РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Стара Загора, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело
№ 20235500500120 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и сл.
Образувано е по въззивна жалба на Р. Д. К., с адрес: гр.К., ул. „*******,
действащ чрез адв. Ц. М., срещу решение № 617/20.12.2022 г., постановено по
гр.д. № 2076/2022 г. по описа на Районен съд – К..
Решението се обжалва като неправилно поради постановяването му при
допуснато съществено процесуално нарушение, в нарушение на материалния
закон и необоснованост в частта му, в която е уважен частично до размера на
320 лв. предявеният от Д. Р. К., действащ чрез своята майка и законен
представител К. А. Н. срещу въззивника иск по чл.150 от Семейния кодекс
/СК/.
Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд не е изложил
никакви мотиви, съдържащи фактически и правни изводи. Сочи се, че не е
обсъдил релевантните доказателства относно податните възможности на
всеки един от родителите и наличното задължение на Р. Д. К. да издържа и
друго лице, както и не е съобразил нормативно установените размери на
минималната работна заплата, респ. минималния размер на дължимата
издръжка. С оглед на това въззивникът счита, че първоинстанционният съд е
извел необосновани и противоречащи на материалния закон правни изводи.
Претендира се частична отмяна на решението в тази му обжалвана част
и постановяването на ново, с което искът бъде отхвърлен за разликата над 270
1
лв. до присъдения размер. Претендира се и присъждане на разноските пред
въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Д. Р. К.,
действащ чрез своята майка и законен представител К. А. Н., действаща чрез
адв. С. Г. - Ч., с който въззиваемата излага съображения, че постановеното
решение е правилно, т.к. е постановено при правилно приложение на
процесуалния и материалния закон и е обосновано, и като такова следва
напълно да бъде потвърдено. Сочи се, че първоинстанционният съд е обсъдил
в съвкупност и пълнота всички събрани относими доказателства и е
съобразил разликата в податните възможности на двамата родители, и
конкретните нужди на детето от издръжка, както и поредността на
задълженията на въззивника за издръжка на други лица.
Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решене в
обжалваната му част и присъждането на разноските за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание единствено въззиваемия се
представлява от процесуален представител, чрез когото оспорва жалбата и
пледира за потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на
разноски.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.3 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт в съответната му част, при наличието на
правен интерес от въззивно обжалване.
Производството по първоинстанционното дело е било образувано по
иск с правно основание по чл.150 от СК пред Районен съд - К., предявен от К.
А. Н., като майка и законен представител на малолетното дете Д. Р. К. против
бащата Р. Д. К. от гр. К.. В исковата молба се сочи, че с решение №
432/21.06.2019 г., постановено по гр.д. № 1563/2019 г. по описа на Районен
съд - К. родителските права спрямо детето са били предоставени на майка му,
а бащата е осъден да заплаща в полза на детето издръжка в размер на 180 лв.
Твърди се, че от три години издръжката не е увеличавана, цените на
хранителните стоки са се увеличили почти тройно, разходите за ток, вода и
други режийни също, а освен издръжката ответникът поемал само 1/2 от
таксата за спорта, с който синът му се занимавал. Учебниците му за пети клас
били безплатни, но имало помагала и други ученически пособия, които
трябвало да бъдат закупени, необходими му били и джобни пари, пари за
храна и др. Детето било с установена от детски невролог диагноза
"хиперактивност", имало назначен ресурсен учител, който се занимавал
допълнително с него. Поради това му състояние, живеели в дома на баба му
по майчина линия, но жената вече била на възраст и не можела да издържа
поведението му. Майка му била принудена да търси квартира за нея и него, но
средствата, които получавала били недостатъчни предвид нарастващите цени
2
на наемите и консумативите за домакинството и тя изпитвала затруднение в
заплащането им. Ответникът нямал друго семейство, не издържал друго дете,
нямал кредити, които да изплаща, получавал много добри доходи, имал
собствено жилище и имал възможност да му заплаща по-висока издръжка. С
оглед на твърденията си е поискала от първоинстанционния съд да постанови
съдебен акт, с който да увеличи ежемесечната издръжка в размер на 350 лева
и да осъди ответника – Р. К. да заплаща на малолетното си дете съответната
издръжка по определена банкова сметка.
В законоустановения едномесечен срок е подаден писмен отговор от
ответната страна – Р. К. с който признава, че по повод постигнато
споразумение по гр.д. №1563/2019 г. на КРС се е съгласил да заплаща на
ищеца месечна издръжка в размер на 180 лв. и такса „спорт", която такса на
месец възлиза средно на 50 лв. или общо участва с 230 лв. месечно в
издръжката на сина си. Признава, че за последните три години животът,
стоките и потребностите са поскъпнали тройно, но те били поскъпнали както
за ищеца и неговата майката, така и за него, а заплатите, включително и
неговата не са се повишили тройно. Оспорва изложеното в исковата молба
твърдение, че единственото подпомагане от негова страна било в размер на
половината от таксата за спорт. Освен издръжката, определена по съдебно
решение гр.д. №1563/2019 г. на КРС и такса за спорт - в размер на общо 230
лв. на месец имал разходи по ищеца свързани с престоя му при него по време
на режима на лични контакти, осигуряване на почивка през лятото, обичайни
подаръци и др. Заплатил лагер на ищеца през лятото на 2022 г. /200 лв. -
16.05.2022 г./, закупил му помагала за училище /100 лв. - 16.09.2022 г./.
Признава, че ищецът е ученик в 5-ти клас, че имал нужда от помагала,
именно за това му е закупил такива. Не оспорва и обстоятелството, че ищецът
бил хиперактивно дете, но това не било свързано с някакви специални
потребности и не било болестно състояние или диагноза. Именно по този
повод се занимавал и със спорт. Счита за неотносими към спора твърденията,
че майката щяла да ангажира жилище под наем, тъй като към момента такова
не било наето. Намира за несъстоятелно посочването на заплащането на ток и
вода като допълнителен аргумент за повишаване на издръжката на ищеца, тъй
като ток и вода заплащал и той, за собственото си домакинство, заплащал още
и газ - жилището му било газифицирано, с други думи имал повече битови
разходи на месец, от колкото майката. Твърди, че освен задължението за
издръжка към ищеца имало задължения за издръжка и към друго лице,
произтичащи от сключен между него договор за издръжка и гледане по нот.
акт №185 т.13 н.д. № 3166/1993 г. на КРС. По този договор отделял средства
за своята баба Й.Б.Р., за която закупувал лекарства, памперси, храна, помагал
за закупуването на дърва и др. Твърди, че състоянието и от година и половина
насам било значително влошено, тя била лежащо болна, не можела да се
грижи сама за себе си. Разходите за издръжка по този договор възлизали
средно на 150 лв. на месец. Заявява, че имал възможност и бил съгласен да
заплаща на детето издръжка в размер на общо 260 лв. /в която се включвала
такса спорт/, считано от подаване на исковата молба или не възразявал
издръжката на детето да бъде увеличена от датата на подаване на исковата
3
молба с 30 лева на месец.
Дирекция „Социално подпомагане“ – К. е изразила становище, че
основните грижи за Д. К. след раздялата на родителите били поети от майката
К. Н.. Задоволени били базисните потребности на детето, като същия имал
достъп до образование, здравни грижи и социална среда. Бащата Р. К.
стриктно спазвал решението на съда по отношение на режима на лични
контакти, редовно заплащал издръжка в размер на 180 лв., както и разходите
за уроците по плуване – по 50 лв. месечно.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е изменил
присъдената ежемесечна издръжка в размер на 320 лева, считано от
01.09.2022 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяне или
прекратяване, заедно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до
изплащането й. Приел е, че от датата на присъждането на първоначалната
издръжка е изминал период от време от повече от три години, както и че
икономическата обстановка в страната значително се е променила, и се е
увеличила възрастта на самото дете и свързаните му с това нужди. Съдът е
приел, че за задоволяване нуждите на детето с оглед възрастта му, правилното
развитие, отглеждане и възпитание необходимата издръжка, която би била
достатъчна е в размер на 550 лева средно месечно, от които ответника
следвало да осигурява по-голямата част от средствата на основание
значително по-високите си доходи и обстоятелството, че майката полагала
преките грижи за детето, а именно 320 лв. месечно от датата на подаване на
исковата молба – 01.09.2022 г., останалите средства заедно с грижите
следвало да се поемат от майката на детето. С оглед на тези свои
констатации, районният съд е уважил исковата претенция за увеличаване
размера на присъдената издръжка.
Въззивният съд намира, че правно-значимите факти са били правилно
установени от районния съд, а въз основа на така установените факти са
направени обосновани фактически и правни изводи, поради което препраща в
своите мотиви по реда на чл.272 от ГПК към мотивите на обжалваното
решение.
Разгледана по същество жалбата се преценя за неоснователна, тъй като
съгласно чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата може да бъде
променена определения размер на дължимата от родителя издръжка.
Съгласно чл.142 от СК издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, като законодателят е въвел минимален размер
от не по-малко от ¼ от минималната работна заплата за страната, а чл.143 от
СК въвежда общото правило, че родителите са длъжни съобразно своите
възможности и материално състояние да осигуряват условия на живот,
необходими за развитието на детето, като задължението за издръжка е
абсолютно. Задължението за плащане на тази издръжка от родителите на
ненавършилите пълнолетие деца не може да отпадне поради това, че
съставлява особено затруднение за тях. Задължението за издържане до
навършване на пълнолетие на детето възниква на родителите с факта на
раждането му. Те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето да получи
4
издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на
качеството “непълнолетно лице”. Това задължение за издръжка е общо за
двамата родители и произтича от общото им задължение по чл.142, ал.1 от
СК.
В настоящото производство следва да се установят дали са налице
изменения във фактите и обстоятелствата, при които е определен
първоначалния размер на издръжката, така също и фактите от значение за
определянето й според нуждите на детето и възможностите на родителите му
да я предоставят.
По отношение на детето Д. се установява, че същият е ученик в 5 клас
през учебната 2022/2023 г. Общоизвестен е фактът, че в прогимназиалния
етап учебниците се заплащат, но всички учебни помагала следва да се закупят
от учениците и респективно от родителите им. Следва да бъдат закупувани
пособията и останалите необходими принадлежности за посещение на
училище. Така, с оглед възрастта и факта, че детето е ученик в
прогимназиален етап от обучение, следва да се имат предвид нуждите, както
от средства за съществуване, а също и за обучение. Относно материалното
състояние на майката се установява, че реализира доход от трудова дейност с
работна заплата в размер на 1442 лева средно месечно, както и че не получава
допълнителни доходи. Относно бащата е удостоверено, че получава 2300 лв.
средно месечно, за което е представил удостоверение в първоинстанционното
производство, както и, че не получава допълнителни доходи. Двамата
родители нямат други ненавършили пълнолетие деца, за които полагат грижи.
Съдебната практика посочва, че нуждите на лицата, които имат право
на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот и са
конкретни; освен от възрастта и образованието, зависят още и от всички
обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на лицата,
които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация, като възможността винаги е конкретна и
обективна. Следва да се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето - да се имат предвид усилията, които се полагат от родителя
при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето. Размерът на
издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и
отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били
задоволени, ако родителите живеят заедно (в този смисъл - решение №204 от
17.10.2014г. на ВКС по гр. д. № 2664/2014 г., III г. о., решение №9 от
29.05.2014г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о., ГК).
С оглед изложеното съдът прави извод, че е настъпило съществено и
трайно изменение на обстоятелствата, обусловили определянето на размера
на дължимата на децата издръжка. Допълнителен фактор е и изменението на
икономическите условия в страната през последните години - повишаване
цените на стоките и услугите, както и увеличаване размера на минималната
работна заплата, която към настоящия момент е в размер на 780 лв. съгласно с
ПМС № 497/29.12.2022г., докато при определянето на първоначалната
издръжка е била 560 лева, съгласно ПМС №320/20.12.2018г.
5
Правилно е определен общия размер на издръжката за детето в размер
на 550 лв., както и задължението за заплащане на такава за всеки от
родителите. Изложени са подробни съображения от първоинстанционния съд
в мотивите към съдебния му акт защо бащата следва да заплаща сумата от
320 лв. издръжка за непълнолетният си син, които напълно се споделят.
Неоснователно е оплакването, че разходите на самият въззивник също
са увеличени трикратно, т.к. както вече бе посочено, издръжката на
ненавършилото пълнолетие дете имат предимство пред издръжката на самия
родител.
Неоснователно е и оплакването, че въззивникът има задължения да
заплаща и издръжка по договор за издръжка и гледане, т.к. по силата на
чл.141 от СК децата са на първо място сред лицата, които имат право на
издръжка.
Неоснователно е и оплакването, че определената на детето издръжка е
прекомерна с оглед размерите на минималната работна заплата за страната,
т.к. в случая критерият за определянето на издръжката са конкретните
податни възможности на всеки от родителите, в т.ч. и на въззивника.
По изложените съображения жалбата е неоснователна, решението на
районния съд – правилно и законосъобразно, поради което следва да се
потвърди.
Относно разноските:
С оглед отхвърляне на въззивната жалба разноски се присъждат на
въззиваемата страна – в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.272 от
ГПК Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 617/20.12.2022 г. по гражданско дело №
2076/2022 по описа на Районен съд-К. в частта му, в която на основание
чл.150 от Семейния кодекс е изменен размера на дължимата от Р. Д. К., с
адрес: гр.К., ул. „******* в полза на Д. Р. К., ЕГН – **********,
представляван от своята майка и законен представител К. А. Н., ЕГН –
**********, и двамата с адрес: гр.К., ж.к. „*********** редовна месечна
издръжка от 180 лв. / сто и осемдесет лева/ на 320 лв. / триста и двадесет
лева/, считано от 01.09.2022 г. до настъпване на законни основания за нейното
изменяне или прекратяване, заедно със законна лихва върху всяка просрочена
вноска до изплащането й.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р. Д. К., с адрес: гр.К., ул.
„******* да заплати на Д. Р. К., ЕГН – **********, представляван от своята
майка и законен представител К. А. Н., ЕГН – **********, и двамата с адрес:
гр.К., ж.к. „*********** сумата от 400 лв. / четиристотин лева/ - съдебно-
деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция за платено
6
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7