотин и двадесет лева) - престъпление по
чл. 216, ал.1 от НК.
Съгласно постановките на Тълкувателно
решение № 50 от 28.XII.1989 г. по н. д. 18/89 г., ОСНК унищожаването е налице,
когато чрез непосредствено физическо въздействие материалната субстанция на
обекта се засяга до такава степен, при която той става негоден напълно и
завинаги за използването му съобразно неговото предназначение. Повредата също
засяга материалната субстанция на обекта. При нея обаче само временно или
частично се отнема възможността за използването на обекта.
В
конкретния случай в резултат от въздействието на подсъдимия изцяло и завинаги е
засегната субстанцията на предното обзорно стъкло на автомобила, като по този
начин то изцяло и завинаги е станало
негодно за употреба, т.е унищожено е.
Налице
са и останалите елементи от престъпния състав, а именно предметът на престъплението
е движима вещ, която е собственост на трето лице, различно от дееца, тоест
явява се „чужда” по отношение на него.
По
делото не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства за наличие
на валидно правно основание, което да оправомощава дееца да въздейства върху
субстанцията на предмета на престъплението, поради което и повреждането се
явява противозаконно.
Деянието
е извършено умишлено, с пряк умисъл като форма на вината, който се извежда от
изричните признания на дееца, че е осъществил противоправното деяние, тъй като
е бил под влияние на алкохол и афектиран от това, че шофьорът на процесния
камион не е спрял да го качи, хвърлил камък върху предното обзорно стъкло на
автомобила.
Съдът
като прецени сравнително ниската стойност на предмета на престъплението,
особеностите на извършване на престъпното деяние, включително и обстоятелството, че същото е
осъществено в изпитателен срок, както и характеристиките на личността на дееца (осъждан,
с лоши характеристични данни), намира че не може да се формира извод, че
случаят би могъл да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 216, ал.4 НК, вр. чл. 93, т.9 НК.
По вида и размера на наказанието:
В
санкционната си част регламента на чл.
216, ал.1 НК предвижда наказание лишаване
от свобода до пет години.
При
преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът
намира, че следва да се наложи наказание
по реда на чл. 54 НК в размер на 4 месеца и половина лишаване от свобода
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете направеното самопризнание на
вината още на досъдебно производство, изразеното съжаление, съчетано с реално съдействие на органите на
реда за разкриване на престъплението ( в тези случаи съгласно ТР 1/2009 по т.д.
1/2008 на ОСНК на ВКС самопризнанието освен при редукцията по чл. 58а НК може
да се отчете и като допълнително смекчаващо вината обстоятелство), изразеното
на съдебна фаза съжаление за извършеното, сравнително ниската стойност на предмета на
престъплението, младата възраст на дееца. По отношение на последното посочено
обстоятелство следва да се отбелиж, че същото не може да се надценява в ролята
му на смекчаващо. Към момента на извършване на престъплението подсъдимият е бил
на 25 години, което действително сочи на липса на достатъчно житейски опит и
социална зрялост, но от друга страна и при анализиране на данните от СППЕ, е
необходимо да се подчертае, че вече е преминал период, през който личността се
характеризира с младежка импулсивност и недостатъчна осъзнатост на императивите
на нормите за поведение в обществото. На следващо място, при определяне на вида
и размера на наложеното наказание, съдът отчете и обстоятелството, че
дефицитите в поведението на подсъдимия не са преодолени, доколкото по отношение
на същия липсва подкрепяща семейна среда, липсва пълноценно съдействие от близки и роднини, които да
способстват за оформяне мирогледа на подсъдимия и адаптирането му към реалната
житейска среда.
Като
отегчаващи обстоятелства съдът прие данните
за предходната съдимост на подсъдимия. Видно от справката за съдимост, през 2016 г.
по АНД 2959/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив, подсъдимият Я. е бил
признат за виновен за престъпление по чл. 326, ал. 1 НК и е освободен от наказателна отговорност на
основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК вр. чл. 78а НК , като му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева. С присъда №
35/25.06.2019 г. , постановена по НОХД №
857/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив Я. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, за което деяние при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „б“ НК е бил осъден на „Пробация“ в
съвкупност от следните мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес“***,
включваща явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично за
срок от една година. 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“
за срок от една година; 3. „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер
на 150 часа годишно за срок от една година. По повод неизпълнение на така
наложените пробационни мерки, било образувано ЧНД № 1982/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, като по реда на чл.
43а, т. 2 НК окръжният съд заменил неизтърпяната част от наложеното
наказание „Пробация“ с наказание „Лишаване от свобода“ в размер на
5 месеца и 17 дни. На основание чл. 66,
ал. 1 НК отложил изтърпяването на така определеното наказание лишаване от
свобода с изпитателен срок от три години, считано от 03.12.2019 г. (влизане в сила на определението).
В
аспект на гореизложеното, съдът намира, че е налице обстоятелство с
изключителна тежест, а именно, че процесното престъпно деяние е извършено няколко месеца след замяната на наложеното на
подсъдимия наказание „Пробация“ с „Лишаване от свобода“, в изпитателния срок на
същото. Посоченото налага извод, че
въпреки употребената спрямо дееца форма на наказателна репресия, то целите на
специалната превенция не са дали резултат спрямо него, което обуславя
необходимостта от по – строго по вид и начин на изтърпяване наказание.
На следващо
място, като отегчаващо обстоятелство, съдът цени и лошите характеристични данни
на подсъдимия, свързани с нежеланието му да работи, да продължи образованието
си, съответно да организира начина си на живот спрямо обществените норми и
порядки.
Предвид гореизложеното съдът намира, че нормата на чл.
55 НК е неприложима, доколкото по делото не са налице нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително
такова, което би обусловило извода, че и най – лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от
типичните случаи на това престъпление, нито са изключителни по своя характер,
което налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК. Още повече, че
по делото е констатирано и наличието на многобройни отегчаващи вината
обстоятелства.
При съпоставката на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства настоящият
състав съобрази трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да
бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца. В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика
( Така -
Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по
дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело
№329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело №
600 по описа за 2018г.).
По гореизложените съображения съдът намира, че така
определеното наказание в размер на четири
месеца и половина лишаване от свобода ще съдейства за постигане целите, както
на генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно да
се засягат правата на подсъдимия.
На основание изричната разпоредба на чл. 58а, ал.1 НК
определеният размер на наказанието лишаване от свобода, а именно четири месеца
и половина следва да се редуцира с 1/3 и на подсъдимия да се наложи окончателен
размер на наказанието лишаване от свобода
в размер на три месеца. В
процесния случай, доколкото са налице основанията на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС , така наложеното наказание следва да се изтърпи при първоначален общ
режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НК следва
да се приспадне от така наложеното на подсъдимия наказания лишаване от свобода
времето, времето през което същия е бил задържан по ЗМВР и с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, считано от 04.05.2020 г.
Налице са и основанията на чл. 68, ал. 1 НК вр. чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като наказанието пет месеца и седемнадесет дни
лишаване от свобода, наложено по ЧНД 1982/2019 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив на подсъдимия Я. следва да се изтърпи изцяло и отделно при първоначален
общ режим от наказанието, наложеното му по настоящото дело.
По разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Л.Я. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР –
Пловдив в полза на бюджета на Държавата, направените по делото на досъдебното
производство разноски в общ размер на 815,40 лева.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС