Решение по дело №1397/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215, във вр. с чл.219 от ЗУТ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Р. К. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.2, против заповед №РД-16-882/26.05.2023г. на кмета на О. П., с която му е наредено да премахне обект „Дървен навес“, реализиран в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], м. „Гробищата“, територия – земеделска, четвърта категория, начин на трайно ползване – нива.

Жалбоподателят иска отмяна на акта. Счита, че заповедта е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неспазване на установената форма и противоречие с материалноправни разпоредби. Според жалбоподателя в имота не съществува описания в заповедта обект „Дървен навес“, а друг такъв, който не притежава характеристиките на „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Твърди, че при извършване на проверката за съществуване на незаконно строителство в поземления имот, членовете на комисията от администрацията не са извършили оглед или замерване на описания от тях обект, съответно не са отразили достоверни факти в съставените документи от проверката.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Х., поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска отмяна на заповедта.

Ответникът – кмет на Община Поморие, чрез процесуалния си представител адв. Ч., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски по списък (л.90), към който прилага договор за правна защита и съдействие (л.92) и платежно нареждане, удостоверяващо платен адвокатски хонорар (л.91). Допълнителни съображения по съществото на спора излага в писмена защита (л.95-98).

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от лице с доказан правен интерес от оспорване - адресат на акта и в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

На 01.03.2023г. кметът на Община Поморие изпратил до собствениците на на поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място], м. „Гробищата“, [жк], писмо изх. №94Р-99-1, с което ги уведомил, че във връзка с реализирано метално хале в собствения им имот ще бъде извършена проверка на 10.03.2023г. от служители на общинската администрация (л.41).

Писмото било получено от Д. М., София В.-С., Т. В. и Е. Х., видно от приложените по делото известия за доставяне (л.44-48). Изпратеното до Р. К. писмо било върнато от пощенския оператор с отбелязване „непотърсено“ (л.42-43).

На 10.03.2023г. работна група служители от О. П. извършили проверка на място в поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място], м. „Гробищата“, кв. Каменар. За резултатите от проверката съставили констативен протокол № 01/10.03.2023г. (л.39).

В него посочили, че проверката е извършена в присъствието на София В.-С. и в отсъствие на Р. К. К.. Служителите вписали, че проверка на място не се е състояла, тъй като по данни от С. собственик на металното хале е Р. К. и тя не разполага с данни за положения бетон и несортиран трошен камък в [ПИ] и 57491.65.70 по КККР на [населено място], публична общинска собственост, съседен на който се явява [ПИ].

Към констативния протокол служителите приложили снимков материал (л.40).

В деня на проверката, от София С. било изискано да представи документи за собственост. В изпълнение исканията на проверяващите, С. депозирала в деловодството на общината заявление вх.№ 94Р-99-1/10.03.2023г. (л.34), към което приложила договор от 23.04.2015г. за разпределение на реално ползване на съсобствен недвижим имот (л.35-36); протокол за трасиране, означаване и координиране на дялове от [ПИ] (л.37) и скица №Ф00262/05.08.2005г. (л.38).

С представения договор между съсобствениците на поземлен имот с № 005029 по плана за земеразделяне на [населено място], [ЕКАТТЕ], представляващ нива, с площ 3 002 кв.м., четвърта категория земеделска земя, находяща се в м. „Гробищата“ било уговорено, че реалното ползване на имота ще се разпредели в три реални дяла, както следва: Р. К. К. ще ползва северната реална част от имота; С. И. В. – средната реална част; Е. И. Х. – южна реална част.

Обособяването на посочените дялове е означено в скицата към протокола за трасиране, означаване и координиране (л.37).

На 21.03.2023г. до Р. К. било изпратено писмо изх. № 94Р-99-2 от кмета на О. П., с което жалбоподателят бил уведомен, че на 24.03.2023г. служителите на Общината ще извършат повторна проверка на реализираното в процесния имот метално хале, за което е необходимо да се осигури присъствие и достъп до имота и прилежащите постройки (л.33).

На 23.03.2023г. ръководител звено ОРС при О. П. съставил докладна записка вх.№94Р-99-2/24.03.2023г., в която посочил, че е провел телефонен разговор с жалбоподателя, като го уведомил за необходимостта от връчване на екземпляр от уведомителното писмо за извършване на проверката, но К. заявил, че няма да го подпише и не желае да получи писмото (л.32).

В тази връзка служителите от „Контрол по строителството“ при О. П. съставили констативен протокол №01/24.03.2023г., в който отбелязали, че на посочената дата проверка на място не е била извършена поради неосигурения достъп и присъствие (л.30-31).

На 24.03.2023г. работна група специалисти „Контрол по строителството“ към Дирекция СУТОСУП при Община Поморие извършили проверки на място и по документи на обект „Дървен навес“, реализиран в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], м. „Гробищата“, територия – земеделска, четвърта категория, начин на трайно ползване – нива. За резултатите от тази проверка съставили констативен акт № 04/ 24.03.2023г. (л.24).

Според този документ имотът, в който е разположен обектът, е съсобствен между Р. К., С. В. и Е. Х. съгласно данните от АГКК и договор от 23.04.2015г. за разпределение на реално ползване на съсобствен имот.

Посочено е, че обект „Дървен навес“ е собственост на Р. К. съгласно договора за разпределение на реално ползване и протокол за трасиране от 04.09.2020г., според които К. ползва дял първи (северна реална част).

Съгласно описанието в акта проверяваният обект, реализиран в [ПИ] по КККР на [населено място], м. „Гробищата“, представлява конструкция, състояща се от дървени греди, стъпващи върху бетонна плоча с приблизителни размери 14.00м./10.00м., приблизителна площ 140 м² и приблизителната височина 4.50 м. Стените и покрива били изпълнени с ОСБ плоскости.

Така изграденото било квалифицирано като „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, изпълнен без разрешение и без одобрен проект, доколкото в архива на О. П. не бил открит съгласуван инвестиционен проект.

Към констативния акт била приложена окомерна снимка на разположението на строежа в имота и снимков материал (л.24, гръб).

При тези факти проверяващите преценили, че установеният строеж бил реализиран в нарушение разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ, поради което приели, че констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ - за премахване на строежа.

Констативният акт бил съставен в отсъствие на Р. К. предвид отказа му да получи съобщението за извършаване на проверката.

Екземпляр от КА бил изпратен до жалбоподателя с писмо изх.№ 94Р-99-3 от 29.03.2023г. (л.26), с указание за представяне на възражение в 7-дневен срок от получаването. Писмото обаче било върнато от пощенския оператор с отбелязване „непотърсено“ (л.27-28).

На 21.04.2023г. експертите от „Контрол по строителството“ съставили протокол №1, в който вписали, че на същата дата жалбоподателят отказва да получи съставения констативен акт №04/24.03.2023г. (л.25).

Поради това били предприети действия по съобщаване на основание §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, като съгласно протокол №02/25.04.2023г. съобщение за издадения констативен акт е поставено на информационното табло в сградата на Община Поморие (л.20-21). Съобщението било залепено и на вратата на имота, което било удостоверено с протокол №01 от 25.04.2023г. (л.22-23). Съобщаване за издадения констативен акт било направено и в официалната интернет страница на Община Поморие (л.18).

На 28.04.2023г. Р. К. подал жалба вх.рег.№ 94Р-99-5 против съставения констативен акт (л.16-17). В нея били изложени твърдения, че извършеното по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ съобщаване на констативния акт е нередовно, поради което срокът за възражение не е започнал да тече. Посочил, че по време на проверка на друг обект служителите на О. П. поискали да му връчат констативен акт за различна административна процедура, но въпреки това жалбоподателят не е отказал изрично да получи констативния акт, стига да му бъде връчен по законовия ред. Отделно от това било уточнено, че процедурата за започване на настоящото административно производство е незаконосъобразна, тъй като К. не е едноличен собственик на имота. В имота не съществувал обект „Дървен навес“, а друга конструкция, която не може да се квалифицира като „строеж“ и като „обект“ по смисъла на §5, т.38 и 39 от ДР на ЗУТ.

Въз основа на фактите, установени с констативния акт, на 26.05.2023г. кметът на О. П. издал оспорената заповед №РД-16-882, с която приел, че обектът бил изграден в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, без изискващите се строителни книжа - съгласуван инвестиционен проект и разрешение за строеж, което квалифицира строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ (л.14).

С писмо изх.№94-99-7/02.06.2023г. до жалбоподателя било изпратено уведомление за издадената заповед и копие от същата (л.11), като писмото било върнато с отметка „непотърсен“ (л.12-13).

Затова на 04.07.2023г. служителите на О. П. отново предприели действия по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, за удостоверяване на което били съставени протокол №06/04.07.2023г. за залепване на съобщението за издадената заповед на информационното табло в сградата на О. П. (л.7-8) и протокол №05/04.07.2023г. за залепване на съобщението на вратата на имота (л.9-10). Обявление за процесната заповед било публикувано и на официалната Интернет страница на Община Поморие (л.5).

Върху приложеното копие от писмо изх.№ 94-99-7/02.06.2023г., към което е приложен екземпляр от процесната заповед, жалбоподателят собственоръчно е изписал „получих лично на 06.07.2023г.“, като под този запис положил подписа си (л.11).

В хода на съдебното производство е допусната и приета без възражения съдебно-техническа експертиза (л.76-84).

Според заключението на вещото лице посоченият в заповедта обект „Дървен навес“ се намира в северозападната част на [ПИ] по КККР на [населено място], м. „Гробищата“. Обектът представлява правоъгълна в план дървена постройка със застроена площ около 70 м² и с външни размери 5,60 м./12,50 м. Покривът на постройката е дървен едноскатен, с наклон към северозападната граница на имота, а светлата височина на постройката варира от 5,23 м. до 4,85 м.

Вещото лице посочва, че към момента на огледа обектът се използва за ремонтна работилница – гараж за строителна механизация, онагледено на снимки №1 и №2 (л.80). Същият е затворен със стени от трите си страни, като на североизток късата фасада е отворена и служи за вход за строителните машини – снимка №3 (л.81).

Носещата конструкция на изградената постройка е дървена, като на място през приблизително равни разстояния са монтирани пет броя дървени рамкови конструкции, всяка от които се състои от две колони и една покривна греда (снимка №4). Връзката между дървените рамкови конструкции и земята се осъществява посредством 10 бр. монолитно изпълнени бетонови постамента – по два за всяка рамка. Колоните на дървените рамки стъпват центрично върху бетоновите стъпки, които са изляти над бетоновата настилка и имат размери 42/46 см и височина 70 см. (снимки на л.82).

Вещото лице констатира, че за ограждането и покриването на обекта са използвани следните строителни материали:

• За пода – на място е изпълнена бетонова настилка с дебелина 15 см.;
• За стени – в основата си стенното ограждане е изпълнено от зидария с бетонови блокчета с размери 39/20/20см., като дебелината на зида е 20 см. По дължина върху зидарията има монолитно изпълнен стоманобетонов пояс с ширина 20 см и височина см. над него стенното ограждане е изпълнено от дървена конструкция. От вътрешна страна носещият скелет на стената е изпълнен от хоризонтални греди, захванати посредством винтове към колоните на дървените рамки. Между гредите са монтирани вертикални дървени ребра. От външна страна върху дървения скелет чрез винтове за дърво е монтирана хоризонтална дъсчена обшивка. За естествено осветление в дървения скелет на стените са монтирани 3 броя отваряеми прозорци, изпълнени от PVC дограма. От външна страна на стените, с цел защита на дъсчената обшивка от атмосферни влияния са използвани различни материали: LT ламарина на северозападната фасада, топлоизолация на югоизточната фасада върху дъсчената обшивка с последващ защитен слой от лепилна мазилка.
• За покрив – за носеща покривна конструкция по дължина на постройката и над дървените рамки са монтирани дървени ребра с напречно сечение 6/12 см. Напречно над тях е монтирана дъсчена покривна обшивка. За крайно покривно покритие е монтирана LT – ламарина. Покриват е едноскатен, с малък наклон от 7,3 % и с посока на отводняване към северозападната граница на имота.

Въз основа на тези констатации вещото лице прави извод, че всички елементи от покривното и стенно ограждане, които са закрепени чрез винтове за дърво, могат в последователен и в обратен на монтажа ред да бъдат демонтирани и използвани на друго място – това са обшивката от LT-ламарина, дъсчената обшивка, дървените ребра, дървените греди и дървените рамкови конструкции. Повторно използвани могат да бъдат и бетоновите блокчета от зидарията, при внимателното й разваляне и почистване от разтвора.

В заключението е посочено, че изпълнените на място бетонови елементи трудно могат да бъдат демонтирани, без да бъдат разрушени или без да бъдат увредени. Дори да бъдат демонтирани при запазване на целостта им, те не могат да бъдат използвани в евентуално повторно изграждане на идентична постройка на друго място, тъй като няма да могат да изпълняват предназначението си – монолитна връзка и устойчивост на цялата конструкция. Положената топлоизолация по две от фасадите на постройката също не би могла да бъде използвана повторно, тъй като при демонтаж не може да бъде запазена нейната цялост.

В обобщение вещото лице приема, че само част от материалите, от които е изграден процесният обект могат да бъдат преместени в пространството (при внимателно демонтиране) и евентуално могат да бъдат повторно използвани за изграждане на идентичен обект на друго място със същото предназначение.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при описание на обекта предмет на заповедта се е придържала към описанието в констативния акт и окомерната скица, в която било отразено точното местоположение на процесния навес. Вещото лице е установило обекта съобразно описанието в мотивите на заповедта относно височината и приблизителните размери на постройката. Изхождайки от тези данни, експертът посочва, че постройката, установена от него към момента на огледа, напълно отговаря на тази, която е предмет на оспорената заповед.

В хода на производството ответникът представя заповед №РД-16-1056/27.06.2022г. на кмета на Община Поморие за оправомощаване на служители „Контрол по строителството“ да осъществяват контрол на строежите на територията на общината, в т.ч. да съставят констативни актове (л.66); докладна вх.№93-198-22/23.05.2023г. от главния архитект на Община Поморие (л.67), в която са изложени съображения за незаконността на процесния строеж и е направена обосновка за липса на предпоставките за търпимост на същия.

В докладната е посочено, че строежът не е търпим, тъй като не отговаря на нормите по устройство на територията. Строежът не е бил деклариран пред одобряващите органи по реда на §16 от ПЗР на ЗУТ. Изграден е без строителни книжа в земеделска земя – територия без одобрен ПУП, с оглед на което не би могъл да е търпим в хипотезите на §16 или §127 от ПЗР на ЗУТ, независимо от това кога е изграден.

ІІ.ПРАВОТО:

Според разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.

Спор по отношение категорията на строежа по делото няма.

Затова съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Спазена е изискуемата от закона писмена форма.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, регламентирани с нормата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Началото на производството е поставено със съставяне на констативен акт от служители по контрол на строителството в Община Поморие.

Констативният акт е бил връчен на жалбоподателя при спазване на реда по §4, ал.2 от ДР на ЗУТ – чрез залепване на обявление на информационното табло в сградата на общината и на вратата на имота. Следователно не е била ограничена възможността на жалбоподателя да узнае за производството и за съставения КА и да представи възражение, което право е било надлежно реализирано от К..

Съдът намира, че жалбоподателят правилно е определен като адресат на заповедта за премахване, доколкото същият има качеството на съсобственик, извършител и възложител на процесния строеж.

От административния орган е взето предвид, че констатираният обект е собственост на Р. К. съгласно представения договор от 23.04.2015г. за реално разпределение на ползването на съсобствения имот, от който се установява, че жалбоподателят ползва дял първи – северна реална част, в която част именно е разположен дървеният навес, предмет на заповедта.

Разпоредбите на чл.225а, ал.5, изр. първо от ЗУТ, както и на §3 от ДР на Наредба №13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповедите за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, предвиждат, че адресат на заповедта за принудителното премахване може да бъде извършителят на строежа.

В хода на административното производство, а и в съдебното, К. не е оспорил факта, че той лично е изпълнил незаконния строеж, нито твърди, че изпълнението на строежа е било извършено от друго лице. Следователно негова е отговорността да премахне незаконно построеното.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за допуснато от административния орган неточно индивидуализиране на процесния обект.

В мотивите на заповедта незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен, така че да е възможно да се прецени дали за законосъобразното му изграждане е било изискуемо издаването на строително разрешение.

Не е налице твърдяното несъответствие между описания в заповедта обект с фактическото положение на място.

Към констативния акт са приложени окомерна снимка на разположението на строежа в имота и снимков материал, като са изрично посочени и основните параметри на навеса. Въз основа на тези данни вещото лице е категорично, че установената от него постройка напълно отговаря на описанието в мотивите на оспорената заповед, т.е. налице е идентичност между строежа предмет на заповедта и този, описан в заключението на експертизата.

Жалбоподателят твърди, че в имота съществува друг обект, вместо посочения в заповедта, но наличие на такъв не се установи по делото и не са ангажирани доказателства, които да оборят констатациите на административния орган.

Материалният закон е приложен правилно.

В случая издателят на оспореният акт е приел, че строежът е незаконен при хипотезите на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Съгласно посочената норма, за да е налице незаконен строеж, е необходимо същият да бъде издаден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Спорен е въпросът дали обектът, описан в заповедта, притежава характеристиките на „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.

Посочената разпоредба дава легално определение на понятието „строежи“ и това са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

От заключението на вещото лице се установи, че процесният обект „Дървен навес“ е изпълнен с дървена носеща конструкция с монтирани 5 броя дървени рамкови конструкции от две колони и покривна греда. Обектът е разположен върху бетонова настилка, като връзката между дървените рамкови конструкции и земята се осъществява чрез 10 броя монолитно изпълнени бетонови постамента. Стенното ограждане е изпълнено от зидария с бетонови блокчета, като по дължината на зидарията има изпълнен стоманобетонов пояс. Покривната конструкция е изградена от дървени ребра, дъсчена покривна обшивка и LT-ламарина.

Вещото лице посочва, че покривните обшивки, дървените ребра и рамкови конструкции могат да бъдат преместени в пространството при демонтирането им и евентуално да бъдат използвани повторно за изграждането на идентичен обект на друго място. Това обаче не се отнася за изпълнените на място бетонови елементи и топлоизолация, които според вещото лице трудно могат да бъдат демонтирани, без да бъдат разрушени или без да бъдат увредени, съответно не могат да бъдат използвани на друго място и да изпълняват предназначението си.

Тези констатации предпоставят извода, че процесният обект представлява строеж по смисъла на т.38 от §5 на ДР на ЗУТ - както с оглед начина на изграждането му, така и с оглед предназначението му.

От експертизата се установи, че процесната конструкция е с предназначение за ремонтна работилница - гараж, т.е. за задоволяване на частни нужди. Обстоятелството, че части от нея могат да се монтират на друго място не прави конструкцията преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ предвид характеристиките и установеното й предназначение, което не отговаря на чл.56, ал.1 от ЗУТ.

Строежът представлява постройка на допълващо застрояване и попада в обхвата на чл.42 от ЗУТ, определящ изискванията за разполагане на постройките на допълващо застрояване.

По делото няма спор, че за процесния обект не е налично издадено разрешение за строеж.

Същият не може да бъде отнесен към някой от изчерпателно изброените в чл.151, ал.1 от ЗУТ случаи, в които законът не изисква издаване на разрешение за строеж.

Поради това следва да се приеме, че процесният строеж е незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване.

Въпреки доказаното наличие на незаконен строеж, съдът дължи преценка за търпимост на строежа по смисъла на §16 и §127 от ПР на ЗУТ.

Основните две предпоставки за търпимост на строежите и по двете разпоредби е те да бъдат „допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон“ (§16), респ. „допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон“ (§127).

В хода на производството жалбоподателят не навежда твърдения, че процесният строеж е търпим по която и да е от двете хипотези. Не ангажира и никакви доказателства за годината на изграждане на обекта.

В докладна записка от главния архитект на Община Поморие, представена като част от административната преписка (л.67), е посочено, че строежът не е търпим, доколкото не отговаря на правилата и нормите по устройство на територията. Същият не е бил деклариран пред одобряващите органи. Изграден е в земеделска земя – територия без одобрен ПУП, с оглед на което е формиран извод, че не би могъл да е търпим, независимо кога е изграден.

Изграждането на сграда в земеделска земя не е допустимо нито по правилата на ЗТСУ (отм.) и актовете по прилагането му, нито по правилата на ЗУТ.

За да бъде реализиран такъв строеж, ЗТСУ (отм.) е изисквал одобрен подробен строителен план или застроително решение.

Чл.59, ал.1 от ЗУТ предвижда, че извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея, и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Доказателствата по делото сочат, че строежът е разположен извън границите на населеното място – в неурбанизирана (земеделска) земя, като за тази територия няма одобрен подробен строителен план.

Доколкото за имота не е наличен одобрен план, не може да се търси нормативно съответствие по отношение на процесния обект. Същият е недопустим съобразно действащия ЗУТ, тъй като имотът се намира извън регулацията на населеното място и има статут на земеделска земя, чието предназначение няма данни да е променяно, а това изключва възможността за застрояването му.

Предпоставката е кумулативна и неосъществяването и е достатъчно основание строежът да се изключи от категорията на търпимите строежи, независимо от годината на извършването му.

Не са налице данни за започната по искане на собственика процедура по узаконяване на строежа по реда на §184 или §127, ал.2 от П. З. З..

Поради това обосновано административният орган е приел, че процесният строеж не е търпим и подлежи на премахване.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски, които са доказани в размер [рег. номер]. - възнаграждение на адвокат по договор за правна защита и съдействие (л.92 от делото).

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – град Бургас, ІV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. К. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.2, против заповед №РД-16-882/26.05.2023г. на кмета на Община Поморие.

ОСЪЖДА Р. К. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.2, да заплати на О. П. сума в размер [рег. номер]., представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в 14 -дневен срок от съобщаването му.